Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (9)

VIII

— Измислена?

Лицето на Валентина се сгърчи от изненада и възмущение; притчата за прелюбодейката бе любимата й библейска история от години и онова, което току-що чу, я шокира.

Томаш забеляза удивлението й и си пое дъх; ненавиждаше моментите, когато трябваше да съобщи тази новина.

— Опасявам се, че е така.

Италианката се взираше в лицето на историка в търсене на знак, че това е само една неуместна шега. Не го намери.

— Как така измислена? — попита тя с дълбоко недоверие. — Вижте, не е достатъчно просто да изречете подобно нещо, за да ви повярвам. Трябва да го докажете! — Тя удари с длан по масата. — Да го докажете, разбрахте ли?

Португалският учен сведе поглед към ръкописа, който лежеше спокойно на масата, сякаш Codex Vaticanus можеше да му помогне да укроти гнева на инспекторката.

— Щом искате доказателство, ще трябва преди това да разберете някои неща — каза той тихо. — Да започнем със следния въпрос: колко текста от I век, които разказват за живота на Исус, съществуват днес?

— Много, разбира се! — възкликна Валентина. — Исус с най-важният човек за последните две хиляди години, нали? Не е възможно да се пренебрегва…

— Кои са тези текстове?

— Всички онези неща, написани от римляните.

— Кои неща?

Инспекторката се смути.

— Ами… откъде да знам? Вие сте историкът.

Томаш направи кръгче с палеца и показалеца си и го показа демонстративно на събеседницата си:

— Нула.

— Моля?

— Няма нито един текст от I век, който да разказва за живота на Исус. Няма ръкописи, няма административни документи, свидетелство за раждане или смъртен акт, археологически находки, следи от живота му или криптографски материали. Нищо. Знаете ли колко неща са казали римляните от I век за Исус? — Той отново сви пръстите си в кръг: — Абсолютна нула.

— Не може да бъде.

— Първото римско свидетелство за Исус се появява чак през II век в писмо от Плиний Млади^[1] до император Траян, в което се споменава за християнска секта. В писмото се казва, че те „почитат Христос като бог“. Преди появата на Плиний мълчанието е пълно. Всъщност съществува и един еврейски автор — Йосиф^[2], който в своята история на евреите, написана през 90 г., бегло споменава Исус. Няма друго. Това означава, че единствените източници за живота на Исус, с които разполагаме, са християнски.

— Нямах представа!

Историкът спря погледа си върху Codex Vaticanus.

— А знаете ли от какви текстове е съставен Новият завет?

Валентина се запита дали събеседникът й не сменя темата. Тя се беше усъмнила в думите му и трябваше да положи усилие да овладее емоциите си и да се опита да му съдейства. Пое дълбоко дъх и потърси отговор на въпроса.

— Всъщност никога не съм се замисляла особено над това — призна тя със замислено изражение. — Да видим. Това са четирите евангелия: на Матей, Марко, Лука и Йоан. — Поколеба се. — Мисля, че има още нещо, нали?

— Така е — засмя се Томаш. — Истината е, че най-старите текстове от Новия завет не са евангелията. Това са епистолиите^[3] на апостол Павел.

— Наистина ли?

— Да, Посланията на апостол Павел — потвърди португалецът, изяснявайки значението на думата. — Вижте, за да разберете как са възникнали текстовете от Новия завет, е необходимо да знаете, че за първите християни Библията е включвала само Стария завет. Проблемът бил тълкуването на Светото писание в съответствие с проповедите на Исус, тъй като различните групи от последователи избирали различни, понякога дори противоположни пътища и винаги се обръщали към Месията, за да оправдае позициите им. Водач на една от тези групи бил Павел, евреин, който бил много активен в разгласяването на словото на Исус и който по тази причина пътувал до далечни градове из цялото Източно Средиземноморие, за да покръства езичници. Говорел им, че трябва да почитат само еврейския бог и че Исус е умрял за греховете на света и скоро ще се върне за деня на Страшния съд. Случило се така, че докато пътувал, понякога до него достигали новини, че братята от някоя църковна общност, основана от него, се придържат към теология, която той не приемал, че поведението им било неморално и други подобни проблеми. За да върне вярващите в пътя, който смятал за правилен, Павел им написал „послания“, в които ги укорявал за това, че са се отклонили от верния път, и ги увещавал да следват правилната посока. Първото от съхранените писма било изпратено до общност в Солун. Нарича се Първо послание до Солуняните, съдържа четиридесет и девет глави и е написано не по-късно от двадесет години след смъртта на Исус. Има писмо адресирано до братята в Рим — Послание до Римляните: две писма до общността в Коринт — Първо и Второ послание до Коринтяните, и така нататък! Важно е да се разбере, че тези послания съвсем не са предназначени да се превърнат в „свещени“ текстове — те са просто писма.

