Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (24)

XXIII

Старши инспектор О’Лиъри все още не даваше признаци на живот, но Валентина и Томаш бяха толкова погълнати от разговора, че не забелязаха как беше минало времето.

— Често съм слушала да казват, че животът на Исус е бил предсказан в Стария завет — каза инспекторката от Криминалната полиция. — А сега се появявате вие и твърдите обратното. Как очаквате да реагирам?

Историкът неопределено махна с ръка.

— Поставете се на мястото на хората, живели по онова време — предложи той. — Големият проблем на последователите на Исус бил да убедят останалите евреи, че Месията, обещан от пророците в Свещеното писание, най-сетне с дошъл и тъкмо той е човекът, когото римляните са разпънали на кръст. — Той взе химикалката и написа Месия на салфетката. — Думата месия произлиза от Машиах, еврейска дума, която означава „помазаник“, или Христос на гръцки: дума, с която в Стария завет били назовавани божиите избраници, като крале и свещеници, Вече видяхме, че в Стария завет господ обещава на Давид, че тронът на Израел винаги ще бъде заеман от негов наследник; обещание, което било нарушено в годините на Вавилонския плен. По онова време хората били много суеверни. Ако нещата вървели добре, те приписвали благополучието си на божието благоволение; ако вървели зле, казвали, че господ ги наказва, задето са се отклонили от правия път. И така, вярващите изтълкували нарушението на обещанието, че тронът на Израил винаги ще принадлежи на наследник на Давид, като божие наказание за поведението си. Евреите мечтаели за Давидов наследник, който да помири господ с неговите синове. Според пророк Михей „Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля“ ще се роди във Витлеем и ще помири бог със синовете му. Обещаният Месия.

— Тоест Исус.

— Това обяснявали последователите на Исус, но повечето от евреите не мислели така — напомни Томаш. — Всъщност пророчеството на Михей не било единственото предсказание за Месията. В Псалм 2:2 се казва: „Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник“. Думата Помазаник на иврит е Машиах, или Месия. В 2:7-9 четем думите на бог „Син Мой си Ти; Аз днес Те родих; искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя — за Твое владение. Ти ще ги поразиш с железен жезъл…“. Притчите на Соломон предсказват, че въпросният наследник на Давид действително ще има „силата да унищожи недостойните управници“^[1], а в Книга на пророк Даниил, 7:13, се казва, че в едно свое видение пророкът вижда как „на небесни облаци иде сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него“ и че „владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши“. А Ездра има видение на мъж, когото нарича „Син Човеческий“ и когото видял как „изпуща из устата си като че ли огнен лъх и из устните си — като че ли пламенно дишане“^[2]. Това означава, че евреите чакали наследника на Давид, който да е толкова могъщ, че да може да порази народите с „железен жезъл“ и да „унищожи недостойните управници“, тоест едно космическо същество, онзи „Син Човеческий“, който да управлява вечната империя и да изпуща „из устата си като че ли огнен лъх“. — Той се взря в италианката. — И сега ви питам: не са ли извадили късмет с…

— Исус.

— Беден равин от Галилея, чисто войнство включвало шепа неграмотни рибари и занаятчии и няколко жени, които им се стрували безпътни, поради това че били изоставили домашното огнище. Този ли бил наследникът на Давид, който щял да управлява с железен жезъл, да изгони римляните и да унищожи недостойните управници? Този ли бил Човешкият син, който щял да има „владичество вечно“? Този… този бедняк? Евреите се изсмели. За тях това било абсурдно. Но най-лошото било, че вместо да се наложи като могъщ цар начело на огромна войска и да си върне царството, Исус бил затворен, унижен и разпнат като обикновен престъпник — съдба, която никой от пророците не предсказвал. При това положение кой евреин щял да повярва, че Исус е царят, предсказан от Михей, Месията, предвещан в псалмите, Синът Човеческий, предречен от Даниил и Ездра?

Докато слушаше разясненията, Валентина навиваше кичур коса около пръста си.

