Пиърз Пол Рийд
Един женен мъж (51)

Глава осма

3-и януари 1974 година

Скъпи отец Майкъл,

Честита Нова година. Надявам се, че нямаш нищо против да ти пиша. Гай ми даде адреса ти и каза, че си много зает и важен, защото си станал доверен съветник на папата, макар да не виждам защо му е съветник на папата — той е достатъчно стар, за да се доверява на собствения си житейски опит. Пиша ти, защото бях свикнала да говоря с теб за Бога, а след теб не можах да намеря никого другиго. Преди да заминем за Коледа, ходих да се изповядам и се опитах да разговарям за проблемите си със свещеника, но той говореше със силен ирландски акцент, който винаги ме смущава, и при него имаше огромна опашка, затова го съжалих, признах си просто „нечисти мисли“, както винаги, и си тръгнах с неговата благословия. След това се почувствувах малко по-добре, но не много. Това не ми помогна особено и се сетих, че след като ти ни венча, сигурно те интересува как върви семейството ни. Ето отговорът: много се страхувам, че се нося неудържимо към прелюбодеянието и не мога да се спра. Помислих, че ако ти опиша изкушението, ти може би ще ми намериш лек.

В случая „изкусителят“ е стар приятел на Джон на име Хенри Маскол. Може би го познаваш? Това е абсурдно, защото Мери — жена му — е най-близката ми приятелка; фактически двете семейства се познаваме, откакто сме женени, така че не става дума за висок, мургав и красив непознат, срещнат в тълпата. Въпреки че донякъде предпочитам да беше така. А сега всичко е много грубо и долно, но факт е, че точно преди Коледа той ми се обади по телефона и ме покани на обяд в голям скъп ресторант. Разбира се, приех, защото той е стар приятел, а животът и без това е доста скучен, но изведнъж си дадох сметка, че предната вечер мия косата си, избирам най-елегантните си дрехи и не бързам да кажа на Джон. Разбираш ли, Хенри е известен с любовните си истории и една покана на обяд е равна на предложение. Знаех това и все пак отидох. Трябва да си призная също, че този пръв обяд ми хареса много, защото е някак си много по-различно да сме двама вместо четирима, а и той е изключително чаровен — не толкова привлекателен като мъж, колкото интелигентен и остроумен. Но Хенри показва съвсем открито какво иска, без да бъде груб, и истината е, че, без да съм искала да се оплитам в каквото и да било — в същност приемах всичко на шега, — приятно ми беше да ми правят комплименти и да се чувствувам „желана“, така че, когато ме попита дали искам да се срещнем отново, аз се съгласих и се разбрахме да не казваме на Джон и Мери.

Знам, че това е вече грях. Добра и скромна, католичка, майка на две деца, не бива да заговорнича така срещу съпруга си и най-добрата си приятелка. Но не можах да устоя. Това не се дължеше нито на храната, нито дори на Хенри, колкото на вълнението при мисълта за тайна връзка. Нещо, за което мисля, докато готвя яденето на децата.

Бяхме при майката на Джон за Коледа и в Бъси на Нова година. Ходих да се причестя и се молих не особено усърдно и не престанах да мисля за Хенри. Мечтаех като гимназистка да ме притисне в обятията си. Страхувам се, че така стана по-лошо, защото раздялата разпалва любовта. Веднага щом се върнахме вчера, той ми се обади и ме покани на вечеря. Знаех, че не бива — вечерята е нещо много по-рисковано от обяда, — но Джон беше в Хакни по неговите политически работи, намерихме къщата обрана, докато ни е нямало, и аз не можах да устоя. Казах „да“. Хенри беше измислил за пред Мери, че трябвало да води някакви араби някъде. Вечеряхме много приятно в един ресторант на свещи и на път за в къщи той ме целуна в колата. Въпреки че не трябваше да му позволявам „да отива по-далеч“, както сме свикнали да казваме, тази целувка ми беше по-приятна от всичко, което ми се е случвало от години насам. Затова ти пиша, като че ли искам съвет от някаква редакция. Но, по дяволите, какво знам аз? Нямам никакъв опит.

