Артър Кларк, Джентри Лий
Градината на Рама (21)

7.

„… и, Мили Боже, нека по достойнство да ценя това прекрасно младо момиче, за което съм на път да се оженя. Нека заедно да споделим дарената от Теб любов и да стигнем до старост в познанието си за Теб… Моля те в името на Твоя син, когото Ти изпрати на Земята, за да ни покаже Твоята любов и да ни спаси от греховете ни. Амин.“

Майкъл Райън О’Туул, на възраст седемдесет и две години, разтвори сплетените си за молитва ръце и отвори очи. Седеше край писалището в своята спалня. Погледна часовника си.

Само още два часа — помисли. — И ще се оженя за Симон. Майкъл хвърли бегъл поглед към портрета на Исус и към малкия бюст на Сан Микеле от Сиена, които бяха на бюрото пред него.

А после, вечерта, след празничната трапеза, която ще е сватбено тържество за нас и вечеря по случай рождения ден на Никол, аз_ ще държа този ангел в ръцете си._ Не можеше да спре следващите мисли. Мили Боже, не ми позволявай да я разочаровам.

О’Туул бръкна в чекмеджето на бюрото и извади една малка Библия. Това беше единствената истинска книга, която притежаваше. Целият му останал материал за четене беше във формата на кубчета с информация, които въвеждаше в електронния си бележник, но Библията беше нещо много специално, реликва от живота на една твърде далечна планета.

В детството и юношеството му тази Библия го следваше навсякъде. Докато Майкъл въртеше из ръцете си малката черна книга, в главата му нахлуха спомени. Ето, той е малко момче, шест или седемгодишно. Баща му е влязъл в неговата спалня у дома. Майкъл играе бейзбол с персоналния си компютър и е донякъде засрамен — винаги се е чувствал неловко, когато сериозният му баща го завари унесен в игра.

— Майкъл — казва баща му, — искам да ти поднеса този подарък. Това е истинска книга, чете се като се прелистват страниците. Надписали сме корицата с твоето име. Това е личната ти Библия.

Баща му подава книгата и малкият Майкъл я приема с тихо „благодаря“. Корицата е кожена и приятна на пипане.

— Тук — продължава баща му — се намира едно от най-добрите учения, с които хората някога са се запознавали. Чети я внимателно. Чети я често. И управлявай живота си, като се ръководиш от нейната мъдрост.

Същата нощ сложих библията под възглавницата — припомни си Майкъл. — И тя стоеше там през цялото ми детство. Дори и когато бях в колежа.

Той си припомни и своите хитрости, когато бейзболният отбор на колежа спечели градския шампионат и трябваше да отпътува за Спрингфийлд на щатското състезание. Там Майкъл бе взел Библията със себе си, но не искаше съотборниците му да я видят. Една Библия не беше нещо „редно“ за атлет-колежанин, а младият Майкъл О’Туул все още не притежаваше достатъчно самочувствие, за да преодолее страха си от присмеха на своите колеги. Така той уши за Библията специален страничен джоб в чантата за тоалетни принадлежности и пъхна книгата там, завита в непромокаема опаковка. В хотелската стая в Спрингфийлд изчака съквартиранта му да влезе в банята. Тогава извади Библията от скривалището и я сложи под възглавницата си.

Взех я дори на сватбеното пътешествие. Катлин прояви толкова разбиране. Краткият спомен за яркото слънце и белите пясъци извън хотелския апартамент на Кайманските острови беше бързо заличен от острото чувство за загуба.

— Как си, Катлийн? — произнесе Майкъл на глас. — Къде те отвя животът? — сякаш я виждаше да ходи насам-натам из къщата им от кафяв камък на Комънуелт Авеню в Бостън.

Внук ми Майкъл трябва да е вече в пубертета — помисли си той. — Дали има други? Колко ли са?

Болката в гърдите му се усили, когато си представи своето семейство — жена си Катлийн, дъщеря си Колийн, сина си Стефан и всичките внуци — събрани край дългата маса за коледно празненство, на което той не присъства. Представяше си как вън на улицата вали пухкав сняг.

Предполагам, че сега Стефан ще произнесе семейната молитва — помисли си той. — Винаги е бил най-религиозният от децата.

О’Туул тръсна глава, завръщайки се в настоящето, и отвори Библията на първа страница. В най-горната й част, написани с красив ръкописен шрифт, че четяха думите „Важни събития“.

07.13.67 Женитба с Катлийн Мърфи в Бостън.

01.13.69 Раждане на син, Томас Мърфи О’Туул в Бостън

4.13.70 Раждане на дъщеря, Колийн Гейвин О’Туул в Бостън

12.27.71 Раждане на син, Стефан Молой О’Туул в Бостъ

02.14.92 Починал Томас Мърфи О’Туул в Пасадена, Калифорния.

