Е. Антонов
Тяхната борба (27) (Или как евреите завладяха света)

Глава 7
Големият масонски заговор на Синедриона от „Новия Йерусалим“ (Амстердам)

„Град Амстердам не рядко е наричан «холандския Йерусалим». Словосъчетанието датира от 1506 година, когато група холандски марани извършват — публична церемония за връщането си в лоното на юдаизма. Оттогава Амстердам започва да се превръща в център на европейското еврейство.“

[Шалом, с. 198]

„Масонството е еврейски институт, на който историята, степените, обвиненията, паралелите и обясненията са еврейски от самото начало до края.“

Равина Исаак Ваиз

„Невидима ръка управлява народа, колкото по-отблизо разглеждаш актьорите и оръдията на тази катастрофа (френската «революция»), толкова повече се намира във всичко това скритото и тайното. Изглежда, че колкото продължава, толкова ще бъде по-лошо.“

Лафайет — виден масон и герой от френската и американската „революции“

„Нека оставим французите да загинат, докато свободата преуспее.“

Дантон — главния организатор на терора

„Много евреи… разпространяват новите схващания за търпимост, равенство и свобода.“

[Шалом, с. 216]

„Тези евреи са скакалци и гъсеници, те разяждат моята Франция. Неотдавна това непроизводително племе за малко да завладее земята окончателно… Тъй като господството на евреите постоянно се засилва, налага се да се постави преграда пред това.“

Наполеон Бонапарт

„От Мадрид заминах за Париж, за да се консултира с френския министър-председател. Това беше сина на френския евреин Султ, първият помощник на Наполеон, който умишлено загуби битката при Ватерло по нареждане на Ротшилд. Срещнах и други маршали, като прочутия Масена, чието истинско име беше Манасех, също евреин.“

Лорд Дизраели — министър-председател на Англия от еврейски произход

След събитията в Полша, единствената голяма европейска държава, която приема „скитащото племе“ е Холандия. Още през 1596 град Амстердам е наречен „холандския Йерусалим“, след като местните марани открито отхвърлят християнството и града „започва бързо да се превръща в център на европейското еврейство“.

Към него се насочват десетки хиляди юдеи от Испания и Португалия, особено след новото голямо прочистване на тези страни през 1669 година от марани.

Около 1650 година бягащият от Полша Синедрион се настанява също в този „свободен“ град. По това време Холандия е икономическия и финансов център на света и с флотата си от 15 хиляди кораба контролира цялата международна търговия.

Постепенно еврейството налага своето пълно господство върху големите ост и вестиндийски компании и банките, а чрез тях и върху управлението на страната. Затова именно от тук, вече лесно могат да се координират целенасочени удари върху страните, където юдаизма е все още забранен — Англия, Франция и Испания, като се организират тайните масонски общества и се финансират всички последвали бунтове, метежи и „революции“.

Според Британската енциклопедия първите „зидарски“ ложи се появяват в Англия^[1] около 1598 г., най-вероятно тясно свързани с живеещата в нелегалност от 1290 г. маранска общност.

Официалната масонска литература посочва някои точни дати — създаването на първите три степени от Елайъс Ашмол^[2], а това са чирак, калфа и майстор през 1646, 1648 и 1949 година. Тези дати съвпадат с подготвяния преврат, а степента майстор с взимането на властта от Кромуел, обезглавяването на английския крал и обявяването на страната за република през 1649 година. Този заговор е финансиран и ръководен от еврейските банкери — равина Манасех Бен Израел и Карвайол от Холандия.

Има ли връзка между тези събития и можем ли да потвърдим изявлението на равина Исаак Ваиз, че „масонството е еврейски институт, на който историята, степените, обвиненията, паралелите и обясненията са еврейски от самото начало до края.“

За — тази цел ще разгледаме елементите на т.нар. „тайна наука“ на „зидарите“, а те са: думите (паролите), фигурите, легендите, ритуалните принадлежности, символите, знаците, украшенията и тайния писмен шифър.

Думите или паролите са предимно на еврейски (иврит), официалния език на държавата Израел.

Основната фигура е шестолъчната звезда (хексаграмата) или печата на Соломон. Това е символа на юдаизма и днес стои на еврейското знаме и на всички синагоги. Друга фигура е пентаграмата или петолъчката, която се разглежда от кабалистите като предверие към юдаизма и може да се види върху гербовете, знамената и парите на повечето масонски, комунистически и даже ислямски държави.

