Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (53)

LII

Топлите изпарения на изкуствената влага обгърнаха посетителите, когато влязоха в големия салон на научния комплекс на фондация „Аркан“ в Назарет. Навсякъде имаше растения, с пътеки помежду им, като подредена джунгла. Таванът на салона беше от матово стъкло, за да може слънцето да огрява зеленината, която беше навсякъде.

Парник, помисли си Томаш. Намираха се в гигантски парник.

— Едем! — обяви Арпад Аркан с широка усмивка. — Този сектор от комплекса се казва Едем. — Той направи жест с ръка към растенията наоколо. — Не е трудно да се досетиш защо, нали?

— Веднага разбрах какво е това — каза Гросман. — Но за какво служи една оранжерия в научен комплекс?

Домакинът не отговори веднага. Отправи се към нисък слаб мъж с бяла манта, който изследваше листата на едно растение, и ентусиазирано го поздрави. Двамата размениха няколко фрази, които останалите не можеха да чуят от такова разстояние. Вероятно Аркан му разясняваше положението, защото човекът в бялата манта хвърли поглед към тримата гости, докато слушаше шефа си. Накрая кимна и придружи президента, който се завърна при двамата полицаи и историка.

— Това е професор Петер Хаманс — представи го Аркан. — Той е директор на Департамента по биотехнология в нашия център. — Президентът го тупна по гърба, като едва не го събори. — Откраднахме го от Франкфуртския университет.

Професор Хаманс — мъж със слабо, набраздено от бръчки лице и рядка скосена брада — се съвзе и протегна ръка за поздрав към непознатите със срамежлива усмивка.

— Много ми е приятно.

Размениха поздрави и ръкостискания, като всеки от гостите се представи по име и професия. След встъпителните любезности, които включваха бързо обяснение за разследването на трите убийства в Европа, директорът на Департамента по биотехнология ги отведе в един ъгъл на парника и ги покани да седнат на масата.

— Бих искал да ви предложа нещо за хапване — каза той с лукава усмивка. — Какво искате да опитате — генномодифицирано или натурално зеле?

— Генномодифицирано зеле? — попита Гросман. — В никакъв случай! Вредно е за здравето.

Професор Хаманс отиде до хладилника и поднесе чиния със зелеви листа на всеки от гостите.

— Тогава опитайте естествения вкус на зелето.

Валентина направи гримаса.

— Не съм гладна.

Ученият посочи чинията.

— Яжте! — настоя той. — Важно е за демонстрацията, която искам да направя.

Тримата погледнаха недоверчиво към зелевите листа в чиниите си. Бяха сварени, но видът им бе странен. Томаш набоде едно парче с вилицата и го поднесе към устата си. Сдъвка го и веднага след това го изплю.

— Ама че гадост!

Професор Хаманс се престори на учуден.

— Е? Какво става?

Историкът направи гримаса.

— Това зеле е отвратително! — каза той. — Има вкус на… не знам. Горчиво е.

Двамата полицаи опитаха по едно малко парченце, което боязливо сдъвкаха, и потвърдиха оценката.

— Това не става за ядене — заключи Гросман. — Какво е това зеле?

Директорът на Департамента по биотехнология се върна до хладилника и донесе друго варено зеле, което разряза на три малки парчета и разпредели по чиниите.

— Сега опитайте това зеле и ми кажете какво мислите.

Този път Томаш се поколеба. Предвид това, което току-що му се беше случило, той се зачуди дали да се подлага на този експеримент. Разгледа новото зелево листо. Струваше му се абсолютно нормално, като тези, които се виждат в супермаркета. Къдраво зеле. Много внимателно набоде листа и го поднесе към устата си. Отхапа малко и спря в очакване нещо странно да се случи в устата му. Всичко изглеждаше нормално. Отхапа отново и зачака ефекта. Нищо. Започна да дъвче и изяде зелето.

— Е? — попита професор Хаманс с очаквателен поглед. — Вкусно ли е?

— Хм — потвърди историкът, докато все още дъвчеше. — Студено е, но е добро.

Двамата полицаи, които предпазливо изчакаха реакцията на Томаш, пъхнаха втория лист зеле в уста и го сдъвкаха, потвърждавайки мнението му.

— Знаете ли как ще стане наистина вкусно? — попита Валентина, докато опитваше зелето. — Със спагети, зехтин и чесън.

Директорът на Департамента по биотехнология размени бърз поглед с Арпад Аркан и се усмихна на тримата гости.

— Какво ще кажете за първия вид зеле? — попита той. — То е натурално, но вие не можахте да го изядете. — Той посочи към устите на гостите си. — Второто зеле е генномодифицирано, но вие го сметнахте за вкусно.

Гросман спря да дъвче.

— Какво? — възмути се той. — Дали сте ми да ям генномодифицирано зеле?

— И на вас ви хареса!

Главният инспектор се наведе и изплю сдъвканата храна на пода.

— Какъв ужас! — възкликна той. — Не ям такива боклуци.

Професор Хаманс се престори на изненадал.

— Какво? Никога ли през живота си не сте яли зеле?

— Разбира се, че съм ял! Но никога не съм вкусвал генномодифицирано зеле. Отказвам да го ям.

Ученият кръстоса ръце и се взря настоятелно в него, като учител, който очаква от ученика верния отговор. След това насочи вниманието си към зелето, което никой не можа да преглътне.

