Джеймс С. А. Кори
Сибола гори (14)

Интерлюдия
Следователят

… то се пресяга и се пресяга, и се пресяга, и се пресяга…

Сто и тринайсет пъти в секунда, но нищо не отговаря и то се пресяга. Не изпитва отчаяние, макар че някои части от него изпитват. То не е създадено да приема в себе си съзнание или воля, но използва каквото намери. Умовете в него са затворени в сфери, изолирани. Използват се, когато могат да бъдат полезни, както и всичко останало, и то се пресяга.

То няма план. Няма дори желание или това е желание без познание или цел. То е подбран натиск върху хаос. Не мисли за себе си по този начин, защото не може да мисли, но обкръжаващата го среда се променя, появяват се нови възможности и то създава следователя, за да проникне в тази нова цепнатина. Новият космос. Умовете вътре в него интерпретират случилото се по различни начини. Като ръка, която се подава над гробищна почва. Като да откриеш врата в стая, където преди това не е имало врати. Като глътка въздух за давеща се жена. То не вижда нещата с подобни картини, ала в него има части, които биха могли да ги виждат и така.

Следователят оказва натиск върху туземеца и той предприема действия. Околната среда се променя отново. Едни форми заприличват на други, но то не може да ги разпознае, защото не притежава съзнание. Може да проследи, че туземецът ускорява или забавя, че векторите се променят от нула към едно и после към друга нула на различно място, но само ако притежава съзнание, а то няма. То се пресяга.

Появяват се познати модели, то се преориентира и се пресяга. Разцъфват водопади от информация и съзнателните части от него виждат лотос, който се разтваря завинаги, чуват вик, който е създаден от други викове в една частица, сътворена от звуци, молят Господ за смърт, която няма да дойде.

То докосва нещо и за момент частта от него, която може да чувства, изпитва надежда. То не познава надеждата. Но отговорът не идва. Това не е краят. Никога няма да има край. То се пресяга и намира нови неща. Стари неща. То се носи през пространство, което е подходящо, за да се носи през него. Регистрира реакции и реакциите захранват импулсите, които са ги породили, и следват нови реакции. Но всички са автоматизирани, пусти и мъртви като него. Нищо не се пресяга отсреща. То не чувства разочарование. Не се изключва. То се пресяга.

То няма съзнание, но съзнанието е част от него. То се пресяга, понася се към пространство с нови възможности и нещо дълбоко в него, по-обхватно, отколкото би трябвало да бъде, го гледа как се пресяга.

Врати и ъгли. То се пресяга и се пресяга, и се пресяга. Врати и ъгли.

Работата може да стане дебела, хлапе.