Платон
Държавата (6)

Справедливост и несправедливост
Продължение

357a I. След като казах това, аз смятах, че вече съм се отървал от разговора, а се оказа, че то е било само увод, защото Главкон, който винаги е бил твърде смел за всичко, и сега не прие отказа на Тразимах 357b и рече: Нима ти, Сократе, искаш да изглеждаме убедени или действително повярвали, че във всеки случай е по-добре за човека да бъде справедлив, отколкото несправедлив?

— Наистина — рекох — бих предпочел това, ако то би било по моите сили.

— Та ти не правиш това, което желаеш — възрази ми той. — Кажи ми дали не смяташ, че съществува такова добро, което ние бихме могли да имаме, като се стремим не към резултата от него, но поради обич към него самото? Например ние бихме желали да се насладим от радост и безвредни удоволствия, които в следващите дни не носят нищо друго освен радост за този, който ги има.

— Струва ми се, че е така — възразих аз.

357c — И нима не е добро това, което ние обичаме заради него самото и за последствията от него? Например разсъждаването, зрението и здравето, които са ни приятни и по двете причини.

— Да — отговорих аз.

— Но не виждаш ли и трети вид блага — попита той, — към които принадлежат телесните упражнения, грижите за болен и лекуване, а дори и събирането на пари? Тия занимания бихме нарекли трудни, но са ни полезни. И ние не бихме искали да се занимаваме с тях само заради тях, а за заплата и за други изгоди, които произтичат от тях.

357d — Та това именно е третият вид добро — рекох аз. — Но какво?

— Но в кое от тях — попита ме той — ти поставяш справедливостта?

358a — Аз мисля — отговорих, — че тя се намира в най-хубавото, заради което и заради последствията от което трябва да бъде обичано от всеки, който желае да бъде щастлив.

— Но повечето хора не смятат това — продума той. — Те смятат, че справедливостта е труден вид благо, с което трябва да се занимаваме по общо мнение заради заплата и слава, а тя само заради самата нея трябва да бъде отбягвана като нещо трудно.

II. Зная — казах аз, — че така се мисли и че Тразимах отдавна така много я укорява, а хвали несправедливостта. Изглежда, че аз съм тъпоумен.

358b — Но хайде — рече той, — изслушай и мене, ако все още си на същото мнение. Струва ми се, че Тразимах повече от необходимото е бил омагьосан като змия от тебе,^[1] а пък аз все още нямам разумно доказателство за едното или другото. Аз желая да слушам какво представляват справедливостта и несправедливостта и каква сила има всяка една сама по себе си в душата, като оставям настрана наградата от тях и от техните последици. Ето какво ще направя, 358c ако и ти се съгласиш. Ще възобновя речта на Тразимах и ще кажа: Първо, ще разясня какво наричат справедливост и откъде идва тя; второ, ще кажа, че тия, които вършат правда, правят това не като нещо добро, а като нещо необходимо;^[2] трето, така да постъпват хората са задължени, понеже животът на несправедливия е много по-добър от живота на справедливия, както разказват хората. Понеже аз не мисля така, Сократе, все пак, слушайки Тразимах и хиляди други, оглушен от тях, аз недоумявам. Макар и да желаех, не чух нито дума от никого за справедливостта, че тя е по-добра от 358d несправедливостта. Ето защо искам да чуя похвала за нея сама по себе си и напълно бих повярвал, смятам, ако узная от тебе. Затова настойчиво ще хваля несправедливия живот. Като говориш за него, ще ти посоча оня начин, по който искам отново да чуя от тебе да порицаваш несправедливостта и да хвалиш справедливостта. Хайде, виж дали приемаш това, което казвам.

— Повече от всичко — отговорих аз. — За какво 358e друго всеки разумен човек би говорил и слушал с по-голяма радост?

— Прекрасно говориш — рече той. — Слушай това, за което първом ще говоря, т.е. какво е справедливостта и откъде е произлязла.

