Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710


Четири добродетели в идеалната държава

VI. Сине Аристонов, нека вече държавата у тебе да е устроена — рекох аз. — След това постарай се да намериш отнякъде достатъчно светлина, за да погледнеш ти, а повикай и брат си, и Полемарх, и другите дали бихме могли да видим някъде справедливостта и несправедливостта, с какво те се различават една от друга и коя от двете трябва да придобие човек, който желае да бъде щастлив, независимо дали той може, или не може да остане незабелязан от всички богове и хора.

427e — Ти нищо не казваш — продума Главкон. — Ти обеща, че сам ще ги изследваш, понеже би било безбожно за тебе, ако не помогнеш на справедливостта по всякакъв начин според силите си.

— Добре ми припомняш — отговорих аз, — но и вие трябва да помагате, за да бъде направено това.

— Ще направим това и ние — рече той.

— Надявам се — рекох, — че ние ще намерим това по следния начин. Смятам, че нашата държава, стига само да е уредена добре, е съвършено добра.

— Необходимо е това — отвърна той.

— Явно е, че държавата ни е и мъдра, и мъжествена, и разсъдлива, и справедлива.

— Явно е.

— Нали извън това, което бихме намерили в нея, останалото ще бъде ненамерено?

428a — Какво именно?

— Например, ако ние търсим едно нещо от четирите съставки на едно цяло и ако открием още от първия път търсеното, ние сме доволни, но ако открием най-първо останалите три, то с това ние узнаваме и търсеното. Явно е, че то не е нищо друго освен останалото.

— Вярно говориш — рече той.

— Не трябва ли по същия начин да стане изследването и за тия неща, понеже и те са четири?

— Очевидно.

— В тоя случай на мене ми се струва първо, че е 428b очевидна мъдростта на държавата. И около нея се явява нещо достойно за учудване.

— Какво именно? — попита той.

— В същност мъдра изглежда държавата, за която разисквахме, понеже тя съветва добре. Нали е така?

— Да.

— Но самото това добро съветване е явно някакво знание, понеже не с незнание, а със знание се дават добри съвети.

— Явно е.

— А между това знанията в държавата са много и 428c разнообразни.

— Как може да не е така?

— Нали поради знанието на домостроителите държавата трябва да се нарича мъдра и съветваща добре?

— Не поради това знание — рече той, — понеже в тоя случай държавата трябва да се нарича строителна.

— Следователно държавата не трябва да се нарича мъдра, понеже дава съвети на знанието за дървени съсъди как да бъдат направени най-добре.

— Сигурно не.

— Или пък заради знанието за медни или за друго знание за подобни съсъди?

— Нито за някакво такова знание — рече той.

— Не и поради знанието за производството на плодове от земята, понеже това знание е земеделско.

— Струва ми се.

— Но има ли — попитах аз — в устроената от нас 428d сега държава у някои граждани такова знание, което не би съветвало за нещо отделно в държавата, а за нея като цяло по какъв начин тя най-добре би се отнасяла към себе си и към другите държави?

— Безспорно има.

— Кое е това знание — попитах аз — и в кои се изявява?

— Това е изкуството на стражите — рече той — и го притежават ония управници, които ние нарекохме съвършени стражи.

— Поради това знание ти каква ще наречеш държавата?

— Съветваща добре и действително мъдра — отговори той.

— Но ти как мислиш — попитах аз, — дали в 428e нашата държава има повече ковачи или такива истински стражи?

— Повече са ковачите — отвърна той.

— Следователно — рекох — по отношение на тия, които се смятат, че имат някакво знание, истинските стражи са съвсем малко в сравнение с всички други?

— Съвсем малко.

— И така създадената от нас държава според природата би била съвсем мъдра в зависимост от твърде малобройно съсловие, което според знанието си я 429a ръководи и управлява? И, както изглежда, това съсловие по природа е твърде малобройно, на което подобава да има това знание, което трябва да се нарича единствено мъдрост по отношение на другите знания.[1]

— Ти говориш съвсем вярно — рече той.

