Метаданни
Данни
- Серия
- Професор Томаш Нороня (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- O Último Segredo, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Дарина Бойкова Миланова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2014)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan (2020)
Издание:
Автор: Жозе Родригеш душ Сантуш
Заглавие: Последната тайна
Преводач: Дарина Бойкова Миланова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: португалски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: португалска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Атанаска Парпулева
ISBN: 978-954-26-1228-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5480
История
- — Добавяне
LXXVI
Нещо се случи.
В момента на най-силната болка, когато всичко изглеждаше загубено и признанието изглеждаше неизбежно, Томаш усети, че хватката, в която го държеше мъчителят му, внезапно се отпусна и лявата му ръка беше свободна.
Той инстинктивно я сви и се сгърчи на пода, сграбчвайки ранената си ръка, за да се опита да облекчи агонията. Не разбра какво се бе случило, но важното беше, че се е случило. Болката в кутрето му беше непоносима, но намаля достатъчно, за да може да отвори дясното око и да се опита да разбере защо Арни Гросман беше пуснал ръката му.
Видя израелския полицай на колене със странно изражение на почервенялото лице. Очите му бяха широко отворени и изцъклени, езикът бе изплезен, сякаш бе получил пристъп на задушаване. До адамовата му ябълка сред бликащи струи кръв стърчеше острие.
Бум.
Бум.
Два изстрела проехтяха с такава сила, сякаш някой беше стрелял до ухото му. Томаш почти оглуша. В същия миг забеляза движение зад Гросман, погледна натам и го разпозна. Беше Арпад Аркан. Президентът на фондацията тупна тежко на пода и остана да лежи по корем. Две струйки дим се издигнаха от тъмните дупки на гърба му като дихание на разбудени вулканични кратери.
Томаш погледна настрани и видя Валентина в позиция за стрелба и димящата цев на пистолета. Сред цялата суматоха той проумя картината и като насън успя да сглоби основните моменти от онова, което се бе случило току-що.
Аркан явно бе успял да се съвземе и да измъкне от ръката си кинжала. Видял бе пламъците в Светая светих, побягнал бе към изхода и бе видял Гросман да измъчва Томаш. Разбрал какво става и без да губи време, бе забил кинжала в гърлото на полицая. Проблемът бе, че вероятно не бе видял италианката или не бе разбрал каква е истинската й роля и бе застрелян в гръб.
— Полудяхте ли? — попита историкът, обзет от ярост, пропълзявайки до тялото на Аркан.
Валентина насочи димящия пистолет към него.
— Стой!
Томаш разгледа лицето на президента на фондацията. Очите му бяха притворени, забулени от смъртта, а изражението му не остави никакво съмнение у Томаш.
Португалецът обърна глава към инспекторката от Криминалната полиция.
— Имате ли представа какво направихте току-що?
Валентина хвърли уплашен поглед към приближаващите пламъци. Огънят бе на няколко метра от тях и се канеше да обгърне най-близките рафтове.
— Отворете вратата! — нареди тя, удряйки с ръка по металната повърхност, която пречеше на бягството им. — Няма време за глупости! Отворете проклетата врата!
Томаш мина покрай Гросман и завлече тялото на Аркан до вратата.
— Той знаеше паролата! — изкрещя историкът. — Искате ли да излезете оттук? Тогава защо убихте единствения човек, който знаеше кодовата дума?
Италианката придоби объркано изражение, погледът й шареше между Томаш и неподвижното тяло на Аркан.
— Какво искате да кажете? Мислех, че вие знаете паролата!
— Предполагам, че я знам — отвърна гневно той. — Предполагам! Но ако догадката ми се окаже погрешна? — Той посочи тялото, което беше довлякъл до вратата. — Единственият тук, който със сигурност знаеше паролата, беше Аркан! А вие току-що го застреляхте! — Томаш поклати глава. — Браво! Наистина сте много съобразителна!
Палещата жега сложи край на съмненията, които изпълваха Валентина. Тя осъзна, че е прибързала и очевидно е допуснала грешка, но не можеше да промени стореното, а огънят вече обхванеше последния рафт. Имаха една, може би две минути, за да се измъкнат оттук. Не повече. След това цялото това пространство щеше да бъде погълнато от бушуващото море от пламъци, което заливаше Кодеш ха Кодешим.
— Отворете вратата! — изкрещя тя. — Веднага отпорете тази врата!
Историкът погледна приближаващите пламъци. Наистина нямаха много време да реагират.
— Ще го направя — каза той. — Но първо хвърлете пистолета в огъня.
— Отворете вратата!
