Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Married Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2017)

Издание:

Автор: Пиърс Пол Рийд

Заглавие: Един женен мъж

Преводач: Петко Бочаров

Година на превод: 1981 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“

Излязла от печат: юли 1981 г.

Редактор: Красимира Тодорова

Художествен редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Божидар Петров

Рецензент: Вера Ганчева

Художник: Александър Поплилов

Коректор: Евгения Кръстанова; Евдокия Попова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3713

История

  1. — Добавяне

Глава шеста

Тази съботна утрин Джон се събуди във вилата от виковете на децата си, които вдигаха врява долу в кухнята. Погледна часовника на нощната масичка до себе си и видя, че е осем. Изглежда, Том и Ана сами си приготвяха закуска, затова Джон се обърна и отново затвори очи.

Не можа да заспи. Рядко заспиваше, щом като веднъж се беше събудил, но тъй като беше събота, почувствува се някак задължен да се излежава, сякаш един час повече беше удоволствие, на което трябваше да се наслади като на слънчева баня или на музика от стерео-грамофон. Поради това в мозъка му не нахлуха нито нереалните и абсурдни видения на дълбокия сън, нито ясните, систематизирани мисли, които в будно състояние го правеха толкова добър адвокат; само неясно безпокойство и фантазии преминаваха в ума му, засягайки бегло и безразборно въпроси от рода на подоходния му данък, състоянието на градината или покупката на нова кола.

Тази съботна утрин мисълта му полусъзнателно се върна на изтеклата седмица в Лондон и се спря — донякъде с тревога, донякъде с наслада — на Джили Маскол. И след като си припомни изминалата седмица, мисълта му се насочи към бъдещето: започна да си представя следващата им среща. Усмихна се вътрешно, като си я представи как се смее на остроумните му забележки: тя продължава да насочва към него тези преки, парещи погледи, а към края се оплаква, че се е запушил каналът на кухненската й мивка и въпреки че има някакъв уред за тази цел, нито тя, нито Миранда са достатъчно силни, за да изтеглят отвътре натрупалите се чаени листа, мазнини и каквото има още там…

Този следобед Джон не е зает и предлага да иде с нея, за да види какво може да направи. Отиват в апартамента. Отпушва канала. Тя предлага да направи кафе. Сядат, пият кафето и разговарят. Той се приближава до нея. Целуват се. Нейните пасивни, неопитни устни се притискат колебливо към неговите. Той я държи в прегръдките си. Гали я. Търпеливо и нежно сваля дрехите й. Желание и благодарност се смесват в очите й. Разголва розовите й гърди с мънички детски зърна. Протяга ръка към корема й. Поколебава се, като си спомня колко е млада. „О, моля те!“ — прошепва тя. Продължават. Внимателно като художник и сръчно като хирург той се люби с нея, докато от малката й розова уста се изтръгна възторжен стон, а после вик и тя за пръв път разбира, какво велико нещо е сексуалната любов.

На леглото до него Клеър се обърна с въздишка. Изпод завивката се чу глух звук. Тя се надигна на лакът и се наведе над него да погледне часовника. Миризмата на пуснатия от нея газ се смеси с киселия утринен дъх на устата й. Отпусна се в леглото си, изсумтя, занамества се тромаво като слон и притихна: рано беше още за ставане.

Тялото на Джон беше следило въображението му, но не докрай. За момент той си помисли дали да не се примъкне до неподвижното бедро на полуспящата си жена: но тъй като контрастът между розовата чистота на Джили Маскол и наедрялата, дъхаща на лошо Клеър Стрикланд беше толкова голям и тъй като децата всеки момент можеха да се втурнат при тях, и тъй като нуждата да уринира беше по-голяма от нуждата да отделя семе, Джон се надигна от леглото и залитайки, се отправи към банята.

 

 

Последва типична събота — разходка до Марлбъро сутринта; събиране и изгаряне на листа следобед. Том вървеше след баща си като кученце и упорито настояваше да му помага във всяка работа, макар че греблото беше прекалено голямо за десетгодишно момче.