— Ето това е — рекох — едното от четирите свойства, което не зная по какъв начин ние го открихме и намерихме къде е поместено в държавата.

— Струва ми се, че вече достатъчно е разяснено това — рече той.

VII. Не е трудно да открием каква е самата мъжественост и къде се намира в държавата и поради какво тая държава трябва да се нарича мъжествена.

— Но как?

— Кой би могъл — рекох — да нарече една 429b държава страхлива или мъжествена по нещо друго освен по оная част, която воюва и се сражава за нея?

— Никой не би гледал на нещо друго — потвърди той.

— Ето защо мисля — рекох — другите люде в нея, ако са страхливи или мъжествени, не са в състояние да я представят като страхлива и като мъжествена.

— Безспорно не могат.

— И държавата е мъжествена следователно чрез една своя част в зависимост от съществуващата в нея 429c сила, която винаги мисли за опасностите дали те самите са тези и такива, каквито законодателят е наредил при възпитанието. Или това не наричаш мъжество?

— Не можах да разбера напълно това, което казваш — рече той. — Повтори го още веднаж.

— Аз смятам — рекох, — че мъжеството е някакво запазване.

— Какво запазване?

— Запазване на полученото при възпитанието мнение за закона относно опасностите какви са и кои са тия опасности. Изобщо аз назовах мъжеството 429d запазване, понеже то се запазва в скърби и в удоволствия, при силни желания и при страхове и никога човек не може да се освободи от него. Ако ти искаш, аз ще го уподобя на това, на което то е подобно, както аз мисля.

— Искам.

— Нали знаеш — казах аз, — че бояджиите, когато желаят да боядисат вълна в червен цвят, първом избират от всички цветове един природен — белия цвят, след това употребяват немалко труд за 429e предварителна подготовка на вълната, за да може тя да приеме най-добре червения цвят, и едвам тогава я боядисват. И боядисаното по този начин не може да бъде лишено от придобития цвят с изпиране нито без и нито с очистителни средства. А ти знаеш какво става с тия неща, които са боядисани било в споменатия или в друг някой цвят, ако не бъдат приготвени така.

— Зная — рече той, — че те не могат да бъдат изпрани от боята и да станат смешни.

— Забележи — рекох, — че и ние правим същото според възможностите си, когато избираме войници и ги учим на музика и гимнастика. Не мисли, че ние 430a правим нещо друго, а не как да приемат по убеждение и по най-добър начин законите като основен цвят, та тяхното добре боядисано мнение за страшното и за другите подобни неща да бъде годно да ги задържи поради природното си състояние и поради даденото необходимо възпитание, за да не се отмива тяхната 430b боя с очистителни средства като удоволствие и скръб, страх и силна страст, които са в състояние всичко да отмият, и са по-ефикасни от всякаква селитра, очистителен прах и всяко друго средство против петна. Тая сила и постоянното и законно запазване на мнението за страшните и нестрашните неща аз наричам и смятам мъжество, ако ти не казваш нещо друго.

— Не казвам нищо друго — отвърна той, — защото според мене правилното мнение за същите тия неща, явило се без възпитание, което намираме при животните и робите, не смятаме за законно и го наричаме с някакво друго име, но не и с името мъжество.

430c — Ти говориш съвсем вярно — отвърнах аз.

— Така аз приемам, че това е мъжество.

— Приемай го за мъжество като гражданско качество, рекох аз, и правилно ще го приемеш. Друг път ние ще разискваме за него още по-подробно, ако ти искаш. Сега обаче изследваме не мъжеството, а справедливостта. За изследването на справедливостта, мисля, е достатъчно казаното вече за мъжеството.

— Ти добре говориш — рече той.