— Нещо като имейлите, които си разменяме днес?

Томаш се разсмя.

— Да, приличат на тях, само че са се предавали с малко по-бавна поща — пошегува се той. — По онова време повечето хора били неграмотни, затова тези послания били четени на глас пред цялата общност. Самият Павел завършва своето Първо послание до Солуняните с думите: „Да прочетете това послание на всички свети братя“, което показва, че това било редовна практика. С времето, след появата на копия и много четения на глас, тези писма започнали да се смятат за образец и по някакъв начин се превърнали в обединяващо звено на всички общности от последователи. Новият завет съдържа двадесет и едно послания — освен тези на апостол Павел включва и посланията на апостолите Петър, Яков, Йоан и Юда, макар че съществуват сведения и за множество други, които не са се запазили.

Валентина хвърли любопитен поглед към Codex Vaticanus, сякаш беше оригиналната Библия.

— Ами евангелията? И те ли са съставени от писма?

— Историята на евангелията е различна. — Томаш посочи изящното сребърното кръстче, което италианката носеше на шията си. — Започва с разпъването на Исус. От страх да не бъдат убити от римляните, неговите последователи избягали и се укрили. След това се случила историята с възкресението и започнали да говорят, че скоро Исус щял да се върне на земята за деня на Страшния съд. Затова се установили в Йерусалим и зачакали. Докато чакали, започнали да разказват истории за Исус.

— А! — възкликна инспекторката. — И така били написани евангелията.

— Не, нищо подобно. Апостолите смятали завръщането на Исус за абсолютно сигурно и не виждали и най-малката причина да пишат за това. Защо да го правят? Исус щял да се завърне скоро! Освен това е важно да припомним, че първите последователи на Христос били бедни и необразовани хора. Естествено, неграмотни. Как щели да публикуват написаното? Затова пък съществували отделни истории, които изследователите наричат устни перикопи^[4].

— По този начин ли са се запазили разказите за живота на Исус?

— Да, но последователите не са си поставяли за цел да ги запазят — настоя Томаш. — Не забравяйте, че според тях Исус всеки момент щял да се върне. Те разказвали тези истории само за да дадат примери за решение на новите проблеми, които възниквали междувременно. Този детайл е важен, защото показва, че разказвачите извличали историите от техния контексти ги поставяли в нов контекст, като неусетно и несъзнателно променяли смисъла им. А когато първите последователи започнали да остаряват и умират, без да дочакат завръщането на Исус, станало ясно, че перикопите трябва да бъдат записани, за да могат да бъдат четени на глас в различните общности, тъй като се опасявали да не избледнее споменът за събитията. Тогава перикопите били записвани на папирусови свитъци и представяни извън техния контекст. А Исус не се връщал. След това се стигнало до извода, че за да постигнат по-голямо въздействие върху вярващите, перикопите биха могли да се поставят в определен ред и да се разделят на групи: едни разказвали за чудесата, други — за изгонването на зли духове, трети съдържали нравствените поучения. Следващата стъпка била тези групи да се обединят в по-пространни разкази, които наричаме протоевангелия и които разказват завършена история. Тези протоевангелия накрая били събрани в едно-единствено повествование и от тях произлезли…

— Четирите евангелия — завърши Валентина с усмивка. — Невероятно!

Томаш се намръщи.

— Всъщност били повече от четири — поправи я той. — Формирали се десетки евангелия.

— Десетки?

— Повече от тридесет. Първите познати текстове са Евангелие от Марко и Източникът Q^[5], изгубено евангелие, за съществуването, на което научаваме от другите две евангелия — тези от Матея и Лука, които, изглежда, са ползвали един и същ източник — Източника Q.

— Q? — повтори учудена Валентина. — Що за име?

— Идва от Quelle, немската дума за източник. Има и други източници, например M, използван само от Матей, или източника L, цитати, от който са намерени само в Евангелие от Лука.