Триъгълникът също е част от хексаграмата, защото два кръстосани триъгълника правят звездата на Давид.

Ритуалните принадлежности — чука, пергела, нивелира, кубическия камък и мащабната линия са били съставна част от гербовете на СССР, ГДР и други, и са приети по времето, когато същите се управляват от евреи.

Тясно свързани със зидарството са червената фригийска шапка (символ на английската, френската и латиноамериканските „революции“), слънцето, полумесеца и пирамидата с окото на Луцифер, която стои върху еднодоларовите банкноти, печатани от една частна еврейска банка, наречена Федерален резерв.

Обобщено, две легенди оформят „идейността“ на масоните. Едната е за Хирам и строежа на Соломоновия храм, а втората за ордена на тамплиерите и „незаконно“ осъдения от френския крал Моле. Интересното в случая е, че втората легенда, заедно с новите „тамплиерски“ масонски степени се появяват значително по-късно, през 1738 г., когато започва и подготовката на „Великата френска революция“…

Строежа на Първия Йерусалимски храм е подробно описан в Библията. Той е изграден от Соломон като символ на силата и могъществото на Израел и на неговия бог, за което се използва труда на поробените и превърнати в работници на Юда гои.

„Всички люде, които не бяха Израелеви синове, Соломон направи работници… А синовете Израелеви Соломон не направи работници… те бяха негови… началници.“ [Библ.]

Сто и петдесет хиляди от тези строители (фр. — масони), под ударите на три хиляди юдейски началници градят Йерусалимския храм в продължение на много години. По масонската легенда строежа се ръководи от Хирам. Един ден той е убит от разбунтувалите се гои, но майсторите — надзиратели успяват да открият виновниците, отрязват главите им и ги поднасят на Соломон.

Така се наказват всички, които пречат на световното еврейско господство, символизирано със строежа на храма.

През 1649 година Кромуел отрязва главата на крал Карл I и получава званието майстор, създадено по този повод и в негова чест.

В тези времена се организира и широка мрежа от конспиративни масонски ложи по системата на мараните, но сега от гои, с различна степен на посвещение до тайните на организацията. Новите работници на Соломон са чирак и калфа.

На първите се говори, че има невидими източници на светлина, а на вторите се посочва един от тях — петолъчката или пламтящата звезда, която се разглежда като предверие към юдаизма и неговия символ — хексаграмата.

Единствено майсторите се ползват с известно доверие:

„Вие получавате право на помощ навсякъде по света. Където и да се намирате… направете знак — и нашите братя ще ви помогнат… Щом орденът ви осигурява свободно преминаване навсякъде и неотлъчно ви покровителства, той е в правото си да очаква от вас постоянни усилия.“ [Папюс, с. 57]

Но и те малко се различават от обикновените работници, защото никога няма да узнаят своите истински господари и техните скрити цели. Мнозинството от майсторите строят храма на всемирното еврейско господство също без да осъзнават какво вършат, защото повечето от тях не са „Израелеви синове“ и ще останат завинаги само обикновени строители, ползващи дребни привилегии и ограничена финансова помощ.

„На Хирам не му трябват лентяи, всички (гои) са работници.“ [Папюс]

И действително, веднага след преврата на Кромуел, английските марани излизат от 350 годишната си нелегалност и се завръщат открито към юдаизма. Започва жестока гражданска война, загиват стотици хиляди англичани и са унищожени най-прекрасните замъци, дворци, катедрали, манастири и даже цели градове. „Много църкви са превърнати в публични домове, пазарища и тоалетни.“ [21 с. 102] Забранено е да се бият камбаните и да се проповядва католицизма. Близък приятел и съветник на Кромуел е равина-банкер Манасех бен Израел, който отваря за евреите вратата на Англия и финансира „революцията“.