Обикновено говорят, че причиняването на неправда е добро, а понасянето на неправда е лошо. Онеправданият 359a обаче изпитва повече зло, отколкото онеправдаващият изпитва добро. Затова хората, когато започнали да си причиняват неправда и да я понасят, след като вкусили от едното и другото, не можейки да избягнат второто и да си избират винаги само първото, намерили за полезно да се съгласят помежду си нито да причиняват неправда, нито да понасят неправда. Оттогава и започнали да създават закони и договори, а предписанието на закона нарекли законно и справедливо. Това е произходът и същността на справедливостта. Тя е сред най-добрите неща, ако постъпващият несправедливо не бъде наказан, и между най-лошите неща, ако понасящият 359b неправда не е в състояние да си отмъсти. Тая справедливост, която се намира по средата между две крайности, е желана не като нещо добро, а като нещо почитано поради безсилие да се извърши неправда. А този, който може да я извърши, е истински мъж, никога няма да влиза в договорни отношения, за да причинява или да понася неправда. Той би бил тогава луд. Такава е, Сократе, природата на справедливостта, такъв е нейният произход, както се говори.

III. А че и постъпващите справедливо постъпват така против волята си поради невъзможност да постъпват несправедливо, най-добре бихме разбрали 359c с това, ако решим да направим следното: след като дадем възможност на всеки един от двамата, т.е. на справедливия и на несправедливия, да върши всеки каквото желае, после непрестанно ги наблюдаваме накъде собственото желание ще поведе всеки един от двамата, ние ще намерим, че и справедливият върши същото, което и несправедливият, като се стреми поради алчност към същото, към което естествено се стреми всяка природа като към добро, но чрез закона 359d се насочва със сила към почит на умереното. Нека двамата имат само такава възможност, за която говоря, и каквато мощ е имал някога лидиецът Гигес, както разказват.^[3] Той бил пастир, нает от тогавашния управител на Лидия. Когато веднъж се излял проливен дъжд, придружен със силно земетресение, част от земята се пропукала и се образувала голяма дупка там, където Гигес пасял стадото. 359e Щом видял това, удивен, той влязъл в нея и видял наред с другите чудесии и меден кух кон, който имал врати. Той проврял глава през тях и видял вътре мъртвец, който изглеждал по-голям на ръст от човек. Мъртвецът нямал нищо друго освен един златен пръстен на ръката си. Гигес свалил пръстена и излязъл оттам. Когато пастирите се събрали на поредното събрание, за да изпратят поредното всекимесечно известие на царя за състоянието на стадата, пристигнал там и Гигес, носейки пръстена на ръката си. Седейки заедно с другите пастири, той случайно обърнал камъка на пръстена навътре към себе си, както бил на ръката му. Щом станало това, мигновено Гигес станал невидим за тия, които седели 360a заедно с него. И те започнали да говорят за него като за човек, който е излязъл. Учуден много от това, той отново се заел с пръстена и обърнал камъка навън от себе си и станал отново видим. Като забелязал това, Гигес изпробвал пръстена дали наистина има такава сила и същото ставало с него: когато обръщал камъка на пръстена навътре, той ставал невидим, а когато го обръщал навън, ставал отново видим. Като се уверил в това нещо, той направил всичко, за да бъде включен в числото на пратениците до 360b царя. Като пристигнал там, той съблазнил жената на царя и с нейна помощ убил царя и завзел властта. И тъй, ако имаше два такива пръстена и единия от тях притежаваше справедливият, а другия имаше несправедливият, то никой не би могъл да бъде толкова непоколебим, както би трябвало да се мисли, та да остане верен на справедливостта и да не дръзне да взема чуждото и да не се докосва до него, когато има възможност и от пазара да взема каквото си иска без никакъв риск, да влиза в къщите и да общува с когото си иска, да убива или да освобождава от окови когото си желае и да върши по желание всичко, сякаш 360c е бог сред човеци. Като постъпва по този начин единият, той в нищо не би се отличавал от другия, а и двамата биха се насочвали към едно и също нещо. Всеки може да нарече това като силно доказателство, че никой не е доброволно справедлив, но по принуда, понеже никой не е добър по своя подбуда, тъй като всеки човек, където смята, че има възможност да постъпва 360d несправедливо, постъпва несправедливо. Всеки човек поотделно смята, че несправедливостта е много по-полезна от справедливостта, и вярно мисли, както ще каже онзи, който разсъждава върху този въпрос. Наистина, ако някой е получил такава възможност и не би пожелал да постъпва несправедливо, нито да се докосва до чуждото, би изглеждал най-жалък и най-глупав на знаещите люде, макар че го хвалят помежду поради страх да не понесат несправедливост. Така стоят тия неща.

