Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710


Подбор на управници и стражи

— Нека допуснем това — рекох аз. — Но след това какво би трябвало да изследваме още ние? Нали и това, кои от самите тия хора ще управляват и кои ще 412c бъдат управлявани?

— Може ли да се пита?

— Нали е очевидно, че по-старите трябва да управляват, а младите да бъдат управлявани?

— Очевидно е.

— И че управителите трябва да бъдат най-добрите от старите?

— И това е очевидно.

— Но най-добрите от земеделците нали са най-добри познавачи на земеделието?

— Да.

— А понеже сега те трябва да бъдат най-добри от стражите, нали трябва да станат и най-изкусни в пазенето на държавата?

— Да.

— Но за това те трябва да бъдат разумни, силни и още загрижени за държавата?

— И това е така.

— Всеки пък се грижи най-много затова, което обича.

412d — Необходимо е.

— А обича най-много полезното, което смята полезно и за себе си; също и благоденствието, което приема за начало на своето благоденствие, а пък от противоположното на това ще последва противоположно нещо.

— Така е — рече той.

— Следователно трябва да бъдат избирани измежду всички стражи тези мъже, които по наше мнение изглежда, че през целия си живот с пълно усърдие вършат това, което смятат полезно за държавата, а което не смятат за полезно, по никакъв начин не биха желали да го правят.

— Необходими са такива пазители — рече.

— Аз мисля, че ние трябва да ги наблюдаваме през всички възрасти на живота им дали точно спазват това правило, да не се самоизмамват и да не се 412e поддават на насилие, като забравят и изгонват от душата си схващането, че са длъжни да правят само това, което е най-полезно за държавата.

— За какво изгонване говориш? — попита той.

— Ще ти кажа и това — отвърнах аз. — На мене ми се струва, че мнението изхожда или доброволно, 413a или недоброволно от ума. Доброволно е, когато човек след обмисляне отхвърля лъжата, а недоброволно е, когато той отхвърля всяка истина.

— Доброволното разбрах, но имам нужда още да ми се обяснява за недоброволното — рече той.

— Но как? Нима ти не смяташ — рекох, — че хората недоброволно се лишават от благата, а доброволно от злините? Нали отклоняването от истината е зло, а говоренето на истината е добро! Или ти смяташ, че да се мисли за това, което съществува, не значи да притежаваш истината?

— Ти вярно говориш — рече той. — И аз смятам, че хората се лишават от истинско мнение недоброволно.

— Нали те понасят това било чрез ограбване, било чрез измама или чрез насилие?

413b — И сега не разбирам — рече той.

— Изглежда, че аз говоря неясно — рекох. — Но аз наричам ограбени тези, които са си променили мнението, и забравящите, понеже времето причинява забравяне, а пък словото незабелязано предизвиква промяната на мнението. Сега нали разбираш?

— Да.

— Насилвани наричам тези, които са принудени да променят мнението си поради някакво страдание или болка.

— И това разбрах — отвърна той; — ти говориш 413c вярно.

— А измамени, както мисля, и ти би нарекъл тези, които променят своето мнение било че са прелъстени от някакво удоволствие, или пък са изплашени от страх.

— Изглежда — рече той, — че всичко, което измамва, прелъстява.

XX. Според това, което казвах, трябва да се изследва кои са най-добрите стражи според приетото от нас правило и че те трябва да правят само това, което смятат винаги за най-полезно за държавата. Още от детство трябва да се внимава за тези, на които са поръчани дела, в какво всеки един най-много се 413d показва забравящ и най-лесно може да бъде измамен, а трябва да се избира помнещият и неподдаващият се на измама; ако пък има противоположни качества, трябва да се отхвърля. Така ли е?

— Да?

— Трябва да им се възлагат трудни дела, страдания и подвизи, при които трябва да се проявява същото внимание.

— Правилно — продума той.

— Нали трябва — продължих аз — да им се възлагат и от третия вид изпитания с измамване и трябва да бъдат наблюдавани, както внимават тия, които водят конете към шум и трясък, за да ги 413e изпитат дали са плашливи; така също и младите хора трябва да бъдат изпитвани с някакви страшни дела и после тия неща да се сменят с някакви удоволствия и да ги изпитват повече, отколкото изпитват златото чрез огън дали младият човек е неподатлив на измама и дали се показва във всичко добронравен като добър страж на себе си и на музиката, която е изучавал, като показва себе си във всички подобни случаи като подходящ и пригоден добре, за да бъде възможно най-полезен за себе си и за държавата. И този, който бива изпитван винаги през детските, юношеските и зрелите си години и се 414a окаже безупречен, той трябва да се поставя за управник и страж на държавата, нему трябва да се отдават почести приживе и след смъртта му, като получава за награди гробници и други подобни паметници. А този, който няма тия качества, трябва да не се приема. Такъв трябва да бъде, Главконе, според мене изборът и такова да бъде избирането на управници и защитници, казано общо, а не частно за всеки отделен случай.

