Никълас Еванс
Лечителят на души (29)

Втора глава

Ани бе напазарувала за събота и неделя на път към летището, а трябваше да го стори, разбира се, на връщане. Петте часа в напечената кола не се бяха отразили добре на сьомгата. От всички магазини в Монтана супермаркетът в Бют се оказа най-добре зареден. Там тя намери дори сушени на слънце домати и саксийки босилек, който направо се бе спаружил, докато се бяха връщали към ранчото. Ани го поръси с вода и го сложи на перваза. Може пък да се съживеше. Това обаче не важеше за сьомгата. Тя я занесе на мивката и я сложи под студената вода с надеждата да отмие миризмата.

Шумът на кранчето заглуши далечните гръмотевици, които непрекъснато ехтяха навън. Ани загледа как люспите на рибата потрепват, въртят се и изчезват в канала заедно със струята. Разряза покрития със съсирена кръв корем и я изкорми, след което слузестото й наситенорозово месо лъсна. Рибата вече не вонеше толкова, ала от безжизненото й хлъзгаво тяло, което Ани държеше, изведнъж й се повдигна, тя го запокити на дъската и изтича на верандата.

Навън бе задушно и горещо и не й олекна. Вече бе почти тъмно, макар че още беше рано. Наситеночерните облаци сякаш бяха прорязани с жълти вени и бяха толкова ниско, че затискаха земята.

Робърт и Грейс бяха излезли преди близо час. Ани им каза да отложат за сутринта, ала момичето настоя. Искаше още сега да запознае баща си с Букърови и да го заведе при Пилигрим. Почти не го остави да надникне в къщата, заврънка да тръгвали веднага към ранчото. Пожела и майка й да ги придружи, но тя каза, че ще остане да приготви вечерята. Предпочиташе да не присъства, когато Том се запознава с Робърт. Щеше да се притесни ужасно. Само при тази мисъл й се повдигна още повече.

Беше се изкъпала и си бе облякла рокля, а пак се чувстваше лепкава. Излезе на верандата и си пое въздух, но не й олекна. Отиде бавно пред къщата, откъдето може би щеше да ги види.

Бе гледала как Том, Робърт и децата се качват в шевролета и как той потегля нагоре към пасищата. Ъгълът бе такъв, че докато минаваха по пътя, видя само Том зад волана. Той не се извърна към нея. Говореше нещо на Робърт, който седеше до него. Какво ли си мислеше за мъжа й? Ани се притесняваше, сякаш чрез Робърт Том си съставяше мнение за нея.

Цяла седмица я бе избягвал и макар да й се струваше, че тя знае защо, имаше усещането, че все по-голямата дистанция между тях е като рана, разтваряща се вътре в нея. Докато Грейс бе в Шото на консултация при Тери, Ани очакваше, че както обикновено, Том ще й се обади, за да я извика да пояздят, но дълбоко в себе си знаеше, че няма да я потърси. Когато отиде с дъщеря си да погледа какво прави с Пилигрим, той бе толкова улисан в работата, че почти не я забелязваше. После колкото от любезност си размениха няколко думи.

Искаше й се да го заговори, да му се извини за случилото се, макар и да не съжаляваше за нищо. Нощем, докато лежеше сама, си мислеше за нежните им милувки, фантазираше си, докато тялото й не изтръпваше от копнеж по него. Искаше да му се извини, та поне да не си мисли лошо за нея. Ала единственият случай, когато би могла да го стори, бе онази първа вечер, когато Том бе докарал Грейс и тя бе понечила да му каже, но той я бе прекъснал, сякаш усетил какво се кани да изрече. Погледна я така, че когато потегли, й идеше да хукне подире му и да го повика.

Сега, скръстила ръце, Ани стоеше и гледаше светкавиците, проблясващи някъде над забулените в облаци планини. Видя фаровете на шевролета сред дърветата при брода на ручея; щом те се насочиха право към нея, усети върху рамото си тежка капка дъжд. Погледна нагоре и друга капка тупна насред челото й, сетне се застича на струйка по лицето й. Изведнъж застудя, замириса на свежо и на мокра прах. Ани виждаше как дъждът се приближава през долината досущ като стена. Обърна се и влезе бързо вътре да сложи сьомгата на скарата.

