Никълас Еванс
Лечителят на души (17)

Четвърта глава

Том яздеше в единия край на долината, а Джо — в другия, за да проверят дали някоя крава не се е отскубнала, но не се наложи да подканят говедата дълго. Стадото виждаше долу на поляната стария шевролет, спрян на мястото, където обикновено хранеха добитъка, чуваше и Франк и близнаците, които подвикваха и удряха торбите с люцерна, за да примамят кравите. Те се стичаха с мучене от хълмовете, следвани от телетата, които също мучаха от страх да не ги изоставят.

Навремето бащата на Том бе отглеждал чистокръвни херефордски говеда, но от няколко години Франк ги бе заменил с кръстоска между ангъска и херефордска порода. Кравите от тази порода бяха добри майки и бяха по-пригодени за климата тук, понеже вимето им бе черно, а не розово както на херефордските говеда, и не изгаряше от слънцето, отразяващо се в снега. Том погледа малко как добичетата вървят надолу по хълма, после обърна Римрок наляво и препусна към коритото на потока, което още бе в сянка.

От водата във все по-топлия въздух се виеше пара, един гмурец се извиси и политна право нагоре по течението толкова ниско, че лъскавите му черни криле почти опираха повърхността на потока. Тук мученето на кравите се чуваше съвсем приглушено и единственият звук бе чаткането на копитата на коня, запътил се към горния край на ливадата. Случваше се някое теле да се заплете в гъстия върбалак. Днес обаче всички телета се бяха прибрали и Том пак подкара Римрок по брега, после свърна право срещу слънцето, към билото на хребета, където спря.

Видя в другия край на долината Джо, яхнал пъстрия си, на бели и кафяви петна кон. Момчето му махна и Том отвърна на поздрава му. Кравите се стичаха към шевролета и след като го наобиколиха, автомобилът заприлича на лодка върху разбунено черно езеро. Близнаците им мятаха наръчи люцерна, а Франк се покатери зад волана и подкара бавно надолу по ливадата. Подмамени от люцерната, добичетата го последваха.

От хребета като на длан се виждаше долината, разпростряла се чак до ранчото и оградените пасища, към които караха кравите. По едно време Том съгледа онова, което, както си даде сметка, бе очаквал да види цяла сутрин. По алеята към къщата се задаваше колата на Ани, вдигнала след себе си нисък сивкав шлейф от прах. Щом зави пред постройката, върху предното стъкло проблесна слънчево зайче.

От двете фигурки — мънички и размазани, слезли от автомобила, го делеше към километър и половина. Но Том си представяше лицето на Ани, сякаш тя стоеше пред него. Видя я както предната вечер, докато бе гледала бухала, преди да усети, че Том я наблюдава. Тогава бе изглеждала толкова объркана и красива, че му идеше да я прегърне. „Тя е съпруга на друг“ — се бе смъмрил, докато фордът с включени светлини се отдалечаваше по алеята. Това обаче не му попречи да си мисли за нея. Пришпори Римрок и препусна надолу по хълма след кравите.

Във въздуха над ливадата се стелеше прах, носеше се миризма на опърлена плът. Отделени от майките си, които не спираха да мучат жално, телетата биваха прекарвани през няколко свързани помежду си заградени ливади, докато се озовяха на тясна стръмнина, откъдето нямаше мърдане. Подадяха ли се оттам, мъжете ги сграбчваха едно по едно, поваляха ги и ги просваха на маса, над която четири чифта ръце моментално се заемаха за работа. Още преди телетата да са усетили, им биеха инжекция, прикачваха им значе на едното ухо, в другото пускаха хапче, ускоряващо растежа, а сетне им слагаха и клеймо върху крака с нажежено желязо. После ги пуснаха на свобода и телетата се клатушкаха замаяни към майките си, които продължаваха да мучат, та най-после да намерят утеха край вимето им.

Сцената бе наблюдавана с лениво царствено безразличие от бащите им, пет огромни херефордски бика, които се излежаваха и преживяха зад съседната ограда. Наблюдаваше я и Ани, почти ужасена. Виждаше, че и Грейс изпитва същото. От страх телетата надаваха оглушителни писъци и доколкото можеха, си отмъщаваха, като цапаха с изпражнения ботушите на мъчителите си или ритаха всеки, имал неблагоразумието да подложи пищял. Някои от съседите, дошли да помагат, бяха довели и децата си, които си пробваха силите, като завързваха по-дребните телета и се бореха с тях. Ани гледаше как Грейс ги наблюдава и си помисли, че е сбъркала много, като я е довела. В цялата сцена имаше нещо подчертано физическо, от което недъгавостта на детето й сякаш изпъкваше още повече.

