Метаданни
Данни
- Серия
- Професор Томаш Нороня (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- O Último Segredo, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Дарина Бойкова Миланова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2014)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan (2020)
Издание:
Автор: Жозе Родригеш душ Сантуш
Заглавие: Последната тайна
Преводач: Дарина Бойкова Миланова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: португалски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: португалска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Атанаска Парпулева
ISBN: 978-954-26-1228-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5480
История
- — Добавяне
XXXIV
Смехът, който се разнесе из фоайето на „Америкън Колъни“, бе толкова силен, че привлече вниманието на рецепционистите и на гостите, които се мотаеха наоколо.
— Смешно ли ви е? — попита Валентина с нотка на възмущение. — Е, на мен въобще не ми е забавно!
Генералният инспектор на израелската полиция изглеждаше в добро настроение. Гросман вдигна огромните си ръце, сякаш се протягаше, и прокара пръсти през прошарената си коса.
— Това ми хареса!
— Не ми беше весело — настоя италианката, на която не й беше до смях. — Беше много неприятно.
— Извинете, но за да изхвърлиш полицаи на улицата, се иска хуцпа[1]! — отбеляза Гросман с все още развеселено изражение. — Нашият Арпад Аркан може и да не си мръдва пръста, но няма съмнение, че е важна клечка. Заболява ме стомахът само като си представя сцената!
Израелският полицай продължаваше да се залива от смях въпреки очевидното раздразнение на Валентина. Италианката вече кипеше от ярост, но Томаш, който току-що се беше настанил на канапето до тях, след като беше поискал от рецепцията ключа за стаята си, изглеждаше равнодушен и дори разбираше реакцията на Гросман. Обективно погледнато, случката им през този следобед все пак беше забавна. Може би с времето красивата инспекторка също щеше да го разбере.
— Това няма значение — смени темата Валентина, която нямаше търпение да насочи разговора към други въпроси, които считаше за много по-важни. — Нашето разследване ни отведе до границата, отвъд която нямам правомощия да продължа. Бих искала да знам какво може да стори израелската полиция.
Видимо поуспокоен, Арни Гросман разтвори пръстите на ръцете си, сякаш искаше да я възпре.
— Е, успокойте се — каза той. — Да караме по-полека. — Наведе се напред и престана да се усмихва, сякаш най-сетне беше решил да приеме нещата сериозно. — Едно по едно. Какви изводи си направихте от разговора във фондацията?
— Всичко това е много подозрително — отговори тя. — Човекът очевидно крие нещо.
— Защо го казвате?
— Първо, заради неуместното му избухване, когато го попитах как си обяснява съвпадението, че трима учени са били убити три месеца след срещата си във фондацията. Крайната реакция на Аркан показва, че този въпрос го тревожи. Гузен негонен бяга. После, обясненията му не се връзват. Забележете фактите: трите жертви не са се познавали помежду си; Аркан ги кани на разговор, при което наема двамата историци да дадат експертни мнения, ученият да работи в някакъв институт и тези трима души, които преди това не са се познавали, по неведоми пътища стават неразделни. Екскурзоводът твърди, че нашите жертви посетили Израелския департамент за древни ценности на следващия ден. След това професор Ескалона се почувствала толкова близка с новите си приятели, че дори освободила водача си. — Валентина доби леко учудено изражение. — Тримата станали неразделни в името на какво? Заради някаква случайна среща във фондация „Аркан“? Как е възможно един обикновен разговор между академици да постигне такъв ефект?
— Наистина…
— И защо, след като тримата са имали различни специалности и различно поле на работа, Аркан разговаря с тях по едно и също време? Не е ли по-логично да си определи среща първо с единия, след това с другия и накрая с третия? Защо приема и тримата едновременно?
— Валентин е права — обади се Томаш, който до момента мълчеше. — Не виждам смисъл в това.
Но италианката явно не беше приключила с нещата, които беше решила да каже.
— Щом всички са се събрали по едно и също време, значи президентът на фондацията е имал да им съобщи нещо, което представлява всеобщ интерес. И какво е било то? Поради каква причина Аркан премълчава тази информация? Какви тайни крие той от нас? Каква е връзката между този мистериозен разговор и убийствата, на които станахме свидетели?
Главният инспектор от израелската полиция кимна с глава.