 

 

Беше симпатяга. Всъщност какъв очакваше Том да бъде Робърт? Бе общителен, забавен, интересен и което бе по-важно, проявяваше интерес към всичко. Наведе се и напразно се взря през арката, описана върху предното стъкло от чистачките. Налагаше се да крещят, за да се чуват през дъжда, който барабанеше по покрива на автомобила.

— Ако не харесвате времето в Монтана, изчакайте пет минути — рече Робърт и Том се засмя и попита:

— Грейс ли ви го каза?

— Прочетох го в пътеводителя.

— На тате му дай да чете пътеводители — изкрещя момичето от задната седалка.

Том ги бе закарал до най-далечното място, където можеше да се стигне с кола. Видяха няколко сърни и един-два ястреба, високо в другия край на долината срещнаха и стадо лосове. Уплашени от гръмотевиците, малките им, които едва ли имаха и седмица, се притискаха до хълбоците на майките си. Робърт си носеше бинокъл и близо десет минути гледаха лосовете: децата се надпреварваха кой да ги погледа пръв. Мъжкарят бе едър, с широки рога с шест върха и Том се опита да го повика, но не получи отговор.

— Колко ли тежи? — поинтересува се Робърт.

— О, към триста и двайсет килограма, а може би повече. През август само рогата му са около трийсет.

— Стреляте ли по тях?

— Брат ми Франк си пада ловец. Лично аз предпочитам да гледам главите им тук, отколкото да висят на някоя стена.

Докато се връщаха, Робърт продължи да го засипва с въпроси, а Грейс току взимаше баща си на подбив. Том се сети за Ани и за всичките въпроси, които му бе задавала, когато я бе водил тук първите пъти, и се запита дали Робърт е станал толкова любопитен покрай нея, или обратното — тя е усвоила навика от него. Може би и двамата си бяха такива по характер и просто си пасваха. Точно така, отсъди Том, пасваха си. Опита се да мисли за друго.

Пътят до къщата при потока се бе превърнал в същинска река. Дъждът се стичаше на мощни струи от покрива. Том каза, че двамата с Джо ще докарат форда от ранчото по-късно. Спря възможно най-близо до верандата, та Робърт и Грейс да не станат вир-вода, докато влязат. Пръв слезе Робърт. Затвори вратата и момичето моментално попита шепнешком от задната седалка Том как е минало с Пилигрим. Бяха се отбили да видят коня, но не успяха да поговорят насаме.

— Представи се добре. Ще се справиш.

Грейс се ухили до уши, а Джо я щипна радостно по ръката. Момичето не успя да попита нищо повече, защото баща му отвори задната врата, за да му помогне да слезе.

Том трябваше да се сети, че от дъжда прахта при верандата се е разкаляла и е станала хлъзгава. Но не помисли за това, докато Грейс не слезе от автомобила и не залитна. Изписка и падна. Том изскочи от колата и я заобиколи тичешком откъм предната страна.

Разтревожен, Робърт се бе навел над дъщеря си.

— Божичко, Грейси, удари ли се?

— Нищо ми няма. — Тя вече се опитваше да се изправи и бе по-скоро уплашена, отколкото наранена. — Наистина, татко.

Ани изхвърча от къщата и насмалко да падне и тя.

— Какво стана?

— Нищо — отвърна мъжът й. — Подхлъзна се.

Джо също слезе угрижен от автомобила. Помогнаха на Грейс да се изправи. Тя се смръщи, докато стъпваше на протезата. Робърт я бе прегърнал през раменете.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Моля те, татко, само не се паникьосвай. Нищо ми няма.

Докато я водеха към къщата, куцукаше, макар и да се мъчеше да го скрие. От страх да не изтърват нещо, близнаците също понечиха да влязат вътре. Том ги спря и без да им се кара, ги отпрати да се качват в колата. От измъченото лице на Грейс видя, че е време да тръгват.

— Е, хайде, до утре сутринта!

— Довиждане — отвърна Робърт. — И мерси за разходката.

— Удоволствието беше мое.