IV. Що се отнася до самото съждение по отношение на тия неща, за които сега разискваме, ние ще бъдем в състояние правилно да съдим, ако съпоставим 360e най-справедливия и най-несправедливия. Ако това не направим, няма да има резултат. Какво е впрочем тяхното противопоставяне? То е следното: ние нищо няма да отнемем от несправедливостта на несправедливия, нито от справедливостта на справедливия, но ще представим и двете съвършени в техните качества. Първом да действува несправедливият, но като опитните майстори, както отличният кормчия или лекар отличава в своето изкуство възможното от невъзможното и едното извършва, а 361a другото изоставя. Дори ако сгреши, той е в състояние да се оправи. Несправедливият, ако реши да извърши несправедливо дело, трябва старателно да се прикрива, щом желае да бъде истински несправедлив. Ако бъде заловен, той трябва да се смята за негоден. Съвършената несправедливост е такава, че несправедливият изглежда като справедлив, макар че не е. Затова на съвършено несправедливия трябва да се предостави възможност да представя най-съвършена несправедливост, без да й се отнема нещо; да се позволи вършещият най-големи неправди да си спечели най-голяма слава за справедливост. Нека да има възможност да се поправя, ако греши в нещо, нека бъде в състояние да се защищава убедително, ако бъде разкрит в своите несправедливи дела, нека си служи дори с насилие там, където би имало нужда от насилие, като се възползува от своето мъжество и сила и от многото си приятели, и от голямото си богатство. Като си представяме несправедливия 361b тъкмо такъв, нека сега му противопоставим мислено справедливия, който е простосърдечен и благороден човек, а според думите на Есхил^[4] иска не само да изглежда, но да бъде наистина добър. Трябва да се отнеме от него това лъжливо мнение. Ако той само изглежда справедлив, то хората биха отдавали почести и награди на човек, който само изглежда справедлив. Но тогава не би било ясно дали той е 361c такъв заради самата справедливост или заради почестите и наградите. Трябва да се отнеме от него всичко освен справедливостта и трябва да се направи напълно противоположен на посочения вече несправедлив човек. Като не върши нищо несправедливо, нека изглежда, че има твърде голяма слава от несправедливост, за да бъде изпитан в справедливостта си, щом не се трогва от празна слава и от нейните последствия; нека остане неизменен до смърт, като изглежда несправедлив, бидейки в същност справедлив. Когато и двамата стигнат до крайните предели: 361d единият до последната степен на справедливост, а другият до последната степен на несправедливост, да може да се реши кой от тях е по-щастлив.

V. Ай, ай — рекох аз, — любезни Главконе, как основно ти отполира за нашето изследване всеки един от тези двама мъже, сякаш полираш статуя.

— Колкото ми беше възможно в най-голяма степен — рече той. — А щом те са такива, мисля, че не е никак трудно да се изследва какъв живот очаква всеки един от двамата. Това трябва да се каже. И ако 361e се говори твърде грубо, не смятай, Сократе, че аз сам го говоря: това са думи на тия, които предпочитат несправедливостта пред справедливостта. Те казват, че един такъв праведник ще бъде бичуван, изтезаван, поставян в окови, лишен от очи с нажежено желязо 362a и след като претърпи всички беди, накрай ще бъде прикован на кръст^[5] и ще узнае, че няма желание да бъде несправедлив, а само да изглежда такъв. Тия думи на Есхил с много по-голямо право би трябвало да отнесем към несправедливия. В действителност говорят, че несправедливият, когато заляга за дело, което съдържа истина, и живеейки не според мнението на хората, желае не само да изглежда, но да бъде в действителност несправедлив:

Прокарвайки дълбока бразда в ума си,

от която се раждат мъдри решения.

(„Седмина против Тива“ 593 стр.)