VIII. Сега — казах аз — остават още два 430d предмета, които трябва да бъдат изследвани в нашата държава — разсъдителността и справедливостта, заради която е и цялото ни изследване.

— Съвсем вярно.

— Но как бихме намерили справедливостта, ако никак не се занимаваме с разсъдливостта?

— Аз не зная това — отговори той. — Но и не бих искал тя да се разкрие, преди да сме се занимали с разсъдителността. Ако ти искаш да ми направиш удоволствие, най-напред разгледай разсъдителността преди справедливостта.

— Без съмнение желая — рекох, — стига само да 430e не постъпя несправедливо.

— Разгледай я — рече той.

— Трябва да бъде разгледана — рекох — и от това гледище тя повече от по-първите[2] подхожда на съзвучието и хармонията.

— Как?

— Разсъдливостта е някакъв съвършен ред, отговорих аз, и въздържане от някои удоволствия и страсти, както казват някои и прибавят, че тя, не зная по какъв начин, се явява по-горе от себе си и че всичко друго е като следа от нея. Не е ли така?

— Съвсем е така — рече той.

431a — Между това изразът „по-горе от себе си“ не е ли смешен? А който е по-горе от себе си, той би бил и по-долу от себе си и, обратно: който е по-долу, той е и по-горе; а във всички тия изрази се говори за един и същ човек.

— Разбира се.

— Според мене с тези думи изглежда, че искат да кажат, че в самия човек относно душата едно е 431b по-добро, а друго е по-лошо. Когато по-доброто по природа владее над по-лошото, това се казва „по-горе от себе си“ и това изразява похвала; когато пък поради лошо възпитание или от някакви лоши навици по-доброто, бидейки по-малко, се владее от по-лошото, което е по-много, това значи такъв човек да наречеш „по-долу от себе си“ и невъздържан.

— Така изглежда — рече той.

— Погледай сега — рекох — на нашата нова държава и ще намериш в нея едно от двете. Ти ще кажеш, че тя с право е по-горе от себе си, ако трябва да се нарича мъдро и по-горе от себе си това, чието по-добро владее над по-лошото.

— Да, гледам — рече той — и ти говориш истината.

— При това всеки би намерил много и 431c разнообразни страсти, удоволствия и скърби особено сред децата, жените, робите и сред мнозина негодни из средата на така наречените свободни.

— Тъй вярно.

— А прости и умерени такива чувства, които се управляват от ума и вярното мнение чрез разсъждение, ще намери сред малцина, които са най-добри по природа и по възпитание.

— Истина е — рече той.

— Нима не виждаш, че в твоята държава това 431d се намира и че желанията на мнозинството и на лошите се управляват от желанията и от разума на малцина и на най-скромните?

— Виждам — отвърна той.

IX. Следователно, ако някоя държава трябва да бъде наречена господар на своите удоволствия, страстни желания и на себе си, трябва да бъде наречена нашата.

— Във всеки случай — отвърна той.

— А след всичко това няма ли тая държава да наречем разсъдителна?

— Съвсем разсъдителна — рече той.

— И ако в някоя друга държава имат едно и също мнение управниците и управляваните относно 431e тези, които трябва да бъдат управници, нали и в тая държава трябва да има такова мнение? Или ти не мислиш така?

— Напротив, съвсем така мисля — каза той.

— В кои от двата вида граждани ще кажеш, че има разсъдителност, щом те така се държат? В управниците или в управляваните?

— И в едните, и в другите — рече.

— Виждаш ли — рекох аз, — че ние почти предсказахме преди малко, че разсъдителността е подобна на някаква хармония?

— Що за хармония е това?

432a — Тя се състои в това, че не е като мъжеството и мъдростта, от които всяко едно само в една част съществува; едната прави държавата мъдра, а другото мъжествена. А разсъдителността не прави същото, а се разпростира вредом по всички струни[3] и прави съзвучни най-слабите, най-силните и средните било с разум, било със сила, било с мъжеството, било с пари или с нещо друго подобно. Така че с пълно право бихме казали, че разсъдителността е именно това единодушие, съгласуваност на по-лошото и по-доброто по природа за това, което трябва да 432b управлява в държавата и в отделния човек.

