Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710


Общност на жените и децата

Продължение

— Това е законът, че всички тия жени са общи на всички тия мъже и нито една жена не бива да живее отделно само с един мъж. Също и децата са общи, та нито родителят да познава своя потомък, нито потомъкът да познава своя родител.

— Това — рече той — създава още по-голямо съмнение, отколкото неверието, че е възможно и полезно.

457e — Смятам — продължих аз, — че относно ползата не може да има спор и че общите жени и общите деца са висше благо, доколкото това е възможно. Предполагам, че най-голям спор ще се яви дали изобщо това е възможно.[1]

— Естествено е — рече той — да има спор и за двете: за възможността и за ползата от това.

— Ти все пак обединяваш тия два въпроса — отвърнах аз, — докато аз смятах да се измъкна от единия от тях. Признай това за полезно, а за мене ще остане само да говоря дали това е възможно, или не.

— Не успя да се укриеш — каза той, — като се опита да се измъкнеш, но сега дай отговор и за двете положения.

— Трябва да се подхвърля на осъждане — казах аз, — но ти бъди снизходителен към мене и позволи да 458a се повеселя на празничния пир, както ленивите по ум имат навик да се насищат от себе си, когато се разхождат сами.[2] Такива хора, преди още да открият как ще се осъществи това, което желаят, изоставят го, за да не си обременяват ума с размишления дали то е изобщо възможно, или не е възможно; и като си представят вече осъществено това, което желаят, изграждат вече останалите неща и радостно прекарват през мисълта си това, което ще правят след неговото осъществяване: по тоя начин правят и без това ленивата си душа още по-ленива. Вече и аз сам по 458b същия начин ставам ленив и желая да отмина въпроса за възможността на предлаганото и да го разгледам по-късно дали е възможно, а сега, като приемем, че предложението е възможно, ще разгледам, ако ми позволиш, как управниците ще се разпореждат с него, след като вече е осъществено, и ще докажа, че това ще бъде по-полезно от всичко както за държавата, така също и за стражите. Ще се опитам най-напред това да изследвам основно заедно с тебе, а след това и останалото, ако ти позволяваш.

— Позволявам — рече той, — изследвай.

— И така аз смятам — започнах, — че ако управниците и техните помощници са достойни за това си звание, то последните ще желаят да изпълняват 458c дадените им наредби; а управниците ще дават нареждания, като, от една страна, сами се подчиняват на законите, а, от друга страна, ще подражават това, което ние ще им внушаваме.

— Естествено — рече той.

— Ето защо ти — продължих аз — като законодател за тях, както си избрал мъжете, така също, като избереш жените, ще ги разпределиш, доколкото това е възможно, според еднаквите им природни качества. Те пък, като имат общо жилище и се хранят заедно, а и никой нищо не е придобил за свое частно 458d имущество, ще бъдат заедно, заедно ще общуват както по време на гимнастическите упражнения, така също и в другите условия на възпитание; тогава по вродената им необходимост, мисля, ще бъдат естествено доведени до полов живот. Или на тебе ти се струва, че аз не говоря необходимите неща?

— Такива необходимости — рече той — не са геометрически[3], а еротически, които, изглежда, по-силно от първите убеждават множеството и го увличат със себе си.

VIII. И съвсем силни, рекох. Но след това, 458e Главконе, безредният полов живот помежду им и други подобни дела ще бъдат нечестиви в държавата на щастливите люде, а и управниците няма да го допуснат.

— Това няма да бъде справедливо — рече той.

— Очевидно е, че след това ние ще установим бракове, и то по възможност свещени.[4] А свещените бракове биха били най-полезни.

459a — Без съмнение ще бъдат.

— А как те ще бъдат най-полезни, Главконе, ти това ми кажи. Аз виждам в твоя дом ловджийски кучета и много породисти птици. Заклевам се в Зевса, нали ти обръщаш особено внимание на техните бракосъчетания и създаването от тях на потомство?

— Какво внимание? — попита той.

