Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (65)

LXIV

Тримата посетители смаяно зяпаха Арпад Аркан, сякаш не вярваха на ушите си. Домакинът им отвръщаше с усмивка, доволен от ефекта на разкритието, което току-що беше направил.

— Нашите археолози са намерили гробницата на Исус? — попита Арни Гросман. Разтърси глава, сякаш искаше да се събуди. — За Исус Христос ли говорим?

Аркан продължаваше да се усмихва широко.

— Познавате ли друг Исус, син на Йосиф?

Израелският полицай размени поглед с италианската си колежка, молейки я за помощ.

— Извинете, но не знам дали съм разбрала правилно — каза Валентина, също смутена от онова, което бе чула. — Ако този саркофаг е на Исус, на нашия Исус, не трябва ли да пише Исус Христос?

Домакинът на свой ред хвърли поглед на Томаш, сякаш му прехвърляше отговора.

— Навремето хората не са имали фамилни имена — обясни историкът. — Разполагали с едно собствено име и били разпознавани по името на баща си, родното си място или професията, която упражнявали. Например, Йоан, син на Петър. Или Йоан Шивача. Исус бил назоваван с името на мястото, от което произхождал — Исус от Назарет, и с името на баща си — Исус, син на Йосиф. В този контекст Христос не е фамилно име. Баща му не се е казвал Йосиф Христос, нито пък майка му Мария Христос. Христос е един вид титла. Думата Месия на иврит и на староарамейски е mashia, а на гръцки — christos. Тъй като сектата на назореите бързо се разпространила сред езичниците благодарение на Павел и по-голямата част от тях говорели гръцки, започнали да го наричат Исус Месията, име, което Павел променя на Исус Христос. Но самият Исус никога през живота си не е чувал думата Христос.

— Тоест — обобщи Валентина — би било странно, ако името Исус Христос се появи върху юдейска костница.

— Точно така.

— Наистина ли вярвате, че този саркофаг е на нашия Исус Христос?

Томаш се замисли над въпроса за миг. Инспекторката от Криминалната полиция го беше помолила за професионалното му мнение и затова трябваше да бъде предпазлив.

— Това е друг въпрос — каза той. — Необходимо е да проуча по-добре тази тема, за да мога да ви дам конкретен отговор.

Забележката на историка предизвика светкавична реакция у президента на фондацията.

— Какво говорите? — обиди се Аркан, повишавайки глас. — Как може да се съмнявате в това, което ви казах? Нима мислите, че лъжа? Смятате, че мамя хората?

Преди няколко дни в централата на фондацията в Йерусалим Томаш беше придобил впечатления от непостоянния темперамент на домакина по време на спора му с Валентина. Последното, което искаше сега, е да се забърква в емоционална дискусия с подобни децибели.

— Не смятам, че искате да измамите, когото и да било — побърза да изясни той, опитвайки се да укроти Аркан. — Но може да сте се заблудили.

Само че президентът на фондацията вече беше зачервил лице, яростта се надигаше в тялото му като локомотив, който набира скорост, а предположението на историка само още повече разпали гнева му.

— Как се осмелявате? — възрази той, като неволно хвърляше пръски слюнка срещу събеседниците си. — Нима ме смятате за дилетант, който си играе? Нима мислите, че не се занимавам с истинска наука? Може би смятате, че съм просто аматьор? Аз?

Томаш разбра твърде късно, че укротяването всъщност не беше правилното решение.

Но също и спорът, както се беше убедил преди няколко дни, когато Аркан и Валентина се скараха в Йерусалим. Може би балансът между двете беше най-правилният подход, за да се справи с развълнувания си събеседник.

— Мисля, че се нуждая от доказателства — каза той с неутрален тон, сякаш разговаряше с приятел. — Подобно разкритие е толкова грандиозно, че изисква щателна проверка, не мислите ли?

— Доказателства? Искате доказателства?

— Да, добре би било.

Домакинът се поколеба и се успокои толкова бързо, колкото се беше ядосал.

— Какво точно искате да знаете?

Тонът на разговора изненадващо отново стана нормален. Томаш не смяташе да опровергава домакина. Това просто му се струваше правилният тон, за да продължи разговора, най-малкото защото имаше куп въпроси за изясняване.

— Всичко — отвърна историкът. — За начало мисля, че е важно да разбера как може да сте толкова сигурен, че находката от Талпиот наистина е свързана с Исус от Назарет.

Аркан се взря замислено в него, сякаш го вълнуваха по-важни неща от въпроса, който събеседникът му беше задал.

