Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Карел (2020)
Разпознаване и корекция
Милен10 (2012)
Форматиране и частична корекция
zelenkroki (2014-2020)

Издание:

Автор: Платон

Заглавие: Държавата

Преводач: Александър Милев

Език, от който е преведено: старогръцки

Издание: второ

Издател: Наука и изкуство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: философски текст

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 16.II.1981

Редактор: Любомир Павлов

Художествен редактор: Светлозар Писаров

Технически редактор: Венета Кирилова

Художник: Владислав Паскалев

Коректор: Милка Белчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710

История

  1. — Добавяне

Собствеността е причина за поквара на нравите

X. Ето, Главконе, това е и такава е общността на жените и децата при стражите на нашата държава. Приложена към другите области на държавния живот, тая общност е много по-добра, което сега ние трябва да докажем с нашето изследване. Или как да постъпим?

462a — Точно така, заклевам се в Зевса — рече той.

— Не е ли това началото на нашето съгласие да изследваме сами себе си, а именно какво ще наречем най-висше благо за устройството на държавата и към което благо трябва да се стреми законодателят и да издава закони, а така също и кое е най-голямото зло; след това да изследваме дали достигнатото досега от нас ни приближава до следите на доброто и дали ни отдалечава от следите на злото?

— Повече от всичко — отговори той.

— Имаме ли ние по-голямо зло за държавата от 462b онова, което я разкъсва и прави много държави от една? А има ли по-голямо добро от това, което я обединява и прави единна?

— Нямаме.

— Но общуването в удоволствията и скърбите нали свързва, когато всички граждани при едни и същи печалби и загуби еднакво се веселят и скърбят?

— Без съмнение — рече той.

— Напротив, разделянето в същите тия случаи нали разединява, когато при едни и същи събития в 462c държавата и за тия, които живеят в нея, се явяват за едни твърде скръбни, а за други твърде радостни?

— Как да не разединява?

— А нали това става най-често, когато в държавата се произнасят такива думи: „Това е мое и това не е мое“? И по същия начин се говори за чуждото?

— Съвършено така.

— Нали най-добре се управлява тая държава, в която най-много граждани за едно и също нещо едновременно казват думите „мое“ и „не мое“?

— Да.

— Това съвсем наподобява отделния човек; например, когато на някого от нас е наранен пръст и когато цялото тяло се напряга по отношение на душата към едно общо състояние, чувствува и страда 462d цялото, макар че един член само страда, и затова ние говорим, че човек изпитва болка в пръста си. Същото това състояние важи за всяка друга част на човека било за скръбта, когато някоя част страда, било за удоволствието, когато същата част става здрава.

— Съвсем същото — рече той. И най-добре уредената държава живее съвсем близо до това, за което ти сега питаш — рече той.

— Смятам, че когато един от гражданите изпитва нещо добро или лошо, такава държава непременно ще 462e говори, че тя самата изпитва същите чувства, като или цялата държава ще се радва заедно с него, или пък цялата ще страда заедно с него.

— Това е необходимо, ако държавата е благоустроена.