Както винаги ставаше с Том, Джон трябваше или да сведе работата до игра, или да я върши сам. Накрая остави Том да чисти тревата с греблото, а той се хвана да събира листата с ръце. Но през цялото време — когато гумените му ботуши затъваха във влажната трева и дробовете му издишваха пара в студения въздух; когато се усмихваше на сина си, викаше по него или пак се усмихваше, — през цялото това време мисълта му беше насочена към образа на Джили Маскол.

Стъмни се. Клеър ги извика на чай. Той седеше в кухнята, ядеше кифлички с масло и пиеше чай с веселите си деца и тихата си усмихната жена. Приятно му беше: но както понякога ставаше, когато е в компания — да се поглежда отстрани и да не може да познае този приказлив домакин, който налива вино на приятелите си, — тъй и сега мислено изживяваше различни сцени от една романтична драма с Джили Маскол в главната младежка роля. Съзнанието му беше нещо като бинокъл, с който последователно си служеха различните центрове на мозъка му — оживената му бъбривост, пропитата му с хормони фантазия, бащинската му загриженост, практичните му разсъждения, апетитът на стомаха му. Бинокълът се насочваше наслуки към детето, към листата, към Джили, Клеър и кифличките. Без участието на съзнанието всеки от тези центрове оставаше безучастен, но не мъртъв и тъй като мисълта му докосваше всеки поотделно, комбинацията от различните образи, ако можеше да се види, щеше да съдържа отделни сцени, както при калейдоскопа, а не една цялостна, завършена и ясна картина, както при бинокъла.

Един от тези центрове управляваше съвестта му. Макар и скептик, Джон правеше разлика между добро и зло — вярваше, че неговата етика, основана на благоприличието и здравия разум, е по-устойчива от католическия морал на Клеър, който включваше такива съмнителни понятия като грях и изкупление. Джон обичаше да казва, че сам е автор на нравствените си норми, както сам е развил вкусовете си в музиката и изобразителното изкуство; и ако случайно беше стигнал до заключенията на още много обикновени англичани на средна възраст, това само потвърждаваше убеждението му, че неговите изводи са правилни.

Моралът му, подобно на английските закони, се основаваше не толкова на абстрактни принципи, колкото на всеки отделен случай; в същност неговият морал беше пряко свързан с морала на законите не само защото Джон служеше на закона и съответно беше възприел неговите стойности, но и защото самият закон беше определен от практични буржоазни моралисти като Джон. Някой циник би казал, че зад всичко това стои един прост принцип: правилно и разумно е да се прави това, което той и приятелите му правят, и неразумно е да се прави онова, което те не правят. Така побоищата и обирите на магазини се наказват, а половите извращения и прелюбодеянието — не, защото много, ако не и повечето от приятелите на Джон бяха или содомити, или прелюбодейци, но никога не биха се сбили в кръчма или обрали магазин. В това отношение Джон Стрикланд се отличаваше от баща си и в тази разлика се отразява промяната в моралното поведение на едно цяло общество.

Джон самият не беше постоянен и възторжен прелюбодеец като Хенри Маскол. Той беше имал само една-две кратки връзки с други жени — когато Клеър беше кисела и бракът им изживяваше криза; но те го бяха научили, че изневярата създава повече грижи, отколкото удоволствие. И повече разноски. И оттогава — през последните седем-осем години — той беше достатъчно доволен и зает, за да не се занимава с подобни връзки.

Все пак това беше свързано повече с навика и удобството, отколкото с доброто и злото; тъй че сега, когато Джили Маскол се задъхваше от страст в представите му, никакви скрупули не му пречеха да се люби в мечтите си с нея. Идеята, че „… всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си“, му изглеждаше също толкова глупава, колкото и склонността на приятелките на Клеър от манастира да се давят еднакво и в дълбока, и в плитка вода, като се хвърлят в леглото с първия срещнат.

Затова Джон не изпита срам, че в съботната нощ, вместо да се люби с жена си, предпочете да й обърне гръб и с доволно изражение още веднъж да си представи как обядва с Джили Маскол. В края на краищата тя приличаше повече на момичето, за което се беше оженил, отколкото на тридесет и две годишната жена, която лежеше до него.