Джеймс С. А. Кори
Сибола гори (25)

22.
Хейвлок

Една от програмите на Хейвлок филтрираше новините от Слънчевата система по четири ключови теми: Нова Тера, Джеймс Холдън, наемни охранители и Европейската лига по футбол. Привързан в креслото в кабинета си, той прелистваше данните на екрана. ПРОМЕНИ В КОМПЕНСАЦИОННАТА СХЕМА НАКЛАНЯТ БАЛАНСА В ПОЛЗА НА ЗЕМНИЯ ОТДЕЛ ЗА СИГУРНОСТ, „ЗВЕЗДНА СПИРАЛА“ ПОДГОТВЯ ПРОТЕСТ. Изтри това. ТЕ СЛОЖИХА КРАЙ НА ЗЕМНОТО БРЕМЕ — ГРУПА ОТ ПЕТДЕСЕТ ИЗВЕСТНИ ЗЕМЛЯНИ ПРЕМИНА НА СТРАНАТА НА СВП. Холдън бе под номер четирийсет и едно. Хейвлок изтри и това съобщение. ЛОС БЛАНКОС ПОБЕДИ БАЙЕРН С 1:0. Хейвлок повдигна учудено вежди и маркира материала за по-късен преглед. НАРАСТВА НАСИЛИЕТО НА НОВА ТЕРА. ООН И СВП ВЗЕМАТ МЕРКИ. МАРС ПОДКРЕПЯ ДЕЙСТВИЯТА НА СВП.

Хейвлок усети, че стомахът му се свива. Новината идваше от служба за шпионски анализи с договор с правителствата на трите велики сили. Той отвори материала.

Тук Насър Максуел от „Прогнози и анализи“, този материал е предназначен само за наши абонати и партньори на компанията. Разпространението му на други места ще бъде в нарушение на марсианските корпоративни разпоредби и статута за интелектуална собственост към ООН.

Според доклади от разузнаването на ООН насилието на Нова Тера ескалира. Охранителните сили на „Роял Лиценз Енерджи“ са разкрили нова потенциална заплаха и при неутрализирането й са били убити между седем и шестнайсет размирници. Реакцията на СВП относно атаката бе сдържана, но силите на РЛЕ и ООН ще обявят днес следобед изпращането на спомагателна мисия до Нова Тера. Според първоначалните доклади тя ще е комбинация от корпоративни служители и военен ескорт на ООН.

Представителите на СВП засега се въздържат да коментират този план, но са изказали становище, че са готови да използват военна сила, за да контролират трафика през станция Медина. Имайки предвид тактическото преимущество, което осигуряват пръстеновите портали, „Прогнози и анализи“ предполага, че дори неголеми поясни сили биха могли да блокират ефективно усилията на ООН и РЛЕ. Източници, близки до Марсианския конгрес, изказаха анонимно мнение пред наши представители, че марсианското правителство ще подкрепи действията на СВП. Нашите анализатори предполагат, че не става въпрос за дълготрайно сътрудничество между СВП и Марс, а по-скоро за тактически съюз, предназначен да попречи на ООН и лунно-земните корпорации да изградят плацдарм на тези нови светове. С оглед на времето, което ще е необходимо на групата на ООН и РЛЕ, за да се събере и да преодолее разстоянието до станция Медина, предполагаме, че ситуацията на Нова Тера ще продължи да се развива без пряка намеса от Слънчевата система поне в обозримото бъдеще и че въпросът за регулирането на трафика през порталите ще се превърне в източник на ново напрежение и вероятно на военни действия през идващите месеци и години.