— На първо място сред тия животни, макар те да са благородни, нали има някои, които са най-добри?

— Има.

— От всички ли еднакво ти искаш да имаш поколение, или предпочиташ да имаш приплод от най-добрите?

— От най-добрите.

459b — Искаш ли да имаш поколение от най-младите или от най-старите, или пък от тези, които са в цветуща възраст?

— От тия, които са в цветуща възраст.

— Ако пък приплодът не е такъв, ти смяташ, че породата на породистите ти птици и кучета ще стане много по-лоша?

— Смятам.

— А какво мислиш за конете и за другите животни? Не става ли и с тях същото?

— Странно би било да не е същото — отвърна той.

— Ах, любезни друже — продължих аз, — колко съвършени управители са ни необходими, ако и по 459c отношение на човешкия род става същото.

— Така става и с него — рече той. Но какво?

— Това, че за хората е необходимо да употребяват много лекарства, рекох аз. Ние смятаме, че и неопитен лекар е достатъчен за тела, които не се нуждаят от лекарства, а се задоволяват от предписаната диета. Когато пък трябва да се употребяват лекарства, ние знаем, че е необходим по-опитен лекар.

— Това е вярно. Но защо ти говориш това?

— За това — рекох, — че нашите управници ще бъдат принудени често да си служат с лъжа и измама 459d за полза на управляваните. Ние говорихме, че всичко това е полезно във вид на лекарство.

— И с право — рече той.

— При браковете и при раждането на деца същото това изглежда, че не по-малко е вярно.

— Как?

— Необходимо е — казах аз — въз основа на това, за което вече се съгласихме, най-добрите мъже да се събират обикновено в брак с най-добрите жени, а най-лошите мъже с най-лошите жени, като първите отглеждат поколение, а вторите не отглеждат, ако се 459e цели стадото да стане най-отбрано. И всичко това трябва да става тайно от всички освен управниците, за да остане най-малко разтревожена от бунтове групата на стражите.

— Съвсем вярно — рече той.

— Нима не трябва със закон да бъдат уредени някакви празници, по време на които ще събираме невестите и младоженците, ще бъдат принасяни жертви и нашите поети ще съчиняват химни, които ще 460a подхождат за сключваните бракове. Ние ще предоставим на управниците да определят броя на сватбите, та те с оглед на войните, болестите и всички подобни случаи да осигурят необходимия брой мъже, без нашата държава да стане по възможност твърде голяма, нито пък твърде малка.

— Правилно — рече той.

— Мисля, че трябва да се хвърля жребий, уреден добре, та всеки лош мъж да хвърля вината за всяко лошо свързване на случая, а не на управниците.

— Разбира се — рече той.

460b IX. На отличилите се младежи във война и другаде освен награди и дарове трябва да им се дава най-голяма възможност да влизат в полово общение с жените, та да се използува удобният случай да бъдат създадени от такива люде възможно повече деца.

— Правилно.

— А пък раждащите се деца да поемат с пълна грижа поставените за това ръководители било мъже или жени, а може и едните, и другите, понеже и управата ще бъде общо от жени и мъже.

— Да.

460c — Като вземат децата от добрите, смятам, че те ще ги занесат в специално място при кърмачки, които живеят отделно в някоя част на държавата, а децата от по-лошите и всички, родени с някакъв телесен недостатък, ще скрият в тайно и неизвестно място, както е редно.[5]

— Ако изобщо е необходимо родът на стражите да бъде запазен чист, рече той.

— Нали те няма да забравят и храната, като ще завеждат в определеното място майки, когато им се напълнят гърдите с мляко, като употребяват всички 460d средства никоя от тях да не познае собственото си дете; те ще довеждат и други майки, които имат мляко, когато рождените майки на децата няма да са достатъчно. За самите тия жени ще се погрижат да кърмят в определено време и нали ще определят време за бдение и за друга работа на кърмачките и на гледачките?

— Ти определяш голямо облекчение при раждането и отглеждането на децата за жените на стражите — рече той.