362b Първом, представяйки се за справедлив, той получава отговорна държавна служба, после сключва брак по свой избор и желание, омъжва свои за когото пожелае, влиза във връзка и общение с когото си поиска и освен всичко това извлича полза винаги, понеже не се страхува, че може да му се причини неправда. Когато влиза в спор, било насаме или публично, той побеждава и взема връх над своите врагове. А щом надвие, той става богат и облагодетелствува своите приятели, а вреди на враговете си. Щедро и разкошно 362c принася и дава жертви на боговете и много по-добре от справедливия зачита боговете и тия от хората, които желае сам. Ето защо е редно и естествено той да бъде по-мил от справедливия на боговете. Тъй, Сократе, казват, че и боговете, и хората правят несправедливия да живее по-добре от справедливия.

VI. След като Главкон каза това, аз възнамерявах да му възразя, но неговият брат Адимант ми заговори:

362d — Сократе, не смяташ ли, че се говори достатъчно по този въпрос?

— Но какво? — попитах аз.

— Все пак не се каза — рече той — това, което най-много трябва да бъде казано.

— И сега — рекох аз — става според поговорката „Братът помага на брат си“^[6]. Та ти му помогни, ако той е пропуснал нещо, макар че и казаното от него е достатъчно да ме постави в невъзможност да помогна на справедливостта.

362e — Нищо сериозно не казваш — отвърна той, — но изслушай още и следното: противоположните мнения, за които говореше Главкон и които хвалят справедливостта и укоряват несправедливостта, ние трябва да разкрием, за да стане по-ясно това, което 363a според мене искаше да каже Главкон. Вашите бащи и всички настойници говорят и внушават на своите синове, че човек трябва да бъде справедлив, като възхваляват не самата справедливост, но произтичащите от нея изгоди, понеже за смятания справедлив мъж поради това мнение идват и длъжност, и бракосъчетание, и всичко друго, което Главкон твърдеше преди малко, че произтича от мнението за несправедливия. Те разказват още повече неща за ползата от мненията. Като прибавят и покровителството от страна на боговете, те изброяват многото блага, които боговете даряват на благочестивите люде, както твърдят 363b благородният Хезиод и Омир. Първият казва, че боговете създали дъба да дава на благочестивите:

Жълъди по върховете, пчели по средата им има,

а пък овце гъсторунни им дават най-хубава вълна.

(„Дела и дни“, V, 230)

И още много други блага се дават от боговете. Подобно нещо има и у Омир. Той казва:

… слава на цар благороден и богобоязнен,

който всевластно царува над много и силни човеци,

правда най-щедро раздава; земята му плодна и черна

дава ечмик и пшеница, от плод дървесата му тегнат,

363c раждат стадата му гойни, морето му с риба е пълно.

(„Одисея“, XIX, 109 сл.)

363d Музей и неговият син^[7] твърдят, че боговете дават на справедливите още по-ценни блага от споменатите. В своя разказ те отвеждат благочестивите в подземното царство^[8], приготвят им гощавки и пирове, окичват ги с венци и ги заставят да прекарват цялото си време в пиене, като смятат вечното пиене за най-добра награда на добродетелния живот. Други пък отиват още по-далече при изброяването на определените награди от боговете. Те твърдят, че боговете ще запазят децата и цялото следващо поколение на благочестивите и на верния на клетвата си човек. С това и с други подобни неща те превъзнасят справедливостта. А нечестивите и несправедливите закопават в някаква тиня в подземното царство и ги принуждават да 363e носят вода с решето.^[9] Като им определят още приживе лоша слава, както говореше Главкон за наказанията на справедливите, които минават за несправедливи, те определят същите тия наказания за несправедливите и нищо друго не знаят. Това е похвалата за едните и порицанието за другите.