Хейвлок се почеса по ухото. Досегашният опит му подсказваше, че „Прогнози и анализи“ обикновено изпреварват поне с един ден новинарските заглавия. Което означаваше, че след около трийсет часа ще бъдат залети с новини и мнения за тях от хора, които никога не са минавали отвъд орбитата на Юпитер. Освен това, ако заселниците научеха, че ще пристигат още кораби на РЛЕ — макар и да дойдат тук след години, — може би щяха да станат още по-отчаяни. Или пък новината, че Марс е готов да сподели леглото на СВП, ще ги накара да си мислят, че сънародниците им ги подкрепят. И в двата случая последствията нямаше да са добри.

Хейвлок съжали, че няма начин да се прекъснат комуникациите с Пръстена, за да се задържи драматичният развой на събитията. Нещата бяха достатъчно объркани и без намесата на професионални оплесквачи като ООН. Слава богу, все още нямаше реакция на съобщението на техния посредник, че планетата бъка от странни чуждоземни твари и на настойчивото му желание всички да избягат и да се скрият под одеялата. А може би това би било най-доброто решение? Поне щеше да отвлече вниманието от политическия конфликт.

Ръчният му терминал изписука и той прие повикването.

— Мисля, че сме почти готови — докладва главен инженер Коенен.

— Идвам веднага. — Хейвлок вече разкопчаваше ремъците. Той се тласна към вратата и се насочи към въздушния шлюз.

Спусна се в товарния хангар, където вече го очакваше неговият малък отряд, а умът му машинално определи посоките — шкафчетата ще са долу, а шлюзът горе. Човешкият ум се нуждае от отговор, дори да е измислен и необективен. Десетина души бяха увиснали в пространството. Хейвлок започна да им говори още докато вадеше вакуумния скафандър от шкафчето.

— Радвам се да ви видя днес, отряд. Ще упражняваме нахлуване. Ще прилича доста на предишния път, само че сега ще имаме отряд, който ще се опитва да ни спре.

Един от хората отзад повдигна пейнтбол-автомата си и нададе боен възглас. Останалите около него се разсмяха. Хейвлок нахлузи скафандъра и се захвана със закопчалките. Остави шлема встрани за момент, за да може да им говори директно.

— Групите организирани ли са?

— Аз поемам Алфа и Бета — каза Коенен. — Предполагам, че вие ще поведете Гама в атака.

— Става — кимна Хейвлок. Той премести автомата в другата ръка, за да привикне с баланса. — Носите ли авариен въздушен шлюз?

— Тук. — Един от членовете на група Бета се завъртя и показа раницата си. Яркожълтата кутия съдържаше мехур от прилепващ полимер, закрепен за второ платно, оборудвано с херметически изолатор и раздуващ се контейнер, който сега бе с размерите на палец. Поставен върху корпуса на кораба, той щеше да наподобява полусферична плюска и да задържа за неопределено време до две атмосфери въздух или до осем за една десета от секундата. Хейвлок не смяташе да позволи на инженерите да прорежат корпуса на „Израел“, но искаше да се увери, че всичко ще бъде готово до момента на запалването на резачките.

— Е, добре — рече той. — А сега, преди да излезем оттук, помнете, че се намираме от външната страна на кораба, а совалката е на планетата. Не забравяйте, че винаги съществува опасност да отлетите в космоса и да не можем да ви върнем.

Това накара шегите и подмятанията да затихнат. Хейвлок огледа помещението, като срещна погледа на всеки един, сякаш за да им внуши сигурност.

— Скафандрите са оборудвани с магнитни подметки — продължи той. — Те действат едва от няколко сантиметра, така че ще ви прикрепят към кораба, но няма да ви дърпат към него. За второто имате абордажни въжета. Тренирали ли сте с тях?

Всички закимаха утвърдително.

— Чудесно. Ако се откъснете и полетите наоколо, абордажната котва ще се прикрепи към всяка метална повърхност. Тя разполага със собствен пропелер, така че няма да е много сложно. При никакви обстоятелства не спирайте и не преминавайте през зоните, маркирани с червено. Това са дюзите на маневрените двигатели и макар да не се очаква корекция на орбитата, не рискувайте да ги доближавате. Не искам да губя никого от вас.

