Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Πολιτεία, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Милев, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Карел (2020)
- Разпознаване и корекция
- Милен10 (2012)
- Форматиране и частична корекция
- zelenkroki (2014-2020)
Издание:
Автор: Платон
Заглавие: Държавата
Преводач: Александър Милев
Език, от който е преведено: старогръцки
Издание: второ
Издател: Наука и изкуство
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: философски текст
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 16.II.1981
Редактор: Любомир Павлов
Художествен редактор: Светлозар Писаров
Технически редактор: Венета Кирилова
Художник: Владислав Паскалев
Коректор: Милка Белчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11710
История
- — Добавяне
Собствеността е причина за поквара на нравите
X. Ето, Главконе, това е и такава е общността на жените и децата при стражите на нашата държава. Приложена към другите области на държавния живот, тая общност е много по-добра, което сега ние трябва да докажем с нашето изследване. Или как да постъпим?
462a — Точно така, заклевам се в Зевса — рече той.
— Не е ли това началото на нашето съгласие да изследваме сами себе си, а именно какво ще наречем най-висше благо за устройството на държавата и към което благо трябва да се стреми законодателят и да издава закони, а така също и кое е най-голямото зло; след това да изследваме дали достигнатото досега от нас ни приближава до следите на доброто и дали ни отдалечава от следите на злото?
— Повече от всичко — отговори той.
— Имаме ли ние по-голямо зло за държавата от 462b онова, което я разкъсва и прави много държави от една? А има ли по-голямо добро от това, което я обединява и прави единна?
— Нямаме.
— Но общуването в удоволствията и скърбите нали свързва, когато всички граждани при едни и същи печалби и загуби еднакво се веселят и скърбят?
— Без съмнение — рече той.
— Напротив, разделянето в същите тия случаи нали разединява, когато при едни и същи събития в 462c държавата и за тия, които живеят в нея, се явяват за едни твърде скръбни, а за други твърде радостни?
— Как да не разединява?
— А нали това става най-често, когато в държавата се произнасят такива думи: „Това е мое и това не е мое“? И по същия начин се говори за чуждото?
— Съвършено така.
— Нали най-добре се управлява тая държава, в която най-много граждани за едно и също нещо едновременно казват думите „мое“ и „не мое“?
— Да.
— Това съвсем наподобява отделния човек; например, когато на някого от нас е наранен пръст и когато цялото тяло се напряга по отношение на душата към едно общо състояние, чувствува и страда 462d цялото, макар че един член само страда, и затова ние говорим, че човек изпитва болка в пръста си. Същото това състояние важи за всяка друга част на човека било за скръбта, когато някоя част страда, било за удоволствието, когато същата част става здрава.
— Съвсем същото — рече той. И най-добре уредената държава живее съвсем близо до това, за което ти сега питаш — рече той.
— Смятам, че когато един от гражданите изпитва нещо добро или лошо, такава държава непременно ще 462e говори, че тя самата изпитва същите чувства, като или цялата държава ще се радва заедно с него, или пък цялата ще страда заедно с него.
— Това е необходимо, ако държавата е благоустроена.