Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (18)

XVII

До фоайето, където се намираше ресторантът на Chester Beatty Library. Тримата посетители се настаниха на една маса на открито на Silk Road Café, което се намираше в часовниковата кула, и Томаш оцени великолепния изглед към градините на Дъблинския замък. Поръчаха чай от лайка, сладкиши — баклава и кадаиф, ливански палачинки с орехи и кокос, горещо препоръчани от сервитьора, макар че онова, което ги бе довело тук, съвсем не бе менюто на ресторанта, а престъплението, извършено тази сутрин пред входа на библиотеката.

Веднага след като сервитьорът се отдалечи, историкът направи жест към зелената картонена папка, която Шон О’Лиъри беше оставил на пода до стола си.

— Покажете ми снимката на шарадата.

Ирландецът се наведе, извади снимката от папката и я подаде на Томаш. В този момент се появи един униформен полицай, който повика О’Лиъри. Старши инспекторът размени няколко думи с него и се върна при гостите си.

— Моля да ме извините — каза той. — Дългът ме зове.

О’Лиъри се отдалечи, оставяйки Томаш и Валентина сами.

Ученият започна да изучава снимката на шарадата и дълго се взира в поредицата от единици и четворки; изглежда, искаше да се увери в първоначалното си заключение.

— Е? — попита нетърпеливо Валентина. — Какво е това?

Томаш на свой ред се наведе и извади от полиетиленовия плик дебела книга, която беше купил при пристигането си на летището в Дъблин. Италианката погледна корицата и прочете заглавието.

— Библията.

— Единствените евангелия, които разказват за родословието на Исус, са тези от Матея и Лука — каза историкът, докато разлистваше книгата. — Интересното е, че и двамата го показват по линия на Йосиф. Не мислите ли, че е любопитно?

— Наистина — призна тя. — Щом Йосиф не е биологичен баща на Исус, както твърдят тези две евангелия, защо ще описват родословието му по линия на Йосиф? — Тя посочи Библията. — Няма ли информация за семейството на Мария?

— Не, само за това на Йосиф — обясни Томаш. — Друг интересен факт е, че родословията, описани от Матей и Лука, въпреки че проследяват предните на Йосиф, се различават едно от друго. — Той намери началната страница на първото евангелие. — Но ние ще се съсредоточим само върху генеалогията, представена в Евангелие от Матея.

— Защо?

Ученият посочи фотографията, оставена от старши инспектор О’Лиъри.

— Защото тя ще ни даде ключ за разгадаването на шарадата, оставена от убиеца. — Той прочисти гърлото си и се зачете в първия ред от текста. — Първият стих от евангелието започва така: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов“.

— Син Давидов? — учудено попита Валентина. — Не е ли Йосифов?

— Ще стигнем и дотам — прекъсна я Томаш, правейки знак на събеседницата си да прояви търпение. — Вторият стих на това евангелие извежда родословието от Авраам: „Авраам роди Исаака; Исаак роди Накова; Наков роди Иуда и братята му“ и така нататък, докато стига до Иесей и продължава: „Иесей роди цар Давида“. След това започва от рода на Давид. „Цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама“ и така, докато стига до преселението във Вавилон. Текстът отново изрежда родословието и редицата имена свършва при Иаков с думите: „Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос“.

— И така Исус се свързва с рода на Давид и Авраам.

— Точно така — прошепна историкът, съсредоточен в библейския текст. — Забележете сега какво се казва в стих 17 на първата глава на Евангелие от Матея: „И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение — четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа — четиринайсет рода“.

Той вдигна глава и се взря в събеседничката си в очакване тя да стигне сама до извода.

Погледът на Валентина се прехвърли върху фотографията на шарадата, намерена до тялото на жертвата от тази сутрин.

— Четиринадесег, четиринадесет, четиринадесет — повтори италианката отмерено като робот. После вдигна глава и се взря в историка. — Невероятно! Отново познахте! — изръкопляска тя и се усмихна.

Умореното лице на Томаш грейна в широка усмивка.

— Благодаря.

— Убиецът насочва вниманието ни към този стих от Новия завет — отбеляза инспекторката. След първоначалната еуфория през погледа й все пак мина сянка на съмнение. — Много добре. Сега схванах връзката между шарадата и Библията. Но след като е оставил загадката до тялото на жертвата, този тип явно е искал да ни каже нещо. Какво означава това?