— Всички ли са изгубени?

— Да — отвърна историкът. — След това се появили още евангелия, като това на Йоан, Петър, Мария, Яков, Филип, Мария Магдалина, Юда Тома, Юда Искариотски, на Тома… десетки евангелия.

— Признавам, че съм чела нещо за това — отбеляза италианката. — Но не знам какво се е случило с тези евангелия.

— По-късно били отхвърлени.

— Да, но защо?

Добър въпрос, помисли си историкът.

— Знаете ли, всъщност нито едно от евангелията не представлява просто хроника от събития — обясни той. — Те са теологично ориентирани възстановки.

— Какво искате да кажете?

— Просто е. Всяко евангелие представя специфична теология — поясни той, избягвайки да навлиза в полемични детайли, за да не предизвика отново гнева на италианката. — Всичко това поставило началото на неразбирателство между вярващите, както може би предполагате. Някои евангелия представяли Исус като човек, други като бог, а трети дори като бог в човешки образ. В някои пише, че Исус посвещавал в учението си само избрани, в други — че никога не е умирал. Едни текстове защитавали теорията за съществуването на един-единствен бог, други посочвали трима богове, дори дванадесет или тридесет…

— Madonna! Каква бъркотия!

Томаш беше съгласен с нея.

— Всъщност никой не разбирал другия — каза той. — Формирали се няколко доминиращи групи последователи на Исус, всяка от които има своите евангелия. Ебионитите например са юдеи, за които Исус бил просто един равин, избран от бог за това, че бил почтен човек, който познавал Закона, предаден на Мойсей. Има свидетелства, че Петър и Яков, брат на Исус, са били приемани за предшественици на това течение. След това се появили последователите на апостол Павел, които се застъпвали за универсалния характер на учението и разпространението му сред езичниците. Те вярвали в божествената природа на Исус. Според тях спасението било във вярата в неговото възкресение, а не в спазването на Закона. Гностиците на свой ред смятали, че у Исус се е въплътил еон (духовна сила) — Христос, и че някои човешки същества притежават божествена искра, която могат да разпалят, ако имат досег с тайно познание. И накрая докетите, които твърдели, че Исус е космическо същество, което само наподобява човек. Той дори не изпитвал глад или нужда от сън, само се преструвал, че изпитва.

Валентина описа широка дъга с ръка, с която сочеше Ватиканската библиотека и всичко наоколо.

— Кое от всички тези течения е нашето?

Томаш се усмихна.

— Нашето? Имате предвид църквата днес?

— Да.

— Християните в Рим — заяви той. — Тяхната организация е била най-ефективна, техните конгрегации имали йерархия и структура. Така възникнали църквите. Другите групи не били толкова добре организирани. Освен това имали предимство поради утвърждаването на последователите на апостол Павел сред езичниците. Йерусалим запазил водещата си роля известно време, но през 70 година римляните опустошили града и той престанал да бъде най-важният християнски център. Кой го е заменил според вас?

Италианката вдигна рамене.

— Нямам представа.

Историкът посочи надолу.

— Рим, естествено! Нали Рим е бил столица на империята? Нали всички пътища водели към Рим? Нима днес Римокатолическата църква не се счита за най-влиятелна? Кой би могъл да управлява християнството по-добре, ако не християните в столицата на империята? Те били в изгодна ситуация, която им позволила да добият надмощие. И те се възползвали от позициите си. С времето отхвърлили евангелията на някои общности, като ги обявили за еретични й признавали само текстовете, който според тях били автентични. Техните възгледи имали изключително силно влияние, защото тези християни били добре организирани, със строги йерархически структури, оглавявани от епископи, което улеснявало разпределението на функциите. Освен това били по-заможни и давали инструкции от столицата на империята. Евангелията, които били заклеймени като еретични, не били преписвани и постепенно доминиращата доктрина се установила на основата на четирите евангелистки текста, възприети от римляните: евангелията от Матей, Марко, Лука и — макар и с известна съпротива в началото — Евангелието от Йоан.

— И по този начин евангелията се присъединили към посланията като отправни текстове?