— Напълно съм съгласен — потвърди той.

— Е добре — рекох аз, — ние разгледахме три вида свойства на нашата държава, поне така изглежда. А останалият вид, чрез който държавата участвува в добродетелта, какъв е той? Явно е, че това е справедливостта.

— Явно е.

— И така, Главконе, ние сега подобно на някои ловци около храст трябва да внимаваме да не би някъде да ни избяга справедливостта и скрита от очите 432c ни, стане невидима. Явно е обаче, че тя трябва да бъде някъде тука. Гледай и се старай да я откриеш. Ако случайно я видиш преди мене, кажи и на мене.

— Дано да можех — рече той, — но ти много по-правилно ще си послужиш с мене като с човек, който може да следва и който може да вижда това, което му се посочи.

— Следвай ме — рекох аз, — след като се помолиш с мене.

— Ще направя това — отвърна той, — но само ти ме води.

— Това е толкова по-необходимо — рекох аз, — понеже мястото е мъчно проходимо и гористо; то е също мрачно и мъчно за изследване. Но нека да тръгнем.

— Да. Трябва да тръгнем — продума той.

432d — И като погледнах натам, извиках: „Ей, ей, Главконе, струва ми се, че попаднахме на следа, и смятам, че няма лесно да ни избяга.“

— Съобщаваш добро известие — рече той.

— Но в същност ние страдаме от бездействие.

— Какво?

— Отдавна, драги, още от самото начало, изглежда, то се върти пред нашите нозе и ние не го видяхме, а станахме смешни. Подобно на тези, които държат нещо в ръцете си и търсят другаде това, което имат, 432e също и ние не гледахме това, а устремявахме погледа си някъде далече и поради това може би то остана скрито за нас.

— Но какво ти говориш? — попита той.

— Това — рекох, — което и мисля: ние отдавна говорим затова и слушаме, без да разбираме сами себе си, че по някакъв начин говорим точно затова.

— Това е дълъг предговор — рече той — за този, който желае да слуша.

433a X. Но слушай — рекох — дали аз нещо важно казвам. Още в самото начало, когато основавахме нашата държава, установихме, че трябва да се действува за цялото и че това цяло или някакъв негов вид е справедливостта, както аз мисля. Ние установихме и често говорихме, ако ти си спомняш, че всеки един трябва да върши една от работите, които се отнасят до държавата, и то за която работа природата го е създала най-способен.

— Говорихме.

— А да се върши само своето и да не се вършат много работи, това именно е справедливостта. Това сме слушали от мнозина други и сами често сме го говорили.

433b — Говорили сме го.

— Това — рекох аз, — друже мой, това вършене на своето, изглежда, когато става по някакъв определен начин, е справедливостта. Знаеш ли откъде правя това заключение?

— Не зная, но кажи — отвърна той.

— Според мене — продължих аз — останалото в държавата извън свойствата, които ние разисквахме — разсъдителността, мъжеството и мъдростта, е именно това, което им дава сила да се внедряват в някого и на внедрените вече дава сигурност, докато 433c тя е в тях. И ние казахме, че щом трите сме вече намерили, то останалото след тях ще бъде справедливостта.

— Необходимо е — рече той.

— Но ако би трябвало да се реши — продължих аз, — кое от тия неща ще направи нашата държава най-добра, като се внедри в нея, мъчно би могло да се реши дали това е съгласието между управници и управлявани, или е вроденото у войниците пазене на законното мнение за страшните и нестрашните неща, 433d или свойствената на управниците мъдрост и бдителност, или най-после това, когато всеки един върши своето дело и не се залавя за много работи; то съществува у децата и жените, у робите и свободните, у занаятчиите, в управниците и в управляваните.

