Е. Антонов
Тяхната борба (24) (Или как евреите завладяха света)

Глава 4
Тайното правителство в Лусен и „златните“ векове на евреите в поробената от арабите Испания

„В началото на XII век евреите на практика престават да се обръщат за наставления и съвети към центровете във Вавилон. И макар… ексиларсите да съществуват още две столетия, те и «школите» им запазват само местно значение.“

[Шалом, с. 149]

„С идването на маврите в Испания започва ера на свободата… С една дума, за евреите в Испания започва златен век.“

[Шалом, с. 155]

„Академията на Алфаси в Лусен се посещава не само от талмудисти. Сред известните му ученици…, има и бъдещи ръководители на общини (равини).“^[1]

[Шалом, с. 159]

През 714 година Испания е завладявана от номадски племена, изповядващи исляма. Това са североафриканските бербери^[2] и дошлите от Азия араби.

Страната е опожарена, ограбена и разорена, а нейното християнско население от латински и германски произход — поробено.

Местните евреи-марани, след като помагат изключително много на завоевателите^[3] при окупирането на полуострова, се завръщат открито към своята религия. Други големи групи от скитащото племе, които идват по следите на арабите от Азия.

Даже и министър-председателя на Гранадския халифат става евреин: „След смъртта на великия везир халифа назначава Шмуел на негово място. Шмуел, както подобава на везир, живее в прекрасен столичен дворец… и винаги се интересува от «духовния» живот на еврейската община.“

„С идването на маврите в Испания започва ерата на свободата.“ [Шалом, с. 155, 157]

… За Юда, ще добавим, изпуснатата дума.

И действително в тези години събирането на данъци и терора над християните се осъществява главно от представителите на „скитащото племе“. Тяхното влияние се усилва дотолкова, че в края на XI век Синедриона се премества от Вавилония в испанския град Лусен и отново, под прикритието на „духовна академия“, започва да координира всички действия на „борещия се с Бога народ“.

„В онези времена много евреи пътуват до далечни страни по търговски и други работи… Където и да отидат, навсякъде посещават еврейските общини. Води се дневник, в който подробно се описват… броя на евреите във всяко място, техните занимания и начин на живот.“ [Шалом, с. 161]

Именно „другите работи“ са устните послания, предавани от специалните емисари по системата на респонсите.

Синедриона създава и местни ръководни центрове, прикрити като академии в Кайро за Египет, в Кайруан за Тунис, в Рим за Италия, в Ротенбург и Майнц за Германия, в Йерусалим за Палестина, както и в градовете Люнел и Нарбон за Южна Франция, където организира и подкрепя албигойската и катарската ереси. Последните предизвикват дългогодишни и безсмислени религиозни войни, насочени срещу краля на Франция и католическата църква, от които интерес има единствено „борещото се с Бога племе“.

Държейки цялата световна търговия и лихварството, юдеите спечелват лесно за свой съюзник и новопоявилите се през X век от Азия номадски орди на турците-селджуци (сарацини). След като опожаряват и ограбват византийските провинции в Мала Азия, те се подготвят за масово нахлуване на Балканите и в централна Европа.

Спасението идва с организирането от римския папа Първи кръстоносен поход през 1095 г., който проваля замисленото от Синедриона тотално унищожение на християнските народи.

Обединената европейска армия разбива турците в Анадола и завладява голяма част от Сирия, Ливан и Палестина.

През 1099 година е превзет и Йерусалим, но преди щурма евреите в града избиват всички християни заедно с патриарха [3 с. 91]. Това става широко известно и има лоши последици за юдеите.

„Наскоро след… първия кръстоносен поход за евреите в Европа настъпват тежки времена. В големите градове на Франция и Германия, и особено в Рейнската област, евреите са подложени на гонения и кървави преследвания.“ [Шалом, с. 167]

Погромите заливат целия освобождаващ се континент, достигайки на изток до Киев, където техния квартал е тотално опожарен през 1124 година.

Всенародните вълнения принуждават повечето европейски владетели да приемат закони, ограничаващи търговския монопол и финансовата сила на „избраното племе“.

Борбата се ръководи отново от римските папи, които през 1215 г. задължават юдеите да носят жълт знак, а малко по-късно, през 1233 г., с цел разкриване на тайните евреи (мараните), създават и Инквизицията.

През 1233 г. скитащия народ е изгонен от Англия, а след зародилата се в еврейските квартали чумна епидемия, опустошила Европа през 1350 г., е задължен да живее в изолирани гета с фиксиран полицейски час.

Около 1394 година юдаизма окончателно е забранен и във Франция.

От друга страна, с помощта на християнска Европа, испанците продължават реконкистата, като освобождават област след област от поробената си родина. Арабите и евреите са принудени да бягат все по на юг, към Гренада и Андалусия. През 1492 г. целия полуостров окончателно е прочистен от тях.

Наложена е забрана на юдаизма в Испания и Португалия, и стотици хиляди негови последователи се изселват в Северна Африка, откъдето се насочват към поредния голям враг на християнството — новопоявилата се Османска империя.

И разбира се, турците ги приемат изключително радушно, като свои най-близки приятели и съюзници в поредния поход срещу Европа, ренесанса и културата като цяло.^[4]