Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

Човекът при тимокрацията

V. Какъв е човекът при такова държавно управление? По какъв начин той се създава и какъв е?

— Аз мисля — рече Адимант, — че по своето 548e честолюбие е твърде близък до нашия Главкон.

— Това е възможно — продължих аз, — но на мене ми се струва, че има друго, което не е такова като у Главкона[1].

— Какво е това друго?

549a — Необходимо е той да бъде по-дръзновен — продължих аз, — чужд до известна степен на музите, макар и да ги обича, жаден за знания, но съвсем не и за риториката. Такъв човек е жесток с робите, макар да не ги презира, понеже е достатъчно възпитан; кротък е със свободните хора, много е послушен на управниците; властолюбив и честолюбив, той се домогва до властта не с красноречие и не с нещо друго подобно на красноречието, а с дела военни и подобни на военните. Затова той обича гимнастиката и лова на диви зверове.

— Това в същност — рече той — е особеността на тази държавна уредба.

549b — Нали такъв човек — продължих аз, — докато е млад, презира парите, а колкото става по-стар, толкова повече ги обиква, понеже е скъперник по природа и не е с безупречна добродетел, понеже е по-долу от най-добрия страж?

— От кой страж? — попита Адимант.

— Който съединява дарбата си да говори с музиката — продължих аз, — който единствен, щом съществува като пазител на добродетелта, обитава през целия си живот у този, който ги има.

— Хубаво говориш — рече той.

— Такъв е този юноша — продължих аз — тимократ[2], който съответствува на такава държавна уредба.

— Без съмнение.

— Той се създава по един такъв начин — 549c продължих аз. — Понякога той е млад син на добър баща — баща, който живее в недобре управлявана държава, отбягва почестите и властта, съдилищата и всяка друга подобна дейност, като доброволно желае да остава настрана, за да няма тревоги.

— Но как се формира тимократът? — попита той.

549d — На първо място, като слуша майка си — продължих аз, — когато тя се ядосва, че нейният мъж не е между управниците, и поради това се чувствува унижена сред другите жени; след това вижда, че неговият баща съвсем малко се грижи за пари и нито частно, нито публично се бори и спори, но всичко това понася съвсем равнодушно; най-после, като забелязва че бащата винаги се грижи само за себе си, а майката той нито почита, нито не почита. Майката повтаря често това и досажда на сина си и му говори, че неговият баща не е никакъв мъж, че е 549e твърде отпуснат и всякакви други подобни неща, които жените обичат да мърморят за подобни мъже.

— И твърде много неща говорят, които са верни за тях — рече Адимант.

— Ти знаеш — продължих аз, че и слугите на такива мъже понякога тайно говорят подобни неща на господарските синове, като смятат, че по тоя начин проявяват благоразположеност. Ако забележат, че някой дължи пари на бащата и последният не го дава под съд или пък му нанася някаква друга обида, те подтикват сина, та когато той стане мъж, 550a да наказва всички такива и да бъде повече мъж от собствения си баща. Когато пък излиза от дома, бъдещият тимократ слуша други подобни неща и вижда, че едни от хората се занимават със своите работи, но в обществото биват наричани глупави и са малко почитани; а пък тези, които не вършат своята работа, биват почитани и хвалени. Тогава младежът, от една страна, като слуша и вижда всички тия неща, а, от друга страна, като слуша думите на баща си и като вижда заниманията му 550b отблизо и ги сравнява с делата на другите, тогава бива привличан и от двете страни — от страна на своя баща, който оросява и увеличава разсъдителната сила в душата му, и от другите бива увеличавано неговото вродено чувство за желание и гневливост, понеже той не е лош човек по природа, а пък се поддава на лошите разговори на другите; увличан по средата между тия две влияния, младежът предава властта над себе си на средното — съперничество и раздразнителност; по тоя начин 550c той става надменен и честолюбив.

— Според мене ти разкри неговия произход съвсем ясно — рече той.

— Сега ни предстои — продължих аз — да разгледаме второто държавно управление и съответствуващия му човек.

Бележки

[1] Според Ксенофонт Главкон бил тогава млад, на двадесет години, мечтаел да стане върховен управник на държавата и се „чувствувал като велик човек“. Сократ го посъветвал да се старае да стане образован в избраната от него област, ако наистина желае да бъде човек, който има слава и уважение в държавата.

[2] Терминът е създаден по аналогия на думата „демократ“.