Според авторитетния еврейски историк Грец „Кромуел и неговите последователи изобщо не признават Новия завет, следвали само предписанията на Стария завет (Тората) и били възторжени поклонници на «избрания народ»… Липсвало само ораторите да произнасят речите си на еврейски език, до такава степен всичко в Англия напомняло на Юдеа.“ [Ист. евр., т. IV, с. 85]

Особено голяма гордост от стореното изпитва съвременника на „революцията“ известния представител на „скитащото племе“ Томас Колиер, който призовава: „Ние трябва да издигнем високо евреите! Ще очакваме славния ден, в който ще им бъде отредено място начело на народите! О, близко е това време, когато всеки, който успее поне с ръка да докосне дрехите на евреина, ще се чувства щастлив.“ [Ист. евр., т. IV, с. 96 — Грец]

А ето как вижда тези събития днешната официална еврейска история: „През 1649 г. на власт идва Оливер Кромуел… който сваля краля. Много лидери в Англия търсят вдъхновение в Библията (Ст. завет). Те сериозно изучават структурата на Синедриона, като смятат да създадат парламент по негово подобие. И действително, някои английски парламентаристи замислят приемането на библейския сборник на Закони (Тората) в страната.“ [Шалом, с. 199]

Все пак, тази победа е частична и трябва да изминат още два века, докато скитащото племе успее да постави изцяло под свой контрол огромната вече Британска империя.

През XVIII век щедро финансираното от еврейските банки масонство се превръща в широка международна организация с обединени централни ложи, които се създават в Лондон (1717), Париж (1736), Берлин (1744), Рим (1661), Дъблин (1730), Единбург (1736) и много други.

Следващия голям удар се подготвя срещу световния културен център — католическата Франция, в която юдаизмът е забранен със закон от 1394 година. За тази цел в масонството се въвежда иторията на Моле и т.нар. тамплиерски степени.

Орденът на тамплиерите, или „Бедните христови съратници от Соломоновия храм“ е основан през 1119 г. в Йерусалим. Няколко столетия по-късно „бедните съратници“ стават най-богатите банкери в Европа, като само във Франция владеят 9 000) замъка, 2 млн. хектара земя и половината Париж.

През тези времена периодично избухват масови погроми над „борещото се с Бога“ племе, съчетани със забраната на юдаизма в повечето бели страни, поради което този силно инфилтриран с марани орден се явява едно идеално прикритие за финансовите интереси на Синедриона.

Специално изпратените шпиони на краля проникват между тамплиерите и съобщават за ширещия се хомосексуализъм, безбожие и преклонение пред езическия идол Бафомет.

Провежда се съдебен процес и гросмайстора на ордена Жак дьо Моле и трима негови помощници са осъдени на смърт и екзекутирани на 18 март 1314 година. Следва конфискация на всички имоти на „бедните христови съратници“, но парите от тяхната хазна са вече безследно изчезнали.

Още същата година, при неизяснени обстоятелства умират папа Климент V, кралят на Франция Филип II, водещият следствието Дьо Ноаре, както и някои от най-важните свидели.

Слуховете свързват всичко това с проклятието, произнесено от Моле преди екзекуцията. Но истината се крие в прикрития зад ордена и разгромен банкерски и търговски монопол на Синедриона, поради което убийците на краля и папата трябва да се търсят точно в неговите среди.

И именно поради това, масоните разглеждат тамплиерите като продължители и наследници на Соломоновия храм, т.е. на световното еврейско господство. Според тях, ордена е бил унищожен само външно, а в действителност е минал в дълбока нелегалност^[3] и очаква подходящия момент, за да отмъсти жестоко на краля на Франция и римския папа. През 1738 година марана Рамзи въвежда в масонството тъй наречените тамплиерски степени, които прибавя като по-висши към вече съществуващите. Това са послушник, шотландец и рицар на храма, наречен по-късно кадош или отмъстител.

Послушникът е трябвало да изучава тайната еврейска „наука“ — Кабалата и да учи еврейски думи, „шотландеца“ — да запомни на иврит имената на скъпоценните камъни на нагръдника на еврейските първожреци и връзката им с „божествените“ имена. Тези две степени са подготвителни към главната — „Рицаря на храма“ или отмъстителя. Ето как я определя масона Папюс (с. 23): „… само за степента Рицар на храма (Кадош) встъпващия в Обществото бивал истински посвещаван в отмъстител на ордена. Това посвещение означавало встъпването в политическа война.“

Следователно, масоните не са аполитична организация. Те са политическа сила, която води даже отмъстителна война срещу главните врагове на „борещото се с Бога“ племе — католическата църква и краля на Франция. И още, Папюс доуточнява предназначението на кадоша: (с. 23)

