Платон
Държавата (87)

Поезията е особено изкуство

— Нали измерването, пресмятането и претеглянето са най-сигурни помощници в тоя случай, за да не ни влияе повече това, което изглежда по-голямо или по-малко, по-многобройно или по-тежко, но пресметнатото, премереното и претегленото?

— Нима може да не е така?

602e — Но това е дело на разумното начало на душата за пресмятане.

— Негово дело е.

— Тази способност обаче премерва и определя едни неща като по-големи, други като по-малки, а пък трети — равни помежду им в противоположност на това, което са в действителност.

— Да.

— Но нали ние казахме, че е невъзможно едно и също лице да има противоположни мисли за едно и също нещо?

603a — И с право го казахме.

— Следователно онова начало на душата, което мисли против установеното с мярка, не е едно и също с това, което мисли според установеното с мярка?

— Не е едно и също.

— Но това начало, което вярва на мярката и на пресмятането, е по-доброто в душата.

— Може ли да не е така?

— Но противоположното на най-доброто е едно от лошите начала у нас.

— Това е неизбежно.

— Аз изложих всичко това с намерение да се съгласим, че живописта и изобщо 603b подражателното изкуство, намирайки се далече от действителността, върши свое дело, общува с някое начало от душата ни, което е далече от разума, и никак не общува с нещо здраво и положително.

— Точно така — рече той.

— Следователно подражателното изкуство е лошо, общува с лошо и ражда лоши дела.

— Изглежда.

— Но дали то е лошо само според зрението, продължих аз, или и според възприеманото от слуха, което в случая наричаме поезия?

— Вероятно и според нея — рече той.

— Но да не се доверим на видимото само въз основа на живописта — продължих аз, — а да се насочим и към самото това начало в душата, с което 603c общува подражателната поезия, и да видим дали то е лекомислено или сериозно.