Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710


Геометрия

IX. И тъй — рекох — нека това бъде прието като първа наша наука, а да разгледаме втората, която стои във връзка с нея, а също дали тя би ни била нужна.

— Коя е тя? Нямаш ли пред вид геометрията?

— Точно това — отговорих аз.

526d — Доколкото се отнася до военното дело, тя ни е нужна — рече той. — Защото опитният в геометрията много се отличава от неопитния в нея и при разполагането на лагер, и при завземането на местности, и при събирането или при разполагането на войските, и при всички военни действия било по време на сражения или при походи.

— Но за тия случаи — рекох — е достатъчна 526e малка част от геометрията и от аритметиката. По-голямата част от геометрията трябва да отиде по-далече и да разгледа какво насочва към това, което способствува за по-лесното съзерцаване на идеята за доброто. А насочва се всичко, казваме, към това, което заставя душата да се отправи към онова място, в което е блаженството на съществуващото, което душата трябва да види по всякакъв начин.

— Право говориш — рече той.

— Но щом геометрията заставя да се гледа същността, тя ни е необходима, ако пък е за формирането[1], тя не ни е нужна.

— Ние наистина говорим така.

527a — Следователно — продължих аз — няма да се съмняват никои, макар и да са малко опитни в геометрията, че тази наука прави всичко противоположно на употребяваните в нея думи от занимаващите се с нея.

— Но как? — попита той.

— Наистина те говорят твърде смешно и заставени от необходимостта, сякаш вършат някаква работа и заради тая работа употребяват всички свои специални думи, като казват „да построим четириъгълник“, „да продължим линията“, „да прибавим“ и изговарят по този начин всички термини. А пък 527b цялата тази наука е определена за знание.

— Така е наистина — рече той.

— Не трябва ли да се съгласим още и в това?

— В кое?

— Че тя е за знанието на това, което винаги съществува, а не за това, което някога става или погива.

— Това е твърде приемливо — рече той, — защото геометрическото знание е за това, което винаги съществува.

— Следователно, почтени друже, тя може да влачи душата към истината и да развива философска мисъл, за да се насочат нагоре тия неща, които сега ние държим надолу, макар че това не е нужно.

— Колкото може повече — рече той.

527c — Колкото се може повече — продължих аз — трябва да се нарежда, та жителите на прекрасната твоя държава по никакъв начин да не пренебрегват геометрията, защото и страничните й неща не са без значение.

— Кои странични неща? — попита той.

— Това са тия, за които ти говори — продължих аз — и които се отнасят до войната. А и знаем, че е от значение и за всички науки, за да бъдат по-добре усвоявани, дали някой се е занимавал с геометрия, или не се е занимавал.

— Не е без значение, кълна се в Зевса — рече той.

— И тъй ще предложим ли тази наука като втора на младежите?[2]

527d — Да я предложим — рече той.

Бележки

[1] Вероятно става въпрос за света на явленията, когато геометрията не е полезна при обяснението на процесите, които стават при явяването и изчезването.

[2] Платон е отдавал твърде голямо значение на геометрията. На входа на неговата академия имало надпис: „Този, който не знае геометрия, да не влиза.“ Слушателите му трябвало добре да знаят трите основни науки: музика, геометрия и астрономия. Между учениците на Платон били и известните математици на древността Евдокс и Менехъм, а известният геометър Евклид е бил добре запознат с Платоновата философия.