— Почти същото мисля и аз — отвърна той.

— Няма ли да бъде съвсем справедливо да ги наричаме съвършени защитници спрямо външните врагове и вътрешните приятели, та приятелите да не 414b искат, а враговете да не могат да вършат зло. А юношите, които преди малко нарекохме пазители, да бъдат изпълнители и помощници на решенията на управниците?

— И аз мисля така — рече.

XXI. Какво средство — казах аз — ние имаме, 414c когато лъжем[1], да убедим най-напред управниците, ако ли не тях, то поне останалите граждани, че една от необходимите лъжи, за които сега говорим, е благородна?

— Каква е тя? — попита той.

— Не е някаква нова — рекох аз, — а финикийска лъжа[2], каквато е имало често още в древни времена, както говорят и ни уверяват поетите; това не се случва в наше време и не зная дали би могло да се случи, но се нуждае от постоянно убеждаване, за да може да му се повярва.

— Струва ми се — рече той, — че ти не се решаваш да го кажеш.

— Ако го кажа — отвърнах аз, — ти ще сметнеш, че моята нерешителност е твърде основателна.

— Кажи го и не се страхувай — каза той.

414d — Ще го кажа, макар и да не зная с каква смелост и с какви думи да си послужа при говоренето. Ще започна първо да убеждавам управниците и войниците, а след това и останалите граждани, че това, с което ние ги хранихме и възпитавахме, те чувствуваха всичко това и изпитваха съновидения, а в същност бяха формирани и възпитани още тогава, когато бяха вътре в земята — те самите и техните оръжия и всички техни изработени принадлежности, и че майката земя ги е изкарала от себе си в света, след като 414e са били формирани напълно[3]. Ето защо те са длъжни сега за майката земя и за страната хранителка, в която живеят, да се грижат и да я защищават, ако някой я нападне, а за всички останали граждани да мислят като за братя и като родени от земята.

— Не напразно — рече той — ти отдавна се срамуваш да говориш лъжа.

415a — Съвсем естествено е да се срамувам — рекох аз, — но ти изслушай и останалата част от баснята. Вие всички в държавата сте братя, така ще им говорим, като продължаваме да разказваме баснята. Бог обаче при създаването на хората примесил злато при раждането на ония от вас, които са способни да управляват. Затова те са достойни твърде много за почит. А на тия, които са определени за техни помощници, примесил сребро. При създаването на земеделците и другите занаятчии той прибавил желязо и мед. Ето защо вие всички сте роднини и по рождение 415b сте твърде подобни един на друг. Възможно е обаче от златото да се роди сребърно поколение и от сребърното — златно, а така също и от всички останали — едно от друго. Затова бог нарежда на управляващите първо и най-много за нищо да не бъдат така добри стражи и за нищо да не бъдат така грижовни, както за поколенията, а именно за това от тия метали, което е примесено в техните души. Ако техният потомък е медно или желязно поколение, да нямат по никакъв начин милост към него, но да го изпратят 415c на занаят или на земеделска работа, като отдават съответната чест на природата. Ако пък някой от занаятчиите и земеделците се роди като поколение със златен или сребърен примес, като го почетат, едни ще направят стражи, а други помощници, понеже има предсказание, че държавата тогава ще погине, когато я охранява желязо или мед[4]. Имаш ли ти някакво средство, с което да ги накараш да вярват на тая басня?

415d — Никакво — рече той, — за да накарам тях самите, но има средство да бъдат накарани да повярват техните синове, потомци и бъдещите хора.

— И това би било добре — рекох аз, — за да се грижат те повече за държавата и един за друг.

— Почти разбирам това, което казваш.

Бележки

[1] Става въпрос за така наречената благородна лъжа, за която и по-рано се разисква между Сократ и неговите събеседници.

[2] Сократ не говори изобщо за лъжата, а за оная благородна лъжа, която има за цел ползата и доброто на народа. С такава лъжа са си служили Кадъм, Солон, Агенор и други държавници. Тя се нарича финикийска, понеже Кадъм е по произход от Финикия.

[3] Митът за произхода на хората от земята се споменава често в древната поезия. В случая Платон го използува, за да подчертае, че всички хора имат еднакъв произход — тяхна обща майка е елинската земя. Поради това те трябва да имат силно народностно чувство, да обичат тая земя и всичко в своето отечество.

[4] Тая легенда за четирите вида поколения, сравнени с най-известните метали, е заета от „Дела и дни“ на Хезиод (стих 109 — 201). Същата е преразказана и от Овидий в „Метаморфози“ (I, 89–162). Според нея светът в началото е бил съвършен и с течение на времето става все по-лош и по-несъвършен. На това схващане се противопоставя енергично Аристотел, който не одобрява и Платоновите идеи, прокарани в „Държавата“.