— Точно така. И някои от тези текстове, като Евангелие от Матея и Първото послание на свети апостол Павел до Тимотея, поставяли словата на Исус редом със Свещените писания, разбирате ли? По този начин внушавали, че имат същото значение, което се отдавало на Стария завет, а това е съществена промяна в теологията. Думите на Исус наравно с Писанието?… — каза Томаш с театрална гримаса и продължи: — И още нещо, във Второто съборно послание на свети апостол Петър се съдържала критика към „невежите и неукрепналите“, които изопачават Посланията на апостол Павел, „както и другите Писания“. Тоест Посланията на Павел тук са издигнати до стойността на Писанията! Оттук до приемането им за канонични текстове, както навярно предполагате, остава само една крачка.

— Кога се е случило?

— Канонът бил установен няколко години след като Константин приел християнството — каза Томаш, сочейки Ватиканския кодекс. — Горе-долу по времето, когато този кодекс е бил съставен, през IV век. Тогава се взело решение новото Свещено писание да бъде съставено от двадесет и седем текста: евангелията от Лука, Марк, Матей и Йоан, които разказват за живота на Исус; хрониката за живота на апостолите, наречена Деяния на светите апостоли, и писмата, написани от самите апостоли. И завършва с Откровение на Йоан.

Италианката подпря брадичката си с ръка и се замисли.

— Може би сред текстовете, отхвърлени като еретични, има и автентични — отбеляза тя след минута. — Откъде знаем, че само четирите канонизирани евангелия са исторически достоверни?

— Основателен въпрос — съгласи се Томаш. — Но изследователите са стигнали до някакъв консенсус по този въпрос; те смятат, че изборът като цяло е добър. Еретичните текстове, които днес наричаме апокрифи, са прекалено фантастични. Един от тях разказва как Исус като малко момче убива други деца с магия, представете си. В друг кръстът, на който бил разпънат Исус, говори с човешки глас. Разбирате ли? Говорещ кръст! В Рим не вярвали на фантазии и постепенно отхвърлили тези текстове. Знаете ли кой от апокрифите може би съдържа достоверна информация?

— Не.

— Евангелие от Тома — каза историкът. — Учените са знаели за съществуването на това евангелие, но са го смятали за изгубено. През 1945 година в Наг Хамади^[6]. Египет, била открита сбирка от апокрифни ръкописи, сред които се намирало и Евангелието от Тома. Откритието било посрещнато с голямо вълнение, както може да се очаква, но вълнението достигнало кулминацията си, след като се запознали със съдържанието му.

Думите събудиха любопитството на инспекторката.

— Наистина ли? И какво пише в него?

— Това е много интересен ръкопис, защото в него няма нито един разказ. Нищо. Текстът се ограничава с цитирането на сто и четиринадесет поучения на Исус, голяма част от които присъстват в четирите канонични евангелия. Други не се споменават в източниците, но може да са аграфа^[7] — автентични, но неканонични цитати. Според някои учени цитатите в Евангелие от Тома са много по-близки до действително произнесените думи от Исус от тези в каноничните евангелия. Затова някои го наричат Петото евангелие.

— Щом е така, защо е било изключено от канона?

— Защото някои от поученията в него могат да бъдат изтълкувани като гностични — обясни Томаш. — Нещо, което ортодоксалните християни в Рим се стараели да избягват. Но Евангелие от Тома е документ, съдържащ историческа информация, която може да бъде твърде съществена, въпреки че по този въпрос учените са на различни мнения. Така или иначе откриването на ръкописа засилило старото подозрение, че източникът Q — изгубеният ръкопис, от който са черпили информация Матей и Лука, е също текст, съставен само от поучения.

Валентина поклати глава в знак на съгласие и каза:

— Всичко това е много интересно. Но какво всъщност целите?

Историкът изправи рамене и насочи вниманието си към пълните с книги рафтове на Ватиканската апостолическа библиотека.

— Искам да стигна до следния въпрос — каза той, обръщайки се към събеседничката си. — Къде са оригиналите на каноничните текстове, от които е съставен Новият завет?

Сините очи на инспекторката от Криминалната полиция с почти инстинктивно движение проследиха Томаш във визуалната му разходка из Sala Consultazioni Manoscritli.

— Ами… тук, във Ватикана. Може би точно в тази библиотека. — Тя усети изпитателния поглед на събеседника си и се разколеба. — Не са ли тук?

Томаш поклати глава.

— Не — лаконично каза той. — Няма оригинали.

— Моля?

— Не съществуват оригинали на текстовете от Новия завет.