Пръстът на историка се плъзна по текста на Евангелие от Матея.

— Тези стихове съвпадат с нумерологията на дедите на Исус — обясни той. — Забележете, че имаме четиринадесет поколения между Авраам и Давид, най-великия цар на юдеите. Следват още четиринадесет поколения между Давид и заточението на евреите във Вавилон, което съответства на края на Първия храм^[1]. И след това още четиринадесет поколения между Вавилонския плен и Исус.

— И какво?

— Не разбирате ли? Матей ни казва, че на всеки четиринадесет поколения се случва някакво изключително важно събитие в живота на евреите. В края на първите четиринадесет поколения се ражда Давид; след вторите четиринадесет поколения идва краят на Първия храм, а след това и робството във Вавилон. Това означава, че появата на Исус, който се ражда четиринадесет поколения след Вавилон, също е събитие е огромно значение.

— Това е очевидно — заяви Валентина. — Появата на Исус действително е събитие с огромно значение.

— Не оспорвам ничия вяра — обяви Томаш. — Но ще си позволя да подчертая няколко грешки, допуснати от Матей. Първо, последната група от четиринадесет поколения на практика включва само тринадесет. Второ, отброяването на Матей не съответства на казаното в Стария завет. В осми стих от Първа глава Матей казва, че Иорам с баща на Озия — с едно разгръщане историкът се върна стотици страници назад в екземпляра на Библията. — Но ако направим справка с Първа книга Паралипоменон^[2] от Стария завет, в 3:10 четем, че Иорам не е баща на Озия, а негов прапрадядо!^[3] Тоест Матей е затрил три поколения!

— Имате право — призна Валентина. — Защо се е случило това?

— Не е ли очевидно? — Въпросът на португалския учен беше реторичен. — Ако беше включил всички поколения, Матей нямаше да може да покаже, че на всеки четиринадесет поколения се случва изключително важно събитие. Какво направил той, за да разреши проблема? Излъгал в преброяването.

Италианката ядосано цъкна с език; думата излъга в контекста на Библията очевидно не й се понрави.

— О, не говорете така!

— Нека не се страхуваме от думите само защото говорим за Библията — настоя Томаш. — Матей нарочно е променил броя на поколенията, за да постигне нумерологичен ефект. Сметката му е трябвало да даде четиринадесет поколения, затова е извадил тези, които са били в повече.

Тъй като нямаше как да оспори този факт, инспекторката от Криминалната полиция предпочете да игнорира темата. Тя посочи снимката, оставена от О’Лиъри.

— Смятате ли, че това се е опитвал да ни каже убиецът? Че в Евангелие от Матея е допусната неточност по отношение на родословието на Исус?

— Да, но по други причини. Знаете ли, числото 7 в Библията се смята за съвършеното число. Нали бог си почива на седмия ден? В този ред на мисли какво е четиринадесет, ако не два пъти по седем? В контекста на родословието четиринадесет е удвоено съвършенство.

— Разбирам.

Томаш отново постави показалеца си върху началните стихове на първото евангелие.

— Родословието, описано от Матей, цели да изтъкне, че статутът на Исус като цар на юдеите е предсказан в Свещеното писание. Във Втора книга Царства, стих 7:16, юдейските хронисти твърдят, че бог казал на Давид: „И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека“. Това означава, че тронът винаги ще принадлежи на наследниците на Давид. Но поради превратностите на историята тронът вече не се заемал от негов наследник. Въпреки това бог бил обещал, че това ще се случи. Как да обясним този парадокс? Матей предлага решение: Исус. Кой е Исус, представен ни от този апостол? Наследник на Давид след две групи по четиринадесет поколения: удвоеното съвършено число. — Томаш взе химикалка и започна да пише върху хартиена салфетка с логото на Silk Road Café. — Буквите от азбуките на древните езици се свързвали с определени числови стойности. Първите три букви от азбуката на иврит са Алеф, Бет и Гимел, нали? Алеф отговаря на едно, Бет — на две, Гимел — на три, и така нататък. Това се нарича гематрия. — Той отново хвана химикалката. — Името Давид се изписва с тези три букви.

