Е. Антонов
Тяхната борба (2) (Или как евреите завладяха света)

Глава 1
Юдаизмът — еврейския „Майн Кампф“.

Само един Бог — този на Израел, само един избран народ — еврейския, на който е предопределено да завладее света.

„Юдаизма е материалистичен по своята същност… Той не гради Небесно Божие царство, а световно земно еврейско господство.“

Малицки, „История на християнската църква“, том 1

„Юдаизмът не е религия. Той е религиозен закон“

Моисей (Моше) Менделсон^[1] (1729–1786)

— „Каква е основата на юдаизма?

— Егоистична, себелюбива, ненаситна и алчна!

— Каква е тяхната вяра?

— Измама, лъжа и мошеничество!

— Кой е техния бог?

— Парите! Вярата хиброу (юдаизма) ме отвращава.“

Карл Маркс (Мордохай Леви) 1844 г. Deutsch Franzsishe Jahrbuch

„Полският католически свещеник Хенрих Янковски в църковна проповед в присъствието на президента Валенса сравни звездата на Давид^[2] с нацистката свастика и комунистическия сърп и чук.“

От пресата (в-к „Стандарт“)

„Той (римският император Адриан) разбира, че силата на евреите се крие в тяхната религия… и нарежда да се затворят синагогите и Академията (тайния Синедрион). Сега еврейската религия е под по-строга забрана… Римските власти я поставят изцяло извън закона. Само тайно, с големи рискове… равините… се срещат в потайни места.“

Шалом, с. 120

Преди 3300 г. водените от Моше (Моисей) евреи масово напускат Египет. Пътят им минава през земята на медиамците, която те нападат, и след като избиват всички мъже — ограбват и разоряват.

Но вместо похвала, победителите получават само проклятия и укори от своя вожд:

„И се разгневи Моисей на военачалниците: защо оставихте живи всички жени?… Избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени!…“ [Числ. 31:14, 15, 17]

По-късно, изкачвайки се на Синайската планина, този машиях (месия) провъзгласява:

„Бог наш е един… и тебе (Израел) избра Господ… да бъдеш негов собствен народ.“

„Господ, Бог твой, ще те постави по-горе от всички народи на земята.“

„Всяко място, на което стъпи ногата ви, ще бъде ваше.“

„[Там] не оставяй жива нито една душа.“ [Втор. 6:4; 7:6; 28:1; 11:24; 20:16]

Това е договор, сякаш сключен със Сатаната или зловещия „господ“ Израелев, който на иврит означава точно същото — Израел дословно е „този който се бори с Бога“.

Самата еврейска религия не обещава Небесно царство, не залъгва с щастлив задгробен живот и не говори за някакви висши духовни идеали.

При нея не съществуват Рая и Ада, безсмъртието на душата и вечната борба между доброто и злото. Всичко е пределно ясно и просто доброто е това, което е добро за евреите, лошото е това, което е вредно за евреите. Всички други народи са нищо, те „приличат на слюнка“.

Следователно юдаизма може да се разглежда като едно обикновено търговско споразумение, което гласи:

Първо. Скитащото племе да няма друг „бог“ и да спазва Тората (закона), заповедите на жреците и всичките 365 табута^[3], записани в първите пет глави на Библията.

Второ. Ако същото стриктно изпълнява всичко това, след стотици или хиляди години ще получи властта и богатствата на цялата земя.

Това е уговорка, точно обратна на тази между Фауст и Мефистофел — векове наред евреите ще изпълняват волята на Сатаната, който накрая за благодарност ще им подари света.

Или най-точно, тъй наречената юдейска „религия“ е само една материалистична програма за всемирно господство, един „Майн Кампф“, който точка по точка посочва пътищата за постигане на поставените цели.

Пълната победа над народите ще обяви в един „Мрачен ден“ дългоочаквания и могъщ цар-фюрер на „избраното племе“ — неговият нов „машиях“.

И тогава:

„Йерусалим (Йерушалаим) ще стане световна: столица, а народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат“, а останалите „като змии, като земни червеи ще пълзят“, и „ще се уловят за полата на юдеина“. [Ис. 60:12; Мик. 7:17; Зах. 8:23]

И тогава:

„Богатството… към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде…“ и „ти [Израел] ще се насищаш с млякото на народите и ще сучеш от царски гърди.“ [Ис. 60: 5, 16]