— Не чухте ли какво казах? — Той посочи към пожара. — Хвърлете пистолета натам и ще отворя. Ако не го направите, не разчитайте на мен. Няма да отворя вратата, за да отнеса куршум след това.
Валентина се взря в лицето на Томаш, опитвайки се да прецени дали говори сериозно. Не успя да разчете изражението му, но не беше трудно да разбере мотивите му. За какво да отваря вратата, ако след това свърши с куршум в главата? Гросман се беше опитал да измъкне паролата с помощта на армейския нож, но идиотът Аркан се появи изненадващо и развали всичко. Сега беше изцяло в ръцете на този португалец.
— Va bene! — примири се тя. Хвана пистолета за цевта и го захвърли сред пламтящия ад. — Готово!
— Добро момиче!
След това италианката взе епруветката с генетичния материал от Исус, целуна я и я метна в същата посока.
— Adio, Signore!
— Какво направихте, по дяволите! — попита Томаш, възмутен от онова, което току-що бе видял. — Унищожихте ДНК на Исус?
Валентина въздъхна.
— Това беше моята мисия, нали? — каза тя. — Сега отворете проклетата врата! Бързо!
Осъзнавайки, че горещината става нетърпима и разполага може би с минута, преди огънят да ги погълне, Томаш се обърна към вратата и отвори капачето на клавиатурата, където трябваше да въведе паролата. След това се загледа в стиховете, изписани на стъклото на кръглия прозорец в средата на вратата.
— Аркан каза, че кодовата дума, която отключва вратата, е свързана с тези стихове, които служат за мото на фондацията — прошепна той, говорейки по-скоро на себе си, отколкото на италианката. — Наредил е да напишат стиховете върху стъклото, за да не забрави паролата. Когато въведе кода при влизането ни тук, клавишите издадоха звук, което ми позволи да преброя буквите. Бяха шест. — Погледна към Валентина. — Коя шестбуквена дума има връзка с това стихотворение?
Изпълнените с ужас очи на италианката бяха втренчени в пламъците, бушуващи на два метра от тях, и тя дори не чу гласа на Томаш. Или го беше чула, но не го беше разбрала.
— Побързайте!
— Goethe — каза португалецът, отговаряйки на въпроса си. — Гьоте е автор на стихотворението и името му се състои от шест букви.
Набра думата на клавиатурата. G-O-E-T-H-E.
След това зачака вратата да се отвори.
— Бързо! — извика Валентина, изпаднала в паника. — Отворете вратата! За бога, отворете вратата!
Нищо не се случи.
Вратата не помръдна. Опита отново, но резултатът бе същият. Отчаянието завладя Томаш. Трябваше да се примири с реалността. Явно се бе излъгал. Паролата не беше Goethe.
Зноят бе станал нетърпим и Валентина се разплака.
Историкът беше сигурен, че ако разполага с още десет минути, ще успее да разгадае кода. Но не и в тези условия. Ситуацията беше безнадеждна. Оставаха още няколко секунди. Огънят вече поглъщаше тялото на Гросман и всеки момент щеше да достигне до тях.
— Отворете вратата!
Мисли, Томаш!
Коя шестбуквена дума има връзка със стихотворението? Историкът затвори очи и направи нечовешко усилие да се концентрира. Да се върнем в началото, разсъждаваше той, запазвайки спокойствие. Каква е темата?
— По всички тези хълмове цари мир — издекламира тихо той. — Във върховете на дърветата едва ли ще усетиш и лек полъх. Птичките в гората са притихнали. Почакай тихо. Мирът ще дойде скоро.
Мир.
Това ли е паролата? Сърцето на Томаш подскочи. Peace! Беше Peace! Само това можеше да е! Преброи буквите наум. Едно-две-три-четири-пет.
Пет.
— По дяволите!
Пет букви! Една буква по-малко! Една шибана буква по-малко! Поклати глава. Не беше peace.
Валентина беше обляна в сълзи. На лицето й бе изписано отчаянието на човек, който знае, че е обречен. Пламъците почти ги докосваха, кожата им пареше.
— Отворете! — примоли се тя, хълцайки, с молитвено вдигнати ръце. — Per favore, отворете! Dio mio!
Щом не беше peace, коя дума можеше да е? Томаш отново се концентрира. Фондация „Аркан“ беше израелска организация със седалище в Йерусалим и изследователски център в Назарет. Какъв език би трябвало да използва? Английски? Не, разбира се, че не. Иврит! Сърцето на Томаш отново подскочи. Как е мир на иврит?
Беше последният му опит. Историкът нетърпеливо се надвеси над клавиатурата и с трепереща ръка трескаво въведе шестбуквената дума.
S-H-A-L-O-M.
Бип.
Вратата се отвори.