VII. Освен това, Сократе, обмисли и други разсъждения за справедливостта и несправедливостта, 364a които се повтарят от народа и поетите. Всички с една уста твърдят, че нравствеността и справедливостта са нещо добро и похвално, макар и трудно и мъчно; безнравствеността и несправедливостта пък са приятни и лесни за постигане, но се смятат за срамни от закона и от властта. Неправдата е по-полезна от правдата, както хората говорят твърде често и смятат за щастливи лукавите богаташи и притежаващите други сили и ги уважават частно и публично, а пък слабите и бедните унижават и презират, макар да ги 364b смятат за по-добри от другите. Разсъжденията на всички тия за боговете и добродетелта са твърде чудновати. Сякаш боговете са определили за почти всички добри люде живот нещастен и лош, а на хората с противоположни качества са определили противоположната на тая съдба. Жреците и молещите милостиня свещенослужители^[10], като пристъпват пред вратите на богатите, уверяват ги, че те притежават сила, дарена им от боговете поради 364c жертвите и свещените песнопения, да премахват сред удоволствия и празници неправдата на всеки един, сторена от него или от неговите предци, или когато поиска да нанесе зло на някой свой враг, или с малък труд иска да навреди на справедлив като на несправедлив, понеже те с някакви заклинания и измамни баяния можели да убедят боговете им да служат.^[11] За всички тези твърдения те привеждат за свидетели поетите, които, пеейки с лекотата, с която се извършва 364d зло,

Лесно е даже за много човеци порок да покажат,

пътят към него е гладък, наблизо до него е злото,

а боговете със пот са дарили доброто човешко.

(„Дела и дни“, 285 сл.)

казват: За доброто са посочили дълъг и труден път. А че боговете се подчиняват на човешко водачество, те призовават за свидетел Омир, понеже той казва:

        Дори богове се смиряват.

Смъртните хора, възливайки вино, смиляват безсмъртни

със благовонни, с чисти молитви и мирис от сало,

364e щом като някой човек е престъпил небесната воля.

(„Илиада“, IX, 497)

Те представят много книги като книги на Музей и Орфей,^[12] синовете на Селена и музите, както се разказва, и по тези книги извършват своите свещенодействия, като уверяват не само отделните люде, но и градовете-държави, че с помощта на жертви, забавни игри и наслади получават опрощаване и очистване от неправдите не само живите, но и умрелите. 365a Те наричат тия жертви посвещения, които трябва да ни избавят от мъки в бъдещия живот. Страшни наказания пък очакват ония, които не принасят жертви.

VIII. Щом всичко това, любезни Сократе — рече той, — толкова много и толкова значимо се каза за добродетелта и порока и как хората и боговете ги зачитат, то какво смятаме трябва да правят, като ни слушат душите на младежите, надарени щедро от природата и способни устремно да се прилепят към 365b всичко казано, като се стараят да извлекат от него заключение какъв да бъде всеки един и как да прекарва живота си, за да живее възможно най-добре? Вероятно юношата повтаря у себе си известната мисъл на Пиндар^[13]: Дали чрез справедливост или чрез коварни измами да възляза на висока крепост и да живея, защитен от нея? Според казаното, бидейки справедлив, но не показвайки се като такъв, няма да имам никаква полза, а само мъки и явни загуби; 365c несправедливият пък, който се приема за справедлив, казват, че го очаква чуден живот. И така, ако показността, както ме поучават софистите^[14], макар да насилва истината, води към щастие, то всецяло трябва да се насочим към нея. Необходимо е отпред да начертаем сянката на добродетел като привлекателен външен образ, а отзад да влачим хитрата и коварна лисица на премъдрия Архилох^[15]. Но някой ще каже, че не е лесно лошият да остане дълго време скрит. Ние пък ще кажем, че не е лесно да остане скрито също и всяко велико дело. Следователно, ако искаме 365d да бъдем щастливи, трябва да вървим там, където ни водят следите на говореното. За да се запази тайната, ще организираме съзаклятия и съюзи, а има и учители за убеждаване, които преподават ораторска и съдебна мъдрост. С тяхна помощ отчасти ще убеждаваме, отчасти ще употребяваме насилие, та да не бъдем наказвани, когато измамваме. Но не е 365e възможно нито да се укрием от боговете, нито да им въздействуваме с насилие. Но ако те не съществуват и ако никак не се грижат за човешките дела, то ние не трябва да се крием. Ако ли те съществуват и се грижат за нас, то ние не знаем и не сме чули за тях отникъде повече от това, което разказват легендите и поетите, описали родословията им^[16]. Самите поети твърдят, че боговете могат да бъдат умилостивявани и спечелвани чрез жертви, искрени молитви и приношения. Ние трябва да вярваме или на двете, или да не вярваме и на двете. Ако трябва да се вярва, тогава 366a трябва да се постъпва несправедливо и да се принася жертва от спечеленото по несправедлив начин; ако пък сме справедливи, ние няма да бъдем наказвани от боговете и затова ще отхвърлим изгодите, които са резултат от несправедливостта. Ако сме несправедливи, като се помолим и като спечелим на своя страна боговете, ще имаме полза от това и ще се избавим от наказание, макар че сме вършили нарушения и сме грешили. Но за тукашните наши неправди ние ще получим възмездие в подземното царство — или ние самите, или децата ни, или децата на нашите деца.^[17] 366b Наистина, приятелю, размишлявайки, човек ще каже, че много могат да помогнат посвещенията и боговете, освободители от грях^[18], както се приема от най-големите държави и божиите деца, поетите, станали пророци на боговете. Те твърдят, че това е така.

