Е. Антонов
Тяхната борба (4) (Или как евреите завладяха света)

Глава 3
Библията и Талмуда, наречени двойната Тора, или явният и таен юдейски закон.

„Дори и най-добрия от гоите трябва да бъде убит.“

Талмуда, (Zarah 26 в)т.

„Този (гой), който любопитства да разбере еврейските закони, да получи смъртно наказание.“

Талмуда (Sanhedrin 59 а)

„Никой чужденец (гой да не пристъпя в ограденото около светилището. Заловените отговарят с живота си.“

Цар Ирод (надпис, поставен пред свещения храм на евреите в Йерусалим)

„От незапомнени времена устната традиция се предава от род в род заедно с писаната Тора… Но от периода на Езра… устната традиция се развива като отделна област на Закона и религиозните ритуали.“

Шалом, с. 90–91

„Ако евреите сами не изгорят Талмуда, да бъдат изгорени заедно с техните книги.“

Мартин Лютер „За евреите и техните лъжи“, 1546 г.

„Би било хула към Бога и обида за хората да се гледа сериозно на това жалко сплитане на измислици, в които всяка дума е или връх на смешното, или връх на ужасното.“

Лорд Болинброк (1678–1751), министър-председател на Англия за Стария завет на Библията и специално за Тората.

„Както днес Върховния съд на дадена държава търси опора в конституцията на страната… така… Синедрионът^[1] се обръща към Тората и към Мишната (първата част от Талмуда), когато се произнася по съдебни решения и постановления.“

Шалом, с. 127

Преди 2450 години завърналият се от Вавилон юдейски религиозен фанатик Езра налага с желязна ръка своята абсолютна власт над цялото еврейство. Изпитвайки сляпа омраза към всички гои, той забранява смесените с тях бракове, а съществуващите вече семейства разделя, като принуждава чужденците в срок от няколко месеца да напуснат страната.

Това не е религиозна война, а расово прочистване, защото на последните не е било предложено да приемат юдаизма. Така Израел^[2] се превръща в теократична, фундаменталистка и расистка държава. В нея има само една власт — жреците, и само един закон — Тората, според който религиозната нетърпимост и омраза към всички други народи става задължителен принцип на поведение.

Същият Езра издирва и преработва^[3] множеството религиозни юдейски текстове, писани в различни епохи, които събира в Библията (Танаха, или Стария завет). През II век пр.н.е. тя е преведена в Александрия на гръцки, а по-късно става и свещена книга на християните, когато към нея е прибавен Новия завет — Евангелията за Йешу от Назарет (Исус Христос), посланията на апостолите, включително писмата на Шаул от Тарс (апостол Павел) и др. основно прередактирани през IV век.

Старият завет, или в точен превод договор, се състои от три части: Тората (основният закон за израелците) обхваща първите пет глави от Библията и включва двата Декалога; Невиим (Пророците) описва част от историята на скитащото, племе и предсказанията за световното му господство; и Ктувим (Писанията) съдържаща предимно древни притчи, песни и псалтири (псалми).

Според лорд Болинброк в него всяка дума е или връх на смешното, или връх на ужасното. Ние ще прескочим смешното и ще обсъдим главно ужасното — последователно в тази и в някои от следващите глави. В целия Стар завет внушенията на главния редактор Езра, както и тези на Моше се повтарят стотици и хиляди пъти — юдеите са единствения избран народ, и ако изпълняват строго предписанията на жреците, ще завладеят цялата земя.

„Прековете ралата си на мечове и сърповете на копия“ провиква се пророк Иоиля… „Изтребете всички околни народи“ — допълва пророк Захария… „И по цялата земя… две части от нея ще бъдат изтребени, ще измрат, а третата ще остане на нея“… „И ще прекарам тая част през огън, и ще ги разтопя… Ликувай от радост дъще Сионова.“ (Иоил. 3:10; Зах. 12:6, 13:8, 9; 9:91).

А Исая завършва: „И народа ти (еврейския)… на веки ще наследи земята.“ (Ис. 60: 21).

През II век император Адриан забранява Тората, за да спаси Рим. Но той не знае, че това е само видимата част на айсберга на злото. За да не попаднат на гоите, най-сатанинските заповеди на Моше и Езра никъде и никога не се записват. В продължение на хиляди години те се предават само устно, между жреците, а по-късно между равините и съдържат особено съкровените тайни на народа, който се „бори с Бога“. Това е Втората Тора, секретният закон, който допълва официалната Библия.

Все пак една малка част от него е набелязан в Талмуда през IV-V век, в Мидраша през II-X век и в Зоара през XIII век. Дори и днес те са почти недостъпни за гоите, защото на английски Талмуда е преведен едва през 1935 г. и то срещу подписка, предназначена единствено за евреи, които не знаят иврит. Въпреки това, още през 1242 г. Талмуда попада на римския папа, който след прочитането му заповядва публично да бъде прокълнат и изгорен, а на евреите се нарежда да носят жълт знак и да живеят в гета. След което последва и пълната забрана на юдаизма в Англия, Франция, Испания, Португалия и редица други страни.