Том явно бе прочел по израза й какво изпитва, защото дойде и бързо им намери работа. Сложи Ани да помага на един ухилен здравеняк със слънчеви очила с огледални стъкла и тенис фланелка с надпис „Убиец на зърнени култури“, който разпределяше фуража край ограденото за дамгосването пространство. Той се представи като Ханк и се ръкува с нея толкова енергично, че чак й изпукаха кокалчетата. Обясни, че е от съседното ранчо.

— Това е добродушният психар на махалата — каза Том.

— Вие не се бойте, вече съм закусил — довери Ханк на Ани.

Тя се зае с работата и видя, че Том отива при Грейс, прегръща я през раменете и я повежда нанякъде. Ани не разбра накъде, понеже тъкмо в този момент едно теле я настъпи по крака и я изрита с все сила по коляното. Тя изпищя, а Ханк се засмя и й показа как да вкарва телетата, без те да й нанасят сериозни рани или да я мърсят. Работата не бе никак лека и Ани трябваше да се съсредоточи. Скоро, разведрена от шегите на Ханк и топлото пролетно слънце, се почувства по-добре.

По-късно, когато й остана миг свободно време, видя, че Том е отвел Грейс право на „предната линия“ и й е дал нажеженото желязо. В началото момичето го държеше със стиснати очи. След малко обаче Том се зае да й обяснява техниката и тя забрави всичките си страхове.

— Няма да натискаш много — чу го Ани да казва. Бе застанал зад Грейс и я бе хванал лекичко над лактите. — Пусни го леко. — Щом нажежената до червено глава на желязото допря хълбока на телето, във въздуха се разхвърчаха искри. — Браво, справи се, само дето натисна прекалено леко. Боли, но на теленцето ще му мине като на кутре. А сега го позавърти. А така! Вдигай го. Чудесно клеймо, Грейс! Най-доброто за деня.

Всички се развеселиха. Момичето поруменя, очите му блеснаха, но се засмя и се поклони лекичко. Том забеляза, че Ани ги наблюдава, усмихна се и й махна.

— Идва и твоят ред, Ани.

Късно следобед всички телета освен най-малките бяха жигосани и Франк оповести, че е време да хапнат. Хората се запътиха към къщата, по-малките деца хукнаха с крясъци напред. Ани затърси с поглед Грейс. Никой не бе споменал, че са поканени, и тя реши, че е време да си тръгват. Забеляза, че дъщеря й върви отпред с Джо към ранчото. Двамата си бъбреха весело. Ани я извика и тя се обърна.

— Хайде да си тръгваме!

— Моля? Ама защо?

— Точно така, защо? Никой няма да ви пусне да си ходите — отсече Том, който бе дошъл при нея.

Стояха при оградата на биковете. Почти през целия ден не бяха имали възможност да разговарят. Ани сви рамене.

— Ами вече е късно.

— Да, знам. И ти трябва да се прибереш, за да захраниш факс апарата и да поговориш по телефона.

Бе застанал с гръб към слънцето. Ани наведе глава на една страна и го погледна с присвити очи. Мъжете рядко си правеха такива шегички с нея. Хареса й.

— Тук обаче си имаме традиция — додаде Том. — Който е направил най-хубавото клеймо, след вечеря трябва да произнесе реч.

— Какво? — ахна Грейс.

— Чу какво. Или да гаврътне десет халби бира. Не е зле, Грейс, да влизаш вътре и да се приготвиш. — Момичето погледна Джо, за да се увери, че всичко е шега, но Том кимна най-сериозно към къщата. — Хайде, Джо, покажи й пътя!

Момчето я поведе, като едвам се сдържаше да не се разкикоти.

— Сигурен ли си, че сме поканени? — поколеба се Ани.

— Поканени сте, и още как!

— Благодаря.

— Винаги на ваше разположение!

Двамата се усмихнаха и замълчаха. Чуваше се само мученето на кравите, но нали олелията бе отминала, сега те не мучаха толкова гръмогласно. Ани първа не се сдържа и заговори, извърнала очи към биковете, които се припичаха на последните слънчеви лъчи.

— Кой ще предпочете да е крава, след като може по цял ден да се излежава като тези хубостници!

Том ги погледна и кимна.

