Е. Антонов
Тяхната борба (6) (Или как евреите завладяха света)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,1 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
андре15 (2021)

Издание:

Автор: д-р Е. Антонов

Заглавие: „Тяхната борба“

Издател: Лаков Прес

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Редактор: Васил Лаков

Коректор: Стефан Стефанов

ISBN: 984-483-029-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15817

История

  1. — Добавяне

Глава 2
2000 години нелегално юдейско правителство — Синедрион

„Синедриона се оглавява от двама души — «двойка» (зуг). Единият носи титлата наси — «глава» (или княз), а другият — ав-бейт-дин или баща (тоест председател) на съда.“ „Векове наред евреите от всички страни получават ежегодни указания от наси на Синедриона.“

„Неевреите често изразяват учудването си от факта, че несиим (мн.ч. от «наси»), без да са официални управители, решават въпросите на еврейските общности и са почитани като ръководители на всички евреи. Законите и разпорежданията на несиин се приемат доброволно от еврейските общности, където и да се намират те. Евреите по собствено желание плащат вноски…“

(Шалом, с. 97, 146, 128)

„Съществува една сила, толкова организирана, толкова хитра и неуловима, толкова наблюдателна, толкова тайнствена, толкова съвършена и проникваща, че по-добре е и да не си отварят устата по отношение на нея.“

Томас Вудро Уолфсън (Уилсън) — (1856–1924), президент на САЩ, от еврейски произход.

Първото еврейско правителство, наречено Синедрион, е съставено преди 2300 г. в Йерусалим. То се състои от 71 члена, начело с председател — наси и върховен съдия.

След превръщането на Иудея в Римска провинция, първожреца и васалния цар започват да се назначават от Рим, което автоматично ги лишава от легитимност пред народа, доминиран от крайните религиозни фанатици и екстремистко настроените шовинисти.

От този момент скитащото племе се подчинява единствено на Синедриона. Това е втората власт, действаща успоредно с администрацията на империята, която постепенно се превръща в истинския господар не само на Палестина, но и на цялата еврейска диаспора, пръсната от Испания до Индия.

През 70 г. е разгромено първото голямо юдейско въстание. По време на него Йерусалим е разрушен, храма опожарен, а всички жреци — коени и левити, са прогонени или избити. От Синедриона остава жив само един член — Йоханан бен Закай, който измолва от император Веспасиан да открие религиозна „академия“ в палестинския град Явне. Така Израел отново измамва римляните. Под това прикритие се възстановява и Синедриона, сега вече като тайно правителство, което, местейки се от място на място, съществува почти 2000 години. Той става абсолютната власт — религиозна, административна, съдебна, финансова и политическа над цялото юдейство, в която според Наполеон се крие и силата на „избрания“ народ.

Ето накратко неговия път през вековете, градовете и държавите, подобно на вечния скитащ евреин към заветната му цел, а именно — „обещаното“ пълно господство над света:

I-II век. Под прикритието на религиозна „академия“ в град Явне, Римска Палестина.

II-V век. Също под прикритието на „академия“, сега в град Уша, римска и византийска Палестина.

V-XI век. Синедриона и ексиларха (монарха) в изгнание, настанили се в градовете Сура и Пумбедита на Вавилония, наречена по-късно Ирак.

XI-XV век. Златните времена на евреите и тяхното тайно правителство в окупираната от арабите Испания.

XVI век. Втория „златен“ век на Синедриона в завладения от турците Константинопол (Цариград).

XVII век. Кахалът на „четирите земи“ в Полша.

XVIII век. Синедриона от „Новия Йерусалим“ (Амстердам, Холандия)

XIX век. Лондонското тайно юдейско правителство, контролиращо вече по-голямата част от света.

XX век. Най-големият еврейски град на земята — Ню Йорк, става седалище на световното ционистко управление.

Това е именно тази толкова организирана, неуловима, тайнствена, наблюдателна и проникваща сила, за която споменава американският президент от марански произход Томас Вудро Уолфсън (Уилсън), и за която е опасно даже да се говори[1].

Бележки

[1] Виж приложение № 1