— Така е — промълви той, прекъсвайки разсъжденията на колежката си. — Историята очевидно е съшита с бели конци. Не бих се изненадал, ако Аркан се е забъркал в някаква съмнителна схема. Но трябва да действаме предпазливо.
— Как така предпазливо? — почти избухна италианката. — Този scemo крие информация от нас! Той е отговорен за убийствата! А ние какво правим? — Направи подигравателна физиономия, имитирайки събеседника си. — Действаме предпазливо.
— Успокойте се — помоли Гросман. — Арпад Аркан е влиятелен човек. Има много контакти в политическите среди и засяга интереси, които надхвърлят правомощията ни. — Той потърка показалеца с палеца си. — Намесени са много пари и не само тук. Този тип е свързан с международни финансови кръгове. Освен това фондацията му се представя за почтена организация с миротворческа мисия, което реално означава връзки в пресата и международната политика. Мотото на фондацията впрочем е показателно; изпълнено с…
— Говорите за стихотворението на Гьоте?
Израелецът изненадано се ококори:
— А! Вече сте запознати?
— Написали сме си домашното.
— Цитатът, който са избрали за мото, звучи пацифистки и върши изключително полезна работа на фондацията. Всички тези приказки за мир са чудесна фасада за по-тъмните им занимания. Затова трябва да действаме внимателно.
Валентина изгуби търпение.
— Инспектор Гросман, всичко това може и да е истина, но ние все пак сме полицаи, нали? Длъжни сме да се държим като полицаи. В Италия мафията също е деликатна тема, свързана с големите пари и голямата политика, но ние не сме се отказали да я преследваме заради това.
— Разбирам, и все пак… — промърмори той, без да довърши фразата. — Разследването на фондация „Аркан“ може да се окаже трудна работа. От известно време я държа под око и знам какво говоря.
— Държите я под око? — учуди се италианката. — Защо?
Главният инспектор на израелската полиция замълча за миг, сякаш обмисляше какво може да сподели.
— Да кажем, че имам причини да се съмнявам в нейната дейност — обясни той. — Не сме засичали нищо конкретно, но се носят слухове, които ме тревожат.
— Слухове? Какви слухове?
Арни Гросман отново се поколеба.
— Слухове — повтори той. — Да спрем дотук.
Тримата се спогледаха като играчи на покер, които крият стратегията си и се опитват да отгатнат картите на противника. Валентина беше най-нетърпелива, затова не бе изненадващо, че точно тя наруши неловката тишина.
— И какво предлагате да направим?
Израелският полицай махна неопределено с ръка във въздуха.
— Не правете нищо — посъветва ги той. — Утрото е по-мъдро от вечерта. Да поговорим утре, става ли?
— Да.
Гросман се обърна към Томаш.
— Междувременно, професор Нороня, може би ще ми помогнете да сглобя няколко парченца от пъзела на този случай.
Молбата изненада историка.
— Какво искате да знаете?
Главният инспектор побарабани с пръсти по страничната облегалка на канапето, докато обмисляше как да зададе въпроса си. Посочи към бара.
— В първия ни разговор изказахте подозрението, че е възможно сикариите да са замесени в тази история. Помните, нали?
— Разбира се. Ритуалните екзекуции на нашите три жертви имат същите характеристики като ритуалните убийства, извършвани от сикариите преди две хиляди години. Характерен детайл е оплакването на жертвата непосредствено след убийството. Защо задавате тези въпрос?
Арни Гросман докосна брадичката си и отклони поглед встрани.
— Докладите, които ми изпратихте, когато ни помолихте за помощ, ме заинтригуваха — каза той. — Прегледах онази част за загадките, оставени от убиеца близо до трите жертви, и техните тълкувания. Ако правилно съм разбрал, вие смятате, че тези шаради ни насочват към неточности и фалшифициране на текста в Новия завет.
— Така е — призна историкът. — Но накъде клоните?
— Въпросът е защо сикариите, членове на юдейска организация, се интересуват от фалшифицирането на текста в християнската Библия?
— Наистина ли искате да знаете?
— Целият съм слух.
Томаш се наведе напред, сякаш щеше да прошепне някаква тайна.
— Проблемът е, че Исус вече е имал своя религия.
— Моля?
Португалецът отново се облегна назад, кръстоса крака и се усмихна; веселите му очи танцуваха между нетърпеливите лица на Арни Гросман и Валентина Феро.
— Бил е юдеин.