Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710


Шеста книга

Ролята на философите в държавата

484a I. И тъй, Главконе — продължих аз, — след като докрай разисквахме подробно кои са философи и кои не са, едвам някак се изясни какви са и едните, и другите.

— Вероятно това не би било лесно да стане с кратко разглеждане — отговори той.

— Изглежда не — рекох. Аз поне мисля, че би било по-добре, ако трябваше да се говори само за това и ако не трябва много още други неща да изследва желаещият да разбере с какво се различава справедливият живот от несправедливия.

484b — Какво друго ни остава след това? — попита той.

— Какво друго, освен което следва — отговорих аз. Понеже философите са тия, които могат да постигнат винаги едно и също при едни и същи условия, а които не могат това, блуждаят сред много и по различен начин изменящи се неща и затова не са философи, пита се кои от тия две категории хора трябва да бъдат управници на държавата?

— По какъв начин, като говорим, бихме отговорили правилно? — попита той.

— Трябва да бъдат поставяни за стражи от двете групи тези, които могат да спазват законите и обичаите на държавите.

484c — Вярно — рече той.

— А нима не е ясно — продължих аз — дали трябва да избираме за страж сляп човек или такъв, който има силно зрение?

— Как може да не е ясно — отговори той.

— Смяташ ли, че се отличават от слепите тия, които са лишени от знание за същността на съществуващото и нямат в душата си никакъв жив образ за него? Те не могат подобно на живописци да гледат самата истина, да се съсредоточават винаги върху 484d нея и най-точно да я съзерцават и по този начин да създават съответни закони за хубавото, справедливото и доброто, когато е необходимо да ги създадат, а вече създадените да пазят и съблюдават.

— Да — рече той, — заклевам се в Зевса, не се различават много.

— И така дали с по-голямо право ще поставим за стражи тия или другите, които знаят онова, което действително съществува, а при това в нищо не им отстъпват както по своята опитност, така също в никаква друга част на добродетелта?

— Нередно би било — рече той — да избираме други, щом по отношение на другите качества не са по-долу, а и самото това ще им служи като преимущество, с което те твърде много ще ги надминават.

485a — Следователно не трябва ли да поговорим по какъв начин те ще могат да имат едното и другото?

— Разбира се.

— Още в началото на нашия разговор казахме, че трябва най-напред да си обясним природата на тия хора. И аз мисля, че ако постигнем пълно съгласие за нея, ще приемем, че такива люде имат споменатите качества и че не някои други трябва да станат управници на държавите, а само те.

— Как?