Артър Кларк, Джентри Лий
Градината на Рама (30)

7

Никол беше седнала на обикновен кафяв стол, на стената зад нея нямаше нищо забележително. Носеше един от космонавтските костюми на МКА, който беше обичайната й униформа по времето на Нютоновата експедиция. Никол четеше съобщението от електронен бележник, който държеше в ръце.

— Мои съграждани, земляни — започна тя, — аз съм Никол дьо Жарден, космонавт от Нютон, и ви говоря от милиарди километри разстояние. Намирам се на борда на космически кораб РАМА, подобен на двата огромни цилиндрични космически кораба, които посетиха нашата Слънчева система през последните две столетия. Тази трета РАМА също се е отправила към нашия мъничък район от Галактиката. Приблизително четири години след като получите този видеофилм. РАМА III ще влезе в орбита около планетата Марс.

След като напуснах Земята, научих, че корабите от класа на РАМА се конструират от силно развит извънземен разум. Те са елементи от обширна информационна система за събиране на данни с крайна цел обобщаване и каталогизиране на познанията за живота във Вселената. Именно с подобна задача РАМА III се завръща в околностите на нашата родна планета.

Във вътрешността на РАМА III се намира участък, който силно наподобява земните условия. Проектиран е така, че в него да се настанят две хиляди души плюс значителен брой животни и растения от родната ни планета. Точната биомаса и други общи спецификации за тези животни и растения се съдържат в първото продължение на този филм; трябва обаче да се подчертае, че растенията, и особено онези, които са високоефективни при превръщането на въглеродния двуокис в кислород, са ключовата характеристика на проекта за „землището“ на борда на РАМА. Без растенията животът на хората в РАМА ще бъде сериозно затруднен.

Очаква се в отговор на това предаване Земята да изпрати представителна група от своите жители — заедно с помощни припаси, подробно описани във второто продължение, — които да се срещнат с РАМА III на орбитата край Марс. Пътешествениците ще бъдат въведени в РАМА и ще бъдат внимателно наблюдавани, докато обитават „землището“, което възпроизвежда жизнените условия на Земята.

Поради враждебния отговор спрямо РАМА II, който по случайност причини само минимални повреди на чуждоземния космически екипаж, номиналният план за мисията на РАМА III не включва по-голямо приближаване към Земята от установената марсианска орбита. Този номинален план приема, че земните власти действително ще отстъпят пред молбата, отправена в това предаване. Не ми е известно как ще реагира програмата, заложена в РАМА III, ако на срещата край Марс не бъдат изпратени никакви човешки същества. Мога само да кажа, основавайки се на личните си наблюдения, че за извънземния разум не представлява никаква трудност да се сдобие с необходимите данни за наблюдение по друг, много по-малко приемлив начин.

Що се отнася до хората, които ще бъдат транспортирани до Марс, от само себе си се разбира, че избраните индивиди трябва да представляват широка извадка на всичко човешко, включително пол, възраст и толкова култури, колкото е разумно да се обхванат. Голямата библиотечна информация за Земята, която се изисква в третото видеоприложение, ще осигури значително количество допълнителни данни, които могат да бъдат сравнявани с данните, получени при наблюденията вътре в РАМА.

Самата аз нямам никаква информация колко дълго ще останат хората в РАМА, нито точно къде ще ги отнесе корабът, а също и защо по-висшият разум, създал РАМА, събира информация за живота във Вселената. Мога да кажа обаче, че чудесата, на които станах свидетел, откакто напуснах Слънчевата система, създадоха у мен съвършено нова представа за мястото ни във Вселената.

Времетраенето на филма, над половината от който бе предвиден за подробните приложения, беше малко повече от десет минути. По време на цялото изказване сцената не се промени. Интонацията на Никол беше премерена и добре обмислена, смисълът се подчертаваше от кратките паузи, когато погледът се преместваше от камерата към електронния бележник в ръцете й. Долавяха се известни модулации, но сериозното изражение на лицето й на практика не се промени. Само когато заключи, че рамианите сигурно имат „други, по-малко приемливи методи“ за получаване на исканите данни, в тъмните й очи проблесна силно чувство.

Кенджи Уатанабе изгледа първата половина на видеофилма с напрегната съсредоточеност. По време на приложенията обаче мислите му се отклониха и той започна да си задава въпроси. Кои са тези извънземни? Откъде идват? Защо искат да ни наблюдават? Защо са избрали Никол дьо Жарден за свой говорител?

Кенджи се присмя на себе си, защото осъзна, че тези въпроси могат да продължават безкрай. Реши да се съсредоточи върху по-разбираемите неща.

Ако днес Никол беше жива — беше следващото нещо, което си помисли, — тя щеше да е на осемдесет и една. Жената на телевизионния екран беше с прошарена коса и много повече бръчки от космонавт като дьо Жарден от експедицията на Нютон, но нейната възраст в никакъв случай не се приближаваше до осемдесет години. Може би петдесет и две, петдесет и три най-много — отсъди Кенджи.

