Платон
Държавата (70)

Тирания

XIV. Остава ни да разгледаме най-добрата държавна уредба и най-добрия човек — продължих аз, — а това са тиранията и тиранинът^[1].

— Точно така — рече той.

— Добре. Но какви са основните черти на тиранията, драги приятелю? Че тя произхожда от демокрацията, това е почти очевидно.

— Очевидно.

— По същия ли начин, по който демокрацията произхожда от олигархията, и тиранията се явява от демокрацията?

— Как?

562b — Това, което смятаха за основно благо — продължих аз — и чрез което се изграждаше олигархията, беше богатството. Нали така?

— Да.

— Но ненаситната алчност за богатство и безгрижието за всичко друго поради сребролюбие погубиха олигархията.

— Истина е — рече той.

— Не определя ли демокрацията също свое основно благо и нали ненаситността в него погубва и този вид държавна уредба?

— Кое е това основно благо, което демокрацията определя?

— Свободата — отвърнах аз, — защото ти ще 562c чуеш, че в държава с демократическа уредба свободата се смята за нещо прекрасно и че заслужава само в такава държава да живее всеки, който по природа е свободен.

— Говори се — рече той — и това често се повтаря.

— И така — продължих аз — нали ненаситната жажда към това благо и пренебрегването на другите блага, както сега казах, изменят това управление и подготвят нуждата от тирания?

— По какъв начин? — попита той.

— Когато, мисля, държавата с демократическа 562d уредба е жадна за свобода и попадне на лоши виночерпци за управници и повече, отколкото трябва се опива от свободата в несмесен вид^[2], наказва своите управници, ако не са много снизходителни и не осигуряват голяма свобода; тя ги обвинява като престъпници и олигархи.

— Става и това — рече той.

— А тия — продължих аз, — които са послушни на управниците, не зачита като робски души и недостойни за нищо, но хвали и почита частно и обществено тия управници, които са подобни на 562e управляваните, и тия управлявани, които са подобни на управниците. Не е ли неизбежно в такава държава свободата да прониква във всичко?

— Може ли иначе?

— Тя прониква, приятелю — продължих аз, — и в частните домове, а най-сетне това безвластие се появява и сред животните.

— Защо говориш това нещо? — попита той.

— Затова — продължих аз, — че бащата привиква да се уподобява на сина си и да се страхува от децата 563a си, а пък синът се уподобява на баща си и нито се срамува, нито се плаши от родителите си, за да бъде свободен. Метекът^[3] се смята за равен на гражданина и гражданинът — на метека. Същото е и с чужденеца.

— Така става — рече той.

— Това нещо — продължих аз, — а също и други подобни неща стават. Например учителят в такава държава се бои от учениците и ги ласкае, а учениците не уважават своите учители и възпитатели. Изобщо младежите се смятат за равни със старците и се състезават с тях в думи и дела, а старците, като се уподобяват на младите, цели са отдадени на нежност и 563b вежливост, подражавайки на младите, за да не изглежда, че са неприятни и деспотични.

— Точно така е наистина — рече той.

— Най-голяма проява на свободата за народа, приятелю — продължих аз, — доколкото тя съществува в една такава държава, е в това, че купените мъже и жени като роби никак не са по-малко свободни от тия, които са ги купили. А какво е равенството и свободата на жените по отношение на мъжете и на мъжете по отношение на жените, почти забравихме да говорим.

563c — Или по думите на Есхил — рече той — „ще говорим каквото ни дойде на езика“^[4].

— Разбира се, ето и аз говоря така — рекох. — Никой не би повярвал, ако сам не е изпитал колко дори животните, които служат на хората, са по-свободни в такава държава, отколкото във всяка друга. И кучките според поговорката^[5] са напълно такива, каквито са техните господарки, а конете и магаретата обикновено съвсем свободно и тържествено се движат и по пътищата нападат на всеки срещнат, който не отстъпва. И всичко друго е така препълнено със 563d свобода.

— Ти повтаряш точно моя мечта^[6] — рече той. — Когато отивам на село, аз лично изпитвам същото.

— Като бъдат съпоставени всички тия неща — продължих аз, — ти вече ще забележиш и главното: това управление прави душата на гражданите толкова чувствителна, та когато някой проявява дори и най-малка покорност, те негодуват и не понасят. Ти 563e знаеш в края на краищата, че такива граждани не се грижат нито за писаните, нито за неписаните закони^[7], за да не им бъде никой господар.

— Съвсем добре зная — рече той.

XV. Такава е — продължих аз, — приятелю, тая прекрасна и младежка сила, от която се ражда тиранията, както аз мисля.

— Очевидно младежка — рече той, — но какво става след това?

— Същата болест — продължих аз, — която се появи в олигархията и я погуби, се явява в демокрацията по-голяма и по-силна поради слободия и я 564a заробва. В действителност това, което се осъществява в неограничени размери, обикновено се подлага на голяма промяна в противоположното, както става при годишните времена, при растенията и при телата, а не по-малко и при държавните уредби.

— Вероятно — рече той.

— Затова прекалената свобода естествено трябва да премине както за отделния човек, така също и за държавата не в нещо друго, а в преголямо робство.

— Естествено.

— Естествено е — продължих аз — тиранията да произлезе не от друга държавна уредба, но от демокрацията, т.е. от най-голямата свобода да се появи най-голямото и най-жестокото робство.

— Това има своето оправдание — рече той.

564b — Но според мене ти питаше — продължих аз — не за това, а за коя болест, появила се в олигархическата държава, се явява и в демократическата и поробва последната.

— Ти говориш самата истина — рече той.

— Такава болест — продължих аз — наричах аз оня вид бездейни и разточителни хора, от които едни като най-храбри са водачи, а другите като слаби ги следват. И едните ние уподобихме на търтеи с жила, а вторите на търтеи без жила.

— С право — рече той.

— Тия два вида хора — продължих аз, — в която и държава да се появят, я разтърсват, както силната температура и жлъчката разтърсват тялото. И за тия два вида хора е необходим добър лекар и законодател 564c в държавата не по-малко от опитен пчелар, който отдалеч да взема мерки, за да не се появят такива люде в държавата; ако пък се появяват, да бъдат незабавно изрязани заедно с питите.

— Да. Заклевам се в Зевса, това е необходимо — рече той.

— И така нека се заемем да разгледаме по-ясно това, което желаем — продължих аз.