Джеймс С. А. Кори
Сибола гори (30)

26.
Хейвлок

Беше трудно да се определи какво конкретно се бе променило на „Едуард Израел“ след залавянето на саботьора, но Хейвлок го усещаше в салоните и бара, на бюрото, докато работеше, и по коридорите, когато се разминаваше със служителите на РЛЕ. От една страна, беше страх заради факта, че някой бе предприел директни действия срещу кораба, от друга — вълнение, че е случило нещо след седмиците досадно реене на орбита. Но най-вече, защото може би всички знаеха къде стоят. Те бяха „Едуард Израел“, законните изследователи на Нова Тера, и всички други бяха срещу тях. Не можеше да се вярва дори на посредника на ООН. И колкото и да бе странно, те бяха свободни.

Останалите членове на екипажа на „Росинант“ не правеха нищо, за да променят тази им нагласа.

— Ако се опитате да промените орбитата — говореше мъжът от екрана, — корабът ви ще бъде повреден.

Името му беше Алекс Камал и той изпълняваше временно длъжността капитан на „Росинант“. Ако разузнаването на РЛЕ не грешеше, беше последният член на екипажа на борда на кораба и при него бе арестуваният терорист, очакващ съдебен процес на Земята. Хейвлок скръсти ръце и поклати глава, докато мъжът отсреща изреждаше заплахите си.

— Ако разберем, че се е случило нещо с Наоми Нагата, корабът ви ще бъде повреден. Ако разберем, че е била измъчвана, корабът ви ще бъде повреден. Ако я убиете, ще унищожим кораба ви.

— Брей, докъде го докарахме — въздъхна капитан Маруик. — Досега не бях се срещал с хора, които искат да разрушат кораба ми.

— Само си говори — вметна Хейвлок, докато Камал продължаваше:

— Вече пратихме петиция до ООН и „Роял Лиценз Енерджи“ с настояване за незабавното и безусловно освобождаване на Наоми Нагата. Докато пристигне отговорът на тази петиция и Наоми Нагата бъде освободена, съветваме служителите на РЛЕ да избягват по всякакъв начин с действията си по-нататъшно ескалиране на обстановката. Това съобщение да послужи като последно предупреждение, след което ще премина към действията, които изброих. Копие от него е включено в пакета, пратен в централите на ООН и РЛЕ. Благодаря ви.

Овалното лице на плешивия мъж остана още малко на екрана, след което записът приключи. Маруик въздъхна.

— Картината може да не беше от най-професионалните, които съм гледал — отбеляза той, — но посланието й бе достатъчно ясно.

— Подсмръкнем ли и той ще ни застреля — рече Хейвлок. — Трябва да се погрижим заместничката им да не настине в ареста, защото тогава сме обречени. Да й дадем одеяло и топло мляко вечерта, инак онзи ще гръмне по нас.

Хейвлок се огледа. Каютата на капитана беше по-тясна от стаята на охраната, но той бе поставил огледала от двете страни и на тавана и това й придаваше простор. Беше илюзия, разбира се, но помагаше да не се прекрачи границата между безумието и здравия разум, когато ти предстои да прекараш няколко години в тясно помещение насред безкрайния космос. Мониторът на стената трепна и показа космоса. Не отвън, беше някъде около Слънцето. Беше объркващо да виждаш познатите съзвездия.

— Кой е гледал записа? — попита Хейвлок.

— Пратено е на мен и Мъртри — отвърна Маруик. — Не зная на кого го е показал Мъртри, но аз извиках само теб.

— Много добре — кимна Хейвлок. — Какво очаквате от мен?

— Какво очаквам ли? Ами например да освободиш онази дама и да им я върнеш час по-скоро — рече Маруик. — А след това ще запаля реактора и ще отпраша назад към дома, точно както пише в договора ми. Очаквам да докажеш, че всичко това наистина са само приказки и никой не заплашва кораба ми.

— Те имат достатъчно огнева мощ.

— Напълно го осъзнавам. Но имат ли волята и правото да я използват? Питам, защото аз отговарям за живота на моя екипаж, и тези заплахи ме изнервят.

— Разбирам — кимна Хейвлок.

— Наистина ли?

— Да. Ще проуча как стоят нещата. Но междувременно да приемем, че заплахите му са сериозни.