Триста години по-късно, големият реформатор и противник на папите, Мартин Лютер застава на още по-крайна позиция и нарежда:

„Ако евреите сами не изгорят Талмуда, да бъдат изгорени заедно с него!“

Ето някои от заповедите на Йерусалимския и Вавилонския Талмуд:

I. Убивай гоите!

1. „Дори и най-добрия от гоите трябва да бъде убит.“

2. „Ако евреин убие християнин, той не извършва никакъв грях.“

3. „Изтреблението на християните е необходима жертва.“

4. „Невинен си в убийство, ако намерението ти е да убиеш християнин.“

5. „Християните трябва да бъдат унищожени, тъй като са идолопоклонници.“

6. „Високопоставено място в Рая е отредено за тези, които убиват идолопоклонници.“

7. „Тези, които не вярват в Тората (т.е. всички гои), трябва да бъдат убити.“

8. „Да пролееш кръвта на неблагочестив (гой) е жертвоприношение на Бога.“

9. „Не са необходими молитви, когато обезглавите някого в деня на Шабат.“

10. „Не спасявай християнин, когато е в смъртна опасност“

11. „Не предотвратявай смъртта на тези, които не вярват в Тората (гоите).“

II. Кради от гоите!

12. „Позволено е да измамиш християнин.“

13. „Задръж всичко това, което християнина надплати, когато сгреши.“

14. „Евреите трябва да си разделят това, което надвземат от християните.“

15. „Търгувайте с християни — за да им вземете парите.“

III. Лъжесвидетелствай срещу гоите!

16. „Евреин може да лъже и да наруши клетвата си, щом като трябва да осъди християнин.“

17. „Евреин може да лъжесвидетелства с чиста съвест.“

18. „Евреин може да даде лъжлива клетва, използвайки хитрина или двусмислието на думите.“

IV. Пожелавай дома на гоите! И жените на гоите!

19. „Всяка християнска собственост принадлежи на този евреин, който пръв предяви претенции (към нея).“ Какво е проститутка? — Всяка жена, която не е еврейка.

V. И някои други юдейски расистки и ксенофобски наставления:

20. „Евреите се наричат хора, християните не са хора.“

21. „Брак между християни и евреи е невалиден.“

22. „Чиста еврейска жена, ако се сношава с християнин, се омърсява.“

23. „Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно.“

24. „Всеки евреин е добър, независимо от греховете и прегрешенията, които прави.“

 

 

И накрая ще завършим с основните идеи на Вавилонския Талмуд, определени още през V век:

25. „Евреите ще бъдат единствените богати. Богатствата на народите ще бъдат в техни ръце.“

26. „Всички народи ще им слугуват и всички нации ще бъдат васални на тях.“

27. „Месия ще даде на евреите господството в целия свят. Всички народи ще търпят господството им.“

Поставените цели са пределно точни и ясни. По-нататък ще проследим средствата и начините, които скитащото племе е използвало, използва и ще използва за тяхното постигане, както и отражението на тази фикс идея върху самото него.

Именно поради това трябва специално да се отбележи, че разделянето на Закона на явен (писмен) и таен (устен), се пренася и върху организациите на евреите, които също стават легални и конспиративни, а по-късно и върху самите юдеи.

Една голяма част от тях наричани марани, изповядват от стотици години скрито юдаизма, докато пред народите между които живеят, се представят за християни, правоверни мюсюлмани или атеисти-комунисти, като се променят непрекъснато според случая и ползата, която имат.

Породеното по тези причини шизофренично разделение на личността може да обясни и много от особеностите в характера на племето, което неспирно се бори с Бога.

От друга страна особено важно е признанието на „Шалом“, че Тората и Талмуда са били винаги конституцията на тайното еврейско правителство — Синедриона, на базата на които същото произнася всички свои съдебни решения и постановления през последните няколко хилядолетия.

1) Abhodah Zarah (26 b) T

2) Sepher Or Jsrael (177 b)

3) Zohar (II, 43 a)

4) Makkoth (7 b)

5) Zohar (I, 25 a)

6) Zohar (L, 38 b, 39 a)

7) Choschen Ham (425, 5)

8) Ialkut Simoni (245, c)

9) Pesachim (49 b)

10) Hilkhoth Akum (X, 1)

11) Choschen Ham (425, 5)

12) Babha Kama (113 b)

13) Choschen Ham (183; 7)

14) Choschen Ham (183; 7)

15) Abhodah Zarah (2 a T)

16) Babha Kama (113 a)

17) Kallah (1b, p. 18)

18) Schabbouth Hag (6 d)

19) Babha\Bathra (54 b); Eben Haezar (6 and 8)

20) Kerithuth (6 b, p. 48)

21) Eben Haezar (44, 8)

22) Iore Dea (198/48)

23) Zohar (II, 64 b) hale

24) Chagigah (15 b)

25) Pasachim (Fol II b)

26) Sanhedrin (Fol 88 b; 2 a kol u Fol 89, 89 d, Ik)

27) Schabb (120, I кол.)