Написа Д-В-Д върху салфетката, което изуми двамата полицаи.

— ДВД? — учуди се Валентина. — Липсват две букви!

— На иврит гласните не се изписват — обясни историкът. — Давид става ДВД. — Той прибави числа към буквите. — Числовата стойност на Д, или Далет, на иврит е четири и стойността на В, или Вав, е шест, тоест четири-шест-четири. Колко е сборът на тези три числа?

— Четиринадесет.

Томаш потвърди сметките, изписвайки дебело 14 върху салфетката и показа резултата на събеседницата си.

— Значи гематрията на името Давид е четиринадесет, удвоеното съвършено число — обяви той. — Това е причината, поради която Матей нагласил родословието на Исус в три групи по четиринадесет. Апостолът искал да обедини Исус и Давид с кръвна връзка, за да се изпълни божието обещание, което четем във Втора книга Царства. — Той вдигна пръст, сякаш му беше хрумнала някаква идея. — Интересно е да обърнем внимание на нещо друго. Във всички текстове на Новия завет Исус е наричан син божи. Какво означава това словосъчетание?

Италианката придоби изненадано изражение, сякаш отговорът беше очевиден.

— Не е ли очевидно? — попита тя. — Син божи означава, че Исус е син на бог.

Историкът се усмихна и поклати глава.

— Факт е, че днес този израз се свързва с идеята, че Исус е бог на земята. Но не това е първоначалният му смисъл. Произходът му се намира в Псалтир, чието авторство традицията приписва на Давид. В Псалом 2:7 Давид казва: „Ще възвестя определението: Господ Ми каза: «Син Мой си Ти; Аз днес Те родих»“. Тоест, без да претендира за божествен статут, Давид представя себе си като божи син. Тогава какво правят авторите на евангелията? Наричат Исус божи син. С тези думи те не твърдят, че Исус е бог или божи син, както е прието сега, а че е наследник на Давид; задължително условие за претенциите към трона на Израил. Това е смисълът, в който Евангелията го назовават син божи.

Валентина потропа ритмично с пръсти по масата, докато си правеше изводи от онова, което току-що бе чула.

— Тази част я разбрах — съобщи тя. — Но бих искала да ми обясните нещо друго: какво точно е искал да каже убиецът, оставяйки тази шарада?

Историкът наклони глава и й хвърли престорено учуден поглед.

— Още ли не сте се досетили? — попита той. — Нашият приятел бележи с убийства пътя към разбирането на лъжите в Новия завет.

Италианката завъртя очи, стараейки се да сдържи раздразнението си.

— Madonna! Ама и вие с тези… неприятни думи. За какъв тип… ами, проблеми творим? Още грешки?

Томаш замислено въртеше химикалката между пръстите си.

— Не са точно грешки — каза той бавно, сякаш продължаваше да мисли по проблема.

— Знаете ли, за да успея да ви обясня дълбокия смисъл на въпроса, породен от тази загадка, трябва да ви разкажа нещо, което ще ви шокира.

Ако Валентина имаше предпазен колан, в този момент щеше да го сложи. Като се съди по онова, което бе чула дотук, новото откритие едва ли щеше да й допадне.

— Кажете.

Ученият погали с ръка корицата на своя екземпляр от Библията.

— Не съществуват текстове от автори, които лично са познавали Исус.

Италианката се ококори.

— Така ли? И таз добра! А Евангелията от Марко, Лука, Матея и Йоан? Не са ли били свидетели на събитията?

Томаш разтри основата на носа си и сведе поглед, сякаш се чувстваше виновен, че трябва да развенчае още един мит.

— Драга моя — започна историкът, — независимо от това, което се твърди в Библията, Марко, Лука, Матей и Йоан не са автори на евангелията. — Направи пауза. — И по-голямата част от текстовете, който срещаме в Новия завет, са псевдоепиграфи.

— Псевдо… какво?

— Псевдоепиграфи — повтори ученият. — Претенциозно название, измислено, за да не се наричат нещата с истинските им имена. Наричаме псевдоепиграфи по-голямата част от текстовете в Библията и по този начин избягваме употребата на една по-неприятна дума.

— Каква дума?

Томаш погледна Валентина в очите и се опита думите му да прозвучат възможно най-обективно.

— Фалшификати.