Никълас Еванс
Лечителят на души (23)

Десета глава

Кухнята в къщата при потока бе доста спартанска. Осветлението бе флуоресцентно, лампите се бяха превърнали в ковчези за какви ли не насекоми. Когато се бяха пренесли в ранчото, Франк и Даян бяха взели всички хубави кухненски прибори. Тиганите и тенджерите бяха от различни комплекти, човек трябваше да натиска с палец копчето на миялната машина, та то да превърти до края на програмата. Единственият уред, с който Ани все още не можеше да се справи, бе печката, която правеше каквото й скимне. Уплътнението на вратата бе отишло, копчето за температурата бе развалено, така че за да сготвиш нещо, трябваше да си отваряш очите на четири, да гадаеш и да имаш късмет.

Криво-ляво Ани направи ябълковата торта по френска рецепта, която смяташе да поднесе за десерт, но наистина удари на камък, когато с доста голямо закъснение установи, че няма в какво да я поднесе: не достигаха чиниите, приборите и дори столовете. Смутена и притеснена, тя звънна на Даян и отскочи с колата до ранчото, за да вземе каквото липсва. После се сети, че е превърнала в писалище единствената достатъчно голяма маса, и се наложи да я разчисти: сега всички компютри, телефони и факс апарати, както и вестниците и списанията бяха струпани на пода.

Вечерта започна с паника. Ани бе свикнала гостите й да смятат, че колкото по-късно дойдат, толкова по-солидни изглеждат, ето защо изобщо не й хрумна, че Букърови ще се явят на минутата. В седем часа, когато дори не се бе преоблякла, видя, че всички освен Том се изкачват по хълма. Изкрещя на Грейс, хукна презглава на горния етаж и навлече рокля, която даже не бе изгладила. Когато чу гласовете им на вратата, все пак бе успяла да се гримира, да се среши и да си пръсне малко парфюм и слезе да ги посрещне.

Щом ги видя на прага, й мина през ума, че е постъпила ужасно глупаво, като е поканила тези хора в собствената им къща. Всички изглеждаха притеснени. Франк обясни, че Том се е забавил, понеже една кобилка била зле, но когато тръгвали, вече се къпел и едва ли щял да се бави много. Ани ги попита какво ще пият и в същия миг си спомни, че е забравила да купи бира.

— Аз бира — отвърна Франк.

После обаче атмосферата се поразведри. Ани отвори бутилка вино, а Грейс заведе Джо и близнаците при компютъра. Настаниха се на пода пред монитора и не след дълго се залисаха с Интернета. Ани, Франк и Даян изнесоха столове на верандата и си забъбриха в спускащия се вечерен здрач. Смяха се много на патилата на Скот с телето: Букърови предполагаха, че Грейс е разказала на майка си за случката. Ани се престори, че я знае. После Франк им разправи надълго и нашироко как в гимназията се изложил ужасно на едно родео пред момичето, което се опитвал да смае.

Ани слушаше уж заинтригувано, но всъщност чакаше кога иззад ъгъла на къщата ще се покаже Том. И най-сетне той се появи, усмихна се, свали шапка и се извини, че е закъснял — точно както си бе представяла тя.

Покани го вътре и преди да е поискал бира, почна да се извинява, че не е купила. Том каза, че с удоволствие ще пийне и вино, и я загледа как му налива. Ани му подаде чашата, за пръв път го погледна право в очите и съвсем забрави какво бе смятала да му каже. За миг се възцари неловко мълчание, после Том й се притече на помощ.

— Мирише на вкусно.

— Опасявам се, че не съм приготвила кой знае какво. Кобилата добре ли е?

— А, да. Вдигнала е малко температура, но ще е оправи. Как мина денят?

Още преди Ани да е отговорила, в стаята връхлетя Крейг, който повика чичо си да дойдел и да видел компютъра.

— Чакай малко, сега говоря с майката на Грейс.

Ани се засмя и им каза да вървят, понеже майката на Грейс и бездруго трябвало да нагледа яденето. Даян дойде да й помогне и докато приготвяха масата, двете си забъбриха за децата. От време на време Ани хвърляше по един поглед към всекидневната и виждаше как Том със светлосинята си риза е приклекнал сред малчуганите, всяко от които се опитваше да привлече вниманието му.

