Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710


Музика

XII. Но коя още от принадлежащите към тоя кръг науки можеш да споменеш?

— Сега така из един път не мога — рече той.

530d — Движението според мене не е един вид, а има много видове движения — продължих аз. — Само някой мъдрец вероятно ще може да обясни всичките, а за нас са ясни само два вида.

— Кои?

— Освен споменатия още и съответствуващият му — продължих аз.

— Кой?

— Изглежда — рекох, — когато ти забиеш поглед към астрономията, също ти си забил уши към хармоничното движение, а тези знания са близки едно с друго, както разказват питагорейците, и ние, Главконе, ще се съгласим с тях.[1] Или как ще постъпим?

— Така — рече той.

530e — Но тъй като това дело е велико — продължих аз, — ние ще ги попитаме по какъв начин разсъждават по тия въпроси, а освен това и за нещо друго. Ние обаче въпреки всичко ще запазим нашето собствено схващане.

— Какво е то?

— Тия, които ще възпитаваме, да не започнат да учат нещо несъвършено при нас от науките и което не винаги се насочва там, където трябва всичко да отива, 531a както неотдавна говорихме за астрономията. Или ти не знаеш, че питагорейците за хармонията правят това по друг начин? Докато се мъчат да съпоставят помежду им слушаните акорди и тонове, те се трудят напразно подобно на астрономите.

— Заклевам се в боговете — рече той, — смешно е, когато говорят за някаква сгъстеност и прилепвайки уши, сякаш искат да доловят звук от съседни домове. Едни твърдят, че слушат отглас някакъв между двата звука и че е твърде малко разстоянието, с което трябва да се измерва звукът, а пък други 531b спорят с тях и твърдят, че тоновете звучат почти съвсем еднакво. И едните, и другите обаче поставят ушите си над ума.

— Ти говориш — продължих аз — за тия добри музиканти, които не дават покой на струните, изпитват ги и ги навиват с ключове.[2] Но да не стане твърде дълго описанието за ударите, които се произвеждат с плектър, за доброто, лошото или силното звучене на струните[3], аз прекъсвам това описание и няма да 531c говоря за тия музиканти, но само за ония — питагорейците, за които преди малко говорихме, че ще ги питаме за хармонията. Те правят същото, което вършат и тия, които се занимават с астрономия. Те търсят в такива слушани съзвучия числа, но не отиват до по-сложни проблеми, за да изследват кои числа са съзвучни и кои не са и поради какво се явява едното и другото.[4]

— Божествено дело разглеждаш ти — рече той.

— Поне е полезно за изследването на прекрасното и доброто, защото, ако би се разглеждало по друг начин, ще бъде безполезно.

— Вероятно — рече той.

Бележки

[1] Двата вида движения Платон свързва със зрението и слуха. Движението на небесните тела е предмет на наблюдение, т.е. то е обект на изследване чрез зрението. Хармонията, която се произвежда от движението на небесните тела, е предмет на изследване и възприемане чрез слуха. По този начин астрономията и музиката са сродни науки според него. А това са учили и питагорейците. В тоя пункт Платон е съгласен с тях.

[2] Остра шега с музиканти, които не отиват по-далече в своето изкуство от правилното нагласяване на инструментите. Самият епитет „добри“ ясно подчертава иронията.

[3] Това място е предмет на различно тълкуване.

[4] Питагорейците се занимавали с качеството на звука.