Е. Антонов
Тяхната борба (42) (Или как евреите завладяха света)

Приложение 11 (към част III, раздел, 3 глава 7)

Както юдаизмът преди 2 хиляди години, така и създаденото от Синедриона масонство се разделя през XVIII век на четири партии или течения. Имащи една обща цел — налагането на световното господство на „скитащото племе“ — те използват различни пътища и средства за унищожаването на националните държави, християнските църкви и белите арийски народи като цяло.

Това разделение се прави, за да бъдат привлечени по-лесно богатите буржоа, доста разорените, но влиятелни аристократи и даже отделни продажни свещеници, т.е. всички съсловия и социални групи.

Най-умерените масони са английските, наречени „садукеите“ на „зидарството“, средно място заемат революционерите-фарисеи от шотландския орден на кадошите-отмъстители, а крайните екстремисти са илюминатите, чиято идеология е смесица от зилотски тероризъм с есейски комунизъм.

Началото на английското масонство може да се открие около 1600-та година. Неговата задача е била да подготви преврата на Кромуел и гражданската война, главна фигура при която се явява Ешмол, създателят на първите три масонски степени — чирак, калфа и майстор.

След победата на „революцията“ евреите получават „свобода“ и вече нямат нужда от екстремистки действия. Те създават на 24 юни 1717 г. Великата английска ложа в Лондон и започват да завземат финансите и управлението на кралството по сравнително мирен начин.

По друг път се развиват събитията във в Франция. Там юдаизма е забранен от 1394 г. и умерените английски масони нямат шансове за успех. За тази цел от Лондон в Париж е изпратен под прикритието на домашен учител марана Ендрю Майкъл Рамзи, който организира „шотландското“ масонство, директно насочено срещу краля на Франция и католическата църква.

За изпълнението на поставената задача той разпространява легендата за „несправедливо“ разгромения орден на тамплиерите и твърдението, че част от тях са оцелели в Шотландия, където очакват от векове часа на своето отмъщение.

През 1738 г. се въвеждат и новите, тамплиерски степени, най-висшата от които е кадоша-отмъстител.

От Франция „шотландските“ ложи се разпространяват по цяла Европа без Англия.

В Германия техни проводници са барон Хунд и мошеника — маран Самуел Лейхте, самопровъзгласил се за барон Джонсън. Те създават т.н. орден за „Строго послушание“, изнудващ своите последователи с огромни суми пари — или по-точно 500 талера за даване на по-висока степен. Самуел даже налага всеки член да завещава задължително цялото си състояние на ръководството, но е принуден да бяга поради избухналото всеобщо възмущение. Този орден е имал клонове в Стокхолм, Италия, Франция, Унгария и Русия, а негови членове за известно време даже са Гьоте, Месинг и Моцарт. През 1775 г. се слива официално с „шотландците“.

Друга разновидност на „революционерите-шотландци“ е орденът на мартенистите. Основан е от неизвестно откъде пристигнал маран, наричащ се Мартинес де Паскуали, с по-мощта на неговите сънародници Яков Бьоме и Жан-Батист Вилериоз успява да създаде голям брой нови ложи във Франция и Германия. Тясно свързани с тези за „строго послушание“, през 1780 г. по заповед на „Синедриона също се обединяват официално с «шотландците».

Крайните екстремисти на масонството се появяват малко преди френската «революция» през 1776 година. Това са илюминатите на Адам Вайшоп, съединили в едно зилотския тероризъм с есейския комунизъм. Според тях, чрез организиране на серия от заговори, метежи и преврати трябва да бъдат унищожени не само националните държави и християнската религия, но вече и частната собственост, унаследяването и патриотизма. Крайната цел е създаването на единно световно управление под еврейски контрол.

Тактиката на Вайшоп и на неговия пръв помощник Книгге е не в създаването на нови масонски ложи, а в проникване и завладяване на вече съществуващите, което става много по-бързо и лесно. И действително, към 1781 г. те подчиняват голяма част от масоните в Германските държави, Австрия, Унгария, Полша, Нидерландия, Дания, Швеция, Швейцария, Италия и Испания. Но главната цел е Франция, където напълно контролират Париж, Страсбург, Гренобъл, Лион и много други градове.

Тази дейност не остава незабелязана и след залавянето на някои компрометиращи документи, илюминизма е забранен в Бавария през 1785 година.

Но същият продължава активно да действа във Франция, като негови изявени членове са Мирабо и Орлеанския херцог. Под техния пряк контрол е била и ложата на «Деветте сестри» в Париж, която по-късно се превръща в щаб на «революцията» и терора.