— Това е единственото зеле в света, което не е генномодифицирано — каза той. — И вие не пожелахте да го изядете. Всички други видове зеле и особено онези вкусни зелки, които се продават по супермаркетите, като къдравото зеле, лилавото зеле и всички други, са генно обработени.

— Какво?

— Това е истината — настоя професор Хаманс. — Натуралното зеле е прекалено горчиво за консумация. Неприятният му вкус очевидно е защитен механизъм, който развива, за да не го ядат животните. За да го направят вкусно, какво сторили хората? Започнали да го обработват генетично, разбира се.

— Как така да го обработват генетично? — попита Гросман. — Нима намеквате, че зелето по супермаркетите е отглеждано в лаборатория?

— Не в обикновени лаборатории с батерии и ампули, епруветки, петриеви стъкла и други подобни неща. Но да, зелето, което консумираме в известна степен е лабораторен продукт. Или поне генно обработен продукт. Откакто човекът е измислил земеделието преди повече от десет хиляди години, не прави друго, освен генно модифициране. От хиляди години земеделците кръстосват растения, за да произведат нови видове зеленчуци — по-вкусни и лесни за отглеждане.

— О, това е различно.

— Не, не е! Кръстосването на растения е основна форма на генна обработка. Зелето, което ядем, не е било такова в натурално състояние. То е получено в резултат на редица кръстосвания на растения в продължение на много години. Земеделците са правили експерименти и по метода на пробата и грешката кръстосвали различни зеленчуци, за да получат продукти, които не съществуват в природата. Много от тях се продават по магазините и ги ядем всеки ден в супата, салатата или във формата на плод.

Арни Гросман погледна към Валентина и Томаш, търсейки подкрепа, но не я получи. Кой би се осмелил да противоречи на специалист по биотехнология по такъв въпрос?

Като разбра, че няма аргументи, израелският полицай махна с ръка, като че ли пъдеше мухи.

— Добре, и какво от това? — попита с раздразнение в гласа. — Какво искате да докажете?

Професор Хаманс се усмихна.

— Исках само да демонстрирам, че човекът използва биотехнологии в продължение на хилядолетия и в това няма нищо лошо. Земеделците са свикнали да кръстосват различни видове растения, за да получат нови. — Той вдигна пръст. — При това трябва да отбележим, че самата природа използва биотехнологии. И дори клониране! Ягодата например се размножава чрез разделяне на растенията. Новите ягоди в действителност са клонинги на предишните. Картофените клубени с кълнове, които се използват при засаждането на картофи, всъщност не са семена, а клонинги. И когато откъсваме резник, засаждаме го и от него израства ново растение, това ново растение е клонинг на първото растение.

— А, ясно!

— Въпросът е да се разбере как функционира това кръстосване. Ако кръстосаме високо растение с ниско растение, какво растение ще се получи от този експеримент?

— Но това е лесно! — възкликна Гросман. — Средно високо растение, разбира се!

— Така смятали всички. Но сигурно сте чували за Мендел^[1] и за неговия опит с грахови растения. Знаете ли какво се случило? Всички растения, които пораснали от това кръстосване, били високи! Мендел се изненадал. Тогава решил да кръстоса грах със зелени и грах с жълти зърна. Всички зърна в шушулките на растенията, получени при този експеримент, били зелени. Мендел направил извода, че съществуват доминантни и рецесивни наследствени фактори. Високото растение било доминантно, ниското — рецесивно. Зелената шушулка била доминантна, жълтата — рецесивна. При кръстосване рецесивният белег винаги изчезвал. — Професорът изплези език, огъвайки краищата му навътре като улей. — То е като да направиш фунийка. Кой може да направи като мен?

Загрижен да опази полицейското си достойнство, Гросман отказа да участва в опита, но Валентина и Томаш се съгласиха. Португалецът успя да огъне езика си, италианката — не.

— Не мога! — оплака се тя. — Как го правите?

— Това е вродено умение — обясни професор Хаманс. Посочи Валентина. — Все пак, ако вие забременеете от този господин, всичките ви деца ще притежават способността да огъват езика си. Тоест тази характеристика е доминантна.

Томаш и Валентина се спогледаха засрамено.

— Аха…

— Същото се случва с цвета на очите. Кафявите очи са доминантни, сините са рецесивни. Цветното зрение е доминантно, цветната слепота е рецесивна. — Той погали брадата си. — След това откритие Мендел не спрял дотук. Взел високите растения, които поникнали от кръстосването, и ги кръстосал помежду им. Какво, мислите, се случило?

Беше ред на италианката да отговори, стараейки се да прогони смущението, което се четеше по лицето й.

— Нали високите са доминиращи? — попита тя. — Значи, поникнали нови високи растения.

Ученият поклати глава.

— Една четвърт от получените растения се оказали ниски. Тоест, при първото поколение високите доминирали, а ниските напълно изчезнали. Въпреки това при второто поколение ниските отново се проявили. Те останали скрити в растенията от първо поколение, за да се проявят по-късно. Мендел заключил, че има нещо особено в растенията, което определя размера им, и му измислил име. Нарекъл го ген.

— Ген от генетика?

По изпитото, скулесто лице на професор Хаманс отново се появи усмивка.

— Идва от genesis^[2] — отвърна той. — Текстът на сътворението.