IX. И тъй въз основа на какво би трябвало да предпочитаме справедливостта пред най-голямата несправедливост, прикривайки я под подправен образ на почтеност и пред боговете, и пред хората, докато сме живи и след смъртта си, за да става всичко според нашето желание, както свидетелствуват словата на много и знатни мъже? След всичко 366c казано, Сократе, възможно ли е, ако някой има някаква духовна, материална, телесна или родова сила, да поиска да зачита справедливостта и да не се смее, когато слуша да я хвалят? И наистина, ако някой може да докаже, че е лъжливо това, което казваме, и ако достатъчно знае, че справедливостта е много добро нещо, все пак той ще прости и няма да се сърди на несправедливите, понеже знае, че само този, който има божествена природа, мрази несправедливостта или пък се въздържа от нея, понеже е добил истинско знание. От другите хора никой не е доброволно справедлив, а хули несправедливостта 366d било поради безсилие, било поради старост или поради някоя друга слабост, понеже не е в състояние да я осъществява. Същото става ясно и от това, че първият от подобни отрицатели на несправедливостта, щом получи сила, пръв става несправедлив, доколкото това е по възможностите му.

Причината за всичко това, чудни Сократе, не е друга освен тази, от която започна братовата ми и моята беседа с тебе: от всички, които се наричате хвалители на справедливостта, като се започне от 366e древните герои, чиито слова са стигнали до сегашните хора, никой никога не е похулил несправедливостта и не е похвалил справедливостта освен с произлизащите от тях слава, почести и награди. А и едното, и другото, каквото е със своята собствена сила, скътано в душата на притежаващия го и скрито от боговете и хората, никой никога нито в поезия, нито в проза не го е разкрил достатъчно, а именно, че несправедливостта е най-голямата от 367a злините, които крие душата в себе си, а пък справедливостта е най-голямото добро. Ако всички вие така говорите от незапомнени времена и ни убеждавате още от юношески години, то ние ще се пазим един друг от несправедливост, всеки ще стане сам на себе си пазач, страхувайки се да не би чрез несправедлива постъпка да стане съучастник в най-голямо зло. Тия неща, Сократе, а може би и още повече от тях би казал Тразимах или някой друг за справедливостта, 367b изопачавайки грубо тяхната сила, както мисля. Но аз, без да скривам нещо от тебе и в желанието си да чуя от тебе противното, говоря с възможното най-голямо настояване. И така в своята реч ти ни покажи не само това, че справедливостта е по-добра от несправедливостта, но и това, което прави всяка една от тях сама по себе си с човека, 367c който ги притежава — едната като зло, а другата като добро. Изостави мненията, както настояваше и Главкон, защото, ако от двете страни не отмахнеш истинските неща, а прибавиш лъжливи, ние ще кажем, че ти не хвалиш справедливостта, ала това, което само изглежда справедливо, и не порицаваш това, което е несправедливо, но само това, което изглежда несправедливо, щом съветваш несправедливия да се прикрива и се съгласяваш с Тразимах^[19], че справедливостта е чуждо благо, което е полезно за по-силния, а и несправедливостта е полезна и изгодна за него самия, но справедливостта е безполезна за слабия. След като ти се съгласиш, че справедливостта е между най-големите блага, които заслужава да се придобиват заради последствията от тях, то те и сами по себе си са достойни за притежаване, като например зрението, слуха, разбирането и здравето и много други подобни блага, действени по своята собствена природа, а не поради мнението за тях. 367d Ето защо хвали същността на справедливостта, с която тя е полезна на човека, който я притежава, и кажи с какво несправедливостта вреди. Остави на другите да хвалят наградите и почестите. Ако други така хвалят справедливостта и хулят несправедливостта, като превъзнасят и порицават почестите и наградите поради тях, аз ще бъда в състояние да ги възпра, но тебе не бих могъл, ако сам ти не ми заповядаш, защото през целия си живот нищо друго не си 367e изследвал така основно, както този въпрос. Затова в своята реч покажи ни само това, че справедливостта е по-добра от несправедливостта, но и какво прави едната и другата сама по себе си с човека, който ги притежава, било че са скрити, било че не са скрити пред боговете и човеците — едната като добро, а другата като зло.

