За чист монотеизъм могат да се приемат само юдаизма и исляма^[1], и двете създадени от скитащи племена на пустинята. След IV век християнството де факто отчасти е елинизирано и се превръща в политеизъм, защото освен господа, бог-баща, съществува и втори бог, Исус-Христос (син) и трета сила (?), Светият дух.

Древните традиции на европейските народи надаряват със свръхестествена мощ и цял пантеон от светци и мъченици, които достойно заместват старите богове, като всички техни празници съвпадат с „езическите“.

Следователно християнският монотеизъм става доста спорен, което обаче е проблем единствено за теолозите.

Бележки

[1] Но докато ислямът е една интернационална религия, която обединява и привлича всички повярвали в нея — независимо от раса и народност, то юдаизма е строго национална и расистка религия, създадена от евреи и само за евреи. Строго забранена за гоите, тя е един феномен в световната история, имащ много повече общо с „Моята борба“ на А. Хитлер, отколкото с всички други религиозни вярвания. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Е. Антонов Тяхната борба (37) (Или как евреите завладяха света)

Метаданни

Данни

Тяхната борба

Информация

История

Сваляне / Връзки

Приложение 6 (към част III, раздел 2, глава 3)Монотеизъм и политеизъм

Е. Антонов
Тяхната борба (37) (Или как евреите завладяха света)

Приложение 6 (към част III, раздел 2, глава 3)
Монотеизъм и политеизъм