Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (20)

XIX

Последната дума, изречена от Томаш, доведе инспекторката до ръба на яростен изблик.

— Фалшификати?! — протестира тя с поруменяло от гняв лице. — Отново вие и вашите унизителни думи! По дяволите! Сякаш го правите нарочно!

Томаш сви рамене.

— Какво би трябвало да направя? — попита той. — Да скрия тези факти от вас? — Посочи към снимката на шарадата, оставена от убиеца от Дъблин. — Ако го сторя, никога няма да разберете смисъла на тази загадка. А ако не го разберете, няма да разрешите случаите.

Инспекторката погледна встрани, търсейки подкрепа от старши инспектор О’Лиъри, но ирландецът още не се беше върнал. Италианката примирено въздъхна. Болката, която се надигаше в стомаха й, отнемаше цялото й желание да се владее.

— Рисковете на професията — оплака се тя. Вдигна ръка в знак на примирение. — Добре, разкажете ми какво се е случило с евангелията.

Историкът разлисти своя екземпляр на Библията, за да намери първото евангелие в Новия завет: Евангелие от Матей.

— Първото нещо, което трябва да разберете, е, че евангелията са анонимни текстове — каза той. — Първо е било написано Евангелие от Марко, около 65–70 година, почти четиридесет години след разпъването на Исус. Все още имало живи апостоли, но трябва да са били вече старци. Текстовете от Евангелията на Матей и Лука били създадени петнадесет години по-късно, между 80 и 85 г., а Евангелие от Йоан — десет години след това, тоест между 90 и 95 година — по времето, когато първото поколение ученици вероятно не са били между живите. Евангелията се разпространявали сред общностите от вярващи, без да се свързват с определени имена. Позоваването на автори дори би намалило доверието в тях. Липсата на имена практически означава, че не съществуват субективни гледни точки и текстовете са носители на абсолютната истина, обективна и анонимна. Сякаш са същинското божие слово.

— При това положение никой от апостолите не би твърдял, че е автор на евангелията.

— Точно така — потвърди Томаш. — Ако някой е допуснал грешка, това със сигурност не са били те, а онзи, който по-късно им е приписал авторството. Тоест ние сме убедени, че учениците на Исус Матей и Йоан не са писали тези текстове. В Евангелие от Матея например Исус и апостолите се назовават те, а не ние. Това показва, че авторът на текста не е апостол. А Матей е бил апостол. Освен това в девети стих от Девета глава на същото евангелие за апостол Матей се говори в трето лице. Следователно Матей не може да бъде автор на Евангелие от Матея. Още една заблуда, замислена от Църквата.

— Заблуда? — повтори Валентина. — Пак вашите злобни думи.

— Това става още по-ясно при Евангелие от Йоан — продължи историкът, без да обръща внимание на забележката. — В края на евангелието авторът говори за „ученика, когото Исус обичаше“ и в последните редове заявява: „Този е ученикът, който свидетелства за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско“. Тоест самият автор признава, че не е апостол, а просто някой, който е разговарял с апостол. И така авторът не може да е Йоан.

— Ами другите двама апостоли?

— Марко не е бил ученик на Исус, а приятел на Петър; а Лука пътувал заедно с Павел. Това означава, че нито Марко, нито Лука са били преки свидетели на тези събития. И вече знаем, че Матей и Йоан не са написали евангелията, които им се приписват.

Томаш се взря в събеседницата си и попита:

— И тъй, какъв е изводът, до който достигате?

Инспекторката от Криминалната полиция въздъхна примирено и едва ли не отчаяно.

— Няма свидетели.

Португалският учен присви очи.

— Дори по-лошо — добави той. — Изглежда, има голямо разминаване във времето между апостолите и авторите на евангелията. Забележете: знаем със сигурност, че Исус и неговите ученици са били хора от низшите слоеве на населението, обитавало Галилея. Смята се, че по онова време само десет процента от населението на Римската империя можели да четат. Още по-малък процент хора са можели да пишат елементарни изречения и една нищожна част били способни да създадат цялостен текст. Учениците не са имали възможност да получат образование и са били неграмотни. В Деяния на светите апостоли, 4:13, Петър и Йоан са наречени agrammatoi, или „безкнижни хора“. Исус би бил изключение. Евангелие от Лука представя Исус като четящ в една синагога, но никъде в текста не се споменава, че пише.

