Джеймс С. А. Кори
Сибола гори (48)

43.
Басиа

— Тръгваме си — рече тя. — Ще дойдеш ли с нас?

Внезапно Басиа се почувства засрамен. Всичко бе започнало толкова добре.

Беше успял да пробие отвор в контролното табло на шлюза с бързина, придобита от дългата практика. Композитната обшивка се оказа стара, послойна система, с каквито неведнъж бе работил на Ганимед, и веднага щом я разпозна, почувства нарастваща увереност. Прекоси късия коридор до склада и гардеробната, без да срещне никого, стиснал пистолета в ръка. Надяваше се, че оръжието в края на краищата няма да му потрябва. От другата страна на съблекалнята бе коридорът, опасващ десния борд и водещ до ареста. Беше се приближил на шейсет метра от целта си, без да се задейства алармата.

Първият признак, че нещата се объркват, бе плътният огън, който изригна изведнъж и сякаш отвсякъде. Оттогава се криеше в тясната тоалетна.

— Дойдох да те спася — рече той и веднага почувства колко глупаво звучат думите му.

— Благодаря ти — отвърна Наоми с усмивка.

— Да, а сега трябва да… — намеси се землянинът, но беше прекъснат от нов оглушителен залп. Куршумите отскачаха от стените на коридора, разкъсаха изолиращата пяна и парченца от нея полепнаха по хидравличната течност. Хейвлок бутна Наоми в тоалетната при Басиа и ги притисна към стената. Нови изстрели, един от които попадна в рамото на землянина и остави там дълбока следа.

— Аз съм Басиа — представи се той.

Землянинът се подаде през вратата, насочи тежката си пушка към коридора и натисна няколко пъти спусъка. Трясъкът бе оглушителен.

— Казвам се Хейвлок. Измъкнем ли се оттук, трябва бързо да изчезваме.

Преди Басиа да успее да отговори, Наоми дръпна пистолета от ръката му и го подаде на Хейвлок.

— Може да ти послужи.

— Не — завъртя глава мъжът и стреля още два пъти. — Без бойни патрони. Няма да избиваме тези идиоти, освен ако не е крайно наложително.

— Тогава какво? — попита тя.

Хейвлок извади няколко гилзи с топчести върхове и ги пъхна в магазина на пушката.

— Веднага щом се подам в коридора, вие двамата ще тръгнете колкото се може по-бързо към шлюза. — Той пъхна последния патрон и зареди пушката с шумно изщракване. — Басиа, ти си с броня, тъй че стой зад нея. Наоми, насочи се към съблекалнята. Вземи скафандър. Някой, който се облича бързо.

— Готови по твоя заповед — кимна Наоми и постави ръка на рамото му. Басиа вдигна свит юмрук.

— Тогава да започваме — каза Хейвлок, излетя в коридора и откри огън. Наоми го последва и сви в другата посока, към съблекалнята и шлюза, а Басиа зае позиция зад нея. Изминаха едва няколко метра, когато усети, че сякаш го удрят два пъти с чук в гърба.

— Удариха ме! — извика той. — Простреляха ме!

Наоми не забави.

— На лицевия дисплей изписано ли е предупреждение, че кървиш?

— Не.

— Тогава ще живееш. Затова е бронята.

— По-малко приказки — предупреди ги Хейвлок и побутна Басиа. — И повече действие.

Басиа дори не бе усетил, че е зад тях. Сподави един изплашен вик. На няколко метра отпред Наоми вече влизаше в съблекалнята. Басиа я последва. Тя измъкна чевръсто оранжев авариен скафандър и напъха крака в него. Хейвлок спря до вратата и пусна още няколко изстрела към коридора.

— Настрой на двайсет и седем нула-едно-пет — извика му той.

— Какво? — За Басиа думите бяха непонятни. Всичко, което се случваше през последните пет минути, бе като лош сън. Хора стреляха или му говореха неразбираеми неща. Усещането за покой и героизъм, с което бе потеглил на тази мисия, бе изчезнало напълно.

— Това е честотата, която използват охранителите — обясни Хейвлок. — Можеш да ги подслушваш. Сигналът не е кодиран. Защото — въздъхна той — те са само едни шибани аматьори.

Басиа откри менюто и настрои радиочестотата на 27.015.

— … веднага — произнесе непознат глас. Млад, мъжки, ядосан.

— Ясно е, щом отвръща на стрелбата — отвърна друг, по-стар. — Удари ме с два гумени куршума. Мисля, че ми счупи ребро.

— Така — каза Хейвлок и пусна още един изстрел. — Май не съжалявам за решението си. — Басиа не разбра на кого говори.

— Ще те застрелям в лицето, мръснико — закани се по-старият. Последва нов залп от куршуми, които обсипаха коридора.

