Платон
Държавата (86)

Поетът създава призрачни, а не действителни образи

— Да смятаме ли, че всички поети от Омир насам са подражатели на призрачния образ на добродетелта и на всичко друго от този вид: те съчиняват, а не се 601 докосват до истината, както и живописецът, за когото преди малко говорихме, който сам не знае обущарския занаят изглежда, но е нарисувал истински обущар — за незнаещите, които гледат само съчетания от цветове и линии?

— Разбира се.

— Също тъй, смятам, ще кажем, че и поетът с изрази и думи изобразява някои особености на различните изкуства, без сам да ги знае, но ги подражава, 601b така че на другите им се струва само въз основа на неговите думи, че говори съвсем вярно, когато описва с ритмичен и хармоничен стих било обущарския занаят, било военното изкуство или пък нещо друго подобно. Ето, самото това изкуство има по природа толкова голямо очарование! Смятам, че ти знаеш какви изглеждат стиховете на поетите, лишени от колорита на съзвучието, произнасяни сами по себе си. Вероятно си забелязал това?

— Забелязал съм — рече той.

— Нали те приличат на лицата на тия, които са в цветуща възраст, но не са красиви, каквито изглеждат, когато ги напуска вече цветущата възраст?

— Съвсем вярно — рече той.

— Хайде сега съобрази и следното: създателят на призрачния образ, подражателят, ние казваме, нищо не знае от съществуващото, а знае само видимото. Нали е така?

601c — Да.

— Да не оставим казаното наполовина, но нека достатъчно се вдълбочим.

— Говори — подкани ме той.

— Казваме ли ние, че живописецът рисува поводи и юзда?

— Да.

— А тия предмети нали правят кожарят и железарят?

— Без съмнение.

— Знае ли художникът какви трябва да бъдат поводите и юздата? Нали това не знае и майсторът — железарят и кожарят, а само конникът, който умее да си служи с тях?

— Съвсем вярно.

— Няма ли да кажем същото и за всички други предмети?

601d — Как?

— Нали за всеки предмет се имат пред вид три умения: едното ще си служи с него, другото ще го направи и третото ще му подражава?

— Да.

— Затова съвършенството, красотата и правилността на всеки предмет, живо същество и дело не са предназначени за нещо друго освен за употреба. Нали с тая цел всяко нещо бива създавано или раждано?

— Така е.

— Следователно крайно необходимо е този, който се ползува с всеки предмет, да бъде твърде опитен и да съобщава на майстора кои вещи прави добре или лошо според това, за което са предназначени. Например 601e флейтистът съобщава на майстора на флейти за флейтите това, което подпомага свиренето с тях, и му показва как трябва да ги прави; и той се вслушва в съветите му.

— Как иначе?

— Следователно знаещият съобщава за добрите и лошите качества на флейтите, а майсторът ще ги прави, като възприема препоръките.

— Да.

— За една и съща вещ майсторът ще има пълна 602a вяра в достойнствата и недостатъците й, като се съгласява със знаещия и като бива принуждаван да слуша знаещия, а пък нея ще я знае този, който я употребява.

— Разбира се.

— А подражателят дали от практиката ще придобие знание за това, което изобразява, за неговите добри и лоши качества, или ще получи правилно мнение чрез необходимото общуване с този, който знае; и от него ли ще получи напътствие какво трябва да изобрази?

— Нито едното, нито другото.

— Излиза, че подражателят няма да има нито знания, нито правилно мнение за достойнствата и недостатъците на тия предмети, които би изобразявал.

— Изглежда, че няма.

— Следователно такъв подражател в поезията би бил чуден познавач на същността на тия неща, за които би творил!

— Не съвсем.

— Той впрочем ще подражава, без да знае за 602b всяка вещ дали е лоша или добра, но, както изглежда, ще подражава това, което се струва хубаво на повечето хора, макар те в същност да не знаят нищо.

— Какво друго?

— Както става ясно, ние се съгласихме напълно, че подражателят не знае нищо, заслужаващо внимание, за тия неща, които подражава, но подражанието е някаква забава, а не е нещо сериозно; а пък тия, които се занимават с трагическа поезия в ямбически размер, и всички пишещи в дактиличен размер са подражател и по преимущество.

— Разбира се.

V. Кълна се в Зевса — продължих аз, — нали това подражание е на трето място от истината?^[1] Така ли е?

— Да.

602c — Към коя част от душевните качества на човека то оказва въздействието, което има?

— За какво въздействие говориш?

— За следното. Една и съща големина, гледана отблизо и отдалече, не изглежда за нас еднакво голяма.

— Наистина не е еднаква.

— Едни и същи предмети са криви и прави в зависимост от това, дали ги гледаме във вода или извън нея, както и вдлъбнати и изпъкнали все поради измамата на зрението ни при цветовете. Съвсем е ясно, че цялото това объркване е присъщо на нашата душа. 602d Върху тази слабост на нашата природа се създават неверните образи, фокусничеството и още много други такива хитрости, които с нищо не стоят по-долу от измамата.