— Да направим така — каза накрая, — ще ви задавам помощни въпроси, а вие сам със знанията си в областта ще достигнете до верните заключения. Как ви се струва?

Това предложение изненада португалеца. Прецени идеята и не видя причина да не участва в играта.

— Добре — съгласи се той. — Давайте първия.

Домакинът остана замислен, като пресмяташе кой би бил най-подходящият въпрос за начало. Състави стратегия, обмисли я и вдигна показалец.

— Тогава ето — каза той. — Въпреки надписите, върху костниците няма дати. При това положение как можем да разберем дали са от епохата на Исус?

— Това е лесно — отвърна Томаш. — Еврейският закон гласи, че мъртвите трябва да бъдат погребани преди залез-слънце. Около 430 г. пр.Хр. в Йерусалим разположението на телата в подземие, пещера или дупка, издълбана в скала, започнало да се смята за равносилно на полагане в гроб. Но практиката на погребения в костници започнала да се прилага малко преди раждането на Исус и замряла около 70 година, когато римляните разрушили града и Втория храм. В такъв случай всяка костница, открита в Йерусалим, задължително е строена малко преди, по време или малко след годините, когато е живял Исус. В този кратък отрязък от време започнали да увиват телата в ленени или вълнени савани и да ги полагат в пещери.

Аркан кимна, доволен от отговора.

— Но колко евреи използвали костницата като погребална практика? — попита той, като отлично знаеше отговора. — Всички ли?

— О, не. Само малка част от тях. Мнозинството евреи продължавали да погребват мъртвите в земята, както изисквал законът. — Историкът започна да свързва факти, които бе свикнал да вижда в друга перспектива. — Знаете ли, използването на костници е било практика преди всичко на апокалиптично настроените евреи, които смятали, че светът всеки момент ще свърши. Те вярвали, че бог скоро ще слезе на земята, за да установи царството си, и когато това се случи, всички ще възкръснат за деня на Страшния съд. Полагайки мъртвите в костници, апокалиптично настроените евреи мислели, че по този начин улесняват процеса на възкресение. Освен това е интересно, че гробниците били разположени близо до хълма Мория — там, където се намирал Храмът. Те смятали, че бог ще царува именно от Храма, поради което полагали мъртвите там, за да бъдат по-близо до мястото, където щяло да се случи всичко.

— Може ли да се каже, че Исус и неговите последователи са били апокалиптично настроени евреи?

Въпросът беше напълно уместен.

— Разбира се — призна Томаш, знаейки добре накъде смята да го поведе домакинът. — Много е вероятно и те да са прибегнели до този тип погребение. — Той се поколеба. — Дори има сериозни индикации, че са го направили тъкмо с тялото на Исус. — Португалецът се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо. — Тук има ли Библия?

Президентът на фондацията отвори едно чекмедже и извади дебела книга, която постави на масата.

— Драги, намираме се в Светая светих — пошегува се той. — Разбира се, че тук винаги държим Библия.

Историкът разлисти книгата.

— Забележете какво се казва в Евангелие от Марко, 15:43, за погребението на Исус: „… дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово“. — Томаш вдигна глава. — Тоест посочвайки, че Йосиф „очаква Царството Божие“, Марко ни казва, че той също е бил апокалиптично настроен евреин. Естествено, Йосиф Ариматейски решил да погребе Исус по начина, възприет от „апокалиптичните“ евреи — акт, за който се разказва в Евангелие от Марко, 15:46. — Започна да чете отново: — „… като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни“. — Почука с пръст върху текста. — Тук Марко описва първично погребение. Исус не бил погребан, а положен в помещение, издълбано в скалата. Това се правело само когато се планира по-късно костите да бъдат извадени и отнесени в истинския им дом — костницата, където щели да останат до възкръсването на човека в деня на Страшния съд.

— Дали в случая на Исус е имало вторично погребение? Дали мощите му след това са били положени в костница?

Томаш направи гримаса.

— Е… ако се вярва на евангелията, не. Той е възкръснал, преди това да се случи.

Аркан задържа поглед, вперен в събеседника си.

— Сигурен ли сте? — попита той. — Прочетете какво пише в Евангелие от Матей, 28:13.

Историкът потърси параграфа в Библията.

— „… учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме“ — прочете той. Взря се в домакина. — Матей казва, че това е слух, пуснат от юдеите, за да обяснят изчезването на тялото на Исус.

— Интересно е, че съществува такъв слух, не мислите ли? — попита Аркан. — Толкова интересно, че Матей се видял принуден да разкаже как римляните поставили пазач да пази гробницата през цялата нощ. Подробност, която Марко не споменава, което очевидно е начин да се опровергае слухът — толкова правдоподобен изглеждал той.

