Платон
Държавата (93)

Вечност на душата

XI. Нека бъде така — продължих аз. — Въз основа на казаното ти разбираш, че душите са винаги едни и същи, щом нито една душа не погива, тогава душите не стават нито по-малко, нито повече. Ако безсмъртните души станат някак повече, знаеш, че умножаването им ще стане от смъртното и така всичко в края на краищата би станало безсмъртно.

611b — Говориш вярно.

— Но да не вярваме и това — продължих аз, — защото разумът не допуска, че по своята най-истинска природа душата е такова нещо, което само по отношение на себе си е пълно с голямо разнообразие, несходство и различие.

— Как си представяш това? — попита той.

— Не е лесно — продължих аз — да бъде вечно сложното от много части и при това по най-съвършен начин, каквато сега ни се показва душата.

— Сигурно не е вероятно.

— Сега приведеното доказателство и други такива^[1] показват, че душата е безсмъртна. За да 611c узнаем какво е тя в същност, не трябва да я наблюдаваме в повреденото й състояние от общуването с тялото и с други различни злини, както ние сега я съзерцаваме, но в състояние чисто. В такъв вид тя може да бъде съзерцавана достатъчно чрез размишление, тогава човек ще я намери много по-красива и по-ясно ще разгледа различните степени на справедливост и несправедливост и всичко, което ние сега обсъждахме. Ние говорихме истината за нея каква се явява именно сега, но я съзерцавахме така разположена, както тия, които съзерцавали морския Главк^[2] и нелесно съглеждали неговата древна природа, понеже 611d древните части на неговото тяло са се начупили, изтрили и напълно повредили от вълните, а пък са се появили прилепнали по него други, като раковини, мъхове и камъни, така че той повече прилича на някакво животно, отколкото на прежната си природа. По същия начин ние съзерцаваме и душата, изпълнена с хиляди злини.^[3] Но, Главконе, ние трябва да насочим нашето внимание на следното.

— На какво? — попита той.

— На нейния стремеж към философия^[4] и да 611e наблюдаваме към какво душата се привързва и какви общувания търси като сродна с божественото, безсмъртното и вечно съществуващото и каква би станала, ако би всецяло следвала такова начало и би се измъкнала в този свой голям стремеж от водовъртежа, в който сега се намира, или би отхвърлила от себе си камъните и раковините, които са налепени по нея. И тъй като тя вкусва от земното, в нея са 612a врастнали много земни, каменни и груби неща, почерпени от така наречените празнични гощавки, в които според някои било щастието. След като душата отхвърли от себе си всичко това, едвам тогава човек би могъл да види нейната истинска природа — дали тя е многосъставна или е едносъставна, каква е и по какъв начин съществува. Засега ние вече достатъчно разкрихме нейните състояния и видове в човешкия живот, както аз мисля.