368a X. Слушайки това, аз, който винаги се удивлявах на способността на Главкон и на Адимант, тогава особено много се зарадвах и рекох:

— Добре прилягат и за вас, деца на оня мъж^[20], приятел на Главкон, поставил началото на елегиите, който за прославилите се във войната с Мегара^[21] казва:

Род богоравен, деца на Аристон, мъжа достославен.^[22]

Според мене, приятели, това е добре. Нещо божествено ви е осенило, щом, без да сте убедени, че несправедливостта е по-добра от справедливостта, вие можете така да говорите за това. Впрочем аз смятам, че вие в действителност не сте убедени. Това заключавам от останалите ваши добродетели, понеже не вярвам в думите ви. Но колкото повече им вярвам, 368b толкова повече недоумявам какво да правя. От една страна, не зная как да помогна, понеже се смятам за безсилен: Признак за моето безсилие е това, че говорейки против Тразимах, мислех да докажа, че справедливостта е по-добра от несправедливостта, но вие не ми позволихте. От друга страна, не зная как да не помогна, понеже се боя, че няма да е благочестиво да не се помогне на справедливостта, когато пред още дишащия и можещия да говори човек 368c тя е унижавана. Затова ще бъде най-добре да й се притека на помощ според силите си. Тогава Главкон и другите започнаха да се молят непременно да помогна и да не се отказвам от спора, но да изследвам какво са справедливостта и несправедливостта и каква е истинската полза от тях. И аз казах това, което мислех. Разискваният от нас въпрос не е 368d незначителен, но според мене се нуждае от внимателно разглеждане. Понеже ние не сме достатъчно способни, както ми се струва, да направим такова изследване, както не са достатъчно способни и тези, на които зрението е слабо, а пък им е заповядано да прочетат отдалече ръкопис, написан с малки букви. После някой забелязва, че същите букви са написани на друго място в по-голям размер и на по-голямо място и това, мисля, се явява твърде удобно, та, като прочетат тях, да разберат и по-малките, ако са напълно същите.

368e — Без съмнение — каза Адимант. — Но, Сократе, какво общо виждаш в това с изследването на справедливостта?

— Ще кажа — отвърнах аз. — Ние приписваме справедливостта на един човек, а тя може да е присъща и на цяла държава.

— Естествено — рече той.

— Нали държавата е по-голяма от един човек?

— По-голяма — отговори той.

— Вероятно в по-голямото има и повече справедливост и може по-лесно да се изучи. Ако искате, нека първо изследваме каква е тя в държавите, а 369a след това да я изследваме и в отделния случай, като наблюдаваме подобието на по-голямото в образа на по-малкото.

— Струва ми се, че говориш добре — рече той.

— Но ако в своето изследване — продължих аз — ние поискаме да наблюдаваме създаваща се държава, то нали бихме видели и създаващата се нейна справедливост и несправедливост?

— Вероятно — каза ми той.

— А щом това е така, няма ли надежда при тия условия по-лесно да разглеждаме това, което търсим?

— Съвсем лесно.

369b — Да се опитаме ли да направим това? Наистина, мисля, че работата не е лесна и малка. Внимавайте!

— Ние сме готови — рече Адимант, — но ти недей да се занимаваш сега с друго.