Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (51)

L

От момента, в който вратата на фондацията се отвори, всичко се случи много бързо. Сикариус видя Арпад Аркан да напуска сградата заедно с израелските полицаи, инспекторката от италианската полиция и португалския историк. Всички влязоха в колите. Моторите на агентите внезапно изреваха, след тях запалиха и колите, макар и по-тихо.

Мъжът с качулката, който седеше на едно стъпало на отсрещната страна на улицата се надигна вяло, за да не привлича вниманието. Изгледа с досада колите и се протегна. След това нехайно се запъти към черния мотор, паркиран на няколко метра оттам.

Кортежът потегли. Отпред бяха двата мотора на агентите, следвани от двете коли, третият мотоциклет завършваше колоната. Сикариус изчака да минат и чак тогава свали наметката. Прибра я в раницата, която сложи на гърба си, качи се на мотоциклета и включи двигателя. Машината изрева.

В края на улицата полицейският кортеж вече завиваше.

— Мислят, че са в безопасност? — прошепна Сикариус, без да изпуска колите от поглед. — Грешат.

Моторът потегли с трясък и ускори по улицата като снаряд, като измина няколко метра на задна гума. След няколко секунди Сикариус отново видя колоната на полицията и намали скоростта; трябваше да бъде предпазлив.

Кортежът прекоси Стария град и излезе през Портата на бунището до хълма Мория, гмуркайки се в глъчката на модерния Йерусалим. Трафикът беше оживен и въпреки че агентите проправяха път, кортежът се движеше сравнително бавно. Тъй като беше с мотор, Сикариус успя да мине през задръстването и се залепи зад колоната.

— Няма да тръгнат — промърмори той.

Разбра, че се движи прекалено бързо. Ако продължеше със същата скорост, скоро щеше да изпревари кортежа. Беше принуден да намали, но тъй като полицейските коли не напредваха особено, реши да спре за трийсетина секунди, за да може колоната да спечели преднина.

Трафикът значително намаля, след като излязоха от града. Колоната продължи на запад, в посока Тел Авив, а преследвачът караше зад нея, като се опитваше да спазва разумна дистанция и да държи няколко превозни средства между себе си и полицейския кортеж.

В следващите два часа от пътуването не се случи нищо интересно. Преди да стигнат до Тел Авив, завиха на север по Транс израелската магистрала. Сикариус беше нащрек, когато наближиха изхода за Нетания, но колоната игнорира указателните табели за крайбрежния град и продължи на север по магистралата.

— Но къде са тръгнали тези хора? — запита се преследвачът, изненадан от дългото пътуване. — Хайфа? Акра?

Отговорът дойде малко по-късно, когато кортежът излезе от главния път при изхода за най-известното селище в Галилея. В момента, в който видя табелата за града, Сикариус си каза, че ако беше помислил малко, лесно щеше да отгатне посоката.

Как не се беше сетил за това по-рано?

На табелата пишеше Назарет.