— Когато сте навън, ако усетите, че ви става горещо, или си мислите, че нещо не е наред с подаването на въздух, най-вероятно това е началото на панически пристъп. Съобщете на мен и на вашия командир и ние ще прекратим учението и ще ви върнем вътре. Ако започнете да се чувствате сякаш сте в рая или сте зърнали Божия лик, това пък е пристъп на еуфория, който е дори по-опасен от паниката. Няма да ви се иска да ни съобщавате за него, но се налага. Ясно ли е?

Из помещението отекна нестроен хор от гласове. „Тъй вярно, сър.“ Хейвлок се замисли какво още да им каже. Не искаше да обижда тяхната интелигентност, нито да пропусне нещо важно. Накрая сви рамене, сложи си шлема и даде заповед на уговорената за учението честота:

— Групи Алфа и Бета в шлюза. Разполагате с трийсет минути.

Имаше три уговорени честоти. Едната беше за всички, които излизат навън. Втората за отряда на Хейвлок и последната само между него и Коенен. Инженерите я наричаха честотата на мама и тате. Хейвлок включи всички канали, но чуваше само дишането на хората от своята група. Главният инженер и хората му не излизаха на връзка. След десет минути Хейвлок превключи на „мама и тате“.

— Добре — рече той. — Излизаме.

Чу се изпукване от смяна на канала.

— Не са минали трийсет минути.

— Зная — отвърна Хейвлок и долови смеха на главния.

— Хубаво. Благодаря, че ме известихте предварително. Няма да ви издам.

Хейвлок никога не бе проявявал особен интерес към астрономията, а животът на станция или кораб го срещаше със звездите далеч по-рядко, отколкото като дете на Земята. Познаваше само няколко съзвездия — Орион, Голямата мечка — и макар сега да знаеше, че ги няма на небосвода, очите му ги потърсиха машинално. Яркото петно на галактическия диск все още доминираше в небето и местното слънце можеше да мине за земното. С известно въображение, разбира се. Пръстенът от малки луни отразяваше светлината, но заради ниското им албедо бе трудно да ги различиш сред звездите. „Едуард Израел“ се движеше с около осем хиляди километра в минута. Това, че неподвижността му маскираше скоростта, надхвърляща тази на изстрелян от пушка куршум, бе факт, известен само на ума. Усещането бе за неподвижност. Той се изправи върху обшивката на кораба, прикрепен за нея с магнитните подметки, и пристъпи бавно, като че ходеше по океанско дъно. Вдясно терминаторът на Нова Тера се местеше бавно през огромния океан. На около километър също вдясно бе увиснала совалката, изглеждаща малка и запокитена в огромната нощ. Ударната група се бе събрала около него, хората въртяха глави в полупрозрачните шлемове и се озъртаха с любопитство. Почти съжали, че трябваше да насочи вниманието им към такива дребни и непривлекателни неща, като актове на насилие.

Преди да заговори, се увери, че използва канала на неговата група.

— Добре, хора. Задачата им е да монтират авариен шлюз отвъд главния хангар. Ще обиколим кораба в посока, обратна на часовниковата стрелка. След десет минути ще навлезем в затъмнението. Ако се появим между основните маневрени двигатели и хангара, слънцето ще бъде зад нас. Да се размърдаме.

Тихият хор от развълнувано „да, сър“ му подсказа, че идеята им харесва. Да се появят откъм слънцето, обсипвайки противника със смърт. Хубав план. Единственото, което им попречи да го осъществят, бе неумелото им боравене с магнитните обувки и фактът, че Коенен бе монтирал шлюза на сто метра по-нататък от мястото, където очакваше Хейвлок. Моментът на заслепяване отмина и слънцето се скри зад Нова Тера, където остана почти двайсет минути.

— И така — въздъхна Хейвлок. — План Б. Всички да изключат светлините на скафандрите.