П. С. Децата сигурно биха ти изпратили много поздрави, ако знаеха, че ти пиша, но не смея да им кажа, защото може да споменат пред Джон и той да подуши нещо. О, каква сложна паяжина плетем…

9-и януари 1974 година

Скъпа Клеър,

Много се зарадвах на писмото ти, въпреки че душата ти е била неспокойна, когато си го писала. Тук се занимавам със скучни административни въпроси, затова винаги с удоволствие отговарям, когато ми поискат съвет за нечия душа. В края на краищата нали тъкмо затова сме тук. Ако ти беше в Рим или аз в Лондон, щях по-добре да те посъветвам, но сега ще направя каквото мога по пощата.

Доколкото си спомням, аз ви венчах преди около дванадесет години и от писмото ти разбирам, че досега не си изневерявала на Джон. Проблемът, който даже един католически свещеник може да разбере, е, че браковете се изхабяват, всеки чувствува партньора си все по-малко привлекателен, дори непривлекателен. Копнежът за любовник често е израз на носталгия по младостта. Дори свещениците я изпитват, но обикновено при тях тя се изразява в склонност към радикализиране на теологията. Истината е, уви, че нашите тела напъпват, цъфтят, увяхват и умират също като телата на растенията и животните. Единственото ни предимство е безсмъртната душа, което в моменти на изпитание като този може дори да изглежда неблагоприятно. Иначе ти би могла да имаш любовна история и ако нито неговата жена, нито твоят съпруг узнае, кой би пострадал?

Отговорът е, както добре знаеш, че ти ще страдаш, защото прелюбодеянието е безспорен грях, а грехът гневи бога и осакатява душата. Всички ние толкова се страхуваме, че пушенето може да причини рак на белите дробове, а почти не се замисляме за моралния никотин, който носи рак на душата. Ти може да се решиш да поемеш риска, но опасността е не толкова от морален рак. Послужих си с погрешна аналогия: прелюбодеянието по-скоро прилича на хероин, а не на никотин, наркотик, който ще ти донесе моментно опиянение, но накрая ще ти причини стократно повече страдания.

Не пишеш много за Джон — не мога да допусна, че искаш да го засегнеш и унижиш. А какъв дом ще имат децата ви, ако се разделите? Или ако живеете заедно, но се мразите и ненавиждате? Често обвиняват Църквата, че постоянно говори за плътски грехове и подтиска естествените желания на хората. Не искам да мислиш, че грехът, който те изкушава, е грях срещу целомъдрието; това е грях срещу любовта — любовта на съпруга ти, любовта на децата ти и любовта на Бога.

Моят съвет е да престанеш да се виждаш насаме с Хенри Маскол. Моли се на Бога да ти помогне да почувствуваш истинските радости на живота — и главно на семейния живот. Моли се на светата Дева и на свети Йосиф да ти помогнат. Мисли за друго, ако можеш. Опитай се да отидеш извън града и наблюдавай хармонията в природата. Хората казват, че разхайтените сексуални нрави са природоестествени, но в същност в отношенията между животните има ред и достойнство, каквито често липсват между човеците.

Ще се моля за теб. С много обич,

17-и януари

Скъпи отец Майкъл,

Благодаря ти, че ми отговори. Когато прочетох писмото ти, реших да се вслушам в съвета ти и да откажа да се виждам повече с него, но точно тогава телефонът иззвъня и сърцето ми спря да бие. Надявах се, че ще е той и наистина така беше. Утре отново ще обядваме заедно. Толкова за моите добри намерения.