Погледът на Майкъл спря до тук, при смъртта на първородния си син, а очите му бързо се наляха със сълзи. Ясно си представи ужасния ден на Свети Валентин отпреди толкова години. Беше завел Катлийн на вечеря в един прекрасен ресторант за морски специалитети на Бостън Харбър. Бяха почти към края на основното ястие, когато за първи път чуха новината.

— Съжалявам, че се забавих да ви предложа десертите — извини се младият мъж, който обслужваше тяхната маса. — Гледах новините в бара. Току-що в Южна Калифорния е станало разрушително земетресение.

В същия миг ги обзе страх. Томи, тяхната гордост и радост, беше спечелил стипендия за научна работа по физика в Калифорнийския технически университет, след като при връчването на дипломите произнесе прощалната реч в качеството си на най-добър студент от випуска на Светия кръст. Семейство О’Туул зарязаха това, което беше останало от вечерята, и се втурнаха към бара. Там научиха, че земетресението е станало в пет и четиридесет и пет следобед, Тихоокеанско време. Гигантският разсад на Сан Андреас се разкъсал край Кейджън пас, а нещастните хорица, колите и постройките на стотици мили от епицентъра били подхвърляни по повърхността на земята като трески в морето по време на ураган.

Тогава Майкъл и Катлийн слушаха новините през цялата нощ. Надеждата се редуваше със страха, докато се установяваха щетите от най-жестокото природно бедствие от национален мащаб през двадесет и втори век.

Земетресението беше страховито, осем и две по скалата на Рихтер. Двадесет милиона души бяха останали без вода, електричество, транспорт и съобщения. Пукнатини в земната повърхност с дълбочина петдесет стъпки^[1] бяха погълнали цели пазарни центрове. На практика всички пътища бяха непроходими. Разрушенията бяха по-тежки и с по-голям обхват, отколкото ако в зоната на метрополията Лос Анжелис бяха хвърлени няколко ядрени бомби.

Рано призори Федералната административна служба по бедствията съобщи телефонен номер, на който да се звъни за сведения. Катлийн О’Туул подаде на машината за съобщения цялата информация, с която разполагаше — адреса и телефонния номер на апартамента на Томи, името и адреса на мексиканския ресторант, където работеше, за да изкара джобни пари, и адреса и телефонния номер на приятелката му.

Чакахме през целия ден и през част от нощта — спомни си Майкъл. — После се обади Черил. Беше успяла някак да стигне с кола до дома на родителите си в Поуей.

— Ресторантът се е срутил, господин О’Туул — беше изрекла през сълзи Черил. — Сетне избухнал пожар. Говорих с един от другите келнери, който оцелял, защото бил във вътрешния двор, когато станало земетресението. А Томи е обслужвал района най-близо до кухнята…

Майкъл О’Туул пое дълбоко въздух. Грехота е — си рече той, опитвайки се да отпъди болезнените спомени за смъртта на сина си. — Грехота е — повтори си наум. — Сега е време за веселие, а не за скръб. Заради Симон днес не бива да мисля за Томи.

Той затвори Библията и избърса очи. Стана от бюрото и отиде в банята. Първо се избръсна умишлено бавно, после влезе под горещия душ.

Петнадесет минути по-късно, когато отново отвори Библията, този път с молив в ръка, Майкъл О’Туул вече беше прогонил демоните на спомена от смъртта на сина си. С размах направи ново вписване на страницата „Важни събития“. Когато завърши, спря, за да прочете последните четири реда.

10.31.97 Раждане на внук, Матю Арнолд Риналди в Толедо, Охайо

08.27.06 Раждане на син, Бенджамин Райън О’Туул в Рама

03.07.08 Раждане на син, Патрик Ирайн О’Туул в Рама

01.06.15 Женитба със Симон Тиасо Уейкфийлд.

Ти си един старец, О’Туул — си каза той, докато оглеждаше изтънялата си сива коса в огледалото. Малко преди това беше затворил Библията и се беше върнал в банята да се среши за последно. — Твърде стар, за да се жениш отново. Припомни си своята първа сватба преди четиридесет и шест години. — Тогава косата ми беше гъста и руса. Катлийн беше красива. Службата беше великолепна. Разплаках се в мига, в който я видях в края на пътеката в църквата.

Образът на Катлийн на пътеката в другия край на църквата, в булчинска рокля, подпряна на ръката на баща си, избледня и се смени с друг спомен за нея. Този път Катлийн плачеше. Седеше до него в чакалнята за семейни двойки в Кейп Кенеди, докато настъпи времето да се регистрира за полета на ЛЕО-3, за да се присъедини към останалия екипаж на „Нютон“.

— Бъди внимателен — заръча му тя тогава в едно учудващо сантиментално сбогуване. Прегърнаха се. — Толкова се гордея с теб, скъпи — прошепна в ухото му. — И толкова те обичам…

— Защото те обичам — му отвърна и Симон, когато Майкъл я запита дали действително, ама действително иска да се омъжи за него, и ако е така, защо. Нежният образ на Симон нахлу в мислите му и сбогуването с Катлийн полека-лека избледня.