Намигна на Грейс и й каза да си почине хубаво, а тя му се усмихна храбро и му обеща да спи като къпана. Том изведе Джо през входната врата и се обърна да каже „лека нощ“. Срещна очите на Ани. Гледаха се по-малко от миг, ала в този миг се вмести всичко, което имаха да си казват сърцата им.

Вдигна ръка към шапката си и се сбогува.

 

 

Разбра, че нещо се е счупило, още в мига, когато стъпи на верандата, и ужасена, си помисли, че се е счупила бедрената й кост. Но когато премести тежестта си върху ампутирания крак, разбра, че му няма нищо. Беше се уплашила и смутила, но поне не се бе наранила.

Оказа се обаче, че протезата се е пукнала от единия до другия край.

Смъкнала дънките около левия си глезен, Грейс седеше на ръба на ваната и държеше протезата, която отвътре бе топла и влажна и миришеше на пот. Сигурно можеше да се залепи или поправи някак. Но волю-неволю трябваше да им каже и ако се наложеше да правят нова протеза, сто на сто нямаше да й позволят утре да поязди Пилигрим.

След като Букърови си тръгнаха, момичето напрегна цялата си воля, за да се престори, че е добре. Усмихваше се и се шегуваше насила и хиляда пъти повтори на майка си и баща си, че й няма нищо. Накрая май й повярваха. Щом отсъди, че бурята е отминала, Грейс каза, че ще се изкъпе първа, и се шмугна в банята, та насаме да види какви са пораженията. Докато прекосяваше всекидневната и се качваше по стълбата, усети, че проклетата протеза е съвсем разхлабена. Щом не можеше дори да ходи с нея, как, по дяволите, щеше да язди Пилигрим? Точно сега ли намери да се изтърси! Ама че глупачка! Бе провалила всичко!

Дълго седя и мисли. Чуваше как долу баща й разказва превъзбудено за лоса. Безуспешно се опита и да изимитира вика, който бе надал Том. Майка й се засмя. Бе толкова прекрасно, че баща й най-сетне е с тях! Кажеше ли на родителите си какво е станало, щеше да опропасти цялата вечер.

Накрая реши какво да направи. Стана, успя да стигне някак до мивката и извади от аптечката над нея лейкопласт. Щеше да залепи, доколкото може, протезата, и утре сутрин да се опита да поязди Гонзо. Справеше ли се с понито, нямаше да казва на никого за протезата и щеше да се качи и на Пилигрим.

 

 

Ани изключи осветлението в банята и отиде на пръсти на площадката пред стаята на Грейс. Вратата беше открехната и изскърца, когато я отвори по-широко. Нощната лампа още светеше — бяха я купили заедно в Грейт Фолс, за да заменят старата, която бяха счупили. Сега на Ани й се струваше, че нощта, когато я бяха бутнали, е била в някакъв друг неин живот.

— Грейси!

Момичето не отговори. Ани отиде при леглото и угаси лампата. Забеляза някак между другото, че за разлика от обикновено протезата не е облегната на стената, а е оставена на пода, в сянката между леглото и нощното шкафче. Грейс спеше и дишаше едва чуто. Косата й бе разпиляна по възглавницата като устието на тъмна река. Ани постоя, загледана в дъщеря си.

Беше се държала толкова мъжки! Майка й знаеше, че я е заболяло, когато е паднала. После, по време на вечерята и след това непрекъснато се бе шегувала и бе много весела. Какво невероятно дете! Преди да седнат на масата, докато Робърт се бе качил да се изкъпе, Грейс сподели с майка си какво й е казал Том за Пилигрим. Преливаше от вълнение, бе обмислила до най-малките подробности как да изненада баща си. Джо щял да го заведе при Бронти, за да му покаже новородената кобилка, а после щял да се върне с него точно когато Грейс яхвала Пилигрим. Ани не бе в див възторг от идеята, Робърт сигурно също щеше да се притесни. Но щом Том гарантираше, че е безопасно, значи наистина нямаше рискове.

— Симпатичен е — отбеляза мъжът й, докато си взимаше още едно парче сьомга, която за изненада на Ани бе станала вкусна.