— Сър, ами индикаторите на външните акумулатори?

— Да се надяваме, че е достатъчно тъмно, за да…

Един от инженерите вдясно от него вдигна пейнтбол-автомата, завъртя го към себе си и натисна спусъка. От дулото блесна огън.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — сопна се ядосано Хейвлок.

— Реших да пръсна малко боя на индикаторната светлинка… — поде мъжът, но бе твърде късно. Хората на Коенен бяха видели отблясъка. Хейвлок се опита да накара силите си да се притиснат към корпуса и да отвърнат на огъня през скъсения хоризонт, но те все се надигаха да проверят дали са уцелили нещо. За по-малко от минута последният от хората му докладва за ударен противник и Хейвлок прекрати учението. Масивната сянка на планетата вече бе почти върху тях, слънцето бе мек пръстен, скрит зад атмосферата. Двете групи се събраха.

Шлюзът бе прикрепен едва наполовина, поне трима от хората му го бяха ударили с разноцветни топчета. Двама от екипа на главния инженер бяха поразени. Останалите бяха в приповдигнато настроение. Хейвлок нареди на участниците да се почистят, а опозорените войници се заеха да прибират шлюза.

— Добра работа — рече Хейвлок по канала за връзка с главния инженер.

Коенен изсумтя в отговор. Беше скръстил несръчно ръце върху скафандъра, който очевидно не бе предназначен за подобен жест. Хейвлок се намръщи, макар че никой не можеше да го види.

— Нещо не е наред ли, началник?

— Знаете ли — отвърна главният инженер, — нямам нищо против, че „Израел“ разполага със собствен инженерен екип. Разбирам, че мандатите ни са различни. Но ние работим с едно и също снаряжение и запаси, и от уважение бих искал да съм в течение, когато корабният екипаж праща група.

— Добре — съгласи се Хейвлок. — Ще разговарям с тях да ви информират. Това случва ли се често?

— Случва се в този момент — изтъкна инженерът и посочи към тъмнината.

На Хейвлок му трябваха няколко секунди, за да го види. Не беше нищо повече от премигване, там, където не би трябвало да го има. Нещо озари за миг превъоръжената совалка и угасна. Резачка, на половин километър от тях, някъде в мрака. Усещането за паника бе доста странно в нулева гравитация, сякаш кръвта се оттичаше от краката и ръцете му.

— Имате ли бинокъл на шлема? — попита Хейвлок.

— Да — отвърна главният инженер.

— Можете ли да видите кой е там?

Коенен се наведе назад. Върху лицевото му стъкло блеснаха лещите на бинокъла.

— Червена реактивна раница. И още една, прикрепена за нея. За увеличаване обсега на полета. Виждам и резачка.

Хейвлок изруга и включи канала за обща връзка.

— Всички да спрат. Имаме проблем. На совалката има някого и той не е от нашите.

В началото се възцари тишина. После един от хората предложи с многозначителен тон:

— Да идем да го сритаме в задника.

Точно това Хейвлок не искаше да направят. Ако противникът бе въоръжен, можеше да ги избие, докато преодоляват безпомощно дистанцията. А и да се доберат, бяха въоръжени с пейнтбол-автомати. Но алтернативата бе да оставят на непознатия там да отмъкне единствения скрит в ръкава на „Едуард“ жокер.

— Добре — съгласи се той. — Ето какъв е планът. Всички да се синхронизират с корабния компютър. Ще оставим на „Израел“ да изчисли траекторията. Изключете магнитните подметки. — Той извади ръчния си терминал, въведе аварийния код за пълен достъп и зададе параметрите. Вакуумните скафандри разполагаха с достатъчно гориво, за да ги откарат до совалката и обратно, стига никой да не се изгуби по пътя или да се опита да направи някоя глупост. Над тях, върху повърхността на Нова Тера, изникна светещ полумесец, възвестяващ приближаващия изгрев на слънцето. Още една рехава зора. Компютърът обяви, че траекторията е изчислена.