Спагетите бяха страхотни, пръстите да си оближеш. Даян й поиска рецептата за соса и Ани понечи да се похвали с готварските си умения, ала Грейс я изпревари и оповести на всеослушание, че сосът е купешки. Ани бе подредила масата в средата на всекидневната и запали свещите, които бе купила в Грейт Фолс. Дъщеря й бе подметнала, че се престаравала, но тя не бе отстъпила и сега бе доволна, понеже светлината им правеше стаята по-уютна и хвърляше по стените трепкащи сенки.

Помисли си колко приятно е, че обикновено притихналата къща сега е огласяна от разговори и смях. Децата се настаниха в единия край на трапезата, възрастните — в другия; Ани и Франк седяха срещу Том и Даян. Хрумна й, че някой непознат би ги помислил за семейни двойки.

Грейс разправяше на всички какви чудесии можеш да видиш по Интернета, например Прозрачния човек, убиец от Тексас, който, преди да го екзекутират, бил завещал трупа си на науката.

— Замразили го, нарязали го на две хиляди парченца и снимали всяко едно поотделно — поясни момичето.

— Леле, какъв ужас! — ахна Скот.

— Не можеш ли да говориш за нещо друго, докато ядем? — попита Ани.

Каза го уж на шега, но Грейс реши, че й се кара, и я изгледа с изпепеляващ поглед.

— Това, мамо, е Националната медицинска библиотека, служи за образователни цели. Не е някаква тъпашка игричка.

— Хайде, Грейс, разказвай нататък, ужасно интересно е — подкани Даян.

— Ами да, интересно е — съгласи се без особен ентусиазъм момичето, та да покаже, че майка й, както винаги, е опропастила всичко и е направила темата скучна и безинтересна. — После го съчленили отново и сега можеш да го извикаш на монитора и да му направиш дисекция, все едно си студент по медицина.

— Ама как, направо върху това мъничко екранче ли? — учуди се Франк.

— Да.

Грейс го изрече толкова безизразно и категорично, че неминуемо настъпи мълчание. То продължи броени секунди, макар и да се стори на Ани цяла вечност, а Том явно бе забелязал отчаянието в очите й, тъй като кимна закачливо на Франк и рече:

— Хайде, братле, и ти имаш възможност да се обезсмъртиш.

— Опазил ни бог! — възкликна Даян. — Тялото на Франк Букър да бъде изложено на показ пред цялата нация!

— Какво толкова му има на тялото ми?

— Откъде да почнем? — попита Джо и всички се засмяха.

— Щом парчетата са две хиляди, можем да ги пренаредим по друг начин и да получим по-добър резултат — вметна Том.

Всички се развеселиха отново и щом се увери в това, Ани погледна Том с облекчение и благодарност, на което той отвърна с едва доловимо нежно пламъче в очите. Видя й се неестествено, че този мъж, който познаваше съвсем бегло собственото си дете, долавя и най-дребния нюанс в отношенията й с Грейс.

Ябълковата торта не бе чак толкова вкусна. Ани бе забравила да сложи канела и още щом наряза парчетата, видя, че сладкишът е недопечен. Но никой като че не забеляза, а децата и бездруго поискаха сладолед и скоро, докато възрастните пиеха кафето, пак се изнесоха при компютъра.

Франк се оплака от природозащитниците, които не разбирали нищичко от фермерство. Говореше на Ани, защото другите явно бяха слушали гневната му реч поне стотина пъти. Тия ненормалници пускали вълците да се разхождат на воля, докарвали ги чак от Канада, та да помагали на мечките гризли да давят добитъка. Преди около половин месец един фермер с ранчо край Огъста загубил две юнички.

— Тия откаченяци, природозащитниците, се надомъкнали от Мисула със своите вертолети и будна съвест и рекли на клетия човечец: „Извинявай, братле, ще вдигнем с хеликоптера вълка, но ти му мисли! Само да си посмял да му залагаш капан или да стреляш по него, ще те пратим на съд“. Сега проклетникът сигурно се излежава на воля край басейна на някой петзвезден хотел, а ние с вас му плащаме сметките.

Том се усмихна на Ани, брат му го видя и засочи с пръст към него.

