Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

За извращенията на държавната уредба

544a Доколкото си спомням, ти говореше за четири форми на държавна уредба, за които заслужава да поговорим и да видим техните недостатъци, а така също и за хората, които са подобни на всеки един от тия четири вида държавна уредба, но след като узнаем това и след като се съгласим помежду си кой човек е най-добър и кой е най-лош, да знаем дали най-добрият е най-щастлив и най-лошият е най-нещастен, или не е така. И когато аз попитах кои четири форми на 544b държавна уредба ти имаш пред вид, тогава Полемарх и Адимант се намесиха в разговора и ти заговори с тях и тоя разговор продължи досега.[1]

— Съвсем вярно припомни — потвърдих аз.

— Подобно на борец[2] вземи повод от същия мой въпрос и се опитай да отговориш за това, което тогава щеше да кажеш.

— Стига да мога — отговорих аз.

— Най-напред — рече той — ми се иска да слушам какви четири вида на държавна уредба ти имаш пред вид.

544c — Това не е трудно — продължих аз — и ти ще го чуеш. Тия, които аз имах пред вид, имат и свои имена. Първата, възхвалявана от мнозина, е критската, или спартанската държавна уредба[3]; втората, възхвалявана на второ място, се нарича олигархия — управление, което е изпълнено с много злини[4]; от тази държавна уредба се отличава и следва след нея демокрацията[5], а тиранията, която се отличава от всички споменати управления, е четвърта и 544d най-голямата злина за държавата[6]. Или ти знаеш някакъв друг начин за държавна уредба, която лежи в някаква друга по-ясна форма? Наследствената власт и наетите царски управи, а така също и някои други държавни уредби[7] заемат някакво място между споменатите четири вида държавно управление и всеки би ги открил също така сред варварите, както и сред елините.

— Говори се — рече той, — че има много и чудновати държавни уредби.

II. А знаеш ли — продължих аз, — че и видовете 544e хора трябва да бъдат толкова[8], колкото са и държавните уредби? Или смяташ, че държавните уредби произхождат от нищо[9], а не от нравите в държавите, които нрави натам влачат другите, накъдето сами пълзят?

Бележки

[1] В началото на петата книга Сократ иска да говори за различните форми на държавна уредба, но Полемарх и Адимант намерили, че трябва да се говори по-напред за жените и за децата, за тяхното възпитание и отглеждане. След дълго отклонение за разясняването на тия въпроси сега Главкон припомня на Сократ за своя въпрос и по този начин започва разсъждението за различните видове на държавна уредба. Според Платон те са четири.

[2] Когато състезатели в борба завършвали борбата в определеното време без резултат, то след почивката започвали отново да се борят до победа. Сравнението тук е взето от тая практика при състезанията.

[3] Платон има особено предпочитане към спартанската държавна уредба. Той не пропуска случай да подчертае, че спартанските закони са дело на Аполон, а сам Зевс е дал законите на остров Крит. Перикъл особено харесвал спартанската наредба да се отдава почит на старите от младежите. Също и Аристотел, макар и да намира недостатъци в законите на Спарта и Крит, смята, че те имат много ценни постановления.

[4] Олигархията не се ползува със симпатии от Платон и Аристотел, понеже до властта имат достъп само малцина поради високия имуществен ценз, който бил определен.

[5] Демократическата държавна уредба е била предмет на подробно разглеждане от Аристотел. Платон посочва нейните недостатъци преди всичко в различните й форми и неосъществимост в пълен и непорочен размер.

[6] Тиранията е близка до царската власт, но основният недъг на това управление се крие в завземане на властта и нейното упражняване „против желанието на народа“, а „никой свободен човек не би се съгласил доброволно да се подчинява на една такава власт“.

[7] Вероятно Платон има пред вид държавни уредби, при които народът избира свои пожизнени управници, често наричани царе.

[8] Според Платон всеки вид държавна уредба съответствува на схващанията и настроенията на гражданите. Властолюбивият човек се сравнява с тимокрацията, скъперникът с олигархията, развратният с демокрацията, а отдаденият на някаква силна страст се приписва на тиранията.

[9] В гръцкия оригинал е употребен идиом, който не може да се преведе по друг начин. Същият се среща и в „Илиада“ (XXII, 126).