— Споменава се в притчата за грешницата, хваната в прелюбодеяние — сети се Валентина. — Исус пише на земята.

— Проблемът на тази притча с, че е измислена, както вече ви обясних. Тя липсва в най-старите копия на Новия завет.

— И, да — разочарова се Валентина.

Томаш отново насочи вниманието си към Библията, поставена на масата в Silk Road Café.

— С две думи, учениците на Исус били неграмотни хора от нисшата класа, които говорели староарамейски и живеели в земеделска Галилея — обобщи той и сложи ръка върху Библията. — Въпреки това, четейки евангелията, бързо разбираме, че авторите им не само знаели да четат и пишат. С изключение на Марко, които е писал на народен гръцки, всички останали са говорили книжовен гръцки и са живели извън Палестина?

— Как може да сте сигурен за такива подробности?

— Поради ред лингвистични причини от техническо естество. Днес има постигнат консенсус между учените, че всички евангелия първоначално са били написани на гръцки, а не на староарамейски, езика на Исус и учениците му — обясни той. — Знаем например че във варианта на гръцки език Матей е преписал няколко истории от Евангелие от Марко, дума по дума. Ако Матей беше писал на староарамейски, би било невъзможно тези притчи да бъдат преписани точно със същите думи, които четем в гръцкия текст.

— Разбирам.

— Освен това стилистичната сложност на евангелията, използването на иносказания и други изразни средства показва, че авторите им са били високо образовани. Освен това не става въпрос за евреи или езичници, живеещи в Палестина. Знаем това, защото авторите на евангелията демонстрират известно невежество относно еврейските обичаи. В Евангелие от Марко, 7:3, например се казва: „Защото фарисеите и всички юдеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите“, което не е вярно. По онова време евреите все още нямали навика да мият ръцете си преди ядене. Ако авторът на това евангелие беше живял в Палестина, със сигурност щеше да е наясно с това и не би го написал. Следователно имаме основание да заключим, че авторите на евангелията са говорили гръцки, произхождали са от елита и не са живеели в Палестина, което е в пълно противоречие с факта, че учениците са говорили староарамейски, били са от низшите обществени прослойки и са живели в Галилея. Тъкмо тази езикова, социална, географска и културна дистанцираност на учениците ни дава основание да твърдим, че авторите на евангелията не са апостоли, а хора, които не са били участници и свидетели на събитията, за които разказват.

Валентина се облегна на стола и се огледа наоколо, търсейки подкрепа. Но ирландецът все още беше зает със задълженията си и очевидно не можеше да й помогне.

— Почакайте! — извика инспекторката от Криминалната полиция, която явно нямаше намерение да се предава. — Тогава как именно става това приписване на авторството на евангелията? Имената са се появили просто така, от нищото, по волята и благоволението на Светия Дух?

Томаш се засмя.

— Почти — пошегува се той. — Това е резултат от традицията. Въпреки наличието на доказателства, че Матей и Йоан не са автори на текстовете, които им се приписват, и въпреки сведенията, че Марко и Лука също не са сред авторите на текстовете в Новия завет, древната традиция на Църквата приписва авторството на двете евангелия на Матей и Марко.

— Аха! — възкликна Валентина с триумфален тон. — Знаех си, че има някакво обяснение!

Историкът отново се разсмя.