— Мъчно е за разрешаване — рече той. — Или не е?

— Изглежда, че силата на всеки един е да върши своето дело в борба за доброто на държавата с нейната мъдрост, разсъдителност и мъжество.

— Наистина — рече той.

— Ти нали поставяш и справедливостта в борба с тях за доброто на държавата?

433e — Съвсем приемам и това.

— Внимавай и тука дали така и ти ще мислиш. Ще предоставиш ли на управителите в държавата да решават и съдебните дела?

— Защо не?

— Дали към нещо друго те ще се стремят освен към това, че всеки да не притежава чуждо и да не се лишава от своето?

— Не към друго, а само към това.

— Понеже това е справедливо?

— Да.

— Следователно и в тоя случай би могло да се приеме, че справедливостта е запазване на своето и 434a вършене на своето.

— Това е така.

— Внимавай дали и ти ще мислиш така, както аз. Ако един строител се опита да извършва работата на обущар или обущар да върши работата на строител, като си разменят помежду си инструментите и званията, или пък един и същ човек почне да върши и двата занаята, смяташ ли, че това много ще навреди на държавата?

434b — Не много — отговори той.

— Но кой, мисля, занаятчия или друг някой търговец по природа, след като се е възгордял било поради богатство и изобилие, било поради сила и нещо друго от този вид, ще се реши да премине в съсловието на военните или някой от военните ще се реши да премине в съсловието на съветниците и стражите, макар че не е достоен, и тия двамата би си разменили инструментите и званията или когато едно и също лице се осмели едновременно да върши всичко това, тогава смятам, че и ти си убеден какво тая размяна между тях и вършенето на много работи от един и същ човек е гибел за държавата.

— Напълно съм съгласен.

434c — Следователно занимаването с много работи и размяната на трите съсловия помежду им е най-голяма вреда за държавата и с пълно право би могла да се нарече престъпление.

— Разбира се.

— А най-голямото престъпление спрямо своята държава ти няма ли да наречеш несправедливост?

— Как няма да нарека?

— Следователно това е несправедливост.

XI. Нека сега кажем обратното: Собствената дейност на търговското, помагащото и пазещото съсловие, доколкото всяко едно върши своята работа в държавата, ще бъде обратното на несправедливостта и ще бъде справедливост, а ще прави справедлива и държавата.

— И на мене ми се струва, че не е нещо друго, а 434d тъкмо това, рече той.

— Нищо повече с такава решителност ние нека не казваме — продължих аз, — но ако търсеният вид бъде отнесен към всеки отделен човек и там има справедливост, ние ще се съгласим. Какво още ще кажем? Ако пък там няма справедливост, тогава ще се насочим към нещо друго. Нека сега завършим нашето изследване според това, което мислехме; ако ние се опитахме да изследваме справедливостта в нещо по-голямо, където тя се намира, то е много по-лесно да я 434e забележим в отделния човек. Ние мислим, че голямото е държавата. И ние така я и създавахме по възможност най-добра, понеже знаем положително, че справедливостта може да се намира в добрата държава. Това пък, което там открихме, сега нека го отнесем към отделния човек и ако е в същия вид, ще 435a бъде добре. Ако ли в отделния човек се окаже нещо друго, отново ще се насочим към държавата и ще го проверим отново. И като изследваме двете и ги трием помежду им, ще направим да блесне справедливостта, както блясва огън от търкането на сухи дърва. След като справедливостта стане очевидна, ще я утвърдим здраво между нас самите.

— Ти показваш начина на изследване и ние трябва да постъпим според него — рече той.

— Хайде сега — продумах аз, — ако някой нарече с едно и също нещо по-голямо и по-малко, дали те са подобни помежду си поради това, въз основа на което ги нарича едно и също, или не са подобни?

— Подобни са — рече той.