Виждам (като през стъкло!), че всичко, което ми пишеш, е вярно, но има някои неща, които ти не можеш да знаеш и които не ме извиняват, но малко променят положението. Например аз обичам Джон и той ще се чувствува много унижен, ако разбере, че имам такава история особено с Хенри. Но и той не ми е бил верен. Винаги съм подозирала, че може да има разни историйки и Хенри казва, че е вярно. Според него Джон е известен с това, че има любовници, и сега се занимава с една Пола Джерард. Това не е извинение, знам. С мъжете е по-различно и аз не искам да спя с Хенри просто, за да си го върна на Джон. Поне така мисля. Не съм повярвала нито за миг, че Хенри ще ми бъде верен, ако стана негова любовница. Той сигурно и сега си има още две-три приятелки. Проблемът с Джон не е, че гледа настрани, проблемът е, че е много скучен. Не смятам, че е скучен за всички. Пола Джерард очевидно намира нещо в него. Но всеки става скучен, когато му знаеш и кътните зъби, макар и да го обичаш, а реакциите на Джон толкова лесно могат да се предвидят, че това ме изнервя. Знаеш ли, че иска да се кандидатира в парламентарните избори за депутат на лейбъристката партия? Типично за него е да се насочи наляво, когато всички отиват надясно. Ако беше искрен, щеше да е убедителен, но социалистическите му убеждения са фалш. Винаги е било така. Някога той ги използува, за да ме привлече. Малко е нечестно да го казвам, но тогава се влюбих в него, защото беше такъв идеалист и така остроумно изобличаваше „върхушката“, както се изразяваше той. Почти престанах да бъда католичка заради него. По-късно разбрах, че ме обича само защото съм от по-висша класа. Той е чисто и просто сноб. Нищо не би го смутило повече от това да си навивам косата на ролки, да говоря на „кокни“, да имам разширени вени или да сервирам понички с чая. Само че Джон не го съзнава. Известно време мислех, че е доволен от спокойния ни живот — вечери с приятели, почивки в чужбина, работа с разни машинки в градината и т.н. После изведнъж кризата се върна — безпогрешен признак на андропауза! Отново стана политически „активен“. В началото помислих, че това е просто претекст, за да се среща с някоя жена, но той наистина прекарваше вечерите си на събранията на местната лейбъристка организация. Това не възроди някогашното ми уважение към радикалните му стремежи, защото сега те не се вдъхновяват от идеализъм. В най-добрия случай това е просто суета. Повечето хора се занимават с политика, защото искат да са център на внимание, не е ли така? Не е ли това и проблемът с демокрацията — че народните представители са все хора с недостатъци в характера? Че кой положителен човек би могъл да изтърпи досадата? Джон страда от лека мания за величие. Мисля, че повечето адвокати са като него. Той смята, че като е опитен адвокат и може да печели спорове на масата с приятели, това означава, че е по-умен от другите. А според мен той е доста глупав. Или може би не е глупав. Трудно е за една съпруга да каже точно. Но е педантичен и това, че печели спорове със сложни съдебни похвати само отблъсква хората. И социалистическите му идеи, с които се опитва да се представи за светец, също нервират хората. Знам, че Хенри се дразни. В същност понякога подозирам, че той се сети да ме хареса след толкова години, за да се подиграе с Джон. Не звучи много ласкаво, нали? Това прави греха още по-голям, но какво значение има дали пропастта е хиляда или десет хиляди стъпки?

С Хенри има и още по-лоши неща. Срамувам се да ги призная дори и в писмо, защото може да почнеш да ме презираш, но ето например: миналата вечер той съвсем открито каза, че отегчените омъжени жени са най-леснодостъпните в Лондон. Просто искаше да каже, че като съм отегчена омъжена жена, накрая ще отстъпя. Отговорих, че не съм отегчена и че дори да бях, пак нямаше да спя с него, защото даже Джон да има любовница, той не е католик и не е вярващ, а аз съм и едното, и другото. Хенри само се засмя. Каза, че е спал с повече католички от всички останали жени, взети заедно. Каза, че дори ако не спя с него, причината щяла да бъде еснафски свян, а не страх от бога. Изброи цяла серия католички, за които е известно, че имат любовници, и аз не знаех какво да отговоря. Той каза също, че католическата църква вече се е отказала от понятието „смъртен“ грях, защото е разбрала колко несъстоятелно е то. Вярно ли е?

Пиша малко несвързано, но както виждаш, борбата продължава. Съгласна съм за природата, но няма смисъл да се ходи извън града точно сега, защото всичко е мъртво.

Моля те, пиши ми пак. Бъди строг колкото искаш. Разкажи ми за „смъртния“ грях и за „простимия“ грях.

26-и януари

Скъпа Клеър,

Твоят обожател не изглежда много привлекателен, така както го описваш. Може да е умен и забавен, но, изглежда, е циничен и обича да руши. Тревожи ме това, че още се срещаш с него, след като знаеш, че иска да те прелъсти и с това да унижи теб, съпруга ти и религията ти. Той е прав донякъде за гледището на църквата за смъртния грях. По този въпрос сега ние не подхождаме вече така опростенчески, както по-рано. Не твърдим например че ако някой католик излезе от къщи, за да си купи неделния вестник с твърдото намерение да пропусне литургията и на връщане го сгази автобус, неизбежно и непременно ще отиде в Ада. Но ако някои грехове все още се смятат за по-сериозни от други, то прелюбодеянието е един от най-сериозните. Не е сигурно, че ако спиш с Хенри Маскол, ще отидеш в Ада; но ти съвсем съзнателно ще нарушиш една от десетте божи заповеди и ще подложиш на риск щастието на съпруга ти и децата си.