— Така и трябва — потвърдих аз. Но нека продължим изследването, което започнахме. Ние нали вече казахме, че деца трябва да се раждат от лица в цветуща възраст?

— Вярно.

460e — Но не смяташ ли ти, че цветущата възраст при жените продължава двадесет години, а при мъжете тридесет?

— От коя до коя година продължава? — попита той.

— За жената — отвърнах аз, — която ражда за държавата, продължава от двадесетата до четиридесетата година, а за мъжа, когато вече започва най-хубавият разцвет на неговия живот — той може да създава поколение за държавата вече от тези години до петдесетата.

461a — Наистина — рече той — тогава е телесният и умственият разцвет и на двата пола.

— Затова, ако някой по-стар или по-млад от тия години посегне да създава деца за държавата, тази му постъпка ще сметнем за грях, а не за дело благочестиво и справедливо, понеже създава поколение за държавата, което е заченато тайно и ще се роди без жертвоприношения и молитви, каквито принасят жриците и жреците и цялата държава при всички бракове, та да 461b се раждат винаги по-добри деца от добрите родители и по-полезни от полезните, а не, както в случая, да се ражда в тъмнина при страшно невъздържание.

— Това е вярно — рече той.

— Същият закон ще важи — рекох — и в случай, когато някой от мъжете на възраст да създават поколение се докосне до някоя от жените в цветуща възраст, без да бъде определен от управника, понеже той създава, ще кажем ние, за държавата извънбрачно, незаконно и неосветено дете.

— Съвсем правилно, потвърди той.

— Когато пък, смятам, жените и мъжете надживеят възрастта за създаване на поколение, ще дадем свобода на мъжете да живеят полов живот с тая жена, с която си желаят, но да не им е дъщеря или майка, 461c да не са дъщери на дъщерите им или роднина по възходяща майчина линия. Същото позволение ще имат и жените освен със сина си и баща си, с роднините по възходяща и низходяща бащина линия. Освен всичко това ще наредим да внимават и в никакъв случай да не раждат никакво дете, ако случайно бъде заченато; ако пък някое все пак бъде родено, така да го приемат, като че за него няма храна.[6]

— И това е справедливо — рече той. Но как ще бъдат различавани помежду си бащи и дъщери и всички 461d други роднини, за които ти сега говориш?

— По никакъв начин не могат да се разпознават — отвърнах аз. Но от оня ден, в който някой мъж стане жених, то всички деца, които ще се родят на десетия или на седмия месец след този ден, ако са мъжки, той ще ги нарича синове, а женските ще нарича дъщери; те ще го наричат баща; децата на тия си деца ще нарича внуци, а те ще ги наричат дядовци и баби. Родените по същото време, в което майките и бащите са ги родили, те ще наричат сестри и братя, така че те именно не трябва да влизат в полови сношения 461e помежду си, както преди малко казахме. Законът обаче позволява братята и сестрите да общуват полово, ако това посочи жребият и ако Пития[7] го потвърди.

— Съвършено правилно — рече той.

Бележки

[1] Против това мнение на Платон още Аристотел се е обявил твърде енергично в своята книга „Политика“.

[2] Вероятно тука се има пред вид мечтаенето за неща, които не само не е възможно да се осъществят, но и обикновено са недействителни.

[3] Под „геометрическа необходимост“ се разбират съображенията на разума.

[4] Свещен е оня брак, който е одобрен от закона и е сключен по определен ритуал. Свещени са и браковете между боговете според схващанията на древните. Нарушителите на такива бракове се наказват строго.

[5] Въз основа на това място и на изказаните след това мисли се заключава, че Платон е против отглеждането на децата, родени с недостатъци. Плутарх говори, че такива деца няма да станат полезни нито за себе си, нито за другите. Това е спартански закон.

[6] Отново става въпрос за убиването на деца, за които се смята, че няма да бъдат здрави.

[7] Пития е прочутата в древността предсказателка в Делфи, светилището на Аполон.