— В момента стреляш предимно в кораба, шефе — подхвърли Хейвлок. Говореше със спокоен глас. Изглеждаше някак засрамен от неумелото поведение на своите бивши ученици. Басиа кой знае защо си спомни концепцията на бушидо, за която някой му бе разказвал, когато още работеше на Ганимед. Смяташе се, че умиротворението и спокойствието в поведението на воини, придържащи се към бушидо, се дължало на увереността им, че са вече мъртви. Хейвлок му напомняше за такъв воин.

— Кемп — обади се другият глас. — На позиция ли си?

— Облякохме скафандри и доближаваме авариен изход единайсет — отвърна някой, вероятно Кемп.

— Ускорете ход, искам да ги изпреварите.

— Ей, Кемп — повика го Хейвлок. — Не те ли пратих в лазарета със Салваторе? Нали не си го оставил да кърви някъде по коридорите?

— Не, сър — каза Кемп. — Някой ще го отведе там…

— Престани да говориш с него! — изрева гневният глас. — Той не е вече с нас!

Наоми нахлузваше скафандъра през раменете и Басиа се приближи да й помогне. Хейвлок остана при вратата и от време на време стреляше в коридора.

— Намери ми кислородна бутилка — помоли Наоми и се зае да отваря вътрешната врата на шлюза. Басиа се огледа.

— Ей, Мфуме? — извика Хейвлок.

— Какво? — откликна нов глас.

— Хубаво си се сетил да активираш магнитните подметки, за да се закрепиш за пода. Но на тази позиция коляното ти стърчи в коридора. — Хейвлок стреля и някой нададе болезнен вик по радиото. — Видя ли?

Басиа откри шкаф, пълен с кислородни бутилки, и помогна на Наоми да свърже една със скафандъра. Той завъртя кранчето и след няколко секунди Наоми му показа вдигнатия си палец.

— Готови сме — съобщи тя на Хейвлок.

Мъжът пусна още няколко куршума и отстъпи назад към тях. Подаде пушката си на Наоми и тя я насочи към вратата, докато двамата мъже си поставяха шлемовете.

— Значи все пак ми даде оръжие? — подхвърли Наоми.

— Ще искам да ми го върнеш.

— Готови сме тук — обади се Кемп по радиото.

— Ей, момчета? — повика ги Хейвлок. — Не го правете. Почти не сме минавали бойни тактики в открития космос. Излезете ли отвън с бойни муниции, нещата ще загрубеят.

— Да, но шефът каза…

— Спрете да говорите с него! — викна възрастният глас, достатъчно силно, за да накара Басиа да свие болезнено устни. — По дяволите, хора!

— Коенен — обърна се към него Хейвлок. Гласът му бе леко променен от говорителите на шлема. — Говоря сериозно. Не пращай хората си навън. Някой може да пострада, дори да умре.

— Да бе — изсумтя главният инженер. — А ти си една поясна подлога и мръсен предател.

— Как са ребрата, шефе? — попита Хейвлок с усмивка в гласа. — Виждаш ли, сега постъпваш така, защото си заслепен от гняв. Не мислиш трезво. Ето защо не исках да ви раздавам бойни патрони.

Басиа нагласи реактивната раница, която бе оставил при шлюза. Наоми му подаде пушката и извади още две раници от шкафа. След минутка двамата с Хейвлок ги бяха пристегнали, а вътрешната врата се затваряше. Хейвлок взе пушката от Басиа и я преметна на ремък. Наоми активира цикъла.

— Знаеш ли — рече тя, — биха могли да блокират шлюза от мостика.

Сякаш в отговор на думите й индикаторът на таблото се премести в червено и цикълът бе преустановен. Хейвлок въведе някакъв код на таблото и цикълът стартира отново.

— Не са имали време да променят охранителните кодове — обясни той.

— Охранителните кодове могат да отменят корабните операции? — учуди се Наоми.

— Добре дошла в корпоративната сигурност. Екипажът не е нищо повече от заблуден таксиметров шофьор. Отделите за сигурност са на пряко подчинение на компанията и защитават нейните интереси. Можем да отменим всичко, което си поискаме.

— Ето защо ви мразят толкова — посочи Басиа.

Въздушният шлюз приключи цикъла и външната врата се отвори. Хейвлок им даде знак да излязат.

— Сигурен ли си, че в момента не ме харесваш? — попита той. — Поне малко?

Звездата на Ил надзърташе зад извивката на планетата и визьорът на Басиа се затъмни, за да го предпази от ослепяване. Самата планета бе като разгневена топка от буреносни сивкави облаци. В далечината „Росинант“ проблясваше със зелени и червени навигационни светлини, маркиращи неговата позиция.