Малко съм объркан, защото казваш, че обичаш Джон, а понякога, изглежда, че го презираш. Защо се отнасяш с такава антипатия към политическата му кариера? Може да не си съгласна с него и пак да не омаловажаваш мотивите му. Сигурна ли си, че постъпките му са внушени именно от суета? Често мъжете на средна възраст се стремят повече от всичко към самоуважение. Това е импулс към подготовка за Страшния съд, дори у тези, които не вярват в него. Може би Джон е разбрал, че да печели много пари като адвокат и да се ожени за хубава жена от аристократично семейство, не е достатъчно: че не е използувал по най-подходящ начин способностите, дадени му от Бога? Може да е почувствувал това и без да вярва в Бога: просто го е видял да се отразява в твоето презрение.

Запомни: сериозните грехове често са последната стъпка. Ти сама казваш, че Хенри Маскол умишлено се възползува от твоята скука и вероятно от презрението ти към Джон. Може би грехът започва оттук. Ако ти повече се интересуваше от живота на Джон и споделяше стремежите му, вероятно нямаше да се отегчаваш. Ако той не чувствуваше, че го презираш, може би нямаше да търси други жени. Впрочем не бива да вярваш, когато човек, който иска да ти стане любовник, казва, че Джон има любовница. Това е трик стар като света.

Страхувам се, че писмото ми може да ти се стори прекалено поучително и строго. Не искам да мислиш, че не ти съчувствувам. Знам, че голямото изкушение носи голямо страдание, но ако можеш, трябва да чувствуваш по-скоро възторг, отколкото отчаяние. Никой не топи слаб метал. Никой не изпитва глупав ученик. Ако Дяволът те подлага на изкушение, то е защото смята, че душата ти е достойна за това, и ако Бог позволява да бъдеш изкушавана, то е защото знае, че можеш да удържиш победа.

1-ви февруари

Скъпи отец Майкъл,

Губя битката. С ужас виждам, че Бог прекалено много ме оставя да разчитам на себе си. Снощи излязох с Хенри: още един луксозен ресторант, а след това в кабаре. Танцувахме и той ме „опипа“, както се казва. Знам, че е срамота, но не се възпротивих и ми беше приятно. Ужасно трудно е да се обясни на мъж, и при това свещеник, какъв страхотен копнеж за сексуална забрава може да изпита една жена. Истината е, че снощи щях да му се отдам, ако беше поискал, макар да продължавам да твърдя, че няма да го направя, но той казва, че оставя на мен да реша къде и кога. Не искал да ме остави да се измъкна с оправдание за моментна слабост. Грехът трябвало да бъде хладнокръвен и предумишлен.

Разбирам какво имаш пред вид, когато пишеш, че има грехове, които са сериозни, без да са непременно смъртни, но това не улеснява нещата. Едно време поне никой не се е съмнявал, че ако умреш на местопрестъплението, ще гориш вечно в Ада. Човек е трябвало да се надява, че достатъчно дълго ще живее, за да има време за разкаяние след грехопадението, а сега разчитаме на добрия наш ангел-хранител, който да ни отърве след само петстотин дни в Чистилището. В края на краищата, ако спя с Хенри, няма да обичам Бога по-малко. Вероятно дори ще се чувствувам толкова виновна, че ще Го обичам повече. Впрочем след като веднъж Църквата е казала, че грехът не е непременно фатален за отношението към Бога, страхувам се, че шлюзата е вдигната. Виж какво стана с контрола над раждаемостта. Помисли за католичките, които са раждали деца едно след друго, защото са се страхували, че ще отидат в Ада, ако взимат противозачатъчни средства. Сега всички гълтаме хапове „мини-Аушвици“, както ги нарича Хенри — и отиваме да се причестим, без да ни мигне окото. Ако прелюбодеянието няма да ме прати веднага в Ада, струва ми се ужасно съблазнително да си го позволя сега и да платя по-късно.