„Тази степен е синтез на всички отмъщения и осъществяване… на пророчествата на ужасната кървава книга, която често незримо се разгръща, когато бог разрешава на силите на ада да се изявят.“

До терора, обезглавяването на краля и на един милион французи-католици, остават само няколко десетилетия, а изпълнителите ще бъдат специално подготвените „кадоши-отмъстители.“ — Марат, Робеспиер^[4] и Дантон. Организираното отмъщение няма нищо общо с Моле, а със забраната на юдаизма във Франция, като се извършва изключително от скитащото племе и неговите агенти, най-често напълно не-осъзнати оръдия на една чужда воля. Това признава дори изпадналия в немилост Робеспиер, малко преди да бъде екзекутиран по заповед на своите господари:

„Струва ми се, че ние сме тласкани от някаква скрита ръка, въпреки нашето желание. Всеки ден Комитета за национално спасение прави точно това, което предишния ден е решил да не прави.“^[5]

Основната финансова подкрепа за масонството осигурява новоучредената световната еврейска банка на Мейр Ротшилд (Червеното знаме, 1743–1812) от Франкфурт, който създава клонове и поставя под икономически контрол Париж, Виена, Неапол и Лондон. Така за пръв път след разрушаването на Втория храм в Йерусалим през 70 г., се концентрират отново всички юдейски капитали, което позволява лесно предизвикване на икономически кризи, бунтове и революции.

Двата фактора — създадената международна масонска организация и възстановената световна еврейска банка, дават възможност на амстердамския Синедрион да проведе своята най-успешна операция — преврата във Франция от 1789 г., с последвалата екзекуция на краля, разгрома на Испания и арестуването на римския папа.

Навсякъде, където нахлува „революционната“ армия — в Италия, Германия, Австрия, Испания и т.н., евреите получават пълни граждански права и напускат гетата, за да заграбят ключовите постове в окупационните администрации.

В самата Франция са екзекутирани над 1 милион католици — аристократи, богати буржоа, заможни селяни, свещеници и просто противници, истински или набедени на новия ред, като по-голямата част от техните имоти са закупени на безценица от излезлите след 390 годишна нелегалност марани.

Непосредствено преди „революцията“ Франция е една от най-богатите страни в Европа. Нейните плодородни и добре обработвани земи, богати градове и проспериращи колонии осигуряват добри доходи за аристокрацията, духовенството и третото съсловие, а френският език и култура са еталон за световната цивилизация.

За съжаление, използвайки различни „тайни и подли средства“ — изнудване, заеми, подкупи, обещания и явни лъжи, масонството успява да проникне дълбоко в управляващия елит и да подчини или да привлече много личности, заемащи ключови позиции в политиката, армията и правителството. Достатъчно е да се споменат само Мирабо, Лафайет и Сиес^[6], за да се разбере дълбочината на този заговор.

Втората част на тази триактна пиеса е умишлено предизвиканата финансова криза, изкупването на хранителните запаси от спекуланти и провокирането на „спонтанното“ възмущение на населението, което лесно се постига чрез световната еврейска банка на Ротшилд и близките до нея кръгове.

Третата част е само сигнала за действие на масоните от горните етажи на властта. Тя се състои в изпращането на щедро платени наемници от Юга, на които е поръчано да атакуват най-зловещия символ на абсолютизма, а именно „страшната“ Бастилия. По това време в нея се намират 7 затворници — жестокият криминален престъпник граф дьо Солаж, двама опасно луди и четирима фалшификатори на пари.

От 800 хиляди жители на Париж в щурма участват около хиляда, водени от печално известният маркиз дьо Сад^[7], които „геройски“ превземат крепостта, чийто гарнизон има заповед да не стреля и се предава.

Главите на пленниците веднага са отрязани и разнасяни из града, а „нещастните“ затворници — освободени.

Ето как картинно описва това събитие официалната еврейска история (Шалом, с. 218):

„На 14 юли 1789 година парижани с щурм (?) превземат Бастилията, крепостта затвор, където са затворени много хора (7 души), които не са в състояние да плащат високите данъци (затова правят фалшиви пари), а също хора с бунтовен дух (патологичният убиец граф дьо Солаж, затворен по искане на неговите близки и двамата опасно луди)“

Но както споменахме, това е само сигнал, подобен на халосните изстрели на крайцера „Аврора“ през 1917 г. срещу Зимния дворец за отдавна купените и дълбоко внедрени във висшите етажи на властта агенти на Синедриона.

