Е. Антонов
Тяхната борба (39) (Или как евреите завладяха света)

Приложение 8 (към част III, раздел 2, глава 3)
Символите на християнството и култа към Дева Мария

Рибата е емблема на много семитски богини — Ханаанската Астарта; сирийската Атаргатис, арамейската Атара. Тя е възприета от първите юдео-християни като символ на уловените в еврейските мрежи гои.

Религиозният знак на най-древните кроманьонски култури в Европа е кръста. Оттук постепенно се разпространява в Шумер, Индия, Персия, Сирия и др. В Египет йероглифът за божественост е кръст с кръг на върха. Тясно свързан с него е пречупеният кръст (свастиката), особено характерен за древните арийци, които го пренасят в Индия, Персия и редица други страни. Той стои върху древногръцките монети, вази и архитектурни елементи. През средновековието се среща на фасадите на църквите и върху много сакрални предмети. Често фигурира и насочен в противоположна посока — т.н. суувастика.

Следователно кръстът, свастиката и суувастиката представляват най-древните свещени символи на арийските народи, които нямат нищо общо с юдео-християните, поради което кръста се възприема от църквата едва през V век, след като същата окончателно скъсва с еврейството.

Култа към дева Мария се налага за пръв път на Ефеския събор през 431 г., с цел жителите на големия град да се откажат от своята древна богиня Артемида. Точно тогава домът на „майката божия“ и нейният гроб като по чудо преминават от далечната Иудея в западната част на Мала Азия, след което за рожден ден на Исус Христос е определен денят на зимното равноденствие — 25 декември. Това е най-късият ден в годината, почитан от хилядолетия в Европа и Персия като върховен арийски празник на Слънцето.