— И така, момчета, там са лошите. Не знаем колко са на брой. Не знаем дали и с какво са въоръжени. Задачата ни е да се опитаме да ги подплашим. Пригответе оръжията. Придайте си заплашителен вид, но не стреляйте. Разберат ли, че оръжията ни не са истински, може здравата да го закъсаме.

— Сър? — обади се един от хората. — Нали не сте забравили, че някои от нас вече са оцветени?

Преди Хейвлок да успее да отговори, двигателите пламнаха, изстрелвайки зад тях сгъстен газ, който мигом образува облаци. Скафандрите им се издигнаха като един в нощта. Или по-точно започнаха да падат. Ускорението изтласка кръвта на Хейвлок към краката и скафандърът реагира с притискане, връщайки я обратно. Едва ли бяха достигнали и едно g. Нямаше повече от една трета, но усещането бе за нещо далеч по-бързо. И много по-опасно. Той погледна към совалката и различи по-ясно трепкането на резачката. Не спираше. Двигателите замлъкнаха, скафандрите се завъртяха и преминаха в спирачен режим. Синхронизираните им движения говореха недвусмислено, че „Израел“ все още ги държи под контрол.

Този път натрапникът ги забеляза. Резачката угасна. Хейвлок погледна надолу между краката си, опрял автомата на пръстите. Почти очакваше отсреща да ги посрещне дъжд от куршуми.

Но засега нямаше никаква реакция.

— Получи се! — извика някой от хората. — Негодникът побягна!

Така беше. Той зърна червената реактивна раница на фона на совалката. Сякаш човекът в скафандъра се бореше с нещо, той се обърна за миг към Хейвлок и спускащия се върху му отряд, сетне отново се завъртя. Който и да беше, изглежда, бе сам. Маневрените двигатели изпуснаха нов облак. Почти бяха стигнали совалката. Петдесет метра. Четирийсет. Трийсет. Хейвлок включи общия канал.

— До неидентифицирания заварчик. Останете на мястото си.

Зад червената раница изригнаха пламъци. Непознатият се издигаше под ъгъл от деветдесет градуса, не летеше към тях, а надолу към планетарната повърхност. Хейвлок изпита облекчение. Поне не стреляше по тях. На визьорния дисплей всички данни от совалката светеха в зелено. Нямаше намеса в програмите и функциите, нито бяха задействани бомбите. И тъй като той и хората му не командваха скафандрите си, нямаше опасност да се втурнат след нашественика.

Оказа се, че ги е подценил.

Една тъмна линия се стрелна към непознатия и го пропусна, но веднага щом останалите видяха, че това е абордажна котва, те схванаха идеята. Полетяха още котви, оставяйки зад себе си оранжеви облачета от пропелерите. Най-сетне една от тях попадна в целта. Противникът и човекът, изстрелял котвата, подскочиха едновременно, аварийните спирачки на двигателя на инженера се задействаха автоматично в опит да компенсират удвоената маса. Сега, когато врагът бе уловен и забавен, още две котви го прихванаха. Скоро петима от хората му държаха с въжета саботьора и общият сбор на двигателите им удържаше напора на реактивната раница. Хейвлок се освободи от контрола на „Израел“ и се спусна надолу към планетата и техния пленник.

Червеният скафандър се мяташе, мъчеше се да пререже въжетата с резачката. Хейвлок вдигна оръжие и врагът застина. Беше достатъчно близо, за да различи лицето в шлема. Поясна жена, тъмнокожа, с вълниста черна коса, залепнала на челото. Изглеждаше раздразнена.

Той включи общия канал.

— Здравейте — рече. — Не се страхувайте. Името ми е Хейвлок. Аз съм заместник-началник на отдела за сигурност на „Едуард Израел“ и ще трябва да дойдете с мен.