— Тъй де. — Маруик прокара ръка през косата си и въздъхна. — Когато подписвах договора, си мислех, че ме чака голямо приключение. Първият чуждоземен свят. Никакви станции и снабдителни кораби. Цяла една нова слънчева система с кой знае какво в нея. А вместо това ето какво ми се поднася.

— Напълно съм съгласен с вас, сър — подсмихна се Хейвлок.

Вдъхновен от пленяването на саботьора, неговият доброволен отряд бе настоявал за нови действия. Нали имат авариен шлюз? „Росинант“ летеше достатъчно близко, за да се прехвърлят на него. Хайде да идем там, казваха те, да превземем „Росинант“, докато никой не го очаква, и с това ще приключи цялата драма. Хейвлок също изпитваше изкушение. Ако не беше виждал какво могат да сторят късообхватни оръдия с човешкото тяло, вероятно щеше да се съгласи.

Вместо това те завързаха скафандъра на пленничката и я изтеглиха на борда на „Израел“, преди да се е задушила. Оттогава я държаха в изтрезвителната килия в ареста на Хейвлок. Тъй като не разполагаше с достатъчно хора за охрана, най-вече жени, Хейвлок й осигури достъп до тоалетната и умивалнята.

Когато се върна в службата, там бе празно — освен Нагата. Тя вдигна глава и го поздрави с леко кимване. Носеше червен хартиен комбинезон и косата й се рееше като ореол на тъмна звезда. Според наредбата за задържане на арестанти нямаше право да носи собствени дрехи, превръзка за коса и ръчен терминал. Държаха я в килията повече от два дни. От опит Хейвлок знаеше, че за толкова време няма начин да не те измъчва клаустрофобия. В началото Наоми изглеждаше раздразнена, сетне потъна в собствените си мисли. Истински поясен, рече си той. Няколко поколения без небе и атавистичният страх от затворени пространства изчезва напълно.

Той прекоси помещението и се приближи към нея.

— Нагата — рече, — имам няколко въпроса към вас.

— Нямам ли право на адвокат, или на представител на ООН? — попита тя с глас, в който не се долавяше и опит за шега.

— Имате — потвърди Хейвлок. — Но се надявах да ми помогнете заради вроденото ви великодушие.

Смехът й бе рязък и неискрен. Той извика видеофайла на ръчния си терминал и остави уреда да се поклаща във въздуха пред стоманената мрежа на вратата на клетката.

— Името ми е Алекс Камал и аз съм временно изпълняващ длъжността капитан на „Росинант“. В светлината на скорошните събития…

Хейвлок се върна при бюрото и по навик се пристегна в креслото. Гледаше лицето на Наоми, без да втренчва поглед в нея. Жената несъмнено умееше да се владее. Трудно беше да се определи какво изпитва, докато нейният спътник от екрана изреждаше всички заплахи, в случай че посегнат на неприкосновеността й. Когато записът свърши, той се пресегна и прибра ръчния терминал.

— Не виждам за какво може да съм ви нужна — рече тя. — Той беше пределно сдържан.

— Не се подценявайте. Ето какъв е въпросът ми: ще позволите ли на другите от екипажа ви да се превърнат в закононарушители и убийци, за да отложите момента, в който ще отговаряте за своите престъпления?

Усмивката й можеше да значи всичко, но Хейвлок имаше чувството, че е докоснал чувствителна точка. Или беше близо до нея.

— Струва ми се, че ме молите за нещо, приятелю. Но не разбирам точно за какво.

— Ще кажете ли на „Росинант“ да си прибере оръжията? — попита той. — Вие лично няма да изгубите нищо. И бездруго няма да ви пуснем. А ако ни сътрудничите, това ще повлияе добре на съдебния процес на Земята.

— Бих могла, но няма да помогне. Вие не познавате тези хора както мен. Докато слушахте записа, не обърнахте ли внимание на заплахите?

— Какво за тях?

— Ами това, което ви каза Алекс. Това са аксиоми. Нищо не може да се промени.

— Съжалявам да го чуя от вас — рече Хейвлок. — И все пак, ако направим запис, на който потвърдите, че тук се отнасяме с вас добре, от него може да има само полза.