— От мен да го знаеш, Ани, и този ниедник не е по̀ стока от природозащитниците. Уж е фермер до мозъка на костите, а е позеленял като някоя блатна жаба. Ще го видя аз какви ще ми ги пее, когато Кумчо Вълчо му отмъкне някое жребче. Ще вдигне врява до бога.

Ани се засмя и изведнъж усети, че Даян се е втренчила в нея. Погледна я, а Даян й се усмихна, което още повече подчерта, че не й е много-много до смях, и попита:

— Какво ще кажеш, Ани?

— Аз поне нямам такива проблеми.

— Но сигурно имаш мнение.

— Всъщност не.

— Как така не? Не се и съмнявам, че пишете непрекъснато за тези неща в списанието.

Изненадана от настойчивостта й, Ани сви рамене.

— Мен ако питаш, всяко същество има право на живот.

— Дори плъховете, разнасящи чума, и маларийните комари ли?

Даян продължаваше да се усмихва. Каза го уж на шега, но нещо в тона й накара Ани да е нащрек.

— Права си — отвърна тя след малко. — Зависи кого хапят.

Франк избухна в гръмогласен смях, а Ани се престраши да погледне Том. Той й се усмихна. Усмихваше се, макар и не така ведро, и Даян, която явно най-сетне нямаше нищо против да смени темата. Но не се разбра дали наистина е така, понеже най-неочаквано екна писък и поруменял от възмущение, Скот сграбчи майка си отзад за рамото.

— Джо не ме пуска на компютъра!

— Не ти е дошъл редът — провикна се Джо от мястото, където малките се бяха струпали около монитора.

— Как да не ми е дошъл!

— Ами така!

Даян повика Джо и се опита да ги помири. Но малчуганите се разкрещяха още повече, не след дълго се намеси и Франк и от конкретния повод караницата се прехвърли към по-общи теми.

— Вечно ме пререждаш! — заповтаря през сълзи Скот.

— Я не се дръж като пеленаче — тросна се Джо.

— Момчета, момчета! — каза баща им и ги хвана за раменете.

— Мислиш се за голяма работа…

— Я си затваряй устата!

— Само защото даваш на Грейс уроци по езда.

Всички млъкнаха, ако не се броеше рисуването птиче, което продължи да църка безгрижно от екрана на компютъра. Ани погледна Грейс, която моментално извърна очи. Никой не знаеше какво да каже. Скот се постъписа от ефекта на разкритието, което бе направил.

— Видях ви! — извика хлапето по-скоро язвително и не така убедено. — Тя яздеше Гонзо долу при потока!

— Дребен гадняр такъв! — процеди през зъби Джо и го цапардоса.

Всички скочиха. Скот отхвърча и се удари в масата, чашите за кафе и чинийките се разлетяха. Двете момчета се сбиха на пода, а Франк и Даян им крещяха да спрат и се опитваха да ги разтърват. Дотича и Крейг, явно сметнал, че е длъжен да се намеси, но Том го спря внимателно с ръка. Застанали отстрани, Ани и Грейс само наблюдаваха.

След миг Франк вече извеждаше момчетата от къщата: Скот ридаеше, Крейг плачеше от солидарност, а Джо крачеше в мълчалив гняв, по-красноречив от хлипането на близнаците. Том ги придружи до вратата на кухнята.

— Извинявай, Ани — каза Даян.

Стояха като стъписани жертви на ураган, оцелели по някакво чудо. Пребледняла като платно, Грейс бе застанала в другия край на стаята. Когато майка й я погледна, по лицето й се мярна нещо средно между страх и мъка. Щом се върна от кухнята, Том също го забеляза, отиде при момичето и го прегърна през раменете.

— Добре ли си?

Грейс кимна, без да го поглежда.

— Ще се кача горе.

Взе бастуна и забърза смутено през стаята.

— Грейс! — повика я предпазливо Ани.

— Остави ме, мамо!

Момичето продължи нагоре и тримата чуха куцукането му по стълбите. Ани забеляза смущението на Даян. Върху лицето на Том пък се четеше състрадание и ако Ани не се бе овладяла, като нищо щеше да се разплаче. Пое си дълбоко въздух и се опита да се усмихне.

— Вие знаехте ли? — попита тя. — Сигурно само аз съм в неведение.

Том поклати глава.

— Според мен не е знаел никой.