Съжалявам, ако това звучи като извинение за снощните ми грехове на дансинга. Или като извинение в аванс за по-тежки грехове в бъдеще. Но такава опасност има. Знаеш, че си съгрешил с ума си, значи защо да не съгрешиш и с тялото си. Не казва ли Исус някъде, че да помислиш за греха, това е също толкова лошо, колкото и да го извършиш? Впрочем бих искала да ми припомниш защо прелюбодеянието е толкова тежък грях. То не е непоправимо като убийството или аборта. Не може ли да бъде класирано наравно с контрола върху раждаемостта? Нещо като среден грях?

Сигурна съм, че ако уважавах повече Джон, по-трудно бих рискувала да го унижа. В действителност, откакто ти писах първото писмо, малко по-добре разбрах политическите му схващания. Всички хора, които познаваме, така истерично твърдят, че комунистите използуват работниците, за да грабнат политическата власт, а истината е, че работниците използуват комунистите, за да получават повече пари. Мисля, че не съм ти писала какъв ужасен скандал имахме с Джон за вилата. Той каза, че трябва да я продадем, защото ще печели по-малко, като стане депутат в Парламента. Вдигнах ужасна врява и му заявих, че прави всичко това, за да задоволи самолюбието си. След това съжалих, но не се извиних, защото не мога да гледам как винаги, щом му се извиня за нещо, на лицето му се изписва благочестивост и самодоволство.

Съгласна съм с теб. Наистина не виждам защо да не бъде социалист и може би той действително смята, че трябва да използува способностите си в полза на другите. Може би съм повлияна от неверието на Хенри. Мисля, че у Джон най-много ме дразни това, дето не вярва в Бога; защото как ще разбереш, че справедливостта и равенството са нещо хубаво, ако го няма Бог да ти каже, че е така? В същност Исус е казал само, че по дух всички сме равни. Той е загатнал, че винаги ще има бедни и че те трябва да се усмихват и да търпят, защото на оня свят ще бъдат възнаградени. Със или без Бог идеята за напредък към работническия рай е глупава, нали? Лейбъристите срещу консерваторите, това е в същност борбата между бедни и богати. Джон, предполагам, е взел страната на бедните и е станал социалист, за да се опита да ме надмине в морално отношение. Неговите социалистически идеи може да не са атеистично-марксистки, но в контекста на нашите отношения те са антикатолически. Желая и се моля да повярва в Бога. Но на това той би погледнал като на отстъпление, би се почувствувал унизен, също както и аз бих се почувствувала, ако стана социалистка. Така мъжът и жената в семейството често са се ограничавали един друг, нали? Всеки от тях някак задушава развитието на другия. Знам, че Джон няма да повярва в Бога, преди да умра, така че се надявам да умра преди него.

Лошото — мисля, че вече го казах — е, че той не е толкова умен, колкото се мисли. Аз нямам неговата квалификация, не съм учила в университет, но според моето скромно мнение в много случаи съм по-умна от него — поне по-разумна. Мисля, че много жени са като мен и страдат, защото вродената им интелигентност често бива затъмнявана от красноречието на глупавите им съпрузи. Но мъжете са такива крехки егоисти, че ако жената покаже на мъжа си, че е по-умна, по-способна и по-силна от него, сякаш го лишава от мъжествеността му. Той губи малкото, което има. Уверявам те, отче, познавам десетки жени, които умишлено стоят на заден план, за да поддържат самочувствието на скучните си, надути и неуверени в себе си съпрузи.

Ти казваш, че не би трябвало да се отегчавам, но как да не се отегчавам, когато съм вързана в къщи с мръсните чинии, гладенето, часа за приемане на гости, чая с децата и накрая със самонадеяния съпруг, който иска джин с тоник, топла вечеря, възхищение от случаите му през деня, когато е било погалено самолюбието му, състрадание за случаите, когато не му е провървяло. А после продължаваме: той реже ужасните твърди нокти на краката си, изрязва мазолите си с ножче за бръснене, наръсва между пръстите на краката си пудра против гъбички и после се търкулва в леглото за малко секс.