Четвъртата разновидност на масонството е орденът на Розенкройцерите, създаден от евреи-кабалист^[1], алхимици и магове. В нея се посочва начина за дешифриране на истинския смисъл на някои еврейски текстове, като буквите се заменят със специални комбинации от числа. Тяхната емблема е кръст с роза, която по кабалата «Зохар» символизира еврейската победа над християнството. (Същия герб е бил приет като собствен и от М. Лютер преди да обяви война на католическата църква.)

Според легендата Розенкройцерите се появяват още през XV век, но най-голямо влияние добиват през XVIII век, когато имат ложи в Германия, Австрия и особено в Прага. Събират около себе си всички мошеници, алхимици и гадатели, между които са Сен-Жермен и Калиостро. Последните създават във Франция т.н. «Египетски обред», като скриват своя еврейски произход чрез фалшиви имена и измислени благороднически титли.

Широко използвайки хипнозата, лъжата и измамата, те успяват да спечелят покровителството дори на маркиза Помпадур и херцог де Шуазел.

В тясно сътрудничество с илюминатите Калиостро организира огромна кражба на диаманти с цел да компрометира френската кралица Мария Антоанета непосредствено преди т.н. «революция».

През 1790 г. Калиостро е арестуван в Рим и след разкриване на истинската му самоличност — отдавна търсения мошеник, марана Джузепе Балзамо, е осъден на смърт поради цяла серия извършени престъпления. За да избегне екзекуцията, той съобщава много важни сведения за световния масоно-юдейски заговор, както и за широко изградената мрежа от нелегални и подривни организации.

Изключително интересен е фактът, че непосредствено преди преврата от 1789 г. повечето масонски партии и ложи се обединяват изведнъж в една обща сила, която действа изключително координирано и то не само във Франция, но и в цяла Европа под прякото ръководство на Синедриона.

По-късно, в разгара на «революцията», масонските илюминирани ложи се превръщат в якобински клубове, а тези, които са били против терора — закрити или жестоко разгромени.

Някои от техните членове са екзекутирани, например бившия велик майстор на «Великия изток» — Орлеанския херцог Луи-Филип Жозеф (Егалите), който публично се отказва от масонството и заявява: «Не-знам от кого се състои „Великия изток“, но смятам, че републиката» не би трябвало да търпи нищо скрито, никакви тайни общества. Не искам да имам нищо общо нито с неизвестния ми «Велик изток», нито със събранията на масоните.“

Следователно дори „великият майстор“, заемащ най-високата почетна длъжност на ордена не знае нищо за истинското тайно ръководство на „неизвестния му Велик изток“, нито „от кого се състои“.

Голямата роля на масоните в преврата и последвалия терор признава и Наполеон Бонапарт:

„Това е сборище от глупаци. Но те (масоните) помогнаха по време на революцията, а и съвсем наскоро, да се ограничи властта на папата и духовенството.“

Непосредствено преди „революцията“ от 1789 г. във Франция има 600 масонски ложи с около 40–50 хиляди члена и то предимно богати и влиятелни граждани и аристократи. Много интересен е фактът на различната степен на посвещение на отделните ложи като цяло. Едни се състоят от пълни глупаци (според Наполеон) и служат само за прикритие на истинските конспиратори, събрани главно около зловещата парижка ложа на „Деветте сестри“ 1 (1 И няколко близки до нея специално подбрани ложи.). В нея са членували Дантон, Марат, Робеспиер 2 (2 Наполеон е бил протеже на двамата братя Робеспиер, а по-късно на Сипей. [39 с. 4), Камил, Демулен, Шомет, Мирабо, Баий, Сиейес, Петион, Брисо, Кондорсе, т.е. почти всички главни извършители на преврата с последвалия терор и жестоката диктатура. Масоните успяват целенасочено да инфилтрират армията, като много офицери са привлечени към тяхната кауза. От друга страна 600-те ложи манипулират изборите за депутати в Генералните щати, превърнати по-късно в Учредително и Законодателно събрание, където налагат предимно свои агенти и послушни изпълнители на волята на техните скрити юдейски господари. Последните заменят последователно Мирабо с Дантон, Дантон с Робеспиер, Робеспиер със Сиейес, като станалите вече неудобни са екзекутирани, „умират“ или са принудени да бягат. Но абсолютно всички са членове на масонската ложа на „Деветте сестри“, в която са включени само най-доверените агенти на Синедриона.

През френската окупация на Германия, Белгия и Италия местните масони заедно с юдеите и мараните стават петата колона на „революционната“ армия, поради което през 1795 г. австрийският император Франц закрива всички ложи и приема закон, според който техните членове ще бъдат съдени за държавна измяна.