Едновременно с това, напълно контролираната от масонството преса започва огромна кампания за пропаганда на демокрацията, свободата и защитата на човешките права, благодарение на което тези хуманни лозунги се възприемат от много граждани и аристократи.

Но именно в това се крие и голямата измама на световния заговор. Демокрацията скоро се превръща в анархия, а анархията в най-страшния в историята на Франция терор.

Вместо обещаните свобода, братство и равенство се въвеждат отдавна подготвяните истински масоно-юдейски „ценности“ — невиждана по жестокост диктатура, омраза и равенство… пред гилотината.

И действително, от екзекутираните над 1 милион^[8] християни, аристократите са само 5%. Главата на френския крал е отрязана със същия нож, както и главите на простите селяни, въстанали в 70 департамента на Франция, заедно с хилядите граждани от Лион^[9], Тулон^[10] и Марсилия.

Изгарят се дворци, катедрали и замъци, като цялото историческо наследство целенасочено се унищожава и ограбва. Официалната католическа религия е отменена и всички църкви са затворени или превърнати в клубове. Скитащото племе е на върха на своя възход. Излезлите от нелегалност марани получават пълни граждански права във Франция, а след победоносните войни на тяхното протеже Наполеон — и по цяла Европа.

При него масовият терор е заменен с властта на диктатора, стократно по-силна и тоталитарна от тази на свалените католически крале. И именно в тези години спекулантите от юдейските гета се настаняват в дворците на прогонената и унищожена аристокрация, докато френския народ изпада в невиждана до тогава бедност и мизерия.

През 1807 година, с разрешение на Наполеон даже част от Синедриона излиза от нелегалност и се премества в Париж. Но скоро настъпва охлаждане на отношенията с императора и той се прикрива отново като религиозно учреждение. „Този съвсем кратковременен Синедрион не оставя важни следи в историята на еврейството.“ [Шалом, с. 220]

Наполеон изпълнява стриктно поставените задачи — арестува папата, който умира малко след това при неясни обстоятелства, разорява и опустошава Испания и Италия, поставя на колене Австрийската империя и смазва Германските държави, след което потегля с огромна армия срещу последния голям враг на еврейството — Русия^[11]. И тук търпи първото си сериозно поражение и позорно бягство.

Синедриона си спомня веднага за неговите „грехове“ и бързо забравя извършените „услуги“: самоволното и без разрешение обявяване за император през 1804 г., последвалото ограничаване властта на масоните, възстановяването на католицизма във Франция и особено подготвяния проект за изменение положението на евреите, който гласи:

„Целта ни е да окажем помощ на земевладелците срещу евреите…, защото ипотекирането на по-голямата част от именията от евреите, които със своите обичаи и закони представляват отделна нация сред френския народ, е истинска зависимост. Неотдавна това непроизводително племе без малко да завладее земята окончателно и само извънредното положение накара правителството да попречи на домогванията му. Тъй като господството на евреите постоянно се засилва чрез лихварство и ипотекиране, налага се да се постави преграда пред това.“

И както би могло да се очаква, заради тези „грехове“ Наполеон е предаден от „своя“ маршал, евреина Султ в битката при Ватерлоу, която катастрофално загубва.

След като свършва своята работа, Синедриона се премества в Лондон, където започва новата голяма инвазия, целяща пълното завладяване на Британската империя. Основна роля за осъществяване на тази цел играят отново масоните, чиито възгледи и цели разкрива маршалът на Манчестърската ложа и председател на великата Сведенборгска ложа във Франция, масона Папюс: [с. 15, 70, 16] „Франкмасонството винаги е било велик инициатор на политически и социални реформи^[12]. За членовете си то разрушава границите и предразсъдъците, свързани с раси и цвят на кожата… Учредяването на Европейските съединени щати трябва да бъде предшествано от учредяване на всеобща масонска федерация…“

Обединявайки усилията на работниците (гои), от всички групи и националности, които с общи усилия изграждат храма на единствения Бог (този на Израел).

Един ден братята… ще се появят… на първото Федерално събрание на масонските държави с думите: „Станете братя, и да вървим към реда^[13]. Планът на Хирам е изпълнен. Работниците (гои) са групирани според характера на труда си… и осъществяват част от великото дело“ — обещаното световно господство на „избрания народ“.^[14]