— Да — призна тя. — Трудно им е било да повярват.

— Когато Исус умрял, неговите последователи се обезсърчили. В крайна сметка водачът им не бил Месията. Но след това се появила историята за възкресението. Това било знак, доказателството, че той имал божието благоволение. Исус наистина бил Месията! Всички много се въодушевили. Проблемът обаче бил и това, че евреите не вярвали, най-вече защото разпнатият не отговарял на описанието на Месията. Самият Павел в Първо послание до Коринтяните, 1:23, казва, че разпъването на Месията на кръст било „позор за юдеите“^[3]. Какво сторили неговите последователи? Започнали да свързват с Исус елементи от старите пророчества, за да убедят останалите евреи. Исус бил от Назарет — място, което не се споменава в Свещените писания? Добре, но се намерил начин раждането му удобно да бъде пренесено във Витлеем, за да съответства на пророчеството на Михей. Бащата на Исус бил обикновен дърводелец? Ясно, но се говорело, че той всъщност е наследник на Давид, както е посочено в Псалтира. В гръцкия превод на Книга на пророк Исаия се казва, че майката на Исус ще бъде девица. Да, затова бил създаден догматът за непорочното зачатие. А какво да се прави с разпятието, което никой никога не бил предсказал и което било в противоречие с характеристиката на Месията и било „позор за юдеите“? Как да оправят тази каша? Авторите на евангелията запретнали ръкави и започнали много внимателно да препрочитат Писанията. И какво открили? Няколко стиха, написани от Исаия, в които описва страданието на един божи слуга, чието име не се назовава.

Валентина надникна в Библията.

— Къде е това?

— В 53:3-6 — посочи Томаш и прочете текста от Исаия. — „Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, — и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни“. — Португалецът си пое дълбоко дъх и вдигна ръце нагоре в театрален жест. — Алилуя! Пророчеството за смъртта на Исус било открито! Господ е велик!

— Простете, но този текст напълно съответства на Страстите Христови!

Португалецът показа страниците.

— Тук хората видели онова, което искали да видят — заяви той. — Истината е, че Исаия никъде не споменава, че слугата от пророчеството е Месията. Историците дори смятат, че този текст е свързан със страданието на евреите във Вавилон. Но какво значение има това? Пророчеството се свързвало с разпятието. Открили също и няколко стиха в Псалтира за един страдалец, които започват от следната фраза в Псалм 22:2: „Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил?“ и завършват в стих 8 така: „Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста“^[4]. Първите християни веднага решили, че текстът предсказва случилото се с Исус. Извод: смъртта му била предсказана и в Псалтира!

Италианката отново се разбунтува.

— Почакайте! — прекъсна го тя. — Исус е казал тези думи на кръста, сигурна съм. „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“ Изрекъл е същите думи! Чела съм за това. Пророчеството наистина е точно!

Томаш се взря в нея като учител, който току-що е чул грешния отговор на изпит.

— Виждам, че не сте разбрали нищо от онова, което се опитвам да ви обясня — забеляза той. Отново разгърна екземпляра от Библията. — Тази фраза е в края на Евангелие от Марко, 15:34, когато Исус е прикован на кръста: „А на деветия час Иисус извика с висок глас: «Елои, Елои, лама савахтани?»“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“. Подобни думи четем и в Евангелие от Матея. — Историкът сложи пръста си върху стиха. — Това, драга моя, е още един опит на авторите на евангелията да впишат Исус в пророчествата. Те му приписали тази фраза, за да могат да кажат, че думите от Свещените писания се сбъднали, и по този начин да убедят останалите евреи. Разбирате ли?

— Как може да сте сигурен, че Исус действително не е произнесъл тези думи?

— В историята, драга, никой за нищо не е сигурен — напомни й той. — Напротив, приликата на този текст с казаното в Псалтир го прави изключително съмнителен. Спомнете си, че нито един от учениците на Исус не е бил до него в сетния му час, както самите автори на евангелията признават. Всички „се разбягаха“, се казва в Евангелие от Марко, 14:50, а жените „гледаха отдалеч“, се посочва в 15:40. Никой от тях не се намирал достатъчно близо до кръста, за да чуе последните думи на своя Учител.