— Успокойте се, това не е състезание — каза той. — Знаете ли, най-старият източник на тази традиция е един автор на име Папий^[1]. В една своя творба от първата половина на II век той твърди, че лично разговарял с християни, които познавали хора, наричани от тях „старците“^[2]. Тези старци твърдели, че са познавали някои от учениците. Папий написал нещо, което ще цитирам по памет. Старците казвали: „Когато Марко бил преводач на Петър, стриктно записал всичко, речено и сторено от Господа, за което си спомнял, но не по ред. Защото той не бил чул Господа, нито е бил с него, а по-късно, като избран, придружавал Петър, който нагаждал проповедите към обстоятелствата, без да прави цяла беседа от думите, както били казани подред от Господ“. Марко просто записал някои от тези работи така, както си ги спомнял. Той имал само една цел: да не пропусне нищо, което е чул, нито пък да запише някаква измислица. За Матей, Папий написал следното: „И тогава Матей състави словата на езика на юдеите“.

Валентина сияеше от щастие, сякаш думите бяха божествена мелодия.

— Виждате ли? — възтържествува тя. — Виждате ли?

— Все пак тук има някои проблеми.

— Проблеми? — възрази италианката. — Какви проблеми? Dio mio! Отново усложнявате нещата!

Историкът игнорира протестите й.

— Първо, не разполагаме с оригиналния текст на Папий — обясни той. — Имаме написаното от един християнски историк на име Пвсевий. Тоест всичко, което знаем за Марко, може да се сведе до следното: някой твърди, че друг е написал нещо относно това, че трети е познавал четвърти, който на свой ред познавал някои ученици, които познавали автора на евангелието. Тоест Евсевий твърди, че Папий е написал, че познава християни, които твърдели, че познавали старци, които твърдели, че познават ученици, които уверявали, че познават Марко. — Томаш се намръщи. — Трябва да се съгласим, че е малко прекалено. Това са източници от четвърта ръка, с всички последствия, до които води този факт. Трябва да добавим, че други данни, приписвани на Папий, се смятат от историците за неверни, а това би могло да ни подскаже, че става въпрос за не особено достоверен източник. Дори информацията му да е точна, нищо не ни гарантира, че Евангелието от Марко, за което той говори, е същият текст, който е достигнал до нас.

— Ами Матей?

— Нещата са още по-зле. Евсевий не казва кой е източникът на Папий. И малкото информация, която ни дава за евангелието на Матей, съвсем не съответства на нашето Евангелие от Матея. Папий казва, че Евангелие от Матей представлява колекция от цитати, подобно на Евангелие от Тома и вероятно Източника Q. Но нашият Матей ни е оставил завършен разказ, а не събрани цитати. От друга страна, Евангелието на Матей, за което говори Папий, е било написано на иврит, докато нашето Евангелие от Матея явно е писано на гръцки. Следователно Папий навярно има предвид друго евангелие, което не е стигнало до нас.

— Тогава как нашите евангелия са били приписани на тези автори?

— Първите сигурни сведения за четирите канонични евангелия получаваме през 180 г. от християнски лидер от Галия, на име Ириней^[3] — отговори той. — По онова време вече съществувал стремеж да се установят авторите на текстовете, които се смятали за най-достоверни, тъй като се разпространявали и евангелия, създадени от други ученици, като Мария Магдалина, Петър, Тома и пр. С възстановяването на устната традиция едно евангелие било приписано на Матея, друго — на Марко. Разпределението на останалите текстове не било толкова строго. Станало ясно, че третото евангелие и Деянията на светите апостоли, където апостол Павел е главно действащо лице, са писани от един и същи човек, поради което се смятало, че създателят на този текст би трябвало да е бил негов близък. Избрали Лука, спътника на Павел в неговите мисионерски пътешествия. А името на Йоан било свързано с четвъртото евангелие, макар че анонимният автор на този текст открито заявява, че не е ученик на Исус.

— В такъв случай никое от тези имена не претендира за авторството на каноничните евангелия…

— Точно така. Което означава, че хората, написали тези текстове, не са били свидетели на нищо. Евангелията са били създадени десетилетия след събитията, които пресъздават, от хора, които не са познавали Исус, не говорели неговия език, имали различна култура и образование и живеели в друга страна. При тези обстоятелства до каква степен можем да вярваме на онова, което те са написали?

Валентина унило въздъхна.

— За щастие, Новият завет не се състои само от евангелията — каза тя. — В крайна сметка съществуват и други текстове, нали?

