Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

Порочната държавна уредба е вредна за философа

XI. Струва ми се, че достатъчно се каза за философията и заради какво тя се клевети, и то несправедливо, ако ти нямаш нищо друго да прибавиш.

— Нищо повече нямам какво да кажа за това, рече той. — Но коя от съществуващите сега 497b държавни уредби ти смяташ за най-пригодна за философията?

— Никоя — отговорих аз — и ще ти докажа, че нито една от сегашните държавни уредби не е достойна за природата на философа. Поради това и държавната уредба се променя и извращава подобно на чуждестранно семе, посято на чужда почва, което губи своята сила и се превръща на туземно, така също и този род не запазва своята сила, но преминава в друг вид. Ако пък попадне в най-добрата държавна уредба, както и той е най-добър, 497c тогава ще стане ясно, че той в същност е божествен, а другите са човешки — другите природи и занимания. Явно е, че след това ти ще попиташ сега каква е тая държавна уредба.

— Ти не позна — отговори ми той. — Нямам намерение да питам това, но дали е тая държавна уредба, която ние разкривахме, уреждайки държавата, или пък е някоя друга.

— Впрочем тая е — отговорих аз. — Същото това беше казано и тогава, когато се установи, че в 497d държавата винаги ще трябва да остане нещо, което да има един и същ начин за управляване, който възглед имаше и ти, когато като законодател създаваше закони.

— Беше казано — потвърди той.

— Но не беше достатъчно разкрито — продължих аз, — понеже вие, обхванати от преждевременен страх, обявихте, че изследването на такъв въпрос ще бъде продължително и трудно, макар че и разглеждането на останалото не беше най-лесно.

— Кое останало?

— По какъв начин трябва да постъпи държавата, която се заеме с философията, за да не погине? Всичко велико наистина е опасно и действително хубавото е трудно[1], както се казва.

497e — Но ако това се обясни, ще получи завършък и нашето изследване — рече той.

— Пречка ще бъде не нежеланието — отвърнах аз, — но безсилието. Ти лично ще видиш моето усърдие. Гледай сега как усърдно и как безстрашно ще говоря, че държавата трябва да се заеме с това дело по начин, точно противоположен на сегашния.

— Какъв?

498a — Сега — продължих аз — младежите, едвам току-що излезли от детската възраст, се занимават с философия, преди да уредят свой дом и да пристъпят към работа; а когато се приближат до най-трудната част от философията, те се отдръпват, макар че се смятат вече за най-опитни философи — говоря за най-трудното в нея, за доказателствата. А по-късно, ако бъдат повикани от други, които се занимават с философия, те се съгласяват да станат техни слушатели, смятат това за своя заслуга, макар да разправят, че вършат това между другото; на стари години пък, като се изключат само отделни лица, гаснат много по-бързо от Хераклитовото[2] слънце и 498b почти никога отново не се възпламеняват.

— Но как трябва да става заниманието с философия? — попита той.

— Младежите и децата трябва да пристъпват към присъщото на възрастта им образование[3] и към философията по напълно противоположен начин на сегашния. Трябва да се полагат твърде големи грижи за тялото, докато детето расте и възмъжава, за да стане в услуга на философията. При напредването на възрастта, когато започва да се усъвършенствува 498d душата, да се засилят упражненията с философията. А щом силата започне да намалява и хората бъдат вече свободни от държавни и военни повинности, тогава да пасат свободни[4] и да не вършат нищо друго, което не е странично занимание, щом желаят да живеят щастливо; и след като свършат определения им живот, да получат подходящ дял в другия живот.

XII. Струва ми се, Сократе, че ти истинно говориш и с усърдие, рече той. — Мисля обаче мнозина от слушателите още по-усърдно ще ти противоречат и никак няма да ти повярват. Пръв между тях ще бъде Тразимах.

— Не се опитвай — рекох — да ме скараш с Тразимах, с когото току-що станахме приятели, а и 498d по-рано не бяхме врагове. Ние няма да оставим нищо без изследване, докато не убедим него и другите, или преди да направим нещо за онзи живот, когато ще бъдат родени отново и ще попаднат на такива разговори.

— Ти наистина говориш за недалечно време[5] — рече той.

— Дори за никакво време — отвърнах аз, — ако го сравним с вечността. Няма нищо чудно, че голямото мнозинство хора не вярват на казаното сега. Те изобщо никога не са виждали това, за което сега се говори, а по-скоро смятат, че такива думи се говорят нарочно нагодени помежду си, а не са 498e свързани помежду си, както сега. Тия хора никога не са видели човек, който носи образ и подобие на добродетел, достигнал до възможното съвършенство на дело и със слово, който властвува в една такава държава — не са видели нито един, нито повече такива[6]. Или ти мислиш иначе?

499a — В никакъв случай.

— Те не се вслушаха достатъчно, почтени друже, в прекрасните и свободни разсъждения, които упорито търсят истината и по всякакъв начин искат да узнаят, а избягват усърдно духовити и спорни разсъждения, които не водят към нищо друго освен към слава и словопрение както в съда, така също и при частни събирания.

499b — И това не са слушали — рече той.

— Ето защо — продължих аз, — предвиждайки това и страхувайки се, ние тогава говорихме, заставени от истината, че нито държава, нито държавна управа, нито отделен човек никога няма да станат съвършени, преди да настъпи необходимост, независимо дали това хората желаят, или не го желаят, философите да се грижат за държавата и държавата да стане послушна на тия малцина и нелоши философи, 499c които сега се наричат безполезни; или докато на синовете на тия, които сега са управници и царе, или на самите тях по някакво божествено вдъхновение не им се внуши истинска любов към истинската философия. Аз не намирам никакво основание за твърдението, че първото и второто положение или и двете заедно са неосъществими. По такъв начин ние с право бихме били осмивани, понеже за желанията си говорим необмислено като за нещо вероятно. Или не е така?

Бележки

[1] Същата сентенция е употребена в Четвърта книга, глава 11. Платон има слабост към нея и затова често я повтаря и в други свои произведения.

[2] Според гръцкия философ Хераклит (544–438 г.), който приема за основа на всичко съществуващо огъня, светът не е създаден нито от богове, нито от хора, а е вечно жив огън. В случая Платон има пред вид неговата мисъл, че „не само всеки ден ние имаме ново слънце, но слънцето постоянно и непрестанно се обновява“. Вечер то гасне при залез и отново се запалва при изгрев. Негова е прочутата сентенция: „Всичко тече, всичко се движи и нищо не остава неизменно.“

[3] Вероятно под това образование се разбират гимнастиката и музиката, а не математическите науки, както тълкува това място един от древните автори.

[4] Сентенцията „Пасе, без да е пазен от пастир“ се употребявала за означаване на самостоятелно и свободно занимаване с философията. Остарелите хора вече можели да се отдадат именно на такова свободно „пасене без пастир“.

[5] Отговорът съдържа ирония. Сократ обаче подема мисълта за краткотрайността на човешкия живот, който в сравнение с вечността е нищо.

[6] Тук Платон загатва мисълта, че гръцкият народ е започнал да отрича безсмъртието.