Дали е направила този запис преди тридесет години? — чудеше се той. — Или пък процесът на стареене при нея е забавен? Нито за миг не му хрумна да се съмнява в това, че говорещата е Никол. Кенджи беше прекарал достатъчно време сред архива на Нютон, за да разпознае безотказно изражението и маниерите на Никол. Трябва да е направила филма преди около пет години, но ако е така… Все още си блъскаше главата с всичко това, когато записът на Никол приключи и на екрана отново се появи директорът на МКА.

Доктор Кох обясни набързо, че филмът ще бъде излъчен още два пъти по всички канали, а после ще бъде достъпен за всеки един от пътниците или екипажа.

— Какво, по дяволите, става тук всъщност? — запита настойчиво Макс Пъкет веднага след като на екрана отново се появи лицето на Никол. Въпросът му беше отправен към Кенджи.

— Ако съм разбрал правилно — отвърна Кенджи, като погледа филма още няколко секунди, — МКА умишлено ни е подвела за една от основните цели на нашите усилия. Очевидно това съобщение е било получено преди четири години, в периода, когато финансирането на Колония Лоуел все още беше малко несигурно. Именно тогава, след като са се оказали безуспешни всички усилия да се докаже, че видеофилмът е трик, е било решено, че изследването на РАМА III ще бъде тайната цел на нашия проект.

— Глупости — Макс Пъкет буйно клатеше глава. — Защо, по дяволите, просто не ни казаха истината?

— Мозъкът ми блокира при мисълта за свръхсъщества, които изпращат такава внушителна техника само за да съберат информация за нас — отбеляза съдия Мишкин след кратко мълчание. — От друга страна обаче, едва сега разбирам някои странности в процеса за набиране на персонал. Бях слисан, когато преди около осем месеца към колонията добавиха група бездомни американски юноши. Сега си давам сметка, че основание за подобна селекция е било условието да се задоволи изискването за „широка извадка“, което спомена мадам дьо Жарден; а дали тази специфична смесица от индивиди и умения ще роди социологично жизнена колония на Марс — това трябва да е било второстепенно съображение.

— МразяІ лъжите и лъжците — каза Макс. Беше станал от стола и кръстосваше стаята. — Всички тези политици и правителствени чиновници са еднакви — копелетата лъжат абсолютно безсъвестно.

— Но какво са могли да направят, Макс? — отвърна съдията Мишкин. — Почти сигурно е, че отначало не са възприели видеофилма наистина насериозно. Или поне не преди този нов кораб да се появи на марсианска орбита. А ако бяха казали истината от самото начало, щеше да настъпи световна паника.

— Виж сега — изрече безпомощно Макс, — аз си мислех, че съм нает за шибан фермер в Колонията Лоуел на Марс. Не знам нищо за извънземни и честно казано не искам и да знам. Достатъчно трудно ми е да се оправям с пилета, прасета и хора.

— Особено с хората — рече бързо съдия Мишкин и се усмихна на своя приятел. Въпреки яда си Макс се изхили.

Няколко минути по-късно съдия Мишкин и Макс Пъкет се сбогуваха и оставиха Кенджи и Най сами. Скоро след като гостите им си отидоха, видеофонът в апартамента им иззвъня.

— Уатанабе? — чуха да изрича Ян Макмилън.

— Да, сър — отвърна Кенджи.

— Извинявай, че те безпокоя, Уатанабе, но след хората, намиращи се под мое непосредствено подчинение, ти си първият, който получава задача. Твоята работа ще бъде да осведомиш накратко целия екипаж на „Пинта“ за Нютоновата експедиция, за двата кораба РАМА и космонавт дьо Жарден тази вечер в деветнадесет часа. Мислех, че сигурно ще искаш да се подготвиш.

— … През 2200 година всички медии съобщиха, че РАМА II е напълно унищожена, че се е анихилирала от многобройните ядрени бомби, избухнали в близост с нея. Липсващите космонавти дьо Жарден, О’Туул, Такагиши и Уейкфийлд, разбира се, се считаха за мъртви. Всъщност, както според официалните документи на Нютоновата мисия, така и според нашумелите книги и телевизионни сериали, разпространени от Хагенест и Шмит, Никол дьо Жарден вероятно е умряла някъде в Ню Йорк, островен град в средата на Цилиндричното море седмици преди изследователския кораб „Нютон“ да напусне РАМА и да се върне на Земята.

Кенджи направи пауза, за да огледа своите слушатели. Макар че командир Макмилън беше обещал на пътниците и на екипажа на „Пинта“, че видеозапис от изказването на Кенджи ще бъде на тяхно разположение почти веднага, много от слушателите си водеха бележки. Светлините на рампата опияняваха Кенджи. Той погледна към Най и се усмихна, преди да продължи.