Понякога ми се струва, че ако се бях омъжила за някой друг — за Хенри например, — би било друго. Разбира се, когато се омъжих за Джон, бях прекалено млада, за да разбирам какво правя. Но сега мисля, че проблемът е в самия брак. Хенри вероятно също има твърди нокти и той положително може да хване гъбички от хотелите в Джеда, ако не и венерическа болест от проститутките в Бейрут. Така че ако бях омъжена за него, вероятно щях да излизам с Джон — само че Джон е прекалено изискан, за да подхване флирт с жената на приятеля си. Положително ще кажа на Ана да изчака, ако може, и да се омъжи по-късно от мен. Може би ако бях преживяла бурна младост, сега нямаше да се изкушавам. Никога не съм спала с друг освен с Джон и съм ужасно любопитна да видя как е с друг мъж.

Питаш ме дали съм сигурна, че Джон има нещо с Пола Джерард и че Хенри не си измисля. Да, съвсем сигурна съм. Връща се късно вечер, както твърди от Хакни, но два-три пъти седмично не се изкъпва, преди да си легне. Това означава, че се е къпал другаде. Той е толкова педантичен!

Казваш също, че не разбираш как мога едновременно да презирам и да обичам Джон. Не знам, но е така. Той е и винаги ще бъде мой съпруг. Никога няма да го напусна. В много отношения той е по-добър от Хенри и често е много мил. Обожава децата и понася много мои особености. Понякога е забавен — забавен, в смисъл че предизвиква умиление, а не забавен в смисъл „ха-ха“… Ако го видиш с автоматичната косачка, ще разбереш какво имам пред вид. Знам, че той също няма никога да ме остави, че е много лоялен към семейството си. Затова е толкова лошо, дето Хенри открито показва, че иска да ме прелъсти, за да унижи и двама ни. При това настоява аз да определя времето и мястото. Може би трябва да се радвам, че е толкова лош. Дяволът не винаги се явява в друг образ.

8-и февруари 1974 година

Скъпа Клеър,

Сега разбирам, че изкушението да започнеш любовна история с Хенри Маскол е вкоренено дълбоко в разочарованията на твоя живот. Подтикът е както психологически, така и сексуален — нужда да се измъкнеш от сивотата и ограниченията на домакинското ежедневие. Виждам и разбирам това, но в никакъв случай не мога да извиня прелюбодеянието. По-скоро бих ти препоръчал други невинни начини, чрез които можеш да избегнеш дразнителите — например да започнеш работа или да следваш, — бих те посъветвал да си дадеш сметка доколко е бил смислен досегашния ти живот.

Разбира се, недоволството ти от ролята на съпруга и майка е твърде типично за времената, в които живеем, но с риск да те подразня, трябва да отбележа, че може би си допуснала феминистки заблуди — подобни на заблудите, които разкриваш в социализма — да отровят отношението ти към семейния живот. Възможно е да си по-умна от Джон: това не променя задълженията ти към него, а те са не само да гладиш дрехите му и да готвиш вечерята му, но и да го обичаш, както обеща, когато ви венчах. Това означава, че до известна степен трябва да подчиниш волята и личността си на неговата воля и личност — знам, че тази идея отблъсква повечето днешни жени, — но въпреки всичко, такова е традиционното учение на Църквата, добре обосновано в Светото писание. Най-важно от всичко е душата и там именно жените са или могат да бъдат равни с мъжете: разбира се, една жена, светата Дева, се извисява над всички други по добродетели и святост, но в този земен живот Бог ви е отредил подчинение и бунтът в днешно време срещу създадения от него ред е според мен причината за повечето нещастия.

Казвам ти го открито, защото си надарена с вяра и чрез причастието — с Божията милост, което ще ти помогне да преодолееш суетата на съвременните интелектуални увлечения. Разбира се, там където хората са подтискани от други хора, първите имат право да се бунтуват; но щом подчинението е отредено от Бога, трябва да се научим смирено да го приемаме. Аз може да се чувствувам по-способен и по-умен от висшестоящите тук, в Обществото на Христа, но Бог ги е поставил над мен и аз приемам тяхното ръководство. Опитвам се да върша с желание това, което ми възлагат. Така трябва да прави и съпругата. Ти си омъжена за Джон и в известна степен трябва да живееш чрез него. Умът и усетът, които Бог ти е дарил, не бива да ти служат, за да се окайваш от еднообразието на домашното ежедневие. Те трябва да ти помогнат да разбереш, че след като си омъжена, всекидневните ти задължения на съпруга и майка стават твое призвание. Гордей се със своя дом. Спомняш ли си как бедните жени почистили стъпалата на домовете си и поставили тебеширен знак отвън? Често съм мислил за тях, когато съм посещавал запуснатите домове на съпругите на преподаватели в „Оксфорд“ и съм се питал кои са по-добри. Не казвам, че трябва изцяло да си Марта и никак като Мария, но твърдя, че като католичка не бива да се възгордяваш и да смяташ, че домакинската работа е недостойна за теб.