435b — Следователно справедливият човек по отношение на самата същност на справедливостта не ще се отличава от справедливата държава в нищо, а ще й бъде подобен.

— Ще й бъде подобен — потвърди той.

— Но ние сметнахме, че държавата е справедлива, когато в нея всяко и от трите вида свойства върши своето. А пък разсъдителна, мъжествена и мъдра ние признахме държавата поради други състояния и качества на съответните свойства.

— Вярно — проговори той.

— Също и по отношение на отделния човек, 435c любезни, ще искаме той да има в душата си същите тия качества, щом и на държавата се приписват еднакви свойства с тези и им се дават същите имена.

— Напълно е необходимо — рече той.

— Ние отново — продължих аз, — чудни човече, попаднахме на леко изследване за душата — дали тя има същите тия три качества в себе си, или ги няма.

— Струва ни се, че не на леко изследване попаднахме. Може би, Сократе, е вярна поговорката „Хубавите неща са трудни“.[4]

435d — Изглежда — отвърнах аз. — Но, Главконе, ти знай добре, че според моето мнение по тоя път, в който ние сега се придържаме в нашия разговор, никога няма да достигнем това с точност, понеже към него води по-дълъг и по-широк път, който за говореното и изследваното досега не беше неподходящ.

— Нима той вече е неподходящ? — попита той. — За мене в настоящия момент той би бил достатъчен.

— Мене пък — казах — той напълно ще задоволи.

— Не се измъчвай — каза той, — но продължавай 435e да изследваш.

— Нали за нас — продължих аз — е крайно необходимо да се съгласим, че у всеки един от нас съществуват свойства и нрави, които има и държавата?[5] Те не са се появили в нея отнякъде другаде. Смешно би било, ако някой си помисли, че гневливостта не се пренася в държавите от отделните лица, които имат и вината за това, както е например с хората в Тракия и Скития и също с тия, които са в нататъшните места.[6] Любознателност пък може да се забележи особено в местата наблизо до нас, а за хората във Финикия и 436a Египет пък би могло да се каже, че са склонни към користолюбие.[7]

— Съвсем вярно — потвърди той.

— Това е така и не е трудно да се узнае — казах аз.

— Безспорно.

XII. Но следващото вече е трудно: дали с едно и също нещо вършим всички наши действия или, понеже ония са три, с едно действие вършим едно нещо, а с друго пък друго. Например чрез едно от намиращите се у нас свойства учим, чрез друго се гневим, а чрез трето желаем това, което се отнася до удоволствията от храната и до произвеждането на поколение, и до всичко, което е сродно с тях. Или с цялата си душа вършим всяко поотделно от тия неща, когато 436b се устремяваме към нещо? Това е трудно да определим задоволително.

— И аз така мисля — рече той.

— Ще се опитаме по следния начин да ги определим, а именно дали са едни и същи помежду си, или пък са различни.

— Как?

— Явно е, че едно и също нещо няма да пожелае едновременно да върши и да понася противоположното {a;436c} за едно и също и против едно и също, така че ако намерим противоположното в тях, ще знаем, че то не е било същото, а са повече.

— Добре.

— Внимавай какво говоря.

— Говори — отвърна той.

— Възможно ли е едно и също нещо по отношение на едно и също да стои и да се движи? — казах аз.

— По никакъв начин.

— Но нека още по-точно да се уговорим за това, за да не изпаднем в недоумение, когато вече започнем да напредваме в разговора. Ето например, ако някой говори, че човек стои, но си движи ръцете и главата, т.е. че един и същ човек стои и се движи в същото време, смятам, няма да се съгласим, че трябва да говорим за цялото, но че една част от него стои 436d неподвижна, а друга пък се движи. Така ли е?

— Така е.