— Може би е искала да ни изненада — допълни Даян.

Ани се засмя.

— Бива си я изненадата, няма що!

Искаше й се да си вървят, но Даян настоя да й помогне да разчистят, така че двете сложиха съдовете в миялната машина и събраха счупените чаши и чинии. После Даян запретна ръкави и се зае да мие тенджерите и тиганите. Явно смяташе, че в тази ситуация е за предпочитане да дърдори непрестанно, така че заобяснява от мивката как Ханк бил поканил всички в понеделник.

Том почти не продумваше. Помогна на Ани да върне масата при прозореца и я изчака да изключи компютъра. Сетне, застанали един до друг, започнаха да прехвърлят отново всичките й неща от пода на масата.

Кой знае защо, Ани ни в клин, ни в ръкав попита как е Пилигрим. Том не й отговори веднага, продължи да намества кабелите и без да я поглежда, се замисли. Когато най-сетне проговори, тонът му бе някак делови:

— О, няма начин да не се оправи.

— Така ли?

— Ами да.

— Сигурен ли си?

— Не. Но където има болка, Ани, има и чувства, а има ли чувства, има и надежда. — Той включи и последния кабел. — Готово!

Обърна се към нея и я погледна право в очите.

— Благодаря — промълви едва чуто Ани.

— Винаги на ваше разположение, госпожо! — рече шеговито той. — Но при всички положения не позволявай на дъщеря си да се прави, че не те забелязва.

Когато се върнаха в кухнята, Даян бе приключила и всичко освен нещата, които бе заела на Ани, бе по местата си, които тя знаеше по-добре от нея. Каза й, че няма за какво да й благодари, отново й се извини заради момчетата, после двамата с Том й пожелаха „лека нощ“ и си тръгнаха.

Застанала под лампата на верандата, Ани ги изпроводи с поглед. Когато силуетите им бяха погълнати от мрака, й идеше да извика на Том да остане, да я прегърне и да я предпази от студа, отново обгърнал къщата.

 

 

Том се сбогува с Даян пред конюшнята и се отби да види как е болната кобилка. Докато се прибираха от къщата при потока, Даян подметна колко глупаво бил постъпил Джо, като завел момичето да язди, без да каже на абсолютно никого. Том възрази, че племенникът му изобщо не е постъпил глупаво и вероятно разбира защо Грейс иска да запази такова нещо в тайна. И че били приятели. Даян натърти, че на Джо не му било работа да се бърка и че камък щял да й падне от сърцето, когато Ани си съберяла багажа и отведяла клетото момиче в Ню Йорк.

Състоянието на кобилката не се бе влошило, въпреки че тя пак дишаше тежко. Температурата й бе спаднала. Том я замилва по врата и й заговори нежно, а с другата ръка премери пулса й при свивката на предния крак. Брои го двайсет секунди, после го умножи по три. Четирийсет и два удара, все още над нормалното. Кобилката явно бе болна и ако до сутринта не се оправеше, сигурно щеше да се наложи да вика ветеринар.

Когато излезе от конюшнята, спалнята на Ани светеше. Продължи да свети и когато той остави книгата и угаси нощната лампа в стаята си. Вече му бе станало навик, преди да заспи, да поглежда към къщата при потока, където осветените жълти щори на прозореца на Ани се открояваха сред нощния мрак. Понякога виждаше и сянката й зад тях, докато тя изпълняваше своите незнайни вечерни ритуали, веднъж забеляза и че спира на прозореца и осветена изотзад, се съблича. Стана му неприятно, че наднича като някой онанист, и извърна очи.

Сега обаче щорите не бяха спуснати и от това той разбра, че нещо се е случило или се случва в същия този момент. Ала знаеше, че единствени майката и дъщерята са в състояние да намерят изход и колкото и глупаво да му се стори, си помисли, че щорите са вдигнати не за да пуснат мрака вътре, а да го прогонят навън.

Откакто преди толкова години бе видял за пръв път Рейчъл, не бе срещал жена, която да желае повече.

Тази вечер за пръв път я видя в рокля — памучна, с проста кройка, на розови и черни цветчета, с перлени копчета от горе до долу. Стигаше й чак до прасците и бе с къси ръкави.