Ти си толкова невинна и доверчива, Симон — унесе се в мисли Майкъл, когато пред очите му изплува образът на бъдещата му съпруга. — Там, на Земята ти все още нямаше да ходиш на срещи. За всички щеше да бъдеш просто едно малко момиче.

В същия миг в съзнанието му изникнаха тринадесетте години, прекарани в Рама. Най-напред Майкъл си припомни усилията при раждането на Симон, включително и прекрасния миг, когато тя най-сетне изплака и той я сложи внимателно върху корема на майка й. Следващият спомен беше от една много малка Симон, момиче на около шест годинки, което задълбочено изучава катехизиса под негово ръководство. В друг спомен Симон скачаше на въже заедно с Кати и пееше весела песничка. Последното краткотрайно видение беше сцена от семеен пикник край Цилиндричното море в Рама. Симон стоеше гордо край Бенджи, сякаш беше негов ангел хранител.

Когато пристигнахме на пресечната точка, тя вече беше млада жена — помисли си генерал О’Туул и спомените му го пренесоха към по-скорошни събития. — Изключително набожна. Търпелива и всеотдайна с по-малките деца. И никой не е карал Бенджи да се усмихва така, както го прави Симон.

Нещо обединяваше всички тези образи на Симон, В мислите на Майкъл те бяха окъпани от необикновената любов, която изпитваше към своята булка-дете. Не беше като любовта, която един мъж обикновено изпитва към жената, за която ще се ожени, приличаше повече на обожание. Но въпреки всичко беше любов и точно тя беше изковала здрава връзка между партньорите от невероятната двойка.

Аз съм голям късметлия — помисли си Майкъл, докато дооправяше костюма си. — Господ счете за необходимо да ми разкрие чудесата си по най-различни начини.

В другия край на жилището Никол помагаше на Симон да облече роклята си. Това не беше булчинска рокля в класическия смисъл на думата, но все пак беше бяла и в раменете богато украсена с малки лентички. Съвсем определено се отличаваше от обичайното облекло, което семейството носеше в ежедневието си.

Никол внимателно подпъхна гребените в дългата черна коса на дъщеря си и изпитателно заразглежда отражението й в огледалото.

— Изглеждаш прекрасно — каза тя. Хвърли поглед на часовника си. Разполагаха с още десет минути. Симон беше напълно готова, с изключение на обувките. „Добре. Сега можем да поговорим.“ — помисли си за миг Никол.

— Скъпа — започна тя. За нейно учудване гласът й заседна в гърлото.

— Какво има, мамо? — запита внимателно Симон. Тя седеше на леглото до майка си и внимателно пъхаше единия си крак в черната обувка.

— Когато миналата седмица говорихме за секса — започна отново Никол, — не обсъдихме някои въпроси. — Симон вдигна очи към майка си. Слушаше я с такова внимание, че за миг Никол забрави какво се готви да каже. — Прочете ли онази книга, която ти дадох…? — запъна се най-накрая.

Бръчките по челото на Симон разкриваха объркването й.

— Да, разбира се — отвърна тя. — Нали говорихме за това вчера.

Никол хвана ръцете на дъщеря си.

— Майкъл е прекрасен човек — рече тя. — Мил, грижовен, любящ, но е значително по-възрастен. А когато мъжете са по-възрастни…

— Не съм сигурна, че те разбирам, майко — прекъсна я внимателно Симон. — Мислех, че искаш да ми кажеш нещо за секса.

— Точно това се опитвам да кажа — изрече Никол, след като си пое дълбоко дъх. — Може да се наложи в леглото да бъдеш много търпелива и внимателна с Майкъл. Не всичко може да проработи от самото начало.

Дълго време Симон остана втренчена в майка си.

— Подозирах го — изрече тихо, — както от твоята нервност по въпроса, така и от напрежението, което се чете по лицето на Майкъл. Не се тревожи, майко. Не храня неразумни надежди. Преди всичко ние не се женим от желание за сексуално удовлетворение. И тъй като аз изобщо нямам никакъв опит, освен че тази седмица от време на време сме се държали за ръце, каквото и да почувствам, то ще бъде ново за мен и поради това прекрасно.

Никол се усмихна на удивително зрялата си тринадесетгодишна дъщеря.

— Ти си съкровище — рече тя. Сълзи преливаха от очите й.

— Благодаря — отвърна Симон и прегърна майка си. — Помни — добави тя, — че моята женитба е благословена от Бога. С каквито и проблеми да се сблъскаме, ще молим Бога да ни помага. Всичко ще бъде наред.

Неочаквана болка сграбчи сърцето на Никол. Още една седмица, изрече един глас вътре в нея. И ти повече няма да видиш това прекрасно момиче. Тя продължи да прегръща Симон, докато на вратата не почука Ричард и не им каза, че всички са готови за церемонията.