Тя се размърда и микротеченията я изтласкаха назад към стената на килията. Докосна я леко и се намести до нея.

— Проблемът не е в Алекс — изтъкна. — Нека ви кажа някои неща за Джим Холдън.

— Добре — съгласи се Хейвлок.

— Той е добър човек, но не можеш лесно да му повлияеш. В момента в главата му се води дебат. От една страна, е пратен тук, за да установи мир, и той иска да го направи. Но от друга, свикнал е да защитава своите хора.

— Своята жена?

— Своя екипаж — поправи го тя с хаплив тон. — Ще му трябва известно време, но накрая ще зареже това, с което се е захванал, и ще прекатури масата.

Терминалът на Хейвлок избръмча. Напомняне да прегледа разписанието за следващата седмица. Дори насред криза дребните служебни задачи изискваха да им се обръща внимание. Той извика на екрана схемата.

— Значи вие мислите, че ще го направи — промърмори.

— При него е Еймъс — каза Наоми като че това обясняваше всичко. — Решат ли го, ще нападнат този кораб и ще ме освободят.

Хейвлок се засмя.

— Вярно е, че хората ми пооредяха, но пак не виждам как очакват да се доберат до вас.

— Говорите за човека, евакуирал цял кораб с пострадали от военната зона на Ганимед — посочи Наоми. — Отишъл сам на чуждоземната станция на Пръстена. Промъкнал се на „Агата Кинг“, когато на борда е имало поне две хиляди зомбита на протомолекулата. И който сам си проби път от Ерос при първата епидемия.

— Отива там, където и ангелите не смеят — засмя се Хейвлок.

— И се връща жив и здрав. Едва ли мога да изброя колко пъти съм се сбогувала с него и той пак е идвал при мен.

— Изглежда, приятелят ви е доста храбър тип — отбеляза Хейвлок.

— Такъв е, наистина — съгласи се тя с усмивка. — И заслужава славата си.

— Защо?

— Защото казва това, което смята да направи — отвърна тя. — И ако е заявил, че ще ме измъкне от тази килия, тогава или ще го направи, или ще умре.

Лицето й беше спокойно и изпълнено с увереност. Тя не се хвалеше. Ако изобщо долавяше нещо в гласа й, то бе лека досада. Това го обезпокои повече от списъка със заплахи от записа.

Той затвори разписанието и погледна ръчния си терминал. Долу в селището е следобед, някъде по средата на един от онези дълги дни.

— Извинете ме — рече на арестантката. — Трябва да се обадя.

Той натисна едно копче и мрежестата преграда, която ги делеше, се превърна в плътна стена. Потърси Мъртри и след няколко секунди на екрана се показа лицето на неговия шеф. Кожата му бе потъмняла от слънцето, под линията на косата му се виждаше черта от струпеи. Той кимна на Хейвлок.

— Какво мога да направя за теб? — попита.

— Исках да обсъдим въпроса с нашата арестантка — каза Хейвлок. — Да си изясним стратегията.

— Аха, видял си заплахите на пилота, а?

— Спомних си какво ни говорехте за техните оръжия и как, ако искат, могат да ни видят сметката. Струва ми се, че това е самата истина.

Зад Мъртри се чу шум от хлопваща се врата. Той се извърна, сетне отново погледна към Хейвлок.

— Няма опасност, още повече сега, когато държим един от техните на нашия кораб. Няма да стрелят.

— Няма ли?

— Или поне е малко вероятно.

— А какво ще правим, ако РЛЕ ни наредят да я освободим? — попита Хейвлок. — Дали не е по-добре да я пуснем предварително? В знак на добра воля и прочее.

— Мисля, че времето за това отмина отдавна.

— Не съм сигурен, че имаме право да я задържаме…

— Ти в ареста ли си?

Хейвлок се сепна.

— Моля?

— Питам дали си в нейния арест?

— Не, сър.

— Добре. Значи тя е в твоя. Щом ти командваш положението и имаш пистолет, значи си шериф — продължи Мъртри. — Ако голямото началство не одобри действията ни, ще оспорим решението му. Отхвърлят ли доводите ни, нека пратят някого, за да се срещнем лично с него. А дотогава нещата ще са съвсем различни. И онези хора там го знаят, Хейвлок. Сиреч можем да действаме по свое усмотрение.