Когато отиде в къщата при потока и Ани го покани в кухнята да му сипе питие, той усети, че не може да откъсне очи от нея. Последва я и вдъхна дълбоко мириса на парфюма й. Докато му наливаше вино, продължи да я наблюдава и забеляза, че е прехапала съсредоточено връхчето на езика си. Мярна и атлазената презрамка, показваща се изпод ръкава на роклята: после цяла вечер се мъчеше да не гледа натам и все не успяваше да се сдържи. Ани му подаде чашата и му се усмихна, извила ъгълчетата на устните си по начин, който, както се надяваше Том, бе предназначен единствено за него.

По време на вечерята почти повярва, че е така, понеже тя се усмихваше съвсем различно на Франк, Даян и децата. А заговореше ли дори и на най-общи теми, сякаш се обръщаше само към него, или може би той просто си въобразяваше. Никога досега не я бе виждал гримирана и се любуваше на зелените й очи, които, засмееше ли се, проблясваха на светлината на свещите.

Когато избухна скандалът и Грейс излезе с гръм и трясък, единствена Даян го възпря да не прегърне Ани и да я остави да се наплаче. Бе видял насълзените й очи. Не си правеше илюзии, че е искал просто да я утеши. Щеше му се да я притисне до себе си, да усети мириса и тялото й.

На него обаче това не му се струваше срамно, както би се сторило на други. Мъката на тази жена, детето й и мъката на това дете също бяха част от нея. А кой можеше да си присвои правото да бъде Бог, да отсъжда къде минава тънката граница между прилично и неприлично?

Всичко това бе неразривно свързано и подобно на добър ездач единственото, което можеше да стори човек, бе да следва чувствата си и да е верен на тях, доколкото му позволява душата.

 

 

Ани изключи осветлението на долния етаж, качи се горе и видя, че вратата на Грейс е затворена и под нея не свети. Отиде в стаята си и запали лампата. Поспря на вратата: кой знае защо, й се стори, че е от значение дали ще прекрачи прага. Нима можеше да подмине току-така случилото се? И да позволи между нея и дъщеря й заедно с нощта да се появят нови недоразумения, сякаш те двете бяха в плен на някаква неумолима геология, която размества пластовете? Не биваше да го допуска.

Докато отваряше вратата, тя изскърца и светлината на площадката озари и част от стаята. Стори й се, че завивките се размърдват, но не бе сигурна, понеже леглото бе в сянка и очите й още не бяха свикнали с мрака.

— Грейс!

Момичето се бе извърнало с лице към стената, в раменете му под юргана имаше някаква неестествена скованост.

— Грейс!

— Какво? — попита тя, без да се помръдва.

— Може ли да поговорим?

— Спи ми се.

— На мен също, но мисля, че няма да е зле да поговорим.

— За какво?

Ани отиде при леглото и седна на крайчеца. Протезата на дъщеря й бе опряна на стената до нощното шкафче. Грейс изпъшка, легна по гръб и впери поглед в тавана. Ани си пое дълбоко дъх. „Само да не объркаш нещо! — повтаряше си тя. — Недей да говориш обидено, дръж се мило и непринудено!“

— Значи пак си започнала да яздиш.

— Опитах.

— И как беше?

— Добре — сви рамене момичето, без да откъсва поглед от тавана — мъчеше се да си придаде отегчен вид.

— Но това е чудесно!

— Така ли?

— Нима не е?

— Не знам, нали ти винаги знаеш повече от мен.

Ани се опита да се поуспокои и пак започна да си втълпява да не губи самообладание, да продължи, сякаш не е станало нищо. Но не се сдържа и попита:

— Толкова ли не можа да ми кажеш?

Грейс погледна майка си и в очите й проблеснаха такава омраза и обида, та на Ани чак й секна дъхът.

— Защо пък да ти казвам?

— Грейс!

— Кажи де! Защо? Защото те интересува ли? Или просто защото искаш да знаеш всичко, да контролираш всичко, да не позволяваш на другите да вършат неща, които не си им наредила! Затова, нали?

— Ох, Грейс!

Изведнъж Ани усети, че мракът й тежи, и се пресегна да включи нощната лампа, но Грейс замахна с ръка.

— Недей! Не искам да я палиш!

Удари майка си по китката и лампата падна с трясък на пода. Керамичната основа се пукна на три еднакви парчета.