— Ами да! По цяло лято правят любов, а зиме си лежат и преживят. — Без да сваля очи от животните, млъкна и се позамисли. — От друга страна, малко измежду тях изваждат такъв късмет. Родиш ли се биче, деветдесет и девет на сто или ще те кастрират, или ще ти ударят балтията и ще те направят на салам. Ако теглим чертата, все пак предпочитам да съм крава.

Насядаха на дълга маса, застлана с бяла колосана покривка и отрупана с желирана шунка, пуйки и царевица, фасул и картофи, над които се виеше пара. Стаята, в която бе сложена, явно бе главната всекидневна, макар на Ани да й приличаше повече на просторен вестибюл, съединяващ двете крила на къщата. Таванът бе висок, стените бяха обковани с тъмни дъски от чворесто дърво, от каквото бе и дюшемето. По тях бяха окачени картини с индианци, излезли на лов за бизони, и стари сепийни фотографии на мъже с дълги-предълги мустаци и скромно облечени жени със сериозни лица. В единия край имаше стълба без перила, която водеше към широка площадка с парапет, простираща се от единия до другия край на помещението.

Когато влязоха, Ани се смути. Докато бе стояла навън и бе помагала, повечето жени бяха готвили. Но както личеше, другите не възразяваха. До днес Даян не бе показала и най-малки признаци на приятелско отношение, сега обаче се държеше гостоприемно и дори й даде дрехи, с които да се преоблече. Повечето мъже бяха не по-малко мръсни и нацапани от Ани, затова тя любезно отклони предложението.

Децата се разположиха в единия край на трапезата и вдигнаха такава олелия, че възрастните в другия трябваше да напрягат слух, за да си чуят приказката. Даян час по час им се караше, но това нямаше почти никакъв ефект и не след дълго всички вече говореха един през друг; най-много крещяха Франк и Ханк, седнали от двете страни на Ани. Грейс се бе разположила до Джо. Ани чу как му разказва за Ню Йорк и как един неин приятел го пребили в метрото, за да му задигнат новите маратонки. Джо я слушаше прехласнат.

Том седеше срещу Ани, между сестра си Роузи и майка си. Бяха дошли следобед с автомобил от Грейт Фолс, бяха довели и двете дъщерички на Роузи, едната на пет, другата на шест години. Елън Букър бе спокойна красива жена със снежнобяла коса и наситеносини като на Том очи. Ани забеляза колко внимателно се държи Том с нея и как й разказва ведро за ранчото и конете. От начина, по който Елън го слушаше, си личеше, че той й е любимото дете.

— Ани, ще пуснеш ли в списанието един голям материал за нас? — попита Ханк.

— Естествено, Ханк. Главният герой ще бъдеш ти.

Той се закикоти гърлено. Ани помоли Франк да й разкаже за ранчото и той й разправи как са се преселили тук, когато те с Том още били деца. Заведе я при снимките и й обясни кой е на тях. Тя се трогна от галерията вглъбени лица. Самото оцеляване на хората в този суров край бе невероятен триумф. Докато Франк й разказваше за дядо си, Ани погледна случайно към масата и видя как Том вдига очи, забелязва я и й се усмихва.

Когато те с Франк се върнаха на трапезата, Джо разказваше на Грейс за някаква хипарка, която живеела още по-високо в планината. Преди няколко години била купила няколко мустанга и взела, та ги пуснала на свобода. Конете се размножили и сега били цяло хергеле.

— Довела е и децата си, припкат голи-голенички по чукарите. Тате й вика Амазонката. От Лос Анджелис е.

След малко, докато ядяха десерта — тиквеник и домашно приготвен черешов сладолед, Франк рече:

— Знаеш ли, Том? Докато работиш с този техен кон, нека Ани и Грейс се пренесат в къщата при потока. Глупаво е непрекъснато да сноват от града дотук и обратно.

Ани забеляза гневния поглед, с който Даян стрелна мъжа си. Явно не бяха обсъждали въпроса. Том извърна очи към гостенката.

— Ама разбира се. Добре си се сетил!

— Много мило от ваша страна, но…

— Знам я тая съборетина в Шото, в която сте се настанили — прекъсна я Франк. — Нищо чудно да ви се срути на главите.

— Франк, къщата при потока съвсем не е палат — намеси се Даян. — Пък и Ани сто на сто държи на уединението си.

Още преди Ани да е казала нещо, Франк се наведе към Грейс.

— Какво ще кажеш, моето момиче?

Грейс погледна майка си, но отговорът вече се бе изписал върху лицето й.

— Значи се разбрахме — рече в заключение Франк.

— Ще направя кафе — каза Даян и стана от масата.