— Ако същият, който казва това, би продължил шегата, като остроумно забележи, че въртележките като цяло в едно и също време стоят и се движат, понеже с върха си стоят на едно и също място и се въртят около центъра си, а и всяко друго тяло, което се движи в кръг, прави това на едно и също място, ние не бихме приели това, понеже такива предмети стоят и се движат не по отношение на една и съща своя част, но бихме казали, че те притежават у себе 436e си права и кръгла част и по отношение на правата си част те стоят, понеже не се наклоняват към никоя страна, а по отношение на кръглата си част се движат в кръг. Когато пък правата им част се наклонява надясно или наляво, напред или назад, тогава не е възможно да стои неподвижна.

— Съвсем вярно — рече той.

— И така нас не може да ни смути нищо от казаните неща, нито пък да ни убеди, че нещо, което е едно и също по отношение на едно и също и срещу едно и също, може понякога да търпи и да прави 437a противното.

— Мене сигурно няма да ме убеди — продума той.

— Впрочем — продължих аз — да не бъдем принудени да протакаме нашата реч, като се занимаваме с такива недоумения и като доказваме тяхната несъстоятелност, ние да приемем, че това е така, и да продължим, като се уговорим, ако нещо ни се покаже по друг начин, а не така, да приемем, че всичко уговорено от нас няма да има значение.[8]

— Това и трябва да правим — рече той.

XIII. Нали — продължих аз — ти ще поставиш в 437b числото на противоположни едно на друго неща, например съгласието на несъгласието, желанието да се получи нещо на нежеланието, привличането към себе си на отдалечаването от себе си и всички други подобни независимо дали са действия или състояния? В това отношение не ще има никаква разлика.

— Наистина ще ги поставя в числото на противоположните неща, рече той.

— Но нали жаждата и глада — рекох — и изобщо желанията, още искането и стремежа, нали всичко 437c това ти ще поставиш към ония състояния, които сега бяха споменати? Няма ли да кажеш за душата на желаещия, че тя се стреми към онова, което иска, или че иска да придобие това, което винаги е искала да има, или, доколкото желае нещо да й бъде доставено, че се съгласява с това, за което като че някой пита, понеже тя се стреми към него то да стане?

437d — Ще направя това.

— Но неискането, нежеланието и липсата на стремеж няма ли да отнесем към отхвърлянето и отблъскването от душата и към всичко, което е противоположно на първите неща?

— Може ли да не ги отнеса?

— Понеже това е така, нали ще кажем, че има някакъв вид желания и между тях най-забележими са тези, от които едното наричаме жажда, а другото глад?

— Ще кажем и това — рече той.

— Нали първото е желание за питие, а второто е желание за храна?

— Да.

— Следователно, доколкото съществува жажда, дали тя е желание в душата за нещо повече от това, за което говорихме? Нали жаждата е жажда за топло или студено питие, за малко или за много пиене, с една дума, за някакво питие? И ако към жаждата се прибави някаква топлина, нали това ще пробуди желание за студено, ако пък се прибави студено, нали то ще пробуди желание за топло?[9] Ако поради 437e наличието на множество неща за пиене жаждата е голяма, множеството поражда желание за много, ако пък жаждата е незначителна, нали малкото поражда желание за малко? Нали самото жадуване никога не е било желание за нищо друго, освен за което е създадено, т.е. за самото питие, както и гладът е желание за храна?

— Така е — рече той. Всяко желание е само желание за онова, за което по природа е създадено, а желанието за това или онова е вторично получено.

438a — Но дано — рекох аз — някой не ни смути като люде невнимателни с твърдението си, че никой не желае само питие, но хубаво питие, нито само храна, но хубава храна. Всички имат желание за хубавото. Ако жаждата е желание, тя трябва да бъде желание за хубавото, било то желание за питие или за нещо друго. Същото е и с другите желания.

— Възможно е — рече той — да казва нещо този, който говори това.

— Но — продължих аз — всяко нещо, което е 438b поставено във връзка с нещо друго в зависимост от някакви качества, отнася се според мене към някакъв качествен предмет, а това, което съществува само по себе си, то се отнася към себе си.