— И така — продължи Хейвлок. — Да не се бавим повече. Имат хора навън, вероятно от другата страна на кораба. Не могат да ни стигнат, но внимавайте за абордажните котви.

Наоми вече бе включила реактивната раница и се отдалечаваше от шлюза върху четири малки конуса от сгъстен газ.

— Алекс? Отвън сме.

— О, слава богу — въздъхна пилотът, напрежението в гласа му отслабна осезаемо. — Изгризах си ноктите от притеснение. Басиа с теб ли е?

— Аха — обади се Басиа. — Тук съм.

— Ще прибереш трима — съобщи Наоми. — Можеш да ни поемеш.

— Трима?

— Водим една заблудена душа.

— Заблудена душа? — Хейвлок едва сдържа смеха си. — Всъщност аз ви спасих задниците.

— Малко е сложно — добави Наоми.

Вече всички бяха напуснали шлюза. Върху лицевия дисплей на Басиа трепна и се раздвижи светеща точица. Алекс бе накарал „Росинант“ да поеме контрола над раниците им и да ги насочи към кораба. След няколко по-резки маневри „Росинант“ започна бавно да расте пред очите им.

— Радвам се, че Басиа се е справил — каза Алекс. — Безпокоях се да го пратя просто така.

— В края на краищата не се оказах чак толкова полезен — обади се Басиа и усети, че се изчервява от срам.

— Накара всички да гледат в погрешната посока — възрази Хейвлок. — Това бе доста полезно.

— Аха — рече Алекс. — Ние всички сме герои. Но в момента има четирима, които ви следват. Знаете ли за тях?

Върху дисплея на Басиа изникна малко квадратче. Вътре в него видя четирима души със скафандри и реактивни раници на фона на тъмния корпус на „Едуард Израел“. Без той да прави нищо, картината се уголеми, така че можеха да се различат оръжията в ръцете им. Алекс им пращаше изображение от телескопите на „Росинант“.

— Да, това са хората, които аз избрах и обучих — призна с въздишка Хейвлок. — Като погледна сега назад, осъзнавам, че идеята не беше добра.

— Искаш ли да се погрижа за тях? — попита Алекс.

— Тази „грижа“ означава ли да използваш късообхватните оръдия? — попита Хейвлок.

— А? Ами да.

— Тогава не. Тези хора са достатъчно глупави и зле подготвени, лесно е да ги разстрелваме от упор. Но иначе не са лоши момчета — обясни Хейвлок.

— Те обаче стрелят по вас — съобщи Алекс и изведнъж върху дисплея на Басиа се изрисуваха червени линии. — Накарах „Роси“ да проследи траекторията на куршумите.

Мисълта, че наоколо летят беззвучни, невидими и потенциално смъртоносни проектили, накара Басиа да настръхне. Червените линии на дисплея очевидно бяха по-разбираеми за Хейвлок, защото той каза:

— Не са дори близо до нас. Не знаят как да включат интегрираното целеприхващане на визьора и стрелят напосоки. Няма смисъл да отвръщаме на огъня.

— Наоми? — поиска мнението й Алекс.

— Хейвлок е специалистът по тези неща — отвърна тя. — А и това са неговите хора.

— Разбрано — рече Алекс, но в гласа му се долавяше съмнение.

„Росинант“ продължаваше да расте и не след дълго Басиа вече можеше да различи индикаторните светлини на шлюза. Беше прекарал съвсем кратко време на този кораб, но вече го чувстваше като роден дом. Реактивната раница изстреля поредица от кратки струи, които го завъртяха с лице към „Израел“ и после започнаха да го забавят. Почти бяха стигнали.

— Момчета, терминът безоткатно оръжие е преувеличение. Той не означава, че няма такова нещо като откат — каза Хейвлок.

За Басиа това прозвуча като нови неразбираеми реплики, докато не погледна към видеото от „Росинант“. Един от четиримата им преследвачи се въртеше като обезумял в космоса и маневрираше трескаво с реактивната раница в опит да си възвърне контрола. Това обаче само влошаваше положението му, тъй като всеки нов изблик на газ от раницата добавяше ускорение към въртеливото му движение.

— Значи названието е неточно — отвърна мъжът на име Кемп.

— И ако бяхме стигнали до урока за тактически действия в безтегловност, щях да ви го обясня — продължи Хейвлок. — Освен това щях да ви науча как да използвате интегрирания софтуер за компенсиране, за да накарате реактивната раница да ви стабилизира след всеки изстрел.

— Май доста неща не си ни показвал — въздъхна Кемп.

— Да, и сега, когато стреляте по мен, се чудя дали да съжалявам или не. Но междувременно ще ви помоля да се откажете. Дрейк е изгубил напълно контрол и се отдалечава от вас. Някой трябва да го спре, преди да е стигнал твърде далече.