Питаш ме защо прелюбодеянието е по-сериозен грях от употребата на противозачатъчни средства. Единственият отговор е, че Бог страда винаги когато грешим, но страда най-много, когато грешим спрямо милосърдието — когато причиняваме болка на другите и сърцата ни загрубяват. Спиралата може да е „мини-Аушвиц“, както твърди твоят приятел, но оплоденото яйце е невидимо и не е нужно да си лош, за да го унищожиш, както сигурно не са били коравосърдечни и безмилостни пилотите, които пуснаха бомби над Хирошима и Дрезден. Джон, Том и Ана обаче не са невидими и това, което замисляш, създава опасност за тяхното щастие. Колко дълго ще успееш да скриеш изневярата? Ще спиш ли с Джон, когато спиш и с Хенри? Ако Джон узнае, мислиш ли, че ще остане да живее с теб? А ако остане, няма ли да го презираш повече отсега? Да приемем, че той си отиде — може би, за да се ожени повторно, — ти или ще живееш сама, или ще притеглиш Хенри Маскол да напусне жена си, така че децата на две семейства ще останат без родители. Толкова говорим сега за правата на човека, а нима децата нямат право да бъдат отгледани от собствените си родители и да живеят спокойно с тях под един и същ покрив? Страхът, че можеш да причиниш нещастие на Том и Ана, трябва да те възпре да извършиш прелюбодеяние, защото Христос най-сурово е предупредил онези, които причиняват зло на деца.

Да отдадеш тялото и любовта си на друг мъж, е все едно да прободеш децата си с нож, защото, като изневериш на Джон и нарушиш клетвата си към него, ти изменяш и на тях и нарушаваш обетите, които съпътствуват естествената връзка между майка и дете.

Преувеличавам ли? Не съм ли прекалено строг? По-добре ли е да отговоря като някои свещеници, че прелюбодеянието може да бъде „здравословно“ и да спаси обречения брак? Или да омаловажа сексуалния грях, като го сравня с по-голямото зло, което носи монополистичният капитализъм или масовият глад в Третия свят? Истината обаче е, че ти се изкушаваш не да подложиш на глад някое азиатско дете или да продаваш стоки със свръхпечалба: изкушението, пред което си изправена, е прелюбодеянието. Казваш, че Хенри Маскол играе ролята на дявола нагло и неприкрито. Значението на секса, уви, далеч надхвърля съвкуплението. Той е силата, която движи живота; той е може би самата есенция на силата, чийто мимолетен екстаз съперничи на надеждата за безсмъртие. Може да наречеш това, което ти казвам, бълнуване на човек, обрекъл се на безбрачие, с подтиснати инстинкти, но не случайно Църквата винаги е била толкова предпазлива със сексуалното желание. Силата на този инстинкт, запазила човешкия род хилядолетия и донесла толкова щастие и красота, може, когато се проявява не на място, да предизвика много злини и нещастия. Въображаемите наслади са само стръв в капана за мишки. Казах ти, че сериозният грях е последната стъпка в движението надолу, но тази стъпка може да бъде много широка. Злото е неделимо. Ако тръгнеш след Дявола, никога не знаеш къде ще те отведе. Най-тежките грехове обикновено са в края на веригата от свързани помежду си неща.