— Много добър е с нас — отвърна тя възможно най-нехайно.

Настъпи мълчание, в което думите й увиснаха, сякаш за да ги оценят всички. За щастие Грейс заразказва какво е правил тази седмица Том с Пилигрим.

Сега в стаята на дъщеря си Ани се наведе и я целуна лекичко по бузата. Грейс промърмори сънено в отговор.

Робърт вече си бе легнал. Беше гол. Когато Ани влезе при него и започна да се съблича, той остави книгата и я загледа. Беше им нещо като знак, който използваха от години, и до неотдавна на Ани често й бе приятно да се съблича пред мъжа си, дори се възбуждаше. Сега обаче се смути от мълчаливия му поглед, който й се стори едва ли не непоносим. Знаеше, разбира се, че след такава дълга раздяла Робърт очаква да правят любов. Цяла вечер се бе страхувала от това.

Свали роклята, сложи я на стола и изведнъж усети толкова остро вторачения поглед и напрегнатото мълчание на Робърт, че отиде на прозореца и надзърна през щорите.

— Вече не вали.

— Спря преди около половин час.

— Така ли?

Погледна към ранчото. Никога не бе ходила в стаята на Том, но знаеше кой е прозорецът и сега видя, че свети. Божичко, защо сега той не бе с нея? Защо не бяха заедно? Тази мисъл я изпълни с копнеж, близък до отчаянието, тя пусна бързо щорите и се обърна. Махна припряно сутиена и бикините и се пресегна да вземе широката тенис фланелка, с която обикновено спеше.

— Не я слагай! — каза тихо Робърт. Ани го погледна и той й се усмихна. — Ела!

Протегна ръце, а тя преглътна, помъчи се да отвърне на усмивката му и се замоли мъжът й да не познае по очите какво й е на душата. Остави фланелката и отиде при леглото, кой знае защо засрамена от голотата си. Приседна до Робърт и настръхна, когато той я прегърна с едната ръка през врата, а с другата я замилва по лявата гърда.

— Студено ли ти е?

— Малко.

Той притегли нежно главата й и както винаги, я целуна. Ани напрегна всяка своя клетка да заличи от съзнанието си сравненията, да се остави на милувките на толкова познатата й уста, на познатия вкус и миризма, на познатия допир на дланта му върху гърдата й.

Стисна очи, ала пак не отпъди все по-силното усещане, че върши предателство. Бе подвела този прекрасен човек, който я обичаше толкова много, не с това, което бе сторила с Том, а с онова, което копнееше да направи. Но колкото и да си втълпяваше, че се държи глупашки, още по-силно бе чувството, че със сегашните си действия предава Том.

Робърт отметна завивките и й направи място да легне до него. Ани видя познатите червеникави косъмчета по стомаха му и възбудения му розов член, който се опря в бедрото й, когато тя легна и отново намери устните му.

— Божичко, Ани, колко ми липсваше!

— И ти на мен!

— Така ли?

— Ш-шт! Да, разбира се.

Усети как Робърт я милва с длан по хълбока, сетне по корема, знаеше, че след малко ще я загали между краката и ще види, че не е възбудена. Тъкмо когато пръстите му се плъзнаха по венериния й хълм, се смъкна надолу по леглото.

— Нека първо го целуна — каза тя.

Отпусна се между краката на мъжа си и пое члена му с уста. Не го бе правила отдавна, от години, и Робърт се възбуди толкова, че затрепери и запъшка.

— Божичко, Ани! Ще свърша.

— Нищо. Искам.

В какви безочливи лъжци ни превръща любовта, помисли си Ани. По какви тъмни лабиринти ни тласка! Мъжът й свърши и тя осъзна с тъга, че каквото и да се случи оттук нататък, вече отношенията им няма да са същите, че с тези свои гузни милувки всъщност тайничко прави на Робърт нещо като прощален подарък.

По-късно, вече на угасена лампа, той я облада. Беше толкова тъмно, че не виждаха очите си, и закриляна от мрака, Ани най-сетне се възбуди. Остави се на бавния ритъм на любенето, което, колкото и тъжно да бе да си признае, й донесе кратка забрава.