Платон
Държавата (36)

За четирите главни добродетели

— И така ще порицаеш ли ти по някакъв начин такова занимание, с което някой по никакъв начин не би могъл задоволително да се занимава, ако той по природа не е паметлив, способен да учи, великодушен, приятен, приятел и близък на истината, на справедливостта, на мъжеството и разсъдителността?

— Такова занимание дори Мом^[1] няма да има смелост да порицае, отговори той.

— Напротив — продължих аз, — нали ти ще повериш държавата само на тия, които са станали съвършени чрез възпитанието и годините?

487b III. Сократе — рече Адимант, — никой не е в състояние да ти противоречи по този въпрос. Твоите слушатели, като възприемат внимателно това, което в момента ти говориш, изпитват нещо такова: те вярват, че поради неопитност в задаване на въпроси и даване на отговори неусетно се съгласяват с всеки отделен въпрос по време на разискването. А после, когато в края на краищата отделните малки въпроси се обединят, открива се голяма грешка и 437c противоречие с казаното вече преди това. И както в играта дама^[2] неопитните биват към края поставени в такова притеснено положение от страна на опитните в същата игра, че не знаят къде какво да местят, така също и неопитните в тая друга игра не вече с камъчета, а с думи биват така поставени в безизходно положение, та не знаят какво да говорят, макар че истината съвсем не е такава. Аз казвам това, като имам пред вид 487d сегашното положение. Сега никой не би могъл да ти противоречи с думи на всеки твой въпрос, ако пък погледне на дело, че тези, които се занимават с философия, без да я изоставят още от млади години, понеже са се захванали заради образование, а се занимават с нея продължително време, повечето от тях стават странни хора, за да не кажем съвсем лоши. Други пък от тях, макар и да изглеждат твърде скромни, занимават се усърдно с това, което ти възхваляваш, получават същите качества и стават безполезни за държавите.^[3]

Като го изслушах, аз попитах дали той смята, че лъжат тия, които говорят тези неща.

487e — Не зная — рече той, — но с удоволствие бих изслушал твоето мнение по тоя въпрос.

— Ще имаш възможност да ме чуеш, защото според мене те говорят истината.

— Но как може да се смята разумно да се твърди, рече той, че държавите няма да се освободят от злините, преди да започнат да ги управляват философите, за които приехме, че са безполезни за държавите?

— Ти задаваш — отговорих аз — въпрос, който изисква отговор във форма на сравнение.

— А според мене ти нямаш навик да говориш със сравнения.

IV. Добре — казах аз — сега, след като ме въвлече в такъв мъчен за отговор въпрос, ти надсмиваш 488a ли ми се? Чуй сравнението ми, та още повече да видиш с какъв труд аз правя сравнение. Наистина толкова е лошо състоянието на най-скромните, в което те се намират спрямо държавите, че почти нищо не може да бъде по-лошо. Следователно, който прави сравнение и го защищава, трябва да извлича черти от много неща подобно на живописци, които рисуват 488b козелоелен^[4], като смесват различни черти. Представи си сега, че с много кораби или с един става следното: капитанът надминава всички в кораба по своя ръст и сила, но е глуховат, вижда само наблизо и малко познава корабното дело изобщо. А моряците спорят помежду си за длъжността кормчия, като всеки един смята, че той именно трябва да застане на кормилото, макар че никога не е изучавал това изкуство и не може да посочи нито своя учител, нито времето, когато се е учил. Освен това дори твърдят, че 488c не е необходимо кормчията да учи това изкуство, и са готови да насекат на късове този, който твърди, че трябва да се учат. Те постоянно се навъртат около капитана и молят, и правят всичко, за да им бъде поверено кормилото. Понякога, когато не им се удаде да го предумат, но други повече от тях успяват, те или избиват тези други, или пък ги изхвърлят от кораба, а благородния капитан правят безсилен чрез мандрагора^[5], опиване или нещо друго, завладяват кораба и почват да използуват всичко, което се намира там; пият и плават така, както е свойствено на такива люде. При това положение те величаят и наричат опитен моряк и умел да управлява кораб само 488d този, който е способен да заграби властта със сила или пък като убеди капитана; а този, който не е такъв, те го ругаят и го наричат негоден за нищо. Те нямат и понятие, че за истинския капитан на кораб е необходимо да разпознава годишните времена и дните, небето и звездите, ветровете и да знае всичко, което е свързано с корабоплаването, ако наистина има намерение да стане добър водач на кораб независимо от желанието на когото и да е. Те са убедени, че за управляването на кораб не са необходими нито умение, нито опитност, нито някакво специално знание на мореплавателното изкуство. При това положение на кораба ти не смяташ ли, че моряците ще нарекат зяпач по звездите, високопарен бърборко и безполезен човек тъкмо този, който в действителност е способен да управлява кораб?

489a — Без съмнение — рече Адимант.

— Аз смятам — продължих, — че ти нямаш нужда от разясняване на сравнението, т.е. че посочвам разположението на държавите към истинските философи; ти разбираш това, което казвам.

— Разбира се — рече той.

— А пък на този, който се учудва, че философите не биват почитани в държавите, най-напред ти му изложи това нещо и се опитай да го убедиш, че много по-достойно за учудване щеше да бъде, ако бяха почитани.