Пиърз Пол Рийд
Един женен мъж (49)

Глава шеста

Малко след откриването на парламентарната сесия при Джон в Камарата на общините пристигнаха криминалният инспектор Томсън и сержант Симс. Придружаваше ги още един цивилен полицай, когото му представиха с името инспектор Блакет, от „отдел убийства“ в Скотланд Ярд.

— Трябваше да се обърнем към Ярда, сър — каза Томсън, — защото, да бъдем откровени, сами не стигнахме доникъде.

Блакет беше от онзи тип лондонски детективи, които Джон вече добре познаваше. Много пъти ги беше разпитвал като свидетели в съда. Ако Томсън приличаше на селянин, то Блакет, с неговото широко, сипаничаво лице изглеждаше като престъпник. А и като проговори, почтителността му беше притворена и в гласа му прозвуча насмешка — както обикновено врелите и кипели детективи разговарят с адвокатите.

— Загадъчен случай, нали сър? — обърна се той към Джон.

— Да — каза Джон. — Наистина загадъчен, ако не се касае за трагична случайност.

— Случайност? — повтори Блакет. — Да, това е хубава дума. Нетипично, бихме казали ние. Както сигурно знаете, сър, от вашия адвокатски опит, престъпленията обикновено се вместват в определени модели: имате малка банда, която се занимава с вили или пощенски клонове, понякога си служи с пищови, понякога не. Имахме напоследък работа с доста опасни крадци по вилите, които без колебание убиват, когато ги изненадат. Такива никога не влизат, ако няма какво да вземат. Тогава защо именно във вашата вила?

Джон поклати глава.

— Не знам. Просто не виждам смисъл във всичко това.

— Имате богати съседи — намеси се Томсън. — Възможно е да са сбъркали къщата, попаднали са на жена ви и на мистър Маскол, паникьосали са се и са побягнали.

— Добре… но как не са видели колите?

— Има и друга теория — каза Блакет.

— Именно?

— Че убийството е било предумишлено.

— Но кой друг освен аз или Мери би имал мотив да ги убива?

— Съгласен съм с вас, сър, и от следствието стана ясно, че вие и двамата сте вън от всяко подозрение. Но представете си, че някой е искал да убие вас, а се е натъкнал на мистър Маскол.

Джон преглътна.

— Защо този някой би искал да ме убие?

— Вие ще ни кажете — рече Блакет.

— Никаква причина не ми идва наум…

— Не бързайте. Има ли човек, срещу когото сте водили дело и който може да ви има зъб?

Джон поклати глава.

— Няма такъв.

— Или някой, когото сте защищавали? И който да смята, че не сте се потрудили достатъчно?

През главата на Джон за миг мина мисълта за Тери Пайк.

— Не — каза той. — И такъв няма. Нали разбирате, аз малко се занимавам с наказателни дела. Работата ми е повече с общинските съдилища, за издействуване на разрешителни…

— Знаем това, сър — каза Томсън. — Става дума само за една хипотеза. Не искаме да пропуснем нито една нишка.

— Може би трябва да си припомните делата от последните една или две години — рече Блакет — и да видите дали не сте забравили някой откачен, който би искал да ви търси за нещо сметка.

— Ще го направя, разбира се — съгласи се Джон. — Но не мисля, че ще открия нещо.

— А не можете ли да се сетите за някого, който би искал да убие мистър Маскол? — попита Блакет.

— По лични причини?

— Да.

— Не, не мога.

— Някоя от неговите приятелки? Той, както изглежда, е имал доста… искам да кажа… освен жена ви.

— Не, не мисля. Приятелките му не са от този сорт, че…

— Съгласен съм, сър — каза Блакет. — Тези птички от доброто общество не са склонни към престъпления от страст. Поне аз не съм попадал на такъв случай. — Той стана. — Извинете, че ви отнехме времето, сър.

Джон ги придружи до вратата.

— Искам да ви помогна с всичко, с което мога — увери ги той. — Много държа да намерите убиеца.

— Ще се постараем — каза Томсън.

— Може и да греша — обади се Блакет. — Просто може да е… каква дума употребихте вие, сър? Случайност? Чифт юнаци са под действието на наркотик, влизат, където им е паднало: хубава и самотна вила в края на алеята. Но това е все едно да хванеш венерическа болест от тоалетната чиния. Голяма рядкост. Съвсем голяма рядкост наистина. Ако моята жена би се опитала да ми изиграе такъв номер, сър…

Той поклати глава и излезе.

Същата вечер, излегнат до нея върху леглото, Джон попита Пола дали мисли, че е възможно Тери Пайк да е убил Клеър и Хенри. Лицето й беше притиснато до гърдите му и за момент тя не отговори. После, отмествайки глава малко встрани, но все още без да го погледне, каза:

— Че защо би му притрябвала на Тери смъртта на Клеър и Хенри?

— Може да е мислил, че аз съм в къщата и да е убил Хенри вместо мен.

— А защо би искал да те убие?

— Заради теб.

Тя се изсмя.

— Не. Това са глупости. Той не ме е обичал по такъв начин. За него е унизително да държи чак толкова за една жена.

— Мислиш, че няма защо да казвам за него на полицията?

— Не е нужно.

— Може би си права.

— Ако кажеш, има опасност, щом не са успели да открият истинския убиец, да припишат всичко на него, само и само да приключат с присъда. Знаеш, че напълно са в състояние да го направят, нали?

— Да, знам.