— Може би апостолите по-късно са попитали някой войник, който е бил близо до кръста…

— Апостолите били уплашени и се страхували да не екзекутират и тях. Последното, което биха направили, е да отидат при някой войник. Римляните имали навика да убиват не само водачите, които създавали проблеми, но и техните последователи. Има много примери за това. Но да приемем, че те са успели да разговарят с някого от войниците. Нима римлянинът би разбрал староарамейския на Исус? И би могъл точно да възпроизведе думите на умиращия? Факт е, че не разполагаме с пряк свидетел; всичко се основава на „някой каза, че друг казал“. — Той неопределено размаха ръка във въздуха. — Останалата част от разказа за Страстите Христови, изглежда, се основава на казаното в Псалм 21, а не на сведенията на очевидци.

— Значи всичко се върти около Стария завет…

— От край до край — потвърди Томаш. — Всички евангелия са изпълнени с думи и изрази, които напомнят старозаветните книги. В Псалтир се говори за Месия? Евангелията твърдят, че Исус е Месията. Даниил и Издра описват Сина Човеческий? Евангелията наричат Исус, Син Човеческий. В Псалтир Давид е назован Син Божи? Евангелията определят Исус като Син Божи. В Псалтир се казва, че бог казал на Давид: „Син Мой си Ти; Аз днес Те родих“. Според Марко, бог казва на Исус след кръщенето: „Ти си Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение“. Псалтир разказва за страдалец, който казал: „Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил?“. Марко пише, че Исус промълвява на кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“. Всичко напомня на Стария завет. — Той присви очи. — Дори и епизодите за живота на Исус.

Валентина се намръщи.

— Какво искате да кажете?

— Не сте ли забелязали? В книга „Изход“ се разказва за заповед на фараона за избиване на всички еврейски новородени по времето на раждането на Мойсей, нали? Какво направил Матей? Изнамерил подобна заповед, издадена от Ирод по времето, когато се родил Исус. В „Изход“ се говори за бягството на евреите от Египет? Матей описва бягството на семейството на Исус в Египет. Мойсей изкачил планината, за да получи каменните скрижали с божия закон? Матей завежда Исус в планината, за да разисква някои страни на същия този закон. Мойсей разделил водите на Нил? Исус ходил по водата на Галилейско море. Евреите скитали изгубени в пустинята в продължение на 40 години? Трима автори на евангелия разказват как Исус прекарал 40 дни в пустинята. Мойсей нахранил евреите си с манна небесна? Исус е „хлябът на живота“ за учениците си. Дори чудесата и изгонването на зли духове, подробно описани в евангелията, препращат към Илия и Исаия! — Той посочи Библията. — Авторите на Новия завет не са писали история. Те се опитвали да убедят своите съвременници, че Исус се вписва в пророчествата и притежава качествата, посочени в Писанието. Нищо повече.

Двамата замълчаха за момент, сякаш размисляха докъде щеше да ги отведе всичко това.

— Помогнете ми, Томаш — каза Валентина, опитвайки се да намери твърда почва след лавината от информация, с която я бяха засипали. — Имаме двама историци, чиито гърла са били прерязани, докато са правели проучвания на новозаветни ръкописи. И в двата случая убиецът ни оставя загадъчни съобщения. Какво ни казва той?

— Не е ли ясно? Този тип ни показва сериозните проблеми, които съществуват в Новия завет. Първата шарада намеква за произхода на мита за Дева Мария. — Той посочи снимката, оставена от О’Лиъри. — Втората засяга усилията на авторите на евангелията да обвържат Исус със старозаветните пророчества за родословната връзка между Месията и цар Давид. — Историкът погледна италианката. — Нашият човек ни казва, че Новият завет не е нищо повече от един измамнически колаж на Стария завет.

