Платон
Държавата (48)

Съзерцаването на идеите и управляването на държавата

— Но какво? А нима не е естествено и неизбежно от казаното досега да следва и следното? За управляването на държавата са непригодни както тия хора, които не са просветени и не са опитни в истината, така 519c също и тези, на които е позволено без никакви ограничения да се занимават с наука. Първите поради това, че нямат в живота си определена цел, по която трябва да вършат всичко, което биха правили частно и публично, а последните поради това, че доброволно нищо не ще направят и смятат, че още приживе са се наредили в островите на блажените.^[1]

— Това е вярно — рече той.

— Ние — продължих аз, — които основаваме държава, трябва да подбуждаме най-добрите природи да се отдават на науката, която по-рано нарекохме 519d най-възвишена, да съзерцават доброто и да се издигат високо и когато се издигнат и видят достатъчно, да не им позволяваме това, което сега им се позволява.

— Какво е то?

— Да остават там — продължих аз — и да не пожелават отново да слизат при ония затворници^[2] и да не вземат участие в техните мъки и почести независимо дали тия почести са по-незначителни или по-значими.

— Но по тоя начин — рече той — ние няма ли да обидим тия хора и не ще ли направим да живеят по-лошо, макар че за тях е възможно да живеят по-добре?

519e V. Ти отново забрави, друже — продължих аз, — че първа грижа на законодателя е не благосъстоянието само на едно съсловие в държавата, а благоденствието на цялата държава, като утвърждава единодушие сред гражданите чрез убеждаване и принуда, за да ги направи годни всички да бъдат полезни помежду си, доколкото всеки може да бъде полезен за общото. Сам се старае да постави в държавата такива 520 мъже и не ги оставя всеки да се насочва там, където си желае, но сам ги използува за обединителна връзка на държавата.

— Вярно е — рече той. — Наистина аз забравих.

— Освен това, Главконе — продължих аз, — обърни внимание, че ние няма да извършим неправда към ония люде, които у нас са станали философи, но справедливо ще се обърнем към тях, когато ги 520b заставяме да се грижат за другите и да ги пазят. Ще кажем, че такива люде в другите държави обикновено не вземат участие в грижите за държавата. Те обаче са се създали като философи без участието на управниците във всяка една от държавите, а понеже са се учили на свои средства, те на никого не са задължени за своето образование и основателно не дължат отплата за своето образование. А вас ние ви родихме 520c за вас самите и за цялата държава, за да бъдете водачи и царе, както ги има сред пчелите. Вие сте възпитани по-добре и по-съвършено от споменатите и сте по-годни да вършите двете неща — да се занимавате с философия и да управлявате държавата. Затова всеки един от вас поред е длъжен да слиза в общото жилище на другите и вие трябва да свиквате да 520d гледате в мрака, а щом свикнете, ще виждате хиляди пъти по-добре от ония там и ще разпознавате отделните сенки, какви са те и откъде са поради това, че сте наблюдавали истината според прекрасното, справедливото и доброто. По такъв начин държавата у нас и у вас ще се управлява наяве, а не насън, както сега се управляват много държави от тези, които се борят за сенки помежду си и се бунтуват за управляване като за някакво голямо добро. Истината тука е следната: държава, в която определените да управляват най-малко се стремят към власт, по необходимост се управлява най-добре и най-спокойно, а където управниците са с качества, противоположни на това, там и управлението е обратно на споменатото.

— Без съмнение — рече той.

— Нашите питомци, като слушат това, ще се откажат ли според тебе и няма да желаят поред да се 520e трудят в държавата, но дълго време ще живеят помежду си безгрижно?

— Невъзможно е — рече той, — понеже ние ще нареждаме справедливи неща на справедливи хора и всеки един от тях ще се заеме с управлението по-скоро като за необходимо дело, противоположно на тия, които сега управляват във всяка държава.

521a — Така е, друже мой — потвърдих аз. — Ако ти изнамериш по-добър живот при управляването за тия, които предстои да управляват, то добре управляваната държава за тебе е вече възможна. В тая държава ще управляват наистина богати люде не със злато, а с това, с което трябва да бъде богат щастливият човек — с добър и с разумен живот. Когато пък бедни и безимотни се насочат към обществени длъжности заради лични изгоди, смятайки, че оттам трябва да заграбят блага, тогава това няма да е за добро. Ако управлението е нещо, за което започват да спорят, то се превръща в домашна и вътрешна война, която погубва самите управници и цялата държава.

521b — Съвсем вярно — рече той.

— И тъй имаш ли ти пред вид друг живот — попитах аз, — който би презирал държавното управление, освен живота, отдаден на истинската философия?

— Не! Заклевам се в Зевса — рече той.

— Но ето сега тия, които не обичат управляването, трябва да се заемат с него. Ако това не стане, техните съперници ще почнат борба.

— Как няма да почнат?

— Кои други ти ще заставиш да се заемат с пазенето на държавата, ако не тези, които са най-разумни за това дело, от които държавата ще се управлява най-добре и които имат пред вид други почести и друг живот, по-добър от този на управник?

— Никои други — рече той.

521c VI. Искаш ли да разгледаме вече и това: по какъв начин такива люде ще се появят в държавата и как ще ги изведем на светлина подобно на някои, за които се казва, че от подземното царство са се отправили при боговете?

— Може ли да не искам — рече той.

— Това, изглежда, не е случайност, както при игра с чирепи^[3], но насочване на душата по път от мрачния ден към истинския ден на съществуващото, което насочване ние наричаме истинска философия.

— Без съмнение.

521d — Не трябва ли да изследваме коя от науките има такава сила?