Е. Антонов
Тяхната борба (34) (Или как евреите завладяха света)

Приложение 3 към част III, раздел 1, глава 1
Неандерталци и кроманьонци

Ако някога в историята може да се говори за чудо, то това се е случило само един път на този свят с появата на човека — хомо сапиенс, което става преди 42 хил. години на територията на Южна Европа и Балканския полуостров. Няма нито бавна еволюция, нито постепенна промяна. Всичко става изведнъж, когато само в едно поколение децата престават да приличат на родителите си.

При условие, че може да се отхвърли божествения или извънземен произход на това събитие, то най-вероятната причина, според сегашния етап на развитие на науката, е силно еднократно радиоактивно облъчване над неандерталците, предизвикало серия от генни мутации и промяна на наследствените белези в цялото следващо поколение.

Разликата между прачовека-неандерталец и човека-кроманьонец (хомо-сапиенс) е огромна. Първият е значително по-близък до човекоподобните маймуни, което доказва липсата на говор, силно издадена горна челюст, наречена прогматизъм или негърска челюст, полегато чело, широк нос, както и използването само на най-груби оръдия на труда, като тояги и остри камъни, т.е. всичко, което може да се открие и сега у шимпанзетата и горилите.

Кроманьонеца е пълна противоположност на неандерталеца и малко се различава от съвременния европеец — липса на погматизъм или негърска челюст, той има и значително по-голям обем на черепа и започва да говори изведнъж на първия човешки език, да рисува прекрасно животни и хора, да прави статуетки от камък и кост, да се покланя на богове и да изпълнява духовни ритуали.

Броят на кроманьонците бързо нараства и от първоначалния район на появяване, където прачовеците изчезват по естествен начин, се разселват в трите посоки — към Северна Европа, Азия и Африка, с което започва и хилядолетната война с неандерталците.