Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (79)

Заключителни бележки

Може би по-шокиращ от някои разкрития, направени в този роман, е фактът, че нищо от казаното не е новост. Нищо. Всичко тук е резултат от исторически изследвания. Методът за исторически анализ на библейските текстове се прилага от XVIII век и през годините дава изненадващи резултати в тази сфера. Историческата личност Исус, която се откроява в тези изследвания, се оказва много различна от обожествената фигура, представена ни в Катехизиса, църковните служби и религиозните текстове.

В никакъв случай не бих искал да засегна или обидя, който и да е вярващ, последовател на най-популярната религия на планетата. Християнската религия е в основата на нашия морал. Може и да не го съзнаваме, но християнството определя представите ни за добро и зло, правилно и грешно, за верния път и безпътицата. Християнските ценности са неделима част от нас.

Затова ми се струва важно да познаваме по-добре тази религия. Кой всъщност е бил нейният създател? В какво е вярвал? Дали е бил обикновен човек, или бог? Ако случайно се върне на земята, дали ще бъде възхваляван като Месия, или заклеймен като еретик? Каква връзка би имал Исус с религията, която днес се изповядва в негово име?

През годините отговорите на тези въпроси постепенно са изниквали в многобройните исторически анализи на Новия завет. Те са в основата на написването на този роман. Първото изследване по тези въпроси принадлежи на Херман Реймарус, автор на Von dem Zwecke Jesu und seiner Junger — книга, публикувана през 1778 г., която дава началото на плодотворен период в немската историография. Едни от най-важните трудове, с които се запознах в английски превод, са класическите творби The Quest of the Historical Jesus от Алберт Швайцер, The Formation of the Christian Bible от Ханс фон Кампенхаузен и Orthodoxy and Heresy in Earliest Christianity от Уолтър Бауер.

От съвременните историци най-важни са Е. П. Сандърс, написал The Historical Figure of Jesus и Jesus and Judaism, и особено Барт Ерман, автор на няколко изследвания, сред които Misquoting Jesus: The Story, Behind Who Changed the Bible and How; Jesus Interrupted: Revealing the Hidden Contradictions in the Bible; Lost Christianities: The Battles for Scripture and the Faiths We Never Knew; Lost Scriptures: Books That Did Not Make It into the New Testament; Jesus: Apocalyptic Prophet of the New Millennium.

Други източници, на които се позовава този роман, са: The Canon of the New Testament: Its Origin, Development, and Significance от Брус Мецгер; The Text of the New Testament: Its Transmission, Corruption and Restorations, с автори Брус Мецгер и Барт Ерман; The Evolution of God на Робърт Райт; Who Wrote the New Testament: The Making of the Christian Myth от Бъртън Мак; Jesus Was Not a Trinitarian: A Call to Return to the Creed of Jesus от Антъни Бъзард; The Misunderstood Jew: The Church and the Scandal of the Jewish Jesus от Ейми-Джил Ливайн и The Historical Jesus in Context — голяма колекция от текстове под редакцията на Ейми-Джил Ливайн, Дейл Алисън и Джон Доминик Кросан.

Сред апологетичните заглавия мога да изтъкна The Historical Reliability of the Gospels от Крейг Бломберг; Reinventing Jesus: How Contemporary Skeptics Miss the Real Jesus and Mislead Popular Culture от Ед Комошевски, Джеймс Сойър и Даниъл Уолъс; Fabricating Jesus: How Modern Scholars Distort the Gospels от Крейг Енънс и Misquoting Truth: A Guide to the Fallacies of Bart Ehrman’s Misquoting Jesus от Тимъти Пол Джоунс.

Като източник на библейските цитати използвах Светата Библия, издание на Verbo, което се основава на най-добрите преводи на най-старите гръцки ръкописи във Ватикана. Публикувана е през 1976 г. в чест на посещението на папа Йоан Павел II в Португалия през същата година.

Цялата информация, свързана с процеса на клониране, в това число и клонирането на човека, също е истинна и може да бъде намерена във всички научни публикации по въпроса.

Гробницата в Талпиот съществува и нейните история и характеристики са представени в романа. Саркофагът, гравиран с името Yehoshua bar Yehosef или Исус, син на Йосиф, се съхранява в хранилището в Бейт-Шемеш и принадлежи на Департамента за старинни предмети на Израел, заедно с останалите саркофази на Maryaa, Mariamn-u eta Mara, Yehuda bar Yehoshua, Matya и Yose. Съдебна експертиза постановява, че саркофагът на Ya’akov bar Yehosef akhui di Yeshua не е фалшив, макар и да не е сигурно, че принадлежи към костниците от Талпиот.

Единственият художествен елемент се отнася до постиженията на генетиката — откритието на двете ядра с ДНК в саркофага на Исус. Истината е, че в него е била открита митохондриална ДНК с характеристики на индивиди от Близкия изток, но този генетичен материал не може да бъде използван за клониране. В действителност ядра с ДНК никога не са били търсени и генетичният анализ на по-голямата част от саркофага все още предстои.

Информация относно гробницата в Талпиот и намерените саркофази открих в The Jesus Family Tomb: The Evidence Behind the Discovery No One Wanted to Find от Симча Якобовичи и Чарлз Пелегрино. Други източници, които ползвах, са новините, публикувани в пресата относно съдебната експертиза за автентичност на саркофага на Яков, син на Йосиф, брат на Исус, на основание, на която съдът постановил, че не е извършена фалшификация.

Бих искал да благодаря на професор Карни Матисън за разясненията относно ДНК тестовете на образци от саркофазите от Талпиот в лабораторията за палео ДНК в университета в Лейкхед, Канада; на Мигел Сеабра, професор по клетъчна и молекулярна биология във Факултета по медицински науки на Нов лисабонски университет и научен консултант на романа. Благодаря на Елиезер Шай ди Мартино — равин на Лисабон, и на Тереза Толди, преподавател в Богословския факултет на Португалския католически университет и доктор по богословие на Philosophisch-theologische Hochschule Sankt-Georgen в Германия, — и двамата консултанти на романа. Всички те ми помогнаха да потвърдя точността на историческата, научна и/или богословска информация, представена в романа, но държа да отбележа, че никой от тях не е отговорен за тезите, защитавани от героите.

Изказвам благодарност и на Фернандо Вентура и Диего Мадредеуш, които ми помогнаха да премина през лабиринтите на Ватикана; на Ирит Дорон — моята любезна екскурзоводка в Галилея, Кумран и Йерусалим. Благодаря на Ехуд Гол — посланик на Израел в Лисабон, и на Сюзън Клагесбрун от Министерството на туризма в Израел за всички отворени врати. Благодаря също и на всички мои издатели по света за усърдието и всеотдайността. И накрая — специално признание на многобройните читатели, които са с мен във всяко едно приключение.

Последните ми благодарности са за Флорбела, моя първи читател, както винаги.