— Ясно. Разбрах. Исках само да проверя.

— Вратата ми е винаги отворена — каза Мъртри с тон, който по-скоро подсказваше, че не бива да го занимава повече с глупави въпроси. Връзката се разпадна и Хейвлок остана втренчен в пустия екран, преди отново да извика разписанието. След няколко секунди премахна и непроницаемата преграда към килията. Наоми се рееше вътре, тласкайки се от една стена към друга като скучаещо дете.

— Тази преграда нищо не струва — подметна тя.

— Наистина?

— Наистина.

— Значи си чула всичко?

— Ще действаме по свое усмотрение — засмя се тя.

— Съжалявам. Този разговор трябваше да е между мен и него.

— Зная, но неволно го чух. А вие сигурно ме чувате, като пишкам, а?

— По-скоро чувам, когато се включи вентилацията — смотолеви Хейвлок и усети, че бузите му леко поруменяват. — Доста е силна.

— Стари кораби — поклати глава тя.

Той се върна към разписанието на задачите. Пристигна оплакване за кражба от шкафче, пратено от един от техниците. Препрати го към дежурната охранителка. Докато на борда цареше спокойствие и екипажът бе насочил вниманието си към заплахата отвън, нямаше да е трудно да държи всичко под свой контрол. Общият враг помагаше за това. Много общи врагове. Наоми започна да си тананика някаква тиха и странно позната мелодия. Хейвлок дори неволно й се наслаждаваше. По-добре така, отколкото да се дразни.

— Той не е единственият — рече.

— Моля? — попита Наоми.

— Той не е единственият, който се е измъкнал по време на епидемията на Ерос. Моят стар партньор също е бил там. И също се е измъкнал. После пак се върна. Когато удари Венера.

— Чакайте. Вие познавате Милър?

— Аха — кимна Хейвлок.

— Колко е малка вселената.

— Той беше един от малкото свестни хора на станция Церера, работещи по договор за „Звездна спирала“. Предупреди ме да напусна „Протоген“, преди да стане белята. Ужасно се натъжих, когато умря.

— Ще бъде поласкан да го чуе — засмя се тя.

— Ние не сме лошите в тази история. Не РЛЕ започна всичко това. Казахте, че харесвате Холдън, защото винаги прави това, което заявява, че ще направи? Такива сме и ние. РЛЕ поискаха официално лиценз, планираха експедицията и дойдоха тук с узаконена мисия. За която всички бяха съгласни.

— Не и хората от селището долу.

— Така е, но те са нарушили законите. Аз само… зная колко странно може да прозвучи, но преди приятелите ви да открият огън с мощните си оръдия по нашия реактор, искам да се уверите, че не ние сме лошите.

Гласът му неусетно се бе повишил. Накрая почти викаше. Той притисна ръце и прехапа устни.

— Малко сте напрегнат — отбеляза тя.

— Така е — съгласи се той.

— Пуснете ме и аз ще кажа някоя добра дума за вас — предложи тя. — И ще попреча на Холдън да направи някоя глупост.

— Наистина?

— Вече се е случвало няколко пъти — призна тя. — Нека се захване с други неща. С нещата, за които е тук.

— Не мога — рече Хейвлок.

— Зная.

Корабът премина неусетно в сянката на планетата и амортизиращите плочи промениха повърхността си с пукот и стенание. Хейвлок беше смутен и объркан от ситуацията. Той беше тъмничар, а тя — негов затворник. Не се нуждаеше от одобрението й. Дори Наоми да мисли, че той и хората му са убийци на малки деца, това няма да промени нищо. Жената отсреща отново взе да си тананика. Но този път бе друга песен. Нещо бавно и тъжно. След известно време потъна в мълчание.

— Те не са единствените — подхвърли, когато Хейвлок приключваше с разписанието. — Оказаха се в капан, когато избухна епидемията, но мястото беше изолирано преди това. Група главорези откраднали снаряжението за борба с безредици и наредили на хората да правят каквото те искат, под заплахата, че ще разстрелват непослушните. Подготвяли ги за това, което предстои. Единици се измъкнаха покрай тях.

— Така ли? Кой още?

Наоми сви рамене.

— Аз — заяви.