Тази забележка предизвика колебание у Томаш. Дали трябваше да всява съмнения и по този въпрос? Той обмисли възможността да го пропусне, но си напомни, че всяка информация би могла да има връзка с разрешаването на случаите, и реши, че трябва да продължи с обясненията до горчивия край.

— Опасявам се, че другите текстове също повдигат важни въпроси — каза уплашено той. — Всъщност дори много по-сериозни.

— Моля?

— От общо двадесет и седемте книги в Новия завет имаме сигурна информация за авторството само на осем от тях — разкри той. — Става дума за седем послания на Павел и Откровение от Йоан, макар и да не говорим за апостол Йоан. Авторите на останалите деветнадесет текста не са установени. Такъв е случаят с евангелията и с Послание до евреите — анонимен текст, приписван на Павел, макар да е почти сигурно, че авторът е друг. Съборно послание на св. апостол Наков също е достоверно, но неговият автор не е Иаков, брат на Исус, както грешно сметнала Църквата, когато го канонизирала. Останалите книги, драга моя, са абсолютни измислици.

Италианката тъжно поклати глава.

— Вие…

— Съжалявам, но истината трябва да бъде казана — настоя историкът. — Някои от посланията на Павел вероятно също са фалшифицирани: Второто послание до солуняните, което противоречи на първото и, изглежда, е било създадено, за да коригира някои казани по-рано неща, които не са се случили; и посланията до ефесяните и колосяните, написани в по-различен стил от този на Павел, засягащи проблеми, които не са съществували по негово време. Послание до Тимотея и Послание до Тит също не са написани от Павел, тъй като отново говорят за проблеми, които не са съществували по времето на техния предполагаем автор. Освен това около една трета от думите и изразите, използвани в тези писма, никога не са били употребявани от Павел; те са характерни за християните от II век. Йоан не е написал двете послания на Йоан, нито Петър е написал двете послания на Петър. Редно е да си спомним, че тези двама апостоли са били неграмотни. — Историкът взе Библията и я показа. — Тоест по-голямата част от текстовете, които съставляват Новия завет, не са създадени от авторите, на които са приписани. Те са фалшифицирани.

Валентина не спираше да клати глава.

— Не мога да повярвам! — прошепна тя. — Не мога да повярвам! — Загледа се за миг в градината на библиотеката, замислена върху онова, което току-що бе чула. Накрая потрепери и погледна събеседника си в очите. — Църквата знае ли?

— Разбира се, че знае.

— Тогава… тогава защо не е премахнала тези книги от Новия завет?

— Ако го беше направила, какво щеше да остане? Седемте Послания на Павел и Откровение от Йоан. Твърде малко, не мислите ли?

— Тогава как се обяснява присъствието на тези текстове в Библията?

Томаш се усмихна.

— Те са боговдъхновени.

— Моля?

— Теолозите вече са разбрали, че си имат работа с фалшификати или анонимни текстове. Първото нещо, което правят за решаването на проблема, е да избягват употребата на думите измама или фалшификат. Наричат ги псевдоепиграфи и завоалират нещата. След това заявяват, че макар техните автори да не са тези, за които се е смятало, текстовете и свещени, защото са вдъхновени от бог. — Томаш бързо размаха ръце, сякаш правеше фокус — И така, почти като при магическото изкуство, проблемът е разрешен.

Валентина вече кипеше вътрешно, защото усещаше как представата й за Библията се разпада, атакувана от думите на този португалски историк. Въпреки това полицайката запази самообладание. В крайна сметка още пазеше някои аргументи в ръкава.

— Може да говорите каквото си искате — заяви тя. — Но едно е безспорно. Всички текстове от Новия завет разказват една и съща история. И това е доказателство, че поне историята за Исус с истинска.

— Всъщност не е — отвърна Томаш. — Всеки един от библейските текстове разказва различна история! Някои епизоди са пълна измислица.

— Вие ми се подигравате!

Томаш разтри слепоочието си.

— Например историята, че Исус е роден във Витлеем.