В Испания и Португалия масонския проблем е предаден за разрешение от Инквизицията. През 1794 г. масонството е забранено в Савоя и Неапол, където няколко негови последователи са екзекутирани.

Първи обаче виждат надвисналата опасност римските папи. Още през 1738 г. Климент XIII издава була, с която отлъчва от църквата масоните, потвърдена от абсолютно всички следващи папи — Бенедикт XIII през 1751 г. Пий VI през 1786 г. и т.н. до края на Втората световна война.

През XX век масонството е забранено също в национал-социалистическите, фашистките и повечето национални държави — Германия, Италия, Унгария, Португалия, Испания, България и даже в бившия соц-лагер.

В Германия Химлер създава специални части на СС под ръководството на Адолф Айхман C1 (1 Най-вероятно Айхман е заловил изключително важни документи, поради което през 60-те години е отвлечен от Аржентина от еврейското разузнаване МОСАД, в пълно нарушение на всякакво международно право, след което е „осъден“ и екзекутиран в Израел.) за ликвидиране на ложите и разкриване на тайните им архиви.

„Цялото немско масонство защитаваше интересите на интернационалното франкмасонство В много случаи е доказана чиста държавна измама.“ — пише Алфред Розенберг в своята книга за „зидарите“.

„Масонските ръководители участваха в свалянето на всяко правителство. Тези, които водиха първата световна война, бяха масони. Втората световна война е отново масонско обединение против нас.“ — заявява в разгара на бойните действия Хенрих Химлер.

Верни ли са тези твърдения? Ето какво смята Черник в „Невидимите империи“; издадена през 1987 г.: „Във Великобритания и САЩ принадлежността към масонския орден се счита за въпрос на престиж и респектабилност, показател за високо обществено положение. Масони са принц Филип Единбургски, съпруг на кралица Елисавета (Елизабет) II, и Кентърберийския епископ. Много американски ложи се превърнаха в обединения на най-могъщите бизнесмени с държавния апарат“. Те владеят и органите за масова информация, например най-влиятелния вестник на САЩ — „Ню Йорк Таймс“. [39 с. 183]

Новата британска енциклопедия определя масоните през 1973–74 г. на 5,9 милиона, между които 4 милиона в САЩ и 1 милион във Великобритания, Самите масони потвърждават тези цифри, като съобщават за още 300 хиляди техни членове в Латинска Америка, 200 хил. в Европа (без Англия), 100 хил, в Азия 15 хил. в Африка. [39 с. 182]

Например само във Франция масони са били лидера на антигерманската съпротива Жан Мулен, както и министър-председателите социалисти: Гуен, Рамдие, Ги Моле, радикала Мендес-Франс и повечето министри и депутати.

Революционният „шотландски“ орден, наречен „Великият изток“ стои зад пораженията на Франция във Виетнам и Алжир, и ръководи „студентските“ бунтове през 1968 г. като привлича много маоисти, троцкисти и анархисти, за да свалят големия националист и враг на „новия световен ред“ генерал Де Гол от власт.

Особено шумен скандал предизвика случайно разкритата тайна масонска ложа Пи-2 в Италия, ръководена от Личо Джели. В нея фигурират имената на бивш президент, високопоставени държавни служители и висши офицери от разузнаването и армията. След публикуването на тази информация, официалният историк на масонството А. Мола заявява: „Скрити масонски ложи като Пи-2 съществуват още много и всички са зависими от американското фримасонство.“

Но в общи линии след Втората световна война 9/10 от масонството преминава на умерени позиции с английско-съдукейска насоченост, изпълняващо основната си задача — завладяването на света от „избрания народ“ да стане по сравнително мирен път.

От друга страна засилват своето влияние и някои крайни екстремистки юдейски и негърски ложи, открито воюващи срещу европейците и християнството. Пример за това е орденът Бнай-Брит (Съюз с Йехова), състоящ се само от фанатици евреи с крайна ционистка насоченост, както и чернокожата „Принс хол“, брояща над 1 млн. негри, обединила около себе си предимно терористи и бандити, имащи за основна цел избиването на всички бели. И двете ложи се ръководят и финансират от Синедриона, доказателство за което е, че дори американският президент Роналд Рейгън е бил принуден да дава отчет пред Бнай-Брит за своята източна политика. Трябва специално да отбележим, че 90% от американските президенти са масони или евреи, избрани с парите на „скитащото племе“, докато 90% от американските сенатори гласуват при всички възможни ситуации в полза на Израел, даже и когато това е явно против жизнените интереси на Съединените щати. (Но не е ли това същият процент юдеи в Лениновия ЦК?)