— Ще ти се, нали? — намеси се онзи, когото Хейвлок бе нарекъл Коенен. — Да тръгнем да го гоним.

— Единствено искам — отвърна с натъжен глас Хейвлок — да не позволите Дрейк да се изгуби в космоса и да умре. Освен това се наложи да убедя пилота на кораба зад мен да не ви превръща в облак червена мъгла с отбранителните си оръдия. Но вие непрестанно ми затруднявате задачата.

— Не ни заплашвай…

— Идете да приберете Дрейк. Върнете го на кораба. Спрете стрелбата. Ако някой от тези ваши хаотични изстрели попадне случайно в целта, ще накарам кораба да отвърне на огъня.

Настъпи продължителна тишина. Червените линии върху дисплея на Басиа започнаха да изчезват една по една, докато накрая се изгубиха напълно. Реактивната раница изпусна една последна дълга струя и го завъртя. Външният люк на шлюза на „Росинант“ вече беше отворен и ги очакваше. Наоми първа влетя вътре, улови се за една ръкохватка и ги почака да я последват. Тъй като бе скрита от звездата на Ил, поляризацията на дисплея й изчезна и синкавото сияние на шлема озари отвътре лицето й. Басиа различи съвсем ясно широката й усмивка.

— Най-сетне у дома — пропя тя. Басиа прелетя край нея и тя се пресегна да го улови. — Благодаря ти, че дойде за мен.

Той се изчерви и вдигна ръце в поясния знак за свити рамене.

— Не направих почти нищо, освен че стреляха по мен.

— Понякога е достатъчно да се покажеш.

Хейвлок се задържа за ръба на шлюзовата врата и погледна към „Израел“.

— Ей, вие там, уловихте ли Дрейк? Той добре ли е?

— Да, сър — отвърна Кемп. — Хванахме го.

— Хейвлок — обади се другият, по-гневният глас. — Това няма да ти се размине. Когато се върнем, РЛЕ ще те накара да си получиш заслуженото. И аз ще съм там, за да гледам как става.

Хейвлок се разсмя.

— Виж, шефе, надявам се и двамата да го доживеем. Край на връзката. — Той се дръпна вътре и люкът бавно се затвори.

— Успяхме — изпъшка доволно Басиа. За миг изпита еуфория, сетне страхът се пробуди с такава сила, че ако не беше в безтегловност, щеше да тупне на пода. Наоми и Хейвлок започнаха да разкопчават раниците, докато шлюзът напомпваше въздух в помещението. Басиа посегна към своите ремъци, но пръстите му трепереха твърде силно, за да се справи. След малко Наоми дойде да му помогне.

Раницата му се отдели бавно, прекоси помещението и се блъсна в отсрещната стена с глух тропот. Басиа едва бе успял да отчете факта, че чува и други звуци, освен собственото си дишане, когато вътрешният люк се отвори. Алекс влетя вътре с налудничава усмивка на широкото си мургаво лице.

— Заместник — рече той. — Добре дошла на борда.

Наоми смъкна шлема и го захвърли встрани.

— Хубаво е да се върне човек, господин Камал.

Настъпи кратка пауза, докато всички се хилеха един на друг, после Наоми се устреми към него и Алекс я прие в прегръдката си.

— Добре ли се отнасяха с теб? — попита той.

— Държаха ме заключена в кучешка колибка. — Наоми посочи с брадичка Хейвлок. Едрият землянин бе свалил шлема си и той се поклащаше във въздуха до него. На лицето му грееше доволна усмивка. Без шлем Басиа видя, че има къса русолява коса, квадратна челюст и тъмни очи. Нещо като генерична сурова красота. Като филмова звезда, играеща ченге в екшън. Кой знае защо това накара Басиа да не го хареса.

— Такава е политиката — оправда се Хейвлок. — А съм — бях — шеф на охраната на „Едуард Израел“. Вероятно вече съм освободен от тази длъжност. Аз държах вашия втори капитан в ареста. Надявам се, че не ми се сърдите за това.

— Добре — кимна Алекс и се обърна към Наоми, сякаш Хейвлок го нямаше: — Сега какво?

— Доклад за обстановката — настоя Наоми. — Как се развиват нещата със снижаващите се орбити?

— „Барбапикола“ се спуска най-бързо, след това е „Израел“, а после сме ние, но можем да избираме между скъсяваща се орбита, когато издъхнат акумулаторите, да изгорим в атмосферата или да ни отстрелят чуждоземните — отвърна с мрачна усмивка пилотът. — Каквото и да изберем, все сме прецакани. Но се радвам, че се върна на борда.