— Правиш се на много загрижена, но те е грижа единствено за теб и какво ще си кажат хората. А също за работата ти и за важните клечки, дето ти се пишат приятели. — Тя се подпря на лакти, сякаш за да разпали още повече гнева си, отприщен от сълзите, изкривили лицето й. — И бездруго отсече, че не искаш да яздя, за какво тогава да ти казвам? Защо изобщо да ти казвам каквото и да било? Мразя те! — Ани се опита да хване дъщеря си, но тя я изтласка. — Махай се оттук! Остави ме на мира! Махай се!

Майка й се изправи, усети, че й се вие свят, и за миг си помисли, че ще се строполи. Почти слепешката прекоси петното светлина, което знаеше, че ще я изведе при вратата. Нямаше представа какво ще прави, щом стигне при нея, просто се подчиняваше на някаква окончателна команда, разделяща я веднъж завинаги от дъщеря й. Тъкмо да излезе, и чу, че Грейс казва нещо; обърна се и погледна към леглото. Видя, че момичето пак се е обърнало към стената, а раменете му се тресат.

— Какво има? — попита Ани.

Зачака и дъщеря й отново каза нещо — и Ани не бе сигурна дали момичето го е направило, защото е усетило колко се измъчва тя, или просто защото самото то страда неописуемо — ала нещо в тона му я накара да се върне. Отиде пак при леглото и застана съвсем близо — стига да поискаше, можеше да докосне Грейс, но не го направи от страх тя да не я шляпне повторно по ръката.

— Грейс! Не чух какво ми каза.

— Казах… Че ми почна.

Изрече го през хлипове и отначало Ани не я разбра.

— Какво е почнало?

— Мензисът.

— Моля? Тази вечер ли?

Грейс кимна.

— Усетих долу и когато се качих, по гащетата ми имаше кръв. Опитах се да ги изпера в банята, но не излиза.

— О, Грейси!

Ани се пресегна, сложи длан върху рамото на дъщеря си и тя се обърна. Сега върху лицето й вече не се четеше гняв, само мъка и съжаление. Ани приседна на леглото и прегърна момичето. Грейс се притисна до майка си, усетила как риданията й разтърсват и нея, сякаш са едно тяло.

— Кой ли ще ме погледне?

— Какво, миличкото ми?

— Кой ли ще ме погледне? Никой!

— Не е вярно, Грейси.

— За какво съм им?

— Как така за какво! Та ти си невероятна. Красива и силна. Ти си най-смелият човек, когото съм срещала през живота си.

Плакаха дълго, както се бяха прегърнали. Когато накрая се поуспокоиха, Грейс й каза, че не мисли ужасните неща, които й е наприказвала, а Ани отвърна, че знае, но че в тях има и зрънце истина, понеже като майка тя е бъркала твърде често. Седяха, притиснали глави, и изричаха най-чистосърдечно слова, каквито не смееха да кажат дори насаме.

— Всичките тия години вие с тате се мъчехте да имате още едно дете, нали? Всяка вечер се молех този път да стане. И не заради вас или защото исках братче или сестриче. Просто не исках вечно да съм… и аз не знам какво.

— Кажи ми!

— Не исках да се вторачвате толкова много в мен. Нали съм едно дете, усещах как и двамата очаквате да съм добра във всичко, да съм едва ли не съвършена, а аз не съм, аз съм си аз. А сега развалих всичко.

Ани я притисна още по-силно до себе си, замилва я по косата и я увери, че изобщо не е така. Помисли си още, но без да й го казва, колко сладко, но и опасно е да обичаш и колко трудно, почти невъзможно е за обикновените простосмъртни да пресметнат точното съотношение между онова, което обичта дава и взима.

Не знаеше колко са седели така, но отдавна бяха престанали да плачат и мокрото петно върху роклята й, останало от сълзите, вече студенееше. Грейс заспа в обятията на майка си и не се събуди дори когато тя я положи на кревата и легна до нея.

Заслуша се в дишането на дъщеря си — равномерно и изпълнено с доверие — и известно време гледа как вятърът издува светлите пердета на прозорците. Сетне и тя потъна в сън, дълбок, без сънища, а отвън земята, огромна и смълчана, продължаваше да се върти под небесата.