— Космонавт Франческа Сабатини, най-популярната личност, оцеляла от злополучната Нютонова експедиция, допуска в мемоарите си, че доктор дьо Жарден може би е срещнала враждебно настроен биот или е паднала някъде в неосветените райони на Ню Йорк. Тъй като двете жени са били заедно през по-голямата част от деня — те издирвали японския учен Шигеру Такагиши, който мистериозно изчезнал предишната нощ от лагера край Бета, синьора Сабатини била съвсем наясно с количеството храна и вода, с които разполагала космонавт дьо Жарден. „Дори при нейните ненадминати познания за човешкото тяло — пишеше Сабатини — не е възможно Никол да е преживяла повече от седмица. А ако в състояние на умопомрачение се е опитала да получи вода от леда на отровното Цилиндрично море, може да е умряла още по-рано.“

От шестимата космонавти на Нютон, които не се завърнаха от срещата с РАМА II, Никол дьо Жарден винаги е предизвиквала най-голям интерес. Доктор дьо Жарден се беше сдобила с легендарна репутация още преди блестящият статистик Роберто Лопец да изкаже своето вярно предположение, основано на европейската геномна информация, пазена в Хага, че покойният крал Хенри XI е баща на Женевиев — дъщерята на Никол. Напоследък посещенията на паметника й край семейната вила в Бовоа, Франция, са се увеличили значително. Особено много са младите жени. Хората се трупат там не само за да изразят почитта си към космонавт дьо Жарден и да разгледат множеството фотографии и видеофилми, увековечаващи изключителния й живот, но също и за да видят двете изключителни бронзови статуи, създадени от гръцкия скулптор Теб Папас. Едната представлява младата Никол в спортна фланелка и шорти, на врата й е златният олимпийски медал; втората я показва като зряла жена, облечена в пилотски костюм на МКА, подобен на този, който видяхте във филма.

Кенджи направи знак към задната част на малката аудитория на „Пинта“ и светлините бяха угасени. Мигове по-късно на един от двата екрана зад гърба му започнаха да се редят диапозитиви.

— Това са няколкото фотографии на Никол дьо Жарден, които се пазеха в досиетата на „Пинта“. Справка от базата данни показва, че още много снимки, включително исторически видеоклипове, могат да бъдат намерени във фонда на библиотеката, която се намира в товарния отсек; по време на пътуването обаче ние нямаме достъп до тези данни поради ограничения в компютърната мрежа на кораба. Мисля, че засега не са необходими допълнителни данни, защото от тези фотографии става ясно, че лицето, което се появи в предаването този следобед или е Никол дьо Жарден, или съвършено нейно копие.

Едно увеличено изображение на Никол от следобедния видеофилм беше фиксирано на левия екран и с него беше съпоставена портретна снимка, направена на новогодишно празненство във вила Ардани, в околностите на Рим. Нямаше никакво съмнение. Двете фотографии определено бяха на една и съща жена. Кенджи направи пауза в изложението си, а от аудиторията долетя одобрителен шепот.

— Никол дьо Жарден — продължи Кенджи с леко приглушен глас — е родена на шести януари, 2164. Следователно, ако филмът, който гледахме този следобед, действително е заснет преди четири години, по това време тя би трябвало да е на седемдесет и седем. На всички ни е известно, че доктор дьо Жарден е била в изключителна физическа форма, която е поддържала с редовни упражнения; но ако жената, която видяхме този следобед, е на седемдесет и седем години, тогава извънземните, които са построили РАМА, трябва да са открили също така и изворът на младостта.

Макар че вече беше късна нощ и Кенджи беше много изморен, той не можеше да заспи. Събитията от деня отново и отново нахлуваха в мислите му и го възбуждаха. До него на малкото двойно легло Най Буатонг ясно усещаше, че съпругът й е буден.

— Ти си абсолютно сигурен, че видяхме истинската Никол Дьо Жарден, нали, скъпи? — запита тихо Най, след като Кенджи се беше преобърнал за пореден път.

— Да. Но Макмилън не е. Именно той изиска от мен да намекна за възможността да бъде съвършено копие. Мисли си, че всичко във филма е фалшификат…

— След нашия разговор този следобед — продължи Най в настъпилата кратка пауза — аз си припомних всички клюки за Никол и крал Хенри отпреди седем години. Срещаха се из повечето списания за изтъкнати личности. Но съм забравила нещо. Как беше установено със сигурност, че Хенри е баща на Женевиев? Не беше ли умрял вече кралят? И не държи ли кралското семейство на Англия своята геномна информация в тайна?

— Лопец използвал геноми, принадлежащи на родители и роднини на хора, които чрез брак са влезли в кралското семейство. После, използвайки открития от самия него корелационен метод за обработка на данните, Лопец установил, че за Хенри, който през 2184 по време на Олимпийските игри все още бил Уелски принц, вероятността да бъде баща на бебето на Никол е три пъти по-голяма от тази за всеки друг, присъствувал в Лос Анжелис по това време. След като Дарен Хигинс на смъртното си легло призна, че по време на Олимпийските игри Хенри и Никол са прекарали заедно една нощ, кралското семейство разреши достъпа на специалист по генетика до своя генетичен фонд. Експертът заключи, че без всякакво съмнение, Хенри е баща на Женевиев.

— Изумителна жена — рече Най.

— Наистина — отвърна Кенджи. — Но какво те накара да го обсъждаш точно сега?

— Като жена аз се възхищавам от нея, че е опазила тайната си и е отгледала сама своята принцеса.