— Но защо го прави? Каква е връзката между този въпрос и смъртта на тези хора?

Историкът сви рамене.

— Вие сте полицаят.

В този момент група агенти с внушителен вид и зачервени лица, начело с Шон О’Лиъри, окупира терасата на Silk Road Café.

— Старши инспекторе! — поздрави го изненадана Валентина. — Къде изчезнахте?

Ирландецът посочи разсеяно към улицата.

— Бях в болницата, за да разпитам свидетеля.

— И какво? Каза ли нещо интересно?

О’Лиъри измъкна бележника от джоба с обичайната си непохватност.

— Искате ли да знаете подробности? — попита той, докато очите му шареха из записките. — Името му е Патрик Макграт — безработен, по-известен сред приятелите си като Пади. Той е homeless и тъкмо се опитвал да заспи, когато се случили събитията.

— Ще успее ли да разпознае убиеца?

Старши инспекторът помръдна устни, докато се консултираше с бележките си.

— Видял убийството през нощта и от разстояние — отвърна той. — За съжаление, не е имал възможност да види лицето на убиеца, нито забелязал нещо особено в телосложението му.

— Колко жалко.

Ирландският полицай изсумтя, без да отделя очи от тефтерчето си.

— Но има нещо странно. Попитах го вярно ли е това, което сутринта е казал на парамедиците — че смъртта на професор Шварц е инцидент. Той потвърди. И държи на думите си.

Валентина направи жест с ръка, с който показваше, че не отдава голямо значение на тези показания.

— Това е абсурд! — заяви тя. — Никой не свършва с прерязано гърло при нещастен случай. Какво го кара да настоява за подобно нещо?

— Твърди, че след като се нахвърлил върху професор Шварц, убиецът започнал да крещи. Нашият свидетел разказва, че това бил вик от мъка, отчаян вопъл.

Италианката и Томаш се спогледаха учудено.

— Вик от мъка? Вопъл? Какво иска да каже?

О’Лиъри изглеждаше объркан.

— Ами… не знам. Притиснах го малко с този въпрос, но мъжът настоява, че убиецът оплаквал смъртта на професор Шварц с този отчаян вопъл.

Валентина поклати глава.

— Няма съмнение, че свидетелят е бил на градус — заяви тя. — Вижте, хората ми в Рим проучват последната година от живота на първата жертва — професор Ескалона. Трябва да направите същото по отношение на професор Шварц. Трябва да знаем къде е бил, кога и какво е правил… Такива неща.

— Вече сме се заели. Утре ще ви предоставя предварителен доклад.

— Ще бъде интересно да съпоставим информацията и да видим дали има допирни точки в работата на двете жертви, което ще ни позволи…

В този момент се разнесе звън от мобилния телефон на старши инспектора, той се извини и незабавно отговори.

— Ало? — произнесе той, замълча за миг и внезапно се изправи. Почти застана мирно.

— Да, аз съм, sir. — Последва нова пауза, този път по-дълга. През цялото време полицаят стоеше неподвижно с широко отворени очи. — Моля? Къде? Тази сутрин? Но… как е възможно? — Отново замълча. — Незабавно ли? Но те току-що пристигнаха, sir. — Нова пауза. — Да, sir. Веднага ще говоря с тях. Много добре, sir — едва не козирува полицаят. — Веднага, sir. Благодаря, sir.

Ирландецът затвори. Руменината от лицето му беше изчезнала; беше блед, сякаш току-що бе видял призрак. Той се обърна към двамата гости със сериозно изражение.

— Нашият човек е ударил отново.

— Кой?

— Серийният убиец — отвърна той с нотка на нетърпение.

Валентина и Томаш подскочиха на столовете си.

— Нова жертва?

О’Лиъри кимна.

— В България.

Двамата му събеседници зяпнаха от изненада.

— Какво?

Старши инспектор О’Лиъри вдигна демонстративно мобилния телефон, сякаш представляваше висшата инстанция, чиито нареждания не подлежаха на коментар.

— Искат ви там възможно най-скоро.