— Не разбрах — рече той.

— Не разбираш — рекох, — че по-голямо е това, което е по-голямо от нещо?

— Сега разбрах.

— А нали по-малко е това, което е по-малко от нещо?

— Да.

— А много по-голямото е по-голямо по отношение на много по-малкото? Нали така?

— Да.

— Следователно и по-голямото в миналото е било по-голямо от по-малкото в миналото и бъдещото по-голямо ще бъде по-голямо от бъдещото по-малко?

— Но може ли да не е така? — попита той.

— Нали същото важи и за по-многото по отношение на по-малкото и двойното по отношение на половината и така за всички подобни неща? Нали е също така и за по-тежкото по отношение на 438c по-лекото, по-бързото по отношение на по-бавното, топлото по отношение на студеното и всички други неща, подобни на тия?

— Напълно е така.

— А що се отнася до науките, нали е същото положение? Самата наука е наука за нейното учение независимо в коя област трябва да се отнася науката, а всяка определена наука е именно за определено знание. Аз казвам следното: Нали, след като се е появила науката за строеж на къщи, тя се 438d отличава от другите науки, та дори е получила името домостроителна?

— Вярно.

— Нали поради това, че тя е такава, каквато не е никоя от другите науки?

— Да.

— Следователно, доколкото тя е наука за някакъв предмет, тя става и такава наука? И същото е с другите изкуства и науки?

— Така е.

XIV. И така — продължих аз — смятай, че тогава исках именно това да кажа, ако сега вече го 438e разбра, а именно: Всяко нещо, поставено във връзка с друго нещо, остава едно и също и само за себе си, а по някои качества принадлежи към друго. Аз не твърдя, че щом принадлежи към нещо, и то самото става такова, като например науката за здравите и болните да е здрава и болна, а науката за злото и доброто да е уж зла и добра. Тя не е станала наука за това, за което е наука, а за това, което е с някакво качество, каквото са здравето и болестта. Поради това и тя става качествена наука и такава е, а това я прави да не се нарича просто наука, но с прибавянето на някакво вродено качество, т.е. лечебно изкуство.

439a — Разбрах — рече той — и аз мисля, че това е така.

— Няма ли и жаждата — рекох аз — да отнесеш към нещата, които са това, което са, и то по отношение на нещо? Нали тя е жажда за нещо?

— Аз смятам — рече той, — че тя е желание за питие.

— Нали жаждата има качество в зависимост от качеството на питието, което жадува. Но жаждата сама по себе си не бива жажда нито за много и нито за малко, нито за добро и нито за лошо, с една дума, не за нещо, а е само жажда за своето питие според природата си?

— Без съмнение.

Бележки

[1] Според Платон мъдростта на държавата се проявява чрез правителството.

[2] Има пред вид мъдростта и мъжеството.

[3] Сравнението е взето из музикалната терминология. В случая под „струни“ се разбира държавата.

[4] Платон често повтаря тази известна сентенция.

[5] За Платон човек е „малък свят“ (микрокосмос) и той се явява като малък тип на „големия свят“ (макрокосмоса). Държавата според него също е организъм, който отговаря на човека като цяло. Затова нравствените качества и норми, задължителни и присъщи на отделния човек, съществуват и в държавата като единен организъм.

[6] Тракия е на север от Гърция, а Скития и още по-далече. Това са крайни предели за тогавашния гръцки свят, които се намират на север от границата на Гърция.

[7] Според Платон северните народи са склонни повече към гневливост, а пък източните са склонни към пътуване по далечни страни и користолюбие.

[8] В случая Платон изяснява логическата формула на закона за противоречията.

[9] Платон различава „желание“ и „желание само по себе си“. Първото е естествено желание за нещо и то има различни форми. „Желанието само по себе си“ е висша категория и се явява като чиста идея според учението на Платон.