Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (45)

XLIV

Сияещ с хилядите си светлини като огромно коледно дърво, вечер Йерусалим приличаше на всеки друг град. Почти. Позлатеният Купол на скалата, издигнат от мюсюлманите на върха на хълма Мория, беше като гигантски фар сред хилядите оранжеви и бели светлинки, които блещукаха в тъмнината, и напомняше на онези, които го съзерцаваха, че този град не е като другите.

Сикариус го знаеше по-добре от всеки друг. Седнал пред прозореца, докато чакаше обаждане от Учителя, той размишляваше за дълбокото значение на проклетия купол, който блестеше пред очите му. Да, нямаше съмнение: това беше оскърбление за паметта на неговите предци!

Как би могъл да игнорира тази обида? Точно там, на върха на хълма Мория, под същия натрапнически купол, Авраам бил готов да принесе сина си в жертва; върху този хълм Соломон издигнал Храма си, а Ирод го построил отново. Там се намирала и Светая светих — точно на мястото на Купола, където бил жертвеникът на Авраам, се намирало най-святото кътче на Земята, обитавано от самия бог. Но съдбата поднасяше и такива неща. Римляните разрушиха Храма и мюсюлманите издигнаха там своя купол. Две плесници в лицето на юдеите.

Но скоро щеше да настъпи часът. Око за око, зъб за зъб. Божията справедливост беше безпощадна. И светът най-сетне щеше да узнае истината. А на него, на Сикариус, се падаше високата чест да бъде юмрукът на бог, инструментът на божествената воля, сиката, която синовете връщаха в ръцете на Отца си.

Внезапно се изправи и обърна гръб на прозореца, ядосан на предизвикателния силует на позлатения купол. Не можеше да търпи гледката. Изгарящ от нетърпение, Сикариус извади мобилния си телефон и отново набра номера на Учителя. Звънна два пъти и чу записа.

— Номерът, с който се свързахте, не е достъпен — каза женският глас. — Моля, оставете съоб…

Затвори преди края на автоматичното съобщение и в изблик на ярост захвърли телефона на земята.

— Къде ли се е дянал? — изръмжа той. — Свил се е в скривалището си точно сега?

Не виждаше логика в това. Пое дълбоко дъх и вече по-спокоен, вдигна телефона и провери дали не е повреден. Работеше. Обиколи два пъти пространството пред прозореца, но този път избягваше да гледа дразнещия позлатен купол на върха на хълма Мория, който сякаш бе поставен там с единствената цел да позори Божиите синове.

Изведнъж му хрумна една идея.

Ами интернет? Той се плесна по челото. Как не се беше сетил досега? Извади лаптопа си и го включи. Изчака търпеливо синхронизирането на настройките и стартирането на връзката. Отне три минути, но накрая успя да влезе в електронната си поща и отиде директно в inbox. Имаше ново съобщение.

Кликна върху реда и текстът изпълни екрана.

Сикариус,

Всичко мина добре.

Имаше само забавяне с подаването на сигнала, тъй като ми отне време да убедя полицейската служителка, която прие обаждането. Известно време ще съм без телефон, но искам да наглеждаш фондацията. Когато забележиш движение около мишената, последвай я дискретно и виж къде ще те заведе.

Часът скоро ще настъпи.

Искам да наглеждаш фондацията? Когато забележиш движение около мишената, последвай я дискретно?

Сикариус изключи компютъра и отиде до сейфа, за да извади черното кожено куфарче, където държеше сиката.

Имаше нова мисия.