Платон
Държавата (19)

Граници на идеалната държава

III. И тъй — рекох аз — това ще бъде и най-добрата мярка за нашите управници каква големина трябва да осигурят за държавата и колко земя в съответствие на големината й трябва да запазят, а от другата да се откажат.

— Каква мярка? — попита той.

— Мисля — продължих аз, — следното: Една държава дотолкова да се уголемява, доколкото тя може да се запази уголемена, но не и повече.

423c — И това е добре — рече той.

— Ние ще препоръчаме на нашите пазачи и това основно правило: Да се стараят по всякакъв начин държавата нито да остане малка, нито пък да е много голяма, но самозадоволяваща се и единна.

— А може би ще им препоръчаме и нещо лесно — рече той.

— Дори и по-лесно от това — продължих аз, — за което ние споменахме в предишния си разговор, че би трябвало, ако някой потомък на стражите се окаже безделен, да бъде преместен към друго съсловие, а пък ако някой от другите граждани се окаже 423d усърден, да бъде преместен към съсловието на стражите. Това нещо има за цел да обясни, че и от другите граждани всеки един трябва да бъде използуван само за онова дело, за което той по природа е годен, та като изпълнява всеки своето дело, да не бъде разпилян на много страни, но да има само едно занимание; по същия начин и цялата държава трябва да бъде единна, а не множествена.

— В същност това е — рече той — по-лесно от първото.

— Няма съмнение, добри ми Адиманте — рекох 423e аз. — И нека никой не смята, че ние им нареждаме това като много и големи задачи, но те всички са незначителни, ако стражите пазят единственото важно, както се говори, или вместо важното пазят това, което е достатъчно.

— Това пък какво е? — попита той.