Виждам, че съм написал тези поучителни страници, без да спомена за Бога. Не мисли, че Той е безразличен към твоето страдание. Може за миг да ти се стори, че те е изоставил, както се е сторило и на Христос на Кръста, но това е само последният коз в ръцете на Дявола. Преодолей съмнението с вяра и ще го надиграеш. Помоли се за божията помощ и ще я получиш. Бог те е създал, за да Му бъдеш другар на Небето, но за тази цел трябва да се издигнеш от същество с чисто физически инстинкти — кърмаче на гърдите на майка си — до одухотворено същество, до полубог. Това, от което страдаш сега, са болките от израстването на душата ти. Както ти учиш децата си да израснат, така и Бог ти помага да минеш през различните етапи на духовното извисяване. Когато си учила Том да ходи, не си ли го оставяла понякога да залитне на несигурните му крачка? И той сигурно се е чувствувал изоставен, но ти си била зад него, готова да го уловиш, ако започне да пада. Бог е готов да ти помогне, но и ти трябва сама да си помогнеш. Инертната душа не отива на Небето. Когато свети Павел казва, че Бог е всеопрощаващ, това не значи, че спасението ни не зависи и от нас самите. Трябва да е възможно да избереш Злото, за да се прояви стойността на Доброто. Дори Бог не може да ни задължи да го обичаме, защото обичта не се налага.

Писах ти и по-рано, че би трябвало да се радваш, а не да страдаш, че си подложена на изкушение. Би трябвало да си доволна, че ти се отдава възможност да направиш достойна жертва в името на Бога. Във времената на Стария завет са колели охранени телета, защото тогава това е имало най-голямо значение. В днешно време човек би могъл да принесе в жертва новата си кола или цветния си телевизор, стига Бог да го пожелае, но от теб Той иска да пожертвуваш заради него едно по-дълбоко и по-изтънчено удоволствие, така че в деня на Страшния съд да можеш да кажеш: „Вярно е, че съм живяла удобно, имала съм две хубави деца и вила, но за Теб престанах да се срещам с Хенри Маскол.“

Сякаш и сега виждам очите ти, невинни и изпълнени с оптимизъм под булчинския воал. Постоянно се моля на Бога душата ти да се върне към състоянието от сватбения ти ден. Докато молиш Бога да те спаси от грях, не се страхувай — ти си защитена от Дявола, в какъвто и образ да се появи той.

15-и февруари

Скъпи отец Майкъл,

Получих последното ти писмо тази сутрин, но се страхувам, че е късно. Снощи вечерях у Масколови. Там имаше още няколко души — без Джон, който беше в Хакни. Седях до Хенри и успях да му прошепна, че ще бъда сама във вилата събота вечерта. Той каза, че ще дойде. Най-ужасното е, че се молих на Бога такъв да бъде отговорът му, а сега пък се моля да не дойде. Единственото, от което се страхувам, е да не би той в същност да не ме харесва, да не би всичко да е шега — лоша шега. По-добре би било въобще да не се моля, нали?

Съжалявам. Чувствувам се ужасно, защото знам, че си отделил часове от ценното си време, за да пишеш тези писма, и че си се молил за мен, когато си могъл да се молиш за някой друг, който заслужава повече. Твоите съвети бяха добри съвети. Съгласна съм с всичко, което казваш — дори за ролята на жената, — но се боя, че вече е много късно. Наистина отишла съм вече много далеч, за да търся оправдателни аргументи. Напълно съм съгласна, че не бива да вредя на децата и на Джон и, разбира се, обичам тях повече от Хенри.

Просто сега Хенри ми е толкова нужен, че съм решена да поема риска от скандал. В същност напълно съм сигурна, че няма да се стигне дотам. Дори ако Джон научи, няма особено да го заболи. Може би гордостта му ще бъде наранена, но мисля, че той наистина не ме обича кой зае колко. Изостави ме заради новата си кариера и сега няма да иска развод, щом е вече депутат в Парламента (сред избирателите му има много ирландски католици!), тъй че децата няма да страдат. В същност мога да се справя с всички освен с Бога, а не мога да се реша да отхвърля Хенри заради някого, в когото и без това повечето хора не вярват. Би било смешно. Затова прекъснах разговора си с Него и помолих светата Дева и свети Йосиф също да си гледат работата, така че не можеш да обвиниш когото и да било от тях, задето не ми помагат.

Впрочем опитах се да избягам от Хенри, въпреки че не положих особени усилия. Почетох малко от „Следвай пътя на Христос“, но ми се стори отвратително — все едно да излагаш на показ собствения си труп. Не мога да си представя, че добротата трябва да е толкова мрачна и тъпа. Не искам просто да вегетирам и да чакам да умра.

Надявам се, че няма да се сърдиш, но бих предпочела да не ми пишеш повече. Може да съм вече покварена жена, но все още съм способна да се срамувам.