Томаш мълчаливо препрочете стиховете от Матея, които се отнасяха до събитията след разпятието.

— Трябва да се съглася с вас — призна накрая той. — Възкресението на Исус не е исторически факт, а въпрос на вяра. Принадлежи към свръхестественото. Ако то е само една фантазия на суеверно съзнание, както ми се струва нормално, очевидно е, че тялото на Исус е било преместено на друго място. В такъв случай сме изправени пред вторично погребение.

— И на какво място е бил пренесен?

— Тъй като си имаме работа с апокалиптично настроени евреи, ми се струва очевидно, че може да е само на място, близо до хълма Мория, с оглед на това тялото да бъде възможно най-близо до Храма, за да възкръсне в деня на Страшния съд.

Приковал поглед в събеседника си, Аркан барабанеше с пръсти по масата, сякаш очакваше Томаш да направи изводите от онова, което току-що бе казал.

— Костниците били използвани от апокалиптично настроените евреи през I век при вторичното погребение — припомни президентът на фондацията. — Исус и неговите последователи били евреи от I век с аполитична нагласа и разказът за случилото се след смъртта му в евангелията съответства на първата фаза на едно вторично погребение. Тоест много вероятно е останките на Исус да са положени в костница близо до хълма Мория. — Повдигна гъстите си вежди. — Което неминуемо ни препраща към откритията от Талпиот, нали?

Томаш докосна брадичката си със замислено изражение.

— Възможно е — призна той. — Не твърдя, че не е. — Продължи да обмисля хипотезата още секунда-две. — Но има някои въпроси, които трябва да изясним, преди да приемем, че това действително е гробницата на Исус от Назарет. Първият от тях е, че такива костници са били запазени само за заможни семейства. А Исус е бил никой. Доколкото е известно, семейството му не притежавало имоти.

Аркан го изгледа странно, сякаш знаеше нещо.

— Така ли? Каква професия имал Йосиф, бащата на Исус?

— Дърводелец — отвърна историкът едва ли не механично. — Всички го знаят.

— Къде го пише?

Томаш отново направи справка в Библията.

— В Евангелие от Матея, 13:55 — каза той, прочитайки откъса. — „Не е ли Той на дърводелеца син?“

— Това е традиционният превод — отбеляза Аркан. — Коя е оригиналната гръцка дума, използвана от автора на Евангелие от Матея?

— Tekton.

— Какво точно означава tekton?

Историкът зяпна. Беше разбрал забележката на домакина.

— Буквално преведена, думата означава строител. Дърводелец всъщност не е точен превод. Tekton е квалифициран човек, който ръководи сам занаята си и се занимава със строителство.

— Тоест предприемач в сферата на строителството — обобщи домакинът. — Ако бе живял в наши дни, бихме могли да кажем, че Йосиф е бил главен инженер. Прилича ли ви на професия на беден човек?

Томаш прокара пръсти през косата си. Как е възможно никога да не се бе замислял за това?

— Е… не е задължително — призна той. — Tekton е човек, който работи с ръцете си. Вярно е, че би могъл да е главен инженер, но в селце като Назарет не би печелел много. Може да е бил от нисшата класа.

— Спомнете си, че синът му Исус е бил образован. Познавал е Свещеното писание или поне е знаел да чете, което по онова време се срещало сравнително рядко. Тези факти не говорят за бедно семейство, живеещо в мизерия, нали?

— Добре — отстъпи португалецът. — Да приемем, че са имали пари, макар че не можем да бъдем сигурни. Дори да са били осигурени, дали са имали достатъчно, за да си позволят костница? Не забравяйте, всичко сочи, че Йосиф е починал рано и следователно е престанал да осигурява семейството си.

— Преждевременна смърт на Йосиф е само хипотеза — настоя Аркан. — Нито едно от евангелията не твърди открито подобно нещо. Истината е, че се отнася за образован човек, който работи в сферата на строителството. Логично е да се предположи, че след като са вярвали във възкресението на мъртвите в деня на Страшния съд, хората от това семейство са разполагали със средства за костница като тази в Талпиот. Но дори и да не са имали пари, някои от последователите на Исус биха могли да ги осигурят. Йосиф Ариматейски например. Не казва ли Марко, че той принадлежал към съвета от мъдреци, управляващи Храма — Синедриона? Ако е така, със сигурност е бил богат. Освен това в евангелията ясно се споменава, че тъкмо той се е погрижил за погребението на Исус. — Аркан постави ръка на гърдите си. — Да се поставим на мястото на назореите. Ако аз вярвах, че установяването на Царството Божие е близо и че Исус наистина е Месията, чиято поява се предсказва в Писанието, не мислите ли, че бих сметнал построяването на костница за Исус за добра инвестиция? Когато възкръсне за Деня на Страшния съд, той със сигурност би казал на баща си, бог, някоя добра дума за мен. Няма ли да е полезно за осигуряването на директен достъп до Царството Божие?

Томаш кимна.

— Да, прав сте — призна той. — Дори Исус да е нямал пари, учениците му са могли да ги набавят, за да му построят костница. Всички искали да получат благоволението на Месията, защото Страшният съд наближавал.

— Кажете ми тогава — помоли Аркан, за да завърши разговора, — възможно ли е физическото възкресение на тялото на Исус да не се е случило и останките му да са били пренесени в костница близо до хълма Мория, със специален изглед към Храма?

— Да, възможно е — съгласи се Томаш. — Въпросът е как да сме сигурни, че находката от Талпиот съответства на същия саркофаг.

— И защо да не съответства? Искате ли да ви покажа нещо?

— Затова съм тук.

В отговор Аркан отвори едно чекмедже и извади папка с документи. Отвори я и показа първата страница със записан номер отгоре и фотография на гравирани букви върху бялото покритие на саркофага.

— Това е надписът на саркофаг номер 80/503 — каза той. — Издълбан е ръчно и е трудно да се разчете. Все пак повечето калиграфи са на мнение, че пише Yehoshua bar Yehosef или Йешуа, син на Йосиф. Както сам отбелязахте преди малко, Исус, всъщност Йешу, е умалително от Йеошуа, форма на името Йешуа.

Тримата посетители се наведоха над страницата и разгледаха надписа, издълбан върху саркофага.

— Да, но колко мъже с името Йешуа са съществували по това време?

Аркан повдигна вежди.

— Имате предвид хора с името Йешуа, които са били евреи с апокалиптична нагласа и чиито семейства и последователи са разполагали със средства, за да положат костите в гробница с изглед към Храма? — Аркан изсумтя. — Неколцина.

Историкът отново потърка брадичката си, преценявайки дали си заслужава да се впуснат в статистически анализ. Стори му се обещаващо.

— Знам, че името Йешуа е било сравнително популярно — отбеляза той. — Проверявали ли сте колко често се появява върху юдейски костници от I век?

Домакинът се закашля.

— Сред повече от двеста костници, регистрирани в Департамента за старинни предмети на Израел, името Йешуа е изписано върху девет процента от тях, а името Йосиф — върху четиринадесет процента. Ако отнесем тази стойност към 80-те хиляди мъже, живели в Йерусалим в периода на използването на костници, това означава, че над седем хиляди от тях ще носят името Йешуа, а единадесет хиляди — името Йосиф.

— Трябва да се съгласите, че това са две много често срещани имена — каза Томаш. — Прекалено често, за да сме сигурни, че надписът Yehoshua bar Yehosef върху саркофага от Талпиот се отнася за Исус от Назарет.

— Да, но трябва да разберем колко от тези седем хиляди души с името Йешуа са имали баща Йосиф — напомни Аркан. — Като приложим методите на статистическия анализ, стигаме до следния резултат: от осемдесетте хиляди, колкото е било мъжкото население на Йерусалим през този период, само около хиляда души с име Йешуа са имали баща, наречен Йосиф.

— Цифрата е много по-малка — отбеляза историкът. — И все пак хиляда души с име Исус и баща Йосиф са твърде много, за да се докаже каквото и да било с разкритията от Талпиот.

Аракан придоби замислен израз.

— Има и други статистически данни, които трябва да се вземат предвид — добави той. — Относно присъствието на различни имена.

— Какво особено има в тях?

— За тези имена може много да се говори — каза домакинът. — Разбира се, съществува и факторът ДНК.

Томаш изглеждаше още по-озадачен.

— ДНК? Каква ДНК?

Президентът на фондацията се усмихна, знаейки много добре, че е на път да разкрие най-голямото си постижение.

— Не знаехте ли? — възкликна той, преструвайки се на изненадан. — В саркофаг 80/503 е бил открит генетичен материал!

— Моля?

Удивлението, изписано по лицата на историка и на двамата полицаи, които слушаха разговора, беше очевидно и това изпълни Аркан с огромно задоволство. Току-що беше